Приемането на Желаното за действително е най-лошата грешка, която едно управление може да допусне по време на криза

Не е необходима никаква екологична експертиза за “Бургас-Александруполис”. Въпросът не е в това дали строителството и работата на тази система ще вредят на природата при нормални обстоятелства. Въпросът е в риска от разлив, който не може да се оцени с никакви експертизи. А масиран нефтен разлив в Бургаския залив би означавал смърт за южното ни Черноморие.

Говори се за “дух на един бюджет”, защото се насърчава примерно производството или пък потреблението, или пък се харчат повече пари за обществени дейности, или пък за социално слабите и така нататък. Какъв е духът на тазгодишния български бюджет след актуализирането му? Има ли такъв?

Има понятия “дух” и на закон. Бюджетът е главен инструмент, числов израз на политиката на едно правителство. Доколкото една политика може да има “дух”, то бихме могли да говорим и за “дух” на държавния бюджет. Под тази метафора можем да разбираме общата идея, която подрежда усилията в една посока. В този смисъл актуализираният бюджет на кабинета е доста “драматичен”. От една страна, с него се признава, че няма да се съберат 1.9 млрд. лева от първоначално предвидените приходи, а, от друга страна, разходите като цяло, вместо да се намалят, се увеличават с 255 млн. лева. Така се стига до дефицити, чиито нива в условията на валутен борд са опасни. Първоначалната обобщаваща, идея (” дух”) на бюджет 2010 беше да се ограничи дефицитът на консолидирания бюджет до 3% от БВП и да се кандидатства за членство на България в еврозоната през 2010 г. Тази цел сега е изоставена. Новата цел очевидно е държавата да оцелее въпреки големия срив на приходите в хазната, без да се повишават данъците. Новият “дух” е духът на оцеляването. Дори там, където според мотивите към проектозакона са предвидени повече разходи – за социални помощи, за тютюнопроизводителите или за Националната компания “ЖП инфраструктура”, тези пари не са за развитие, а за оцеляване.

Финансовите действия на този кабинет създават впечатление на обърканост и безредие. Вярно ли е това впечатление? Има ли все пак целенасоченост в действията на кабинета? Каква е тя?

Не толкова действията, колкото изказванията на някои министри създават такова впечатление. Има небрежност при цитирането на прогнозите и числата, определящи ключови макроикономически параметри. Например финансовият министър заяви в края на май, че дефицитът за 2010 г. ще бъде под 2 млрд. лева. Той не уточни дали това се отнася за републиканския или за консолидирания бюджет. Отчита ли тази прогноза състоянието на общинските бюджети, на болниците, на НОИ и НЗОК? Какви са очакванията за брутния вътрешен продукт, за събираемостта на данъците и т.н. Дни след това в Народното събрание беше внесена актуализация с дефицит по републиканския бюджет от 3.68 млрд. лева. Разликата между казано и сторено в период от няколко дни прави лошо впечатление. Особено при криза. Още повече когато стореното е по-черно от обещаното. Мотивите към проектозакона за промяна на бюджета също създават подозрения вместо доверие. Там се твърди, че вместо 2% спад икономиката ще отбележи 1% реален ръст. Не се сочат нито източниците, нито основанията за тази прогноза. Обяснението, че ЕС излизал от кризата (което е твърде спорно), та покрай другите и ние ще я преодолеем, е, меко казано, несериозно. Зад всяко цитирано число трябва да стоят разчети за реалните ресурси и процеси тук в България. Тези макроикономически разчети задължително трябва да се дадат в табличен вид. В мотивите това го няма. Затова се създава впечатление, че нещо се крие или, още по-лошо, че вносителите не познават фактическото състояние на нещата.
Що се касае до целенасочеността, в коригирания бюджет тя е ясна. Парите от републиканския бюджет не се намаляват поголовно с един и същ процент, а диференцирано. Например разходите на МВР не се съкращават, а тези на Министерството на здравеопазването са орязани с 22.7%. Това може да харесва на едни и да среща острото неодобрение на други, но то отразява политическите приоритети и волята на управляващите. Ние от Синята коалиция например възразихме против драматичното съкращаване на разходите за здравеопазване, защото намаляването им със 160 млн. лева от средата на годината би довело до невъзможност да се извършва ` диагностика, да се осигуряват животоспасяващи лекарства и процедури и т.н. От друга страна, настояхме да се преструктурира мрежата от агенции, комисии, областни управления към министерствата и всевъзможни други второстепенни разпоредители с бюджетни средства, чрез което може да се съкратят още разходи.

Съветват ли се премиерът и министрите от този кабинет с вас или с други икономисти от Синята коалиция за каквото и да било от областта на икономиката?

С мен не са се съветвали. От името на ДСБ и на Синята коалиция обаче сме предлагали на управляващите съвети и конкретни мерки срещу кризата. Някои от тях те приеха и това даде политическото основание коригираният бюджет да бъде подкрепен от нас на първо четене. Лошото е, че някои от навреме дадените съвети бяха приети колебливо и със закъснение. Например нашето предложение незабавно да се започне подготовка за емитиране на евро облигации за 1 млрд. евро като резервен вариант за финансиране на нарастващите бюджетни дефицити отначало беше отречено. Министърът на финансите заяви, че дефицитите щели да бъдат под 3 % и ще се покрият от фискалния резерв. Нямало да има нужда от външни заеми, които да товарят с лихви данъкоплатците. Месец и половина по-късно той внесе актуализиран бюджет с 5.5% дефицит по републиканския и 4.8% дефицит по консолидирания бюджет. За финансирането на тези дефицити се предвижда емитиране на евро облигации. Сега вече на по-висока цена, отколкото преди месец и половина, защото самото правителство излиза с влошена прогноза за държавните ни финанси. Древните римляни са казали: “Навреме даденото – двойно дадено”. Мъдра мисъл, но насила не можеш да дадеш, можеш само да отнемеш.

Вие какво бихте направили, ако сте министър на икономиката и премиерът вземе важно икономическо решение, без въобще да се посъветва с вас, без да сте съгласен с това решение и ако научите за него от медиите?

Несъгласието на министър с важно решение на министър-председателя, засягащо неговата сфера и правомощия, в цивилизованите страни завършва с оставка на министъра. Ако имате предвид ясната позиция на Б. Борисов относно прекратяване на проекта “Бургас-Александруполис” и отлагането на АЕЦ “Белене”, бих казал, че одобрявам изпяло аргументите и категоричността на премиера. Подкрепям първоначалното му изявление. Не разбирам последващото омекотяване на казаното и усукването, че окончателно нещата ще се решат след екологична експертиза за петролопровода и референдум за ядрената централа. Не е необходима никаква екологична експертиза за “Бургас-Александруполис”. Въпросът не е в това дали строителството и работата на тази система ще вредят на природата при нормални обстоятелства. Въпросът е в риска от разлив, който не може да се оцени с никакви експертизи. А масиран нефтен разлив в Бургаския залив би означавал смърт за южното ни Черноморие. Самият Борисов много точно посочи за пример сегашната екокатастрофа в Мексиканския залив. Тя вече е глобален проблем, който 59 дни не може да бъде решен с целия световен технологичен ресурс. Само първоначалните разходи за очистване на излетия в океана петрол ще надхвърлят 20 млрд. долара. Самовзривилата се платформа на ВР е построена след подробна екологична експертиза. И е работила добре. Допреди 55 дни. Колко струва тази експертиза сега? А що се отнася до министър-Трайков, той беше изненадан, но не ми е известно да се е разграничил от заявлението на министър-председателя. Не би имал никакви аргументи.

Министърът ни енергетиката, икономиката и туризма Трайчо Трайков сякаш не участва разработването и осъществяването на антикризисните мерки на правителството или най-малкото не ги защитава. Значи ли това, че кризата е само финансова и всичко трябва да свърши финансовият министър?

Вече не съм сигурен дали за един министър от сегашния кабинет е по-добре да е крайно сдържан в изявленията си или да говори охотно различни неща през няколко дни. Това, че министърът на икономиката отсъства от публичния дебат за икономическите антикризисни политики и мерки обаче, не означава, че няма икономическа криза. Защото точно икономическата криза притиска три четвърти от българските домакинства. Фискалната криза засяга пряко само хората на бюджетна заплата. Изобщо фискалната криза е вследствие на икономическата, а не обратното. Въпреки че ако се съпоставят прогнозите на кабинета за 1% реален и близо 3% номинален (в парично изражение) ръст на икономиката, съчетани с 12.4% спад на данъчните приходи, то както икономическият, така и финансовият министър дължат сериозни обяснения на изправните данъкоплатци. Във всички случаи това разминаване не може да се обясни само с намаления дял на вноса, който за първите четири месеца на тази година е спаднал само с 0.4% спрямо същия период на миналата година.

Европейският комисар Оли Рен иска да провери откъде идва бюджетният дефицит. Какво е вашето обяснение за дефицита?

Проверката не е само за дефицита, а изобщо за достоверността на финансовата статистика. Трудно за вярване е, че финансовият екип на сегашния кабинет не само че не актуализира проваления бюджет от последната година на Станишев (както настойчиво съветвахме от ДСБ), но направи всичко възможно да отчете минимален дефицит на касова основа за 2009г.След което компрометира собствения си бюджет за 2010 г., защото се наложи да го натовари с финансово необезпечените договори на предишното правителство. Брюксел обаче се интересува от бюджета на т. нар. начислена основа, който освен фактическите разходи отчита и неизплатените просрочени задължения на държавата. Това наложи спешно да се коригира изпратеният в европейската статистика отчет и вместо 0.8% дефицитът за 2009 г. да се завиши на 3.9% от БВП. Да прибавим към това постоянно променящите се прогнози и числа за фактическото състояние на публичните финанси, изказвани от самите министри на кабинета. Да прибавим и напълно користните лъжи на Гърция, а и не само оттам. Да прибавим и непълната и доста несръчна обосновка на прогнозите и параметрите в предложения за промяна бюджет за 2010 г. Всичко това дава основание за недоверие и проверки.

Според вас оправдани ли са подозренията на европейските комисари към българската финансова и икономическа статистика?

Иска ми се да вярвам, че не са. Но състоянието на министерствата като звена за анализ и прогнозиране, включително и финансово, е под всякаква критика. Те имат нужда от методическа помощ от ЕС.

Финансовият министър Симеон Дянков говори за рязко повишаване на износа. Означава ли това излизане от кризата?

Рано е да говорим за трайно повишаване на износа. Ръстът на приходите от изнесена продукция за първите три месеца на 2010 г. спрямо същите месеци на 2009 г. наистина е 13.5%, но спрямо първото тримесечие на 2008 г. износът все още е с 20% по-малък. Освен това ръстът спрямо 2009 г. се дължи на износ на стоки с ниска степен на преработка. Износът на машини, уреди и апарати за март 2010 г. спрямо март 2009 г. например има спад с 5%, докато при износа на суровини и материали за същия месец има ръст от 30%. Тези сравнения не дават, основание за оптимизъм и не означават излизане от кризата. Обратното, износът на суровини е по-вероятно да се дължи на спрените производства вътре в страната. Но както казах по-горе, въпросът не е в статистиката, а в анализа и осмислянето на данните. Това е дълг на правителството. Приемането на желаното за действително е най-лошата грешка, която едно управление може да допусне по време на криза. Надявам се, че дебатите около актуализацията на бюджета в Народното събрание ще предпазят кабинета от подобна грешка.