– На какво се дължи високата инфлация у нас и докога ще продължи?
– За една година инфлацията у нас достигна почти 15%. Това е най-високата й стойност от 10 години насам. Този ценови шок е резултат от политиката на сегашното правителство. То прояви рядко срещана упоритост и последователност, за да предизвика рекордното поскъпване. Предсрочно увеличи акцизите на горивата, алкохолните напитки и цигарите. Предсрочно въведе максималната ставка ДДС за лекарствата и учебниците. Предсрочно прекрати договора с руския Газпром (който осигуряваше по-ниски цени на газа) и сключи нов договор с драстично по-високи цени. Регулярно удовлетворява исканията за повишаване цените на тока от страна на монополните доставчици с проценти, които в пъти надхвърлят средната инфлация. Същото става и с цените на водата и отоплението. Кабинетът непрекъснато увеличава бюджетните излишъци чрез събирането на косвени данъци, които са елемент от цените на стоките. Ще бъдем рекордьори по поскъпване в Европа, докато на власт е сегашното правителство.
– Доколко тази инфлация е обективна и свързана с приемането ни в ЕС и световния ръст на цените на петрола и хранителните продукти?
– Всички оправдания с някакви външни фактори, суши, наводнения и слаби реколти са измамливи. Най-глупавото, а и най-нахалното от политическа гледна точка, е оправданието с приемането ни в ЕС. При същите природни условия и международни цени на горивата инфлацията за май 2008 г. на годишна база
(т. е. към същия месец на миналата година) в ЕС е средно 3.6%. В Гърция животът е поскъпнал с 4.6%, в Румъния с 8.9%. Дори в Турция инфлацията е 9.7% – един и половина пъти по-ниска от тази у нас. Виждаме, че нашите цени растат от 1.5 до 4 пъти по-бързо от тези при съседите ни и в ЕС. Поскъпването на храните и на горивата наистина е световна тенденция, но данните на Евростат показват, че от нея в еврозоната еврото е загубило само 3.4% от покупателната си сила. А у нас, въпреки че заради валутния борд левът е приравнен на еврото и технически е същата валута, той се обезценява 4 пъти по-бързо отколкото в Европа. Това е така, защото всички цивилизовани правителства приемат мерки да намалят инфлационната вълна, предизвикана от цените на горивата. У нас управляващите, както посочих по-горе, правят точно обратното. Към петролния шок те прибавиха върху плещите на българите допълнителна тежест и фактически ни обложиха с огромен инфлационен данък. Сега хората тук имат рекордни цени и дългове, а правителството – рекордни бюджетни излишъци, финансови резерви и възможности за корупция и злоупотреби.
– Какви са предложенията на ДСБ за справяне с проблема?
– ДСБ изрази официална позиция в Народното събрание, защото проблемът е от национална значимост. Предложихме първо да се проведе парламентарен дебат по данъчната и ценовата политика на кабинета. Настояваме министър-председателят лично да докладва има ли правителството пакет от антиинфлационни мерки (като всички правителства в ЕС) и какви са те. Предложихме мерки за спешна защита на доходите на пенсионерите и социално слабите граждани. Например да се увеличат с по 50 лева всички пенсии, за да се компенсира драстичното поскъпване на основните храни. Това беше отхвърлено от управляващото мнозинство, въпреки че 25 процентната инфлация на храните като абсолютна сума в потребителската кошница на пенсионерите двукратно надхвърля увеличението на пенсиите с 10.36% от 1 юли. При това държавата има трайни финансови възможности за подобна финансова компенсация. Предложихме временен мораториум върху изпреварващото повишаване на цените на тока, водата и отоплението, които се одобряват по административен път от ДКЕВР. Наложително е основно преработване на Националната енергийна стратегия, за да се намали делът на енергийните разходи в българската продукция и в бита и да се защити конкурентоспссобността на нашите фирми. Държавата вместо да трупа излишъци, трябва да инвестира в енергоспестяващи системи. Например заради лошите пътища, задръстванията, разбитата водна и топлопреносна инфраструктура и др. хората и фирмите в България губят огромни средства. Време е да се намали и ДДС, което е значителна част от всички цени. Трябва да се преразгледат акцизите на горивата. И, разбира се, не може да се отмине въпросът с очертаващата се загуба на огромни суми помощ от ЕС, която може да се предотврати само с отстраняване на цялото правителство от власт, съд за виновните, въвеждане на безкомпромисен ред, правила и законност в страната и връщане на доверието на европейските ни партньори.
– Подхванаха ли управляващите дискусия относно енергийната програма, предложа` на от ДСБ?
– Не само че не подхванаха дискусия, но се държат, като че ли не разбират своята отговорност. Бягат от проблема. Държат на АЕЦ Белене като единствена алтернатива, въпреки че икономиката на този проект вместо в решение на енергийни-` те проблеми, го превръща в основна част от същите проблеми в бъдеще.
– Има ли обща стратегия на десните партии по енергийните въпроси? ГЕРБ споделя ли тази стратегия?
– Доколкото ми е известно, нито една дясна партия не е обявила своя политически проект за изборите през 2009 г. Едва когато видим тези проекти, ще знаем доколко са сходни вижданията по енергийните проблеми. Не може да има общи стратегии по отделни проблеми предварително, освен ако не е обявена коалиция. Десните партии обаче биха могли да съгласуват общи
инициативи в парламента за преодоляване на последствията от енергийния ценови шок. ДСБ излезе с такива инициативи. Считам за естествено те да бъдат подкрепени от СДС и представителите на другите партии от десния спектър, включително и от представителя на ГЕРБ.
– Какви политически последствия ще има спирането на парите от еврофондовете?
– Защо “ще има”? Политическите последствия са налице. И те са много лоши. Първото е, че европейските парични помощи са непосредствена, видима и очаквана полза, чието отдалечаване във времето, или окончателната й загуба действат деморализиращо за българите. В буквалния смисъл това означава лишаване от стотици километри нови пътища, продължаване на земеделието на мотиките, на нехигиеничните цехове, на западналите райони и изобщо на мизерията. Защото управниците ни крадат. В крайна сметка наказаните не са те, а всички останали. Вината ни е, че сме допуснали тия да ни управляват. Статутът на деморализирани граждани на Европа в много отношения е по-лош от този на ентусиазирани кандидати за европейско членство. Главното политическо следствие от спирането на европейските пари всъщност се съдържа само в една дума – деморализация. България вече е нарицателен негативен пример в Европа като страна на корупцията, на общество, неспособно *да спазва цивилизовани правила, дори когато получава помощ. Нормално е хората да се опитат и да успеят да разпознаят виновните за националното опозоряване. Това пък ще бъде най-естественото политическо следствие. Ако избирателите и на следващите избори откажат да направят това, Европа ще продължи санкциите. ЕС е несъвместим с балканското хитруване и корупция. Ще се наложи ние, българите, да изгоним негодните управляващи от властта, защото Брюксел никога няма да се примири с техните кражби.
– Как бихте коментирали идеята за компенсиране на спирането на част от еврофондовете от държавния бюджет?
– Като особено нагла политическа идиотщина. Това всъщност означава, че щом Брюксел не ни позволява да се краде от парите на западноевропейските данъкоплатци, нашите министри решават да увеличат кражбите от българските данъкоплатци. Така членовете на този кабинет отричат основния смисъл на ЕС – отделни държави, но с обща държавност. Българските данъкоплатци обаче също са европейски данъкоплатци, които не са длъжни да търпят някой да ги краде. Дори ако сами са го избрали на власт.
– Адекватна ли беше реакцията на управляващите към събитията, разиграли се в оръжейните складове в четвъртък сутрин?
– За пореден път в кризисен момент видяхме начело на държавата не управляващи, а щуращи се хора. Единствената им грижа беше да прехвърлят отговорността на някой друг. Минути след взривовете в МО са знаели, че се е взривил държавен оръжеен склад. Незабавно министър-председателят трябваше да бъде информиран. Той, или друг член на правителството беше длъжен веднага да оповести мерки за защита на хората, намиращи се в опасния район, както и безусловен ангажимент на държавата да компенсира всички щети на пострадалите домове. Така биха постъпили във всяка цивилизован страна. Нашите сегашни министри се показаха негодни за очевидния си човешки дълг, да не говорим за формално-юридическите им задължения. Освен оръжейният погреб в четвъртък се взриви и илюзията, че сме европейска държава.
– Какви форми на обединение в дясното виждате като възможни в момента? Какви са стъпките, за да се получи то на практика?
– Обединение може да стане само чрез общ политически проект, а не чрез отношения между лидери и ръководни партийни органи. Никой засега не е сложил своите проекти, така. да се каже, “на масата”. Не съм оптимист по въпроса с обединението, но съм сигурен в едно. Десните трябва да престанат да губят енергия във взаимно дебнене и нападки. Каквито и да са различията ни, взаимоотношенията трябва да са в рамките на добрия тон и взаимното уважение. Време е за повече позитивизъм и повече оптимизъм в т. нар. дясно политическо пространство.
– Как приемате изказването на Пламен Юруков, че СДС може да се обедини с ДСБ единствено при положение, че лидерът Иван Костов се оттегли?
– Като недостиг на собствено самочувствие.
– Какво цели поредният вот на недоверие към правителството и има ли той шансове за успех?
– Правителството няма да падне, защото мнозинството, което го крепи, не чувства политическа отговорност към гражданите на България и няма политическа съвест. То е споено само от лични користни интереси. Успехът на вота на недоверие е именно в това, този факт да се разбере от широката публика, включително от избирателите на тези, които в парламента докрай ще крепят кабинета и безогледно ще осребряват властта.