– Г-н Абаджиев, основателни ли са твърденията на Емел Етем, че заплахите към Ахмед Доган са свързани с “една партия на бивш премиер”, сиреч с ДСБ и Иван Костов?
– Смешно е, че всички провали на управляващите от ДПС се обясняват с Иван Костов. Но е хубаво, че Емел Етем идентифицира ДСБ като партията, която изразява основната критика към тях. Ние сме абсолютно убедени, че ДПС и лично Ахмед Доган играе изключително вредна роля в българския политически живот. Що се отнася до причините за заплахите, отговорът на този въпрос го даде самият Доган, когато заяви, че около него има обръч от фирми. Така че той трябва да отговори чии интереси е накърнил.
– Заплахите към Доган не са политически, а икономически?
– Абсолютно съм убеден, че ако има заплахи, те са свързани с икономически интереси.
– Как изглеждаше скандалът между Филчев и Григоров от Брюксел, където миналата седмица бяхте в качеството си на евро наблюдател, г-н Абаджиев?
– Впечатленията на политиците от Европейския парламент, които се занимават с България, са, че прокуратурата до този момент е била спирачка за реформирането на съдебната власт. И че изтичането на мандата на досегашния главен прокурор е добър знак и дава шанс на тази система да се промени. Що се отнася до Върховния касационен съд и до председателя му Иван Григоров, то те са били по-скоро съюзници на реформата. От много отдавна Филчев е проводник на нечии интереси. В прокуратурата се наложи практика на изпълнение на политически поръчки.
– Вчера в “Неделя 150” на БНР зам.-председателят на ДСБ Атанас Атанасов призна, че Иван Костов в качеството си на премиер е упражнявал силен натиск върху Филчев. Това допустимо ли е? /Атанас Атанасов е член на Националния вътрешнопартиен арбитраж и е депутат от ДСБ, а не заместник-председател на партията – бел. Медиен център на ДСБ/
– Доколкото знам, Иван Костов имаше желание за бързо приключване на всички големи и обществено значими дела. Допустимо е един премиер да очаква от главния прокурор да съдейства за дела, които са важни за държавата. Точно заради това прокуратурата трябва да бъде към изпълнителната власт. Абсурдното е, че изпълнителната власт по конституция отговаря за борбата срещу престъпността, за сигурността и за обществения ред. От друга страна, прокуратурата има много по-големи функции. Всички тези скандали подсказват, че трябва да се променят правилата. Защото сега, каквито и хора да влязат, ще стигнат отново до тази задънена улица. Затова и ние отдавна говорим, че прокуратурата трябва да мине към изпълнителната власт. Оставането й в съдебната власт ще е неестествено състояние. То винаги води до противоречия, каквито наблюдаваме и в момента.
– Трябва ли Иван Григоров да си подаде оставката след гръмовния гаф, който е недопустим за върховен съдия?
– Рядко в публичния ни живот някой се извинява. Доколкото аз видях, г-н Григоров се извини. Освен това, трябва да имаме предвид, че компромат е налице
тогава, когато човекът, който показва един документ, е знаел, че той е неверен. Оставам с впечатлението, че г-н Григоров не е знаел, че този документ е неистински. А и в случая не е толкова важно подправен ли е документът, или не е. Важното е дали е вярна диагнозата на Филчев.
– А не е ли важно, че Филчев, когото вие днес обвинявате, стана главен прокурор благодарение на Иван Костов и на Иван Григоров?
– Доколкото знам, има още едно извинение от Иван Григоров отпреди 2-3 години и то беше по отношение на Филчев. Но искам да напомня факта, че Никола Филчев беше избран основно с гласовете на прокурорите, тогава под влияние на Иван Татарчев. Даже парламентарната квота гласува в много малка част за Филчев. И тук не става въпрос за бягство от отговорност. Опасявам се, че този личен конфликт се използва да се предотвратят истинските промени в Конституцията.
– Как ще бъде употребен този магистратски скандал в предстоящите промени в Конституцията?
– Доколкото виждам, управляващото мнозинство се опитва да го използва, за да оправдае нежеланието си за основна промяна, а именно, да отпаднат имунитетите на народните представители.
– Не е тайна, че в НДСВ и в БСП има противоречия по отношение на имунитета. Президентът дори заяви, че е готов да се откаже от имунитета си?
– Президентът направи тази крачка, защото знае, че в ЕС очакват у нас да отпаднат имунитетите. Установих това миналата седмица, включително и в Страсбург.
– Защо в ЕС искат нашите депутати да са без имунитет, след като в редица европейски държави са си го запазили?
-Така е. Но поради тежките проблеми на българската съдебна система и поради впечатлението, че няма никакви действия по отношение на корупцията на най-високо ниво, препоръката е в България в този момент депутатите да нямат имунитет. Моето лично убеждение също е такова – нямам нужда от него. Депутатът няма да е по-зависим, ако няма имунитет. Напротив, сега това се използва като лост за влияние.
– Бившият конституционен съдия Георги Марков определи като глупаво предложението на ДСБ председателите на ВКС, на ВАС и главният прокурор да се отчитат пред парламента?
– Има промяна в тази ни позиция. ДСБ предлага само главният прокурор да се отчита пред Народното събрание. Предлагаме още главният прокурор да бъде освобождаван от НС в случаите на тежки нарушения и системно неизпълнение на задълженията. А председателите на ВКС и на ВАС да бъдат освобождавани от Конституционния съд.
– Г-н Абаджиев, пред ДСБ стои голям въпрос – общ десен кандидат за президент. Как ще обясните очевидната надменност на Иван Костов по отношение на започналите преговори. Защо той не пожела те да се водят на ниво лидери на партии? Кога ще си проговорят Костов и Петър Стоянов?
– Със сигурност Иван Костов и Петър Стоянов ще си проговорят. Те се познават достатъчно добре, за да отговаря някой друг вместо тях. Според мен, добре беше процесът да започне не от лидерите, а от упълномощени от тях хора. Първо трябваше да се обединим около конкретни принципи. И е добре, че се стигна до съгласие за общ кандидат-президент, без да се сливат партии, без да се правят компромиси. Така бе постигната стратегическата цел – промяна на сегашното статукво, установено от Георги Първанов. България наистина има нужда от десен президент.
– Според последното проучване на НЦИОМ, рейтингът на ДСБ е 5,3%, а на СДС – 2,5%. Смятате ли, че дори с общи действия десните имате потенциал за бъдещ президент?
– От друга страна, всички проучвания показват, че хората, които искат да има промяна по отношение на президента, са повече от тези, които искат да се запази Георги Първанов. Тези, които биха подкрепили десен кандидат, са повече от тези, които биха подкрепили ляв. Не трябва да забравяме, че обща дясна кандидатура по никакъв начин няма да доведе до резултат, който е механичен сбор от процентите на партиите. Подкрепата ще бъде много по-голяма, защото това е по-различен процес. Трябва да признаем, че много от демократично настроените хора не гласуват поради това, че не виждат перспектива. Така че един силен десен кандидат има потенциал да отиде на втори тур.
– Балотажът ли е вашата програма максимум?
– Програмата максимум е нашият кандидат да бъде избран.
– Защо обаче тези усилия са съпроводени от взаимни нападки между Надежда Михайлова, Костов и Стоянов? Защо водещи политици в ДСБ отказват интервюта на в. “Демокрация” с оправданието, че нямали политическо решение?
– В момента трябва максимално да се предпазваме от взаимни критики. Колкото до отказа на мои колеги да дават интервюта, това е некоректна интерпретация. По-скоро е лично нежелание на някой политик, което вече е негово право. Аз поне не знам да са вземани политически решения за това, дали да даваме интервюта. Ето, аз нямам проблем, с който и да е вестник. Мисля, че това се отнася за всички политици в ДСБ.
***
Тези, които пуснаха моето име като кандидат за президент, имаха за цел да попречат на съгласието в десницата. Когато се лансират конкретни политици, възниква въпросът – да не би да има някакво предрешаване… и интригите тръгват. Едва след края на март ще се обсъждат имена. Европейската народна партия също очаква обща дясна кандидатура.
