Димитър Бъчваов: Къде са новите правила?

2010 година е. Вече не се спори дали сме в криза. Спорът е дали през следващите 12 месеца ще достигнем дъното и ще тръгнем нагоре. В политическите дебати, на тези въпроси се търси отговор само през разходите на държавата, бюджета, дефицита и идеите на новия министър на финансите Симеон Дянков. Дебат за самата икономика по същество обаче няма. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма отсъства от „предния план“ на медиите. Освен когато е повикан спешно в Москва. Но руските енергийни проекти са „ненужни“, „икономически необосновани“, и „финансово необезпечени“ според думите на двамата министри цитирани по-горе. Вярвам им напълно. Тези проекти очевидно не са изход от кризата. Впрочем, цената на излишната електроенергия, която ще изнасяме в началото на 2010 г. е с 30 на сто по-ниска от цената в началото на изминалата година.

Според финансовият министър, отлепването от дъното ще започне още преди средата на 2010 г.. Подобно вещателство няма голяма стойност докато неговият колега – министърът на икономиката не посочи и докаже кои отрасли ще бъдат новият мотор на това въздигане. Строителството движеше „просперитета“ при управлението на Станишев. Този отрасъл „прегря“ като по учебник и сега според твърдението на инж. Глосов, председател на Камарата на строителите в България, за една година има 38 на сто общ спад в строителния бранш и над 60 на сто в жилищното строителство. Заместник-министърът Маринов, отговарящ за туризма, пък предвижда през 2009 г. 30 на сто по-малко приходи от тази дейност в сравнение с предходната година. Причините са презастрояване, изливането на отходни води в морето, лоша публична инфраструктура в планинските курорти и т.н. Тези причини няма как да изчезнат през 2010 г. Индустрията отбелязва спад от 15 на сто, който е близък до този от катастрофата през 1995 – 1996 г. Транспортът следва индустрията, строителството и туризма. Услугите емигрират в сивата зона. Лошото е, че причините за всички тези сривове са трайни. Те не зависят от световната криза и няма да изчезнат за това, че в Германия, или Франция например нещата ще започнат да се подобряват. Преодоляването им изисква огромни вложения в технологии, квалификация и инфраструктура. Средният дял на инвестициите (предимно високотехнологични) в брутния вътрешен продукт на страните в ЕС е 32 на сто. За да преминем от изоставаща в догонваща позиция по отношение на производителността и конкурентоспособността, българската икономика би следвало да инвестира още по-голям дял от своя БВП. Това означава, че излизането от кризата трябва да е съпроводено от над 12 млрд. евро инвестиции годишно, и то преобладаващо в технологии. Притокът на външни капитали обаче намаля с 55 на сто след краха на спекулативния бум в строителството. А кредитите дори след минималния спад на лихвите през последните три месеца, остават сред най-високите в Европа.

Над всички тези негативни примери доминират данните за безработицата. Според правителството тя ще се увеличава през цялата 2010 г. и в края й ще бъде 11.5 на сто. Което всъщност означава, че кризата ще се задълбочава през цялата година. Останалите без работа хора в сивия сектор са извън тези разчети, но с тях реалната безработица според данните на Българската стопанска камара е 1.5 пъти по-висока. За никакво излизана от икономическа криза не може да се говори, ако безработицата се увеличава. Това впрочем е учебникарско правило, което беше припомнено от г-н Строс-Кан – директор на МВФ, на връх Нова година. То обаче често се „забравя“ от политиците за да се правят оптимистични спекулации с други статистически данни.

Нашите фирми нямат нито капацитет, нито време да разработват собствени технологии на световно-конкурентни нива. Трябва да ги внесат отвън. Затова делът от частните инвестиции, който ще създаде работни места и ще има антикризисен ефект през 2010 г., няма да е достатъчен нито като количество, нито като нови работни места. Инвестициите на държавата и общините пък са силно ограничени поради драстичния недобор от 7.5 млрд. лева в данъчните приходи за 2009 г. и неразплатените задължения на държавата и общините от 1.5 млрд. лева, които са прехвърлени върху бюджета за 2010 г. Тогава откъде ще дойде подемът? В доклада към тазгодишния държавен бюджет се твърди, че от кризата ще ни изведе износът. Просто се твърди – без анализ, без обосновка. Какво ще започнем да изнасяме в такива количества, че да излезем от кризата, не е ясно. Ако има доказателства за подобно нещо, министър Трайков е длъжен да убеди публиката в истинността на добрата прогноза. Защото стопанският оптимизъм сам по себе си е антикризисен фактор. Министърът обаче, мълчи. НСИ пък отчита най-ниските показатели за бизнес-климата в страната от 12 години насам.

В последното ми интервю за в-к „Седем“ казах, че държавният бюджет за 2010 г. е честен към гражданите и труден за изпълнение от правителството. Още преди да е започнало изпълнението му обаче, правителството пренебрегна интересите на хиляди граждани и фирми, заради една излишна амбиция – на всяка цена да приключи 2009 г. с дефицит от 500 млн. лева, и нито стотинка повече. Новият кабинет наистина завари „минно поле“ от скрити договори, раздути разходи и финансови ангажименти, за които има всички основания да се смята, че бяха нарочно и злонамерено заложени от кабинета на Станишев. Но точно заради това бюджетът трябваше да се актуализира навреме. Така всички „скелети в гардероба“ на заварените публичните финанси щяха да бъдат извадени наяве. Възможностите за намаляване на разходите и истинският размер на дефицита щяха да бъдат изяснени достоверно и поставени под контрол с един реалистично коригиран бюджет. Недостигът щеше да се покрие от фискалния резерв без никакъв риск. Този съвет на Синята коалиция беше отхвърлен твърде лекомислено. Още повече, че ние изтъквахме именно голямата опасност от държавните поръчки и финансовите ангажименти без осигурено финансиране. Направената в последните дни на 2009 г. корекция на бюджета с дефицит от 500 млн. лева беше закъсняла и нереална. Лош ход беше да се поемат необмислени обещания. Отначало за балансиран бюджет, а после за минимален дефицит. Още по-лошо би било, ако става въпрос не само за липса на опит, но за налагане на лична амбиция, за постигане на изкуствени „шампионски“ резултати в бюджетирането сред страните от ЕС по време на криза. А такива амбиции бяха и продължават да се декларират от министъра на финансите.

В крайна сметка за да не наруши неудачно коригирания бюджет няколко дни след приемането му, кабинетът прехвърли част от най-спешно дължимите плащания в следващата година. Така не бяха изплатени 5 млн. лева за хората с увреждания; 25 млн. лева за лекарства и първичната здравна помощ; 200 млн. лева за строителство и зимно почистване; над 100 млн. лева земеделски субсидии. Отделен е въпросът с 19-те милиона за съдебната власт, които също бяха прехвърлени към 2010 г. чрез един напълно излишен скандал. Въпросът за тези пари трябваше да се реши в Парламента, а не чрез надлъгване. Сега финансовият министър обещава всички тези суми да бъдат изплатени през първото тримесечие на новата година. А то по принцип е най-слабия приходен период за фиска. Стана очевидно, че бюджетът за 2009 г. трябваше да бъде разчетен с минимум 830 млн. лева дефицит, т. е. 1.25 % вместо 0.75 % от БВП. От това нямаше да пострада нито авторитета на новия кабинет, нито финансовата стабилност на страната, нито перспективите за кандидатурата ни в еврозоната. Реално скритият дефицит обаче, е още по-голям. Общо дължимите и неразплатени разходи на държавата наследени от предишното управление по думите на самият финансов министър, са над 700 млн. лева. Тази тежест ще легне изцяло върху новия бюджет, което е един лош старт на финансовата година защото:
– допълнителното финансово бреме от 700 млн. лева не е предвидено в бюджета за 2010г.;
– фирмите и изобщо бенефициентите рано или късно ще получат парите си за предишните държавни поръчки, но ще бъдат наясно, че пари за нови поръчки няма да има и съкратените вече работни места няма да бъдат възстановени;
– откритото хитруване с бюджета е най-лошия сигнал за инвеститорите (вътрешни и външни), особено когато се обяснява като мерки за повишаване на финансовата стабилност в името на същите тези инвеститори;
– за инвеститорите и за икономиката изобщо, финансовата стабилност означава преди всичко стабилни и предвидими плащания – на първо място от държавата; големият фискален резерв не е никакъв аргумент за стабилност, ако въпреки това правителството и общините не си плащат задълженията;
– поради натоварването на бюджета с непредвидени разходи за предходни периоди, бюджетната актуализация в средата на годината ще бъде насочена към още по-голямо съкращаване на текущите разходи и инвестициите, а не към облекчаване на рестрикциите.

Независимо от проблемите с бюджета, не трябва да се забравя, че при наличието на валутен борд, финансовото състояние на държавата (правителството) по принцип е различно от състоянието на националната икономика. И съвсем различно от състоянието на домакинствата и фирмите. Държавата не „изработва“ своите пари, нито има право да печати произволно банкноти. Тя ги изземва насилствено от данъкоплатците. И ги разходва (или трупа в резерв) независимо от тях. Понякога в полза на обществото, понякога в негова вреда. Но възможностите за финансово подпомагане на икономиката при борд са минимални. Тези ограничения са цената на силния лев и на финансовата стабилност. Изходът от кризата всъщност не зависи от държавния бюджет. Решенията трябва да се търсят и дебатират през идеите за законодателни промени и инициативи на министъра на икономиката и на отрасловите министри. През реформите в здравеопазването и образованието. Изходът от всички икономически кризи е свързан с установяване на нови правила, а не с наливането на пари в нереформирани икономики и администрации. Актуалната претенция към новото правителство не е къде са парите, а къде са новите правила.