Димитър Бъчваров: България заприлича на африканска офшорка

– Г-н Бъчваров, в интервю за „Сега“ преди повече от година казахте, че България е заплашена от стагнация. Ето че страховете ви са на път да се сбъднат. Но дали щеше да е така, ако не беше ни връхлетяла световната криза?


– Така е, прогнозирах, че България върви към стагнация, т. е. към понижение на темповете на икономически растеж. Балонът на строителството и продажбите на имоти започна да издиша още преди година, когато никой не говореше за световна криза.
Проблемът е, че нашата икономика няма индустриален скелет. На високите технологии се падат под 4% от брутния вътрешен продукт. В износа преобладават стоките с ниска степен на преработка. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията от ноември 2008 г. делът на сивата икономика е бил най-малък през 2006 г., защото бизнесът е очаквал членството в ЕС да доведе до повече контрол и спазване на правилата. И тъй като това не става, въпреки въвеждането на ниските „плоски“ данъци сивата икономика през 2007 и 2008 г. започва отново да расте, вместо да намалява. Чуждите инвестиции спадат, вместо да растат. Кредитът става по-скъп, вместо да поевтинее. Корупцията достига нови висоти, вместо да затихне. Прехваленият от правителството икономически растеж от 6.5% за 2008 г. също е нереален. Голяма част от него се дължи на осчетоводяването (и обхващането от статистиката) на част от „сивия“ бизнес заради намалението на данъците. Тези парадокси показват, че моята прогноза отпреди година не е била плод на страхове, а на зреещата вътрешна криза, причинена от лошото управление на страната.


– Казвате, че България все повече заприличва на офшорка от най-лошия тип като онези малки островни държави с потайни банки, символични данъци, гарантирана анонимност и нулев контрол, където перачите на пари се чувстват най-добре. Но все пак поне половината от фирмите в България работят на светло, създават работни места, плащат данъци…


– Данъците може да се разглеждат като цена на условията за правене на бизнес, а и изобщо на живот в една страна. Ако условията са много лоши, независимо колко ниска е тази цена, бизнесът и хората бягат другаде. Ниските данъци у нас не дадоха резултат, защото са съпроводени от корупция, беззаконие и примитивна инфраструктура. В този смисъл наистина сме лоша офшорка, много по-близо до Либерия, отколкото до Хонконг. Управляващите превърнаха страната ни в подобие на хотел с ниски цени, но с крадлив персонал, мръсни стаи, разбити мебели и агресивна клиентела. Подобни места привличат предимно престъпни капитали, сделки и хора, а не сериозни инвеститори. фирмите, които работят на светло и плащат данъци и осигуровки, биха се развивали много по-бързо при нормални условия.


– И как според вас може да се нормализира пейзажът?


– За да се нормализираме, сегашната триада трябва да бъде изпратена в опозиция. След това веднага трябва да се възстанови доверието на ЕС в способността ни да инвестираме обществени пари европейски и български, без да се краде. Това налага бързо въвеждане на ред, правила, законност и изправяне на престъпниците пред съда. Операция „Чисти ръце“ сред политическия елит пък е първото условие да се осъществи подобна политика.


– През последните години в надуването на опасни балони активно участваше и самата държава чрез Закона за инвестициите насърчи бума на молове, голф комплекси, Супер Боровец и т.н., даде данъчни преференции за АДСИЦ, разрешаваше изгодни за шепа влиятелни бизнесмени замени на земи и гори в курортни зони и природни резервати…


– Въпросът не е до временно насърчаване, а до създаване на трайни условия вместо ламарина да се произвеждат и изнасят автомобили, вместо електричество да се произвежда и изнася електроника. Само че за тази цел държавата, вместо да се занимава със строителство на бизнес паркове, трябва да въдвори ред, сигурност, законност и да създаде условия за правене на бизнес без рушвети.
Последните две правителства дадоха много доказателства, че се грижат главно за спекулативния бизнес, който дава най-големи възможности за пране на пари. За спуканите балони обаче ще плащат обикновените хора, а не спонсорите на управляващите политици. Например прането на пари използва за прикритие банкови кредити. Растящото търсене на кредити води до повишаване на лихвите. За перачите високите лихви не са страшни, защото печалбите им са огромни. Но всички останали губят.
Замените на терени водят до презастрояване и съсипване на курортите. Перачите бързо избиват своята инвестиция и печелят независимо от реалния бизнес. Но останалите могат да загубят всичко. Развитието на туризъм е несъвместимо с унищожаването на природата и поголовната сеч. А у нас точно това става. Инвестициите в магазини и търговски комплекси без производство на стоки и равновесен търговски баланс е недалновидно и рисково, но точно това наблюдаваме.


– Доколко опасни са високите лихви за фирмите и за потреблението на гражданите, което също е важен фактор за ръст на икономиката?


– Завишените лихвени нива на търговското кредитиране ще изсмучат директно от фирмите и косвено от домакинствата над 1 млрд. лева повече през 2009 г. при съпоставима база на отпуснатите кредити. Ще се повишат цените на всички произведени стоки и услуги, както и на стоките на склад и на незавършеното производство. Завишените лихви ще утежнят всички други кредитни отношения. Общата допълнителна тежест върху икономиката ще надхвърли 2 млрд. лева. Поради това има опасност търсенето да спада, а инфлацията не, което означава високи цени, залежали стоки, спрени производства, нарастваща безработица. Това е най-лошият възможен сценарий, известен още като „стагфлация“.


– Как си обяснявате жестоката надпревара във вдигането на лихвите по депозитите?


– Банките са като скачени съдове. Достатъчно е една или две банки поради временни ликвидни затруднения да вдигнат лихвите по депозитите и всички са принудени да се равняват по тях. Иначе вложителите им ще избягат при конкурента. Заслуга имат и прекомерните уверения, че всички банки са непоклатими, както и гарантирането на влоговете до 100 000 лева. Сега за спестителите няма никакви спирачки да преследват възможно най-високата лихва. Лошото е, че високите лихви по депозитите изтласкват тези по кредитите на почти забранителни нива. Има опасност от т. нар. кредитна имплозия, т. е. високите лихви по влоговете оттеглят от пазара все повече купувачи и инвеститори, което свива производството и харченето, води до още по-голямо свиване на потреблението и инвестициите и т.н. Затова в целия свят правителствата и централните банки правят всичко възможно да понижат лихвите. У нас такава реакция няма.


– Съзирате ли сериозни грешки в данъчната политика на кабинета „Станишев“, закъснели или прибързани промени?


– Най-сериозната грешка е, че отхвърлиха пакета антикризисни законодателни промени в данъчната сфера, предложени от ДСБ, както и предложенията на други опозиционни партии. Правителството отказа да поеме част от тежестта на кризата, за да разтовари гражданите и бизнеса. Осигури отново пълен финансов комфорт за себе си. Кабинетът не само че не можа да състави реален антикризисен бюджет, но заложи отново бюджетен излишък от над 2 млрд. лева за 2009 г. въпреки съществуващия фискален резерв от почти 14 млрд. лева. А излишъкът изобщо не е антикризисна мярка, защото той по принцип забавя растежа и действа в една посока с кризата, а не срещу нея. Връх на цинизма е твърдението, че бюджетният излишък бил необходим на правителството, за да подпомогне при нужда пострадалите от кризата. Това ми напомня онзи виц за тандема, който изкачвал баир – докато единият колоездач натискал с всички
сили педалите, другият натискал спирачката, да не би велосипедът да тръгне назад. Сега сме единствената държава, планирала излишък по време на криза. Всички други страни финансират антикризисните си програми чрез бюджетни дефицити.


– Трябва ли да внасяме мениджъри, одитори и консултанти? Вицепремиерката Плугчиева щеше да прави международни конкурси за директори, беше готова да назначава чужденци начело на пътната агенция и на фонд „Земеделие“…


– Това означава, че Плугчиева няма доверие на правителството, на което е член, както и на своите екипи. И е права. Но все пак е по-лесно, по-евтино и по-цивилизовано да сменим правителството, вместо да търсим спасители от чужбина.