Димитър Абаджиев: Правителството трябва да си свърши работата и да не търси вината във външни фактори

Водещ Кирил Вълчев: Продължаваме със следващата тема в „Седмицата“ на Дарик радио. Ще убедят ли Европа да приеме България, поредните промени в съдебния закон – ще чуем позиции в студиото на Янаки Стоилов от БСП и Емануил Йорданов от СДС. По телефона ще търсим Димитър Абаджиев от Брюксел, от ДСБ. Добър ден на вас в студиото! Ще убедят ли поредните промени в съдебния закон? България извършва някакви движения в момента, с които изяснява какво е искала да каже с промените в Конституцията. Убедителни ли са според вас тези движения?
Янаки Стоилов: Мисля, че това, което се отнася до приетите изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, увеличава шансовете България да получи оценка, че задълбочава реформите в съдебната система. Разбира се, веднага искам да кажа, че когато говорим за реформи, преди всичко интересът е към това какво практически се случва, как се прилагат законите, дали реално се повишава ефективността на противодействието, особено срещу организираната престъпност и корупцията. Но законът, мисля, че решава няколко важни проблема. Той предвижда за първи път разпределението на делата по принципа на случайния подбор и разширява конкурсите не само на входа на системата, а и за всички вакантни места в нея. Освен това, той, мисля, че допринася да се преодолеят някои притеснения и неясноти, които по редица причини бяха създадени не толкова от самите конституционни текстове, колкото от начина на тяхното представяне, така че, мисля, че във всички тези направления, даже като вземем предвид и становища, които получихме от представители на Европейската комисия в хода на работата по закона, би трябвало не само да бъде отбелязан фактът на приемането на тези промени, но мога да смятам, че повечето от тях, голямата част, наистина са в съзвучие както с потребностите за продължаване на реформите на съдебната система в България, така и за утвърждаване на независимостта на съдебната система и увеличаване на нейната прозрачност, отчетност и ефективност.
Водещ: Тоест, според вас Европейският съюз ги забелязва тези промени, които, да кажем с една руска дума, изглеждат мелкости- такива в последния момент?
Янаки Стоилов: Не, не. Те, може би, за широката публика да остават малко забележими, но те предизвикват в перспектива значителни промени в съдебната система.
Водещ: Така ли е според опозицията, г-н Йорданов?
Емануил Йорданов: Според мен, аз тук бих могъл да говоря и като практикуващ юрист, защото, за разлика от колегите, които работят в НС, аз всеки ден съм в съдебните зали. Въвеждането на конкурсното начало и при назначаване, и при издигане в йерархията, е нещо добро. Случайното разпределение на делата- също. Въпросът е обаче как ще се прилага законът. Дали не сме в състояние да побългарим всяка една практика? Дали не сме в състояние да докажем, че това, което навремето се казваше, е все още в сила, а именно, че конкурсът е метод за отсяване на „нашия човек“. Всичко опира до приложение на закона, защото същият този Закон за съдебната власт, мисля, че вече навършиха 5 години текстовете, свързани с изграждането на единната информационна система за противодействие на престъпността. Текстът в закона стои, системата я няма. Това ни е проблемът и странно ми звучи всичко това, което се казва. Ние имахме няколко промени в Конституцията вече, всичките така малко несръчно направени, според мен и с единственото оправдание, че те са свързани с европейското ни членство. Сега променяме и закони в тази насока. Дай боже, живот и здраве, да ни приемат на 1 януари догодина в ЕС После с какво ще се оправдаваме? Тук трябва да се каже и нещо друго- че каквито и добри неща да се правят в един или друг закон, всичко това не може да даде някакъв съществен резултат, ако ние не започнем вече крайно закъснелия разговор за структурата на съдебната власт. Говоря за конституционни промени.
Водещ: БСП готова ли е за това?
Янаки Стоилов: Аз в последната тема няма да влизам в дискусия, защото, според мен това не е въпрос на деня, а има и редица други условности, но с всичко останало, което казва г-н Йорданов съм съгласен. Аз също го отбелязах, че ние можем да правим закони, които като модел отговарят на най-съвременни стандарти, но няма самоприложим закон. Проблемът е институциите, които прилагат законите, да имат същата воля и да ги прилагат със същия дух, който те си създават. Ако има някакви технически проблеми, те могат с общи усилия да бъдат преодолявани, включително чрез последващи промени. Но наистина големият проблем остава, когато говорим за независимост на съдебната власт, институциите, които в най-голяма степен олицетворяват същата отговорност, за да превеждат в действие това, което е постановено като правила.
Водещ: Сега ще имате възможност да учете от колегата ви Димитър Абаджиев, който е в Брюксел, дали ЕС разбира и приема тези промени, които сте приели, и които очаквате да бъдат веднага отчетени от европейците. Добър ден, г-н Абаджиев!
Димитър Абаджиев: Добър ден!
Водещ: Знаят ли в Брюксел, че България промени пак съдебния си закон в името на ЕС?
Димитър Абаджиев: Конкретно промените в съдебния закон не са коментирани на последния дебат, който се състоя преди два дни в Европейския парламент. Но отново беше препотвърдена оценката на Европейската комисия за промените в Конституцията, които са свързани с… по-скоро промените в съдебния закон са свързани с промените в Конституцията. Оценката е донякъде положителна, но за ограничаването на имунитета на депутатите, макар и това да е срам донякъде, и отново се препотвърди тревогата, която остава в Европейската комисия за промените, свързани с независимостта на съдебната власт, а това очевидно засяга промените, свързани с възможността да се сменят председателите на върховните съдилища, както и правомощията на министъра на правосъдието.
Водещ: От това, което чухте вие, вие бяхте ли на това изслушване на еврокомисаря по разширяването Оли Рен в сряда?
Димитър Абаджиев: Бях, разбира се!
Водещ: От това, което чухте, какво е впечатлението ви, че България по-скоро ще получи датата 1 януари 2007, или по-скоро ще бъде отложена?
Димитър Абаджиев: Впечатлението ми е, че по-скоро ще получи датата 1 януари 2007 година, но със залагането на предпазни клаузи, най-вероятно по Глава „Правосъдие и вътрешни работи“. Освен това, за първи път се заговори за някакви допълнителни механизми за мониторинг на контрол в продължение на 2 или 3 години, по различни теми и преговорни глави, но това е въпрос, който не е изяснен на този етап. Общо впечатление от въпросите, които се задават на Оли Рен от депутатите, беше, ако трябва да го обобщя с две думи, Румъния вече ясно е по-напред от България, но недейте да разделяте двете страни, нека те да получат датата 1 януари 2007, и ако е необходимо, да се задействат предпазни клаузи, и въобще защитни механизми, които да притискат страната да извърши необходимите реформи.
Водещ: Г-н Абаджиев, понеже в студиото е г-н Янаки Стоилов, да изясните нещо- кой клевети България пред Брюксел? На 15 април, миналата седмица, в едно интервю в „Стандарт“, г-н Стоилов каза: „Опозицията клевети кабинета пред Брюксел“. Това ще го потвърдите ли? Само чакайте да чуем г-н Стоилов.
Янаки Стоилов: Само за момент, всичко, което е казано в моето интервю, е много точно. Както добре знаете, заглавията на интервютата се пишат в редакциите, така че… Това, което съм казал в текста, е казано, че в силната конкуренция политическа в страната, която е конкуренция и между основните политически течения в ЕС, влияние оказват и различните политически цели, които имат отделните формации, така че, за част от тълкуванията, които бяха дадени на конституционните промени, има принос и фактори, които са в България, аз не съм ги назовавал, така че, в тази част, това, което казвам, го потвърждавам.
Водещ: Примерно г-н Абаджиев, ДСБ, такъв фактор ли е?
Янаки Стоилов: Ами това, което чух от тях относно това какви са били нашите намерения, след като те не са били такива и това особено пролича при последващите редакции, уточняващи в текста на Конституцията, те го твърдяха в началото, а тези гласове ги чухме после да идват отвън. Мисля, че това също не бива да бъде пренебрегвано.
Водещ: Тоест, вие смятате, че Димитър Абаджиев и другите от ДСБ, от опозицията, ходят и обясняват в негативен план промените в Конституцията и затова европейците…
Янаки Стоилов: Да, това е един от факторите, и затова ние се постарахме да отчетем всички мнения при промените в Закона за съдебната власт. Те бяха приети почти с консенсус, включително и някои от най-важните.
Водещ: Да чуем сега отговора на г-н Абаджиев.
Димитър Абаджиев: Аз се засмивам, защото е много несериозно това, което чувам. Вижте какъв аргумент изтъква г-н Стоилов. Той твърди следното. Ако аз например твърдя, че навън небето е синьо, а той твърди, че не е синьо, и само затова, защото след известно време някой друг от ЕС потвърждава същото, това означавало, че аз съм му внушил един обективен факт, който не зависи от мен. По същия начин стоят нещата и с промените в Конституцията, и въобще по каквато и да е тема, по която се изразяват някакви мнения. Аз ще ви цитирам Елмар Брок, който е председател на външната комисия, който преди два дни направи официално изявление, имаше прессъобщение от него, към българските власти, да престанат да упрекват опозицията, и особено десните евронаблюдатели, които напротив, убеждават техните колеги, че България трябва да бъде приета на 1 януари 2007 година. По-скоро правителството трябва да си свърши работата и да не търси вината във външни фактори. Освен това, ако говорим за опозицията, бяха проведени много срещи на лидери от десните политически сили- Иван Костов, включително и Петър Стоянов, и други лидери, по време на международни събития, в които те убеждаваха всички лидери от ЕНП, че България трябва да бъде член на ЕС от 1 януари 2007 година. Още повече, че ние сме единствените, които организираха Дни на България в Европейския парламент, за да покажем хубавите неща- култура, ценности, които да надделеят над глупостите, които е извършило българското правителство. Най-малко ще приема упреци, че ние клеветим България, защото нищо такова не се случва, просто правителството трябва да разбере, че трябва да си свърши работата и да не търси грешките в някой друг.
Водещ: Добре, благодаря ви, г-н Абаджиев пряко от Брюксел. Продължаваме в студиото с въпрос от човек от практиката, макар в случая представител на СДС, Емануил Йорданов. Днес влиза в сила новият НПК. Ще влезе ли наистина в сила?
Емануил Йорданов: Новият НПК ще бъде изпълняван от всички хора, които имат досег със съдебната власт. Въпросът е как. Защото качеството на един закон проличава най-ясно при приложението му. Какво ми прави впечатление в така наречения нов НПК? Примерно, в него са запазени два текста от стария кодекс, които взаимно си противоречат, и се отнасят за разглеждането на гражданския иск, при прекратяване на наказателното производство. Единият текст казва, че се прекратява производството по отношение на гражданския иск, но той може да бъде предаден пред съда в рамките на ново гражданско дело, а другият текст казва, че независимо от прекратяването на производството по отношение на наказателната отговорност, съдът трябва да се произнесе и по гражданското дело, което е един абсурд.
Водещ: Искате да кажете, че новият кодекс е добре преписан с грешките от стария?
Емануил Йорданов: Мисля, че е зле преписан, но много ясно ще проличат нещата в самата практика и при приложението му. Вие виждате, че още преди да започне да се прилага новият НПК, се чуват гласове за промяната му и то от страна на министри в сегашното правителство.
Водещ: Да, Румен Петков казва, че трябват 2000 дознатели, в момента има 1500, и че и 2000 няма да стигнат.
Емануил Йорданов: Има една съвсем нормална съгласувателна практика, когато се приемат законопроектите от МС, аз не зная къде са били министрите по това време и какво са правили точно, още повече, че сегашният министър на правосъдието беше министър на вътрешните работи в предишното правителство. При една такава ситуация би трябвало да се очаква значително по-качествена работа. И след това, и всички ние останалите, които работим със съда, бъдем затруднени в работата си, кой ще се окаже виновен? Нали ще трябва да прехвърляме топката отново към съда отново и ще тръгнат онези приказки „ама ние ги хващаме, те ги пускат“ и други подобни.
Водещ: Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов: Аз смятам, че като цяло приетият нов НПК е удобно средство, за да се противодейства на престъпността и корупцията. Бяха поставени някои въпроси непосредствено преди неговото влизане в сила, но смятам, че тези въпроси могат да бъдат решени в рамките на изпълнителната власт, защото Наказателно-процесуалният кодекс не определя какъв да бъде броят на дознателите. Ако са необходими повече, те трябва да бъдат осигурени и назначени. Но в част от дискусиите имаше един подтекст, тъй като се предвижда да има разлика между органите, чисто полицейските, които трябва да разкриват извършените престъпления, и органите в МВР, каквито са дознателите, които трябва да ги разследват. Ако някой твърди, че не трябва да има разлика между полицейски и разследващи органи, това ясно трябва да бъде казано, защото ние все пак въвеждаме система, че макар и двете дейности да са в МВР, те не трябва да се сливат в едни и същи лица, в случая полицаите, тъй като мисля, че е твърде далеко….
Водещ:Това подхвърлена реплика към Румен Петков ли е?
Янаки Стоилов: Всъщност дискусията, че трябва да се променя законът в тази насока, трябва да бъде мотивирана с каква цел се прави. Аз си задавам тези въпроси.
Водещ: Според вас, Петков не е прав, аз така ви разбирам.
Янаки Стоилов: В това отношение аз смятам, че моделът на НПК, че разследването, което се върши от дознателя, дейност, различна от полицейската, мисля, че трябва да се запази така, както е заложено в закона. По другите въпроси, които се повдигнаха- за срока на предварителното производство, мисля, че не трябва да има безкрайни производства и че обвинените лица трябва да могат да стигнат до съда след достатъчно продължителен период от време.
Водещ: Изречение от г-н Йорданов.
Емануил Йорданов: Веднага ми идва наум това, че имаме и нов закон за МВР, в който на дознанието са посветени цели пет текста. Тоест, народните представители, в това Народно събрание, като че ли не са имали много голям интерес дали да синхронизират това, което е написано в новия Закон за МВР и в новия НПК.
Янаки Стоилов: То един от тези текстове е предназначен да запази възможността сегашните дознатели в течение на още една година да осъществяват същите функции.
Водещ: Накрая да ви попитам, тема, която не е свързана с това, което говорихме досега, може пък и да има връзка – „Труд“ разбра, че явните имоти на властта стават тайни; „24 часа“ разбра, че властта скри имотите и парите си. Мога да продължа със заглавия на абсолютно всички български вестници, а депутати от мнозинството, които продължават да твърдят, че нищо не се било криело с промените в Закона за публичния регистър на имотите на политиците, които според текстовете, които всеки може да прочете, наистина забраняват огласяването на имотите на политиците. Вие одобрявате ли това?
Янаки Стоилов: Г-н Вълчев, аз в последните дни съм зает с по-важни закони, които трябваше да бъдат подготвени за дни и седмица, така, че не бих искал да се впускам в коментар на тема, по която впечатленията ми са по-периферни. Мисля, че аз съм гласувал за това информацията да бъде напълно открита за имуществото на народните представители.
Водещ: Всички гласувате за открита, но като ви пита човек….
Янаки Стоилов: Аз отговарям за себе си, така че не бих искал нито да коментирам преценката на останалите народни представители, нито да правя някакви генерализиращи обобщения, така че, по този начин отговарям на въпроса ви.
Водещ: Скрива ли се публичната информация, г-н Йорданов?
Емануил Йорданов: Мисля, че това е една крайна теза. По-скоро според мен би трябвало да се огласява това, което притежават хората, участващи във властта, независимо дали са народни представители или са от другите категории лица, изброени в закона. Примерно мен като избирател ме интересува един народен представител с какво имущество ще влезе в парламента и с какво излиза. За да направя някаква оценка, ми необходимо да знам какви недвижими имоти притежава като вид местоположение и стойност. Аз не се интересувам от адреса. Просто най-общо информацията би помогнала на хората да разберат дали един човек участвал във властта, се е облагодетелствал от нея или не. Защото, освен това, което законът дава като възможност, всеки един от хората, упражняващи власт, е пред очите на обществото, но най-вече благодарение на медиите. Не съм склонен да мисля, че това, което някои народни представители казват, е вярно и едва ли не народният представител Х, който е влязъл в НС като Х, излиза като ХХ, никой не го знае, цялото общество се интересува аджеба този човек какво притежава. Всяко НС има 20 или 30 души, които вършат такива работи и те са познати на хората.
Янаки Стоилов: Според мен разминаването дойде, защото този път се предвиди да има някаква деперсонализация на имуществото с оглед на някои от идентифициращите го елементи и това беше представено като скриване на цялата информация. Това е една от промените и мисля, че затова, като че ли се представиха малко крайно различните гледни точки.
Водещ: Янаки Стоилов – БСП, Емануил Йорданов – СДС в студиото и Димитър Абаджиев от ДСБ по телефона от Брюксел в дебат за поредните промени в съдебния закон.