Димитър Бъчваров: България върви към стагнация

Психоза, паника, криза, спекула – какво се случва на българския пазар през последните седмици?

Има начална паника. Вече има признаци на презапасяване с олио, брашно.. . Това едва ли е оправдано. Та нали сме част от ЕС – един отворен пазар. Ако се наложи, ще се внесе олио. Може да е малко по-скъпо, но недостиг няма да има. Тази паника обаче е сигнал за нещо друго – тя означава, че хората са завладени от пълно недоверие в способността на институциите да им защитят интересите. Всички виждаме – магазините са пълни. При това изобилие хората да тръгват да се запасяват означава, че не вярват на тези над тях.

Какво трябва да направи държавата в тези жежки дни?

Би трябвало да бъде по-отворена към хората, по-ясна. Паниката винаги е резултат от липса на информация. Ролята на институциите в една съвременна пазарна демокрация е да поддържат хората достатъчно информирани, за да може всички да взимат т. н. „информирани решения“, т. е. да имат равни шансове в житейското състезание.

Искате да кажете, че властта е непрозрачна, потайна?

Това лесно може да се илюстрира с факти. Преди близо 4 години започна войната в Ирак. Западна Европа и САЩ през цялото време попълваха и увеличаваха петролните си запаси. През същото това време в България резервът за горива беше източван. И в момента при необходимост държавата не би могла да се намеси.

Откъде знаете, че нефтените запаси на страната са източени?

Уместен въпрос – официални данни няма, никой не знае какво е точното състояние. Но преди десетина дни бивш директор на Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ обяви пред БТВ, че зърнените запаси на страната са 20% от нормативно определените задължителни количества. Според него подобно било положението и с нефтените запаси. За мен това е шокираща новина. Но още по-шокиращо е последвалото мълчание. В една нормална държава министърът, отговорен за държавния резерв, трябваше да реагира официално, да опровергае твърдението за източване или да подаде оставка, ако твърдението е вярно.

Но отговорничката от правителството Емел Етем замълча…

Не го опроверга. Друг факт – поне от няколко месеца бе ясно, че се задава суша. В съвременния свят тези процеси са напълно прогнозируеми. Беше ясно, че не само в България, а в Северното полукълбо като цяло зърнената реколта ще бъде малка. Вместо да се вземат мерки за попълване на житните запаси, у нас се случи тъкмо обратното. Същият бивш директор на агенцията каза, че дори след като се е разбрало какво става с новата реколта, какви са пораженията от сушата, са били продадени 100 хиляди тона пшенично зърно от резерва – защото уж му били изтекли сроковете за съхранение. На ниски цени разбира се. На този фон не е чудно, че хората се поддават на паника. А такава паника може да създаде голям проблем. Никой в момента не дава данни, не се опитва да успокои пазара. Липсват три основни съставки доверие в институциите, в пазара и в производителите, които са основни играчи на този пазар. Това е морална криза, а моралната криза обикновено води до икономическа криза.

Вижте какво се случва в икономиката. Има спад на чуждестранните инвестиции за първите 5 месеца на 2007 г. – с 13 % спрямо 2006 г. А това е много тревожно в първата година на членството на България в ЕС чуждите инвестиции вместо да се увеличават, намаляват – и като процент спрямо БВП, и като абсолютна стойност. За този период на 2006 г. те са били 1.7 млрд. евро, а сега са 1.5 млрд. Такъв спад е безпрецедентен случай в историята на разширяването на ЕС и очевидно се нуждае от обяснение.

Ето и друг тревожен факт – според НСИ растежът на БВП през 2004 г. е бил 6.6%, през 2005 г. – 6.2 %, а през 2006 – 6.1%. Три последователни години имаме забавяне, въпреки че от 1-ви януари тази година дори сме членове на ЕС. Защо? Вместо прозрачен анализ и мерки, правителството прогнозира за 2008 г. растеж едва от 6.2%. Къде е ефектът от членството в ЕС, от еврофондовете?

Ръстът на износа намалява, при това рязко, над 3 пъти. Миналата година първото полугодие имаше почти 30% ръст на експорта, а сега е едва 9.2%.

Относителният ръст на инвестираните в чужбина капитали е над 2 пъти по-голям от ръста на вътрешните инвестиции. Кой ще обясни защо местните инвеститори се насочват навън? И самата структура на инвестициите се влошава – вложенията в производство на стоки и технологии намаляват, а в недвижимо имущество се увеличават над 2 пъти – от 21 % за полугодието 2006 г . на 43% тази година.

Всички тези факти говорят, че нещо не е наред . Ако продължава да спада притокът на чужди инвестиции, ако тенденцията не се обърне, ще влезем в стагнация. Защото сме във валутен борд и няма кой да покрие дефицита по текущата сметка, а по правилата на борда това ще доведе до свиване на парите в обръщение. Левът ще си остане скъп, но няма да го има. А това означава – произведени, но непродадени стоки, по-високи лихви, по-голяма междуфирмена задлъжнялост, повече лоши кредити, повече фалити.

От такова състояние се излиза трудно, излиза се с качествена промяна – в производството, в технологиите. Банални неща, но те трябва да се коментират, да се вземат компетентни и изпреварващи мерки, а не да се борим панически с последствията. Хаотичните решения и действия са най-лошата управленска практика. Но точно това наблюдаваме сега. Месеци наред управляващите спорят за 1.5% разлика за повишаване на пенсиите и изведнъж решават, че пенсиите могат да се вдигнат с още 10% от октомври, а пък догодина да ни зарадват и с 10% плосък данък. Точно такива действия отблъскват, а не привличат чуждите инвеститори. И то при положение, че тенденцията в това отношение и без това не е добра. Вместо анализ и последователност, кабинетът създава впечатлението за панически действия, за незнаене какво да се прави. Грабва се първата дясна идея, а зад това прозира мисленето – те, десните знаят как да се справят с кризи. Щом проповядват плосък данък, това сигурно ще ни спаси от проблемите с които ние не знаем как да се справим. А облаците над българската икономика се сгъстяват.

Вижте какво става с частния външен дълг – платените лихви и главници по частния външен дълг през м. април 2007 г. са 1178 млн. евро, което е със 75 % повече от изплатените през април 2006 г. 672 млн. евро. Налице е все по-интензивно изтичане на пари от страната. Ако продължава така само след месеци може да настъпи значително намаляване на парите в обръщение. Готови ли са нашите фирми за това, ще се справят ли тези, които сега взимат кредити, с изплащането на задълженията си по тях…

– Но какво трябва да направи държавата?

– Държавата, т. е. правителството изтърваха контрола върху тези процеси и сега нямат добър ход. Кабинетът трябваше да направи полезните за икономиката, но болезнени за управляващите реформи още в първите 6 месеца на своето управление. Например в образованието – мерките свързани със закриване на учебни заведения и съкращения на учители. Същото се отнася и за здравеопазването.

– За какви реформи и за какви първи 6 месеца говорите, те и сега нямат визия какво да правят в тези два сектора?

Така е не само в нереформираните сектори. Това най-добре личи от следния пример: въпреки обявените „революционни“ данъчни промени за 2008 г. бремето на държавата върху икономиката не намалява, а нараства. Въпреки плоския данък се предвижда през 2008 г. бюджетът да погълне 42 % от брутният вътрешен продукт на страната. Това е повече от заложените за 2007 г. 41.7 %.. Всъщност вместо общо понижение, през следващата година ще има само преразпределение на тежестта между данъкоплатците. От по-богатите върху по-бедните. Това не е нито лява, нито дясна политика. Това е сбъркана политика, защото ще деморализира обществото. И то при положение, че за пръв път от 10 години насам през последните няколко месеца производителността намалява вместо да расте. Заради тази политика и заради липсата на реформи икономическото здраве на България ще се влошава. Най-лошото е, че няма истински национален проект за интегрирането на България в ЕС. Ако имаше, поне щяхме да знаем колко от европейските фондове ще усвоим през 2008 г., колко през 2009 г. Сега се прави бюджет 2008 и по този въпрос отново се мълчи. Така е, защото ЕС никога не е бил автентичен проект на сегашните управляващи. Те просто употребиха популярността и надеждите на хората свързани с интеграцията ни в Европа за свои користни цели.

Не само хората участват в житейското състезание. Състезават се и държавите. Засега България губи състезанието заради дефектите на това управление.

– Да се върнем обаче към инфлационната вълна. Може ли правителството да й се опре?

– Може. Първо, трябва да се откаже от курса си към изпреварващо вдигане на акцизи. Не бива да се прави нищо, което би подхранило инфлацията. Време е да се помисли и за най-силната антиинфлационна мярка – сваляне на ДДС.

– Министърът на финансите веднага ще ви каже – не става. Неговата теза е, че при намаляване на ДДС фирмите изобщо няма да свалят цените, само ще си увеличат печалбата.

– Ако министърът разсъждава така, това означава, че той не вярва в пазарните механизми. Това имам предвид, като казвам, че не само европейската интеграция не е техен проект, пазарната демокрация не е техен проект, те не вярват в нея. Ако конкуренцията в България не е повсеместно потискана от олигархични структури и интереси, пазарът ще работи и ще намества цените, защото търговците ще се състезават помежду си.

Според Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч“ у нас в някои сектори има картели, мафия и момчета с бухалки диктуват нивата на цените…

Момчетата с бухалките са най-ниският ешелон на олигархическата пирамида. Ако тази пирамида е силна, пазарът не действа. Тогава цените на зеленчуците у нас се равняват по нива, изгодни на вносителите. Това се отнася и за изкупните цени на млякото, плодовете, пшеницата. Отнася се и за т. нар. естествени монополи – енергия, ВиК услуги. И други страни от ЕС са засегнати от сушата. И там има поскъпване на някои храни, но не е колкото у нас. Там паника няма и хората не се презапасяват.

Ето защо е толкова важно да се справим с престъпността и корупцията, които сега са определящ фактор в пазарните отношения. Чуждите инвестиции ни заобикалят или бягат и всички анкети сочат че това на първо място се дължи на корупцията, престъпността и невъзможността на инвеститорите да защитят своя интерес по законен начин. За тях на практика не съществува най-естествената възможност за решаване на проблемите – в съда. Те не могат да се състезават с предприятията от сивия сектор, не познават техниките на сенчестата икономика и не са част от олигархичните структури.

Затова и Брюксел, и Световната банка, и световните медии като Ройтерс ни казват – оправете си съдебната система, преборете корупцията и мафията.