– Г-н Бъчваров, какви мерки трябва да се вземат, за да се избегне ефектът от световната икономическа криза, която вече започва да се усеща и у нас?
– На първо място, трябва да се възстанови доверието на Европейския съюз в България и да се освободи финансирането от еврофонодовете. Лишаването на страната от безвъзмездна финансова помощ по време на криза е престъпление. Второто нещо, без което кризата по никакъв начин не може да бъде преодоляна, е намаляването на търговските лихви на банките, т.е. осигуряването на достъпен кредит за бизнеса и домакинствата. Необходимо е в подходящи моменти да се намалят минималните задължителни резерви на банките, блокирани в БНБ, да се приведе изискването за капиталова адекватност в съответствие с международните стандарти, да се плащат лихви за банковите резерви в националния трезор и др. Така е възможно да се осигури допълнителен кредитен ресурс за икономиката от около 2 млрд. лева, който чрез скоростта на обращението ще има многократно по-голям положителен ефект за икономиката. Необходима са нова данъчна и бюджетна политика, които да не въздействат в противоположни посоки върху пазара. Например сега бюджетът предвижда да отнеме от данъкоплатците и да задържи като излишък между 2 и 3 процента от БВП и едновременно с това се планират близо 6 млрд. лева държавни инвестиции, за да се налее ликвидност в икономиката. Инвестициите поне на теория трябва да засилят стопанската активност в страната. Излишъкът пък със сигурност въздейства като спирачка в една посока с финансовата криза. Това е лишено от всякаква логика. Ако вземем предвид обаче, че инвестициите ще се управляват от същите звена, които Брюксел уличи в злоупотреби и корупция, става ясно, че кризата е удобен параван, за да се заместят спрените заради закононарушения пари от Европа с пари на българските данъкоплатци. Така ще се осигурят поръчки и печалби за няколко олигархични кръга, близки до властта. Всички останали ще загубят. Това действа възпиращо както за външните, така и за местните инвеститори. Притокът на капитали намалява, а българските инвестиции в чужбина се увеличават. Само за м. декември 2008 г. платежният баланс на страната отбелязва дефицит от 1,56 млрд. евро и с толкова намаляват валутните резерви на БНБ. За пръв път от 1997 г. насам България е изправена толкова директно пред най-големия проблем за всяка страна във валутен борд – изтичането на значително повече валута, отколкото се влива.
– Как може да се възстанови доверието на ЕС в България?
– Чрез драстични мерки срещу корупцията. Следствието по абсолютно всички съмнения за корупция и злоупотреби трябва да се ускори максимално и виновните да се изправят пред съда. От Брюксел категорично казват – искаме резултати, искаме осъдени виновни лица. Никакви програми, планове и обещания на този кабинет оттук нататък не могат да върнат доверието в него и да възстановят помощта на ЕС за България. Нужно е ново правителство с нов кредит на доверие пред Европа и света.
– Смятате ли, че бюджетът на кабинета “Станишев” ще може да отговори на предизвикателствата на кризата?
– Този бюджет е нереалистичен като макрорамка, като заложени излишъци и като финансиране на основните системи в държавата. Ние бяхме против него в парламента с много ясни аргументи. Ще дам само един пример. Той е правен при разчетена средна цена на петрола от 90 долара на барел. В момента тя е точно двойно по-ниска. Само от това бюджетът ще загуби от ДЦС над 400 млн. лева приходи, които няма откъде да се компенсират при задълбочаващата се криза. Към тези дефекти безспорно ще се насложат и скандалите в НАП, които 6 никакъв случай няма да спомогнат за увеличаване на събираемостта на данъчните и неданъчните приходи в хазната. Бюджетът е направен no-скоро за половин година, за да се осигури една псевдостабилност до изборите и да се дадат възможности на управляващите да финансират своята кампания. Следващото управление, което и да е то, може да бъде изправено пред сериозен недостиг на средства посред разгара на кризата през есента на тази година. Изглежда, че имате известни различия със СДС по основни икономически теми като намаляването на осигурителната тежест и данъците. Възможно ли е те да станат проблем при евентуалната ви коалиция? Нямаме сериозни различия по тези въпроси. Има някои технически разлики за размера и точния момент в който да се намалят данъчните и осигурителните тежести. Посоката ни обаче е една. Отсъстват различия, които да пречат да се сглобим общ проект за антикризисно управление.
– Как гледате на идеята на Н ДС В за подписване на предпазно споразумение с Международния валутен фонд?
– Те не можаха да я обосноват. Например защо трябва да подписваме споразумение с МВФ, преди да сме възстановили безвъзмездните помощи от ЕС? При какви условия може да се дадат гаранции или заеми на страната, станала нарицателно за корупция, беззаконие и безнаказаност? Какво точно налага да се ползваме от оскъпен от кризата кредит, докато правителството прахосва средства от собствения ни резерв за съмнителни проекти в нереформирани сфери? Докато не се отговори на тези въпроси, подобни идеи показват само мимикрията на тези, които ги лансират, че е възможно да се повтори успешният опит от управлението на ОДС от 1997 г. go 2001 г. Сега обаче нещата са съвсем други. Докато не се възстановят плащанията по безвъзмездното финансиране от Брюксел, не може да се търсят гаранции и заеми от други места. Това прилича на лошия Снимка: БГНЕС син, който е наказан от родителите си с намаляване на издръжката, а той веднага отива другаде и започва да трупа дългове. Смятате ли, че Българската фондова борса (БФБ) може да бъде приватизирана успешно? Българската фондова борса се провали. Това стана не толкова поради лошо управление, а поради отсъствието на добри дружества и листването на книжа, които не биха били качени на официалния сегмент на нито една авторитетна борса в Европа. Не бяха създадени гаранции и условия за участие на дребните инвеститори, които биха потърсили алтернатива на банковите влогове за своите спестявания. Не се разгърнаха достатъчно механизмите за привличане на свеж капитал чрез емитиране на облигации. С една дума нашата борса остана изкуствена за тукашната икономическа среда. Чувал съм дори съмнения, че заради “всеядността” на БФБ тя би могла да се използва за пране на пари. Според вас чужд инвеститор има ли интерес да я купи в състоянието, В което е в момента? Това е въпрос на изследване и офериране. Всеки голям пазар има интерес да погълне по-малкия , така че перспективата някоя от големите европейски борси да купи БФБ не бива да се пренебрегва, дори и в този кризисен период. Управляващите се обявиха единодушно срещу диференцирането на ДЦС.
– Мислите ли, че може да се постигне промяна в ставките на косвените данъци?
– В моменти на криза се прилагат всякакви инструменти за облекчаване на гражданите и фирмите. На това не може да се противопоставят аргументи, че на данъчната администрация щяло да и бъде трудно и че ще се създадат нови възможности за измами и корупция. Ако е така, трябва да се повишат възможностите на администрацията, а не да се жертват обществените интереси. За съжаление днешното управление има точно такива рефлекси. Вижте например как при разрастващия се грандиозен скандал в НАП министър- председателят специално излезе да каже: “Аз заставам зад всеки служител от НАП.” Откъде той познава всички служители? Знае ли колко от тях, ако не друго, поне са виждали нарушения или престъпления на свои колеги и са си мълчали? По същия начин всеки път, когато служители на МВР пребиват до смърт арестувани хора или извършват други престъпления, министърът на вътрешните работи веднага бърза да заяви, че той застава зад всеки полицай. А един европейски министър-председател трябваше да каже, че преди всичко той застава зад всеки честен данъкоплатец, ограбен от служители в НАП, че ще положи всички усилия сигналите за престъпления в тази агенция да се разследват докрай, че ако се докаже дори един случай, той ще направи всичко възможно това никога да не се повтори и че виновните до един ще бъдат наказани най-строго. Но нито министър-председателят, нито неговите министри са на страната на гражданите. Те са против тях. Затова са разрушени базисните обществени консенсуси за развитие на страната. Затова първата и най-важната антикризисна мярка е изпращането на днешните управляващи за дълго в опозиция и нов обществен договор за спазване на европейските правила, върховенство на закона и ускоряване на реформите.