Водещ Кирил Вълчев: Продължаваме с дебата… за вота на недоверие, предстоящ следващата седмица. В студиото са Димитър Абаджиев – ДСБ, Мартин Димитров – ОДС, Иван Антикаджиев – БНС, имахме късмет, че ДПС ни изпраща представител от управляваща коалиция, господин Йордан Цонев, добър ден…
Всички: Добър ден.
Водещ: …НДСВ са извинени, защото имат форум извън София и всички са там. БСП пък имат пленум, както научихте от Емилия Масларова, но Янаки Стоилов е обяснил да се включи пряко. И така вотът на недоверие? За да провокира дебат за наводненията или за да сложи край на дебата за възможностите за единодействие на десницата искате този вот? Господа? Господин Димитров?
М. Димитров: Добър ден на вас и на вашите слушатели. Този вот, господин Вълчев, се иска най-вече, защото корупцията в България започва да взима застрашителни размери. И това идва ясно като опасения от Брюксел. В България наводненията са една от областите, в които бяха допуснати сериозни неточности. Има въпроси, на които никой досега не е отговорил – на първо място, защо имаме Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, което няма сайт в Интернет, на който да се види какво прави то – в смисъл, ако един български гражданин иска да се запознае с…
Водещ: Може би… първо, може би, дигите трябва…
М. Димитров: Няма сграда, сграда няма, в смисъл, няма сайт, няма яснота по какви критерии се разпределят парите от страна на министерството. Аз съм събрал доста материали и внимателно ги четох, но конкретни проекти от страна на правителството не се упоменават, а би трябвало да бъде така. Би трябвало на този сайт да са описани различните проекти. В много случаи парите се дават предварително, което също е грешно като концепция. Защо се дават предварително, а след това не се изпълняват? Като се дадат предварително парите, трудно се контролират.
Водещ: Още аргументи от ДСБ, господин Абаджиев?
Д. Абаджиев: Нормалният парламентарен инструмент на опозицията, тогава когато се натрупат много критики срещу едно правителство, които се чуват навсякъде в страната, е да поиска вот на недоверие. Успешният вот на недоверие не означава само сваляне на правителството. Вотът ще бъде успешен, ако наистина се проведе дебат и ако нашите аргументи, на опозицията, тъй като аз съм убеден, че това са аргументи на мнозинството от българите, бъдат изразени правилно, бъдат чути от хората. Тогава също можем да имаме един успешен вот на недоверие, защото тогава ще бъде разкрита истината, а тя не е добра за правителството. Всъщност действията на правителството с мандата на Ахмед Доган по темата с наводненията станаха еманация на неговата същност – неговата същност, която пак беше изразена най-синтезирано от Ахмед Доган – същност на защита на лични, корпоративни интереси, на обръч… на създаване на обръч от фирми, на използване на обществените, ако щете, беди за привличане на средства и за отклоняване на средства за лични цели. Има изключително много примери, които може би ще бъдат посочени по време на вота. Човек като обиколи тези райони, в които се случваха наводненията от миналото лято до сега, навсякъде му се представят хиляди примери за това как са отпуснати пари и как нищо не е направено. На мен, в моя избирателен район, Великотърновския, ме водят, сочат ми обекти, по които са отпуснати пари и нищо не е направено. Това е мародерство с хората, което наистина не може… по което не може да се замълчи. Нормалният начин на опозицията беше именно да внесе вот на недоверие, а това е добра стъпка, според мен, за дясното като цяло – една способност да кажеш в един глас една истина, която хората изричат.
Водещ: Още мотиви от Българския народен съюз – Иван Антикаджиев?
Ив. Антикаджиев: Добър ден на вашите слушатели. Достатъчно точни бяха колегите от СДС и ДСБ. Ние също виждаме, че има неща, за които трябва да се говори, не само ние, вижда целият народ… Има неща, които не могат да ни изненадват. Не може, след като е минала една вълна миналата година на бедствия, сериозни бедствия, след като са отпуснати средства, след като са минали 8 месеца, отново да сме изненадани при първия дъжд и да казваме, че времето е виновно, че синоптиците са виновни. Всъщност вотът е за това, за да се види какво е направено, какво не е направено, защо не е направено. И в края на краищата, наистина един вот може да бъде полезен за българския народ – да накараме хората, които не си вършат работата, да ги посочим с пръст, да започнат да вършат за това, за което те са избрани и изпратени там. Защото преди нас беше тук вицепремиерът Емел Етем и тя каза, че 8 месеца са изграждали административната основа на новото министерство. Всъщност, извинявайте, това не е ново министерство – това министерство съществува вече пет години. И то беше създадено. Ако ние с този темп работим…
Водещ: В такъв смисъл, имаше министър без портфейл. Това ли наричате министерство?
Ив. Антикаджиев: След това имаше и Министерство на бедствията и авариите, и още в предишния кабинет…
Водещ: Не, нямаше, нямаше, господин Антикаджиев.
Ив. Антикаджиев: То вършеше същата работа, нали затова беше създадено, да координира дейността, да работи…
Водещ: Кой?
Ив. Антикаджиев: Ами, министърът без портфейл.
Водещ: Е, да, де, той беше, ама, без портфейл, без министерство.
Ив. Антикаджиев: По-важна е работата, а не названието.
Водещ: Господин Цонев, отговорът ви на опозицията?
Й. Цонев: Според мен също е нормална практика да има вот на недоверие, а и опозицията да използва този инструмент. Аз лично не се притеснявам. Смятам, че наистина ще бъде полезен един дебат, в който обществото трябва да научи истината. Междувпрочем, трябва да я научат и българските парламентаристи, защото докато правят закони, можe би не всички знаят какво точно става. Аз си направим, например, труда в частни разговори с повечето от колегите си и с… разбира се, ваши колеги, господин Вълчев, журналисти, да попитам знаят ли тези средства как са разпределени – тези прословути 248 милиона. И се оказа, че всички мислят, че са разпределени в министерството на госпожа Етем, а пък достатъчно е да отвориш… без вас, господин Димитров, да, вие знаете как са разпределени…
М. Димитров: Аз съм съгласен.
Й. Цонев: Без вас, защото се усмихвате…
М. Димитров: Така може, така може.
Й. Цонев: Но ако вие и още пет човека знаят, 235 депутата не знаят, уверявам ви.
Водещ: И от управляващото мнозинство?
Й. Цонев: И от управляващото. Не знаят, примерно, че 50 милиона са в Агенция „Пътища“, че 30 милиона са в „Национална железопътна компания“ и „Инфраструктура“, че 20 милиона са само в „Напоителни системи“, не знаят, примерно, че комисията, която оглавява госпожа Етем, е междуведомствена от 6-7 министерства от служители. Не знаят, че проектите там се правят по инициатива на съответния кмет или областен управител. Изобщо един куп неща не се знаят. Това, от една страна. От друга страна, не се знае, че… ето, преди малко се каза, че се дават пари напред, т. е. авансови плащания за някои от проектите. Не се знае, примерно, че сумарно работата, която е извършена от българските фирми, които и да са те, те са стотици, по темата, е с 50 процента, близо 50 процента изпълнена и неразплатена. Какво имам предвид – да кажем, ако фирмите са получили пари за 20 милиона, са свършили работа за 40 и поради вина на администрацията още не са им приети обектите и не са изплатени тези средства. „Вина“ казвам, в кавички – трябва да установим дали са имали време да проверят, да ги приемат и т. н. Тоест, към този момент държавата е длъжник на бизнеса, а не обратното, по темата.
Водещ: Така, да чуем още една…
Й. Цонев: Свършвам, свършвам с това… И от тази гледна точка е много добре да се проведе този дебат, защото аз лично имам и още едно впечатление и ще го кажа и в залата. Знаете, че бях председател на временната комисия именно по тази тема – първата вълна от наводненията, щетите, законодателните мерки и т. н. Ние излязохме с един доклад, подписан от 21 народни представители от седемте парламентарни групи по трима – не на квотен принцип, а на паритетен – без особено мнение. Ние работихме там, всички колеги от опозиция и от управляващото мнозинство, напълно експертно и направихме едни препоръки към кабинета. Искам тук да кажа и на моите колеги, аз ще го кажа и в залата – нямам усещането, че Министерският съвет е чел нашия доклад. А там имаше много точни препоръки. Така че аз приветствам вота и там ще се изяснят много неща. Ще се изяснят, разбира се, и митовете за… така…
Водещ: Чакайте малко – тая критика сега към кабинета – вие да не гласувате „за“ вота?
Й. Цонев: Не, аз ще гласувам „против“ вота, но ще попитам все пак кабинета дали е чел доклада. Защото има интересни предложения там, в това число и законодателни, в това число и административни, в това число финансови – просто ще питам министър-председателя дали докладът е четен и какво е направено с него?
Водещ: Как… само нека чуем сега Янаки Стоилов, който излезе от заседанието на Висшия съвет на БСП. Добър ден, господин Стоилов.
Янаки Стоилов: Добър ден.
Водещ: А вие как ще гласувате на вота на недоверие?
Я. Стоилов: Предполагам, отрицателно по направеното искане, но това е само политическата страна на въпроса. Това не изчерпва ефекта от искания вот на недоверие. За мен е много важно каква ще бъде дискусията и какво ще бъде участието на тези, които ще се включат в нея. Защото логично е ние да подкрепим правителството като партия, която участва в него, но заедно с това аз съм сигурен, че нашите избиратели и симпатизанти очакват да се представи реално ситуацията в тази чувствителна област, дори и да се изразят критични бележки към начина, по който се подготвят и осъществяват проектите по преодоляване на бедствията.
Водещ: А които са вашите… вашите критични бележки лично, господин Стоилов, кои са?
Я. Стоилов: Аз няма да се впускам в подробности, тъй като това не е област, в която аз мога да ви дам най-много аргументи, но като се има предвид, че и в момента чувствителността на хората поне край Дунав е голяма от това, което става, те ще очакват много реалистичен анализ. Освен това, като се има предвид, че по редица причини не са преодолени още всички щети от миналогодишните бедствия, и трябва да се каже, че причините за това са не само недостиг на средства, но в някои случаи и в недобра организация, в други – в чисто формални договори, които се сключват и от областни управители, и от кметове. Защото, ако видите някои от тези договори, те имат твърде типов характер, а след това не дават възможност реално да бъде търсена отговорност от фирмите изпълнители за качеството на дейността. Също трябва да се провери дали наистина средствата отиват там, където са най-необходими, и главно това, което го казвам, доколко те се използват по предназначение.
Водещ: А трябва ли да бъде търсена отговорност за тези проблеми и как вие, в управляващата коалиция, ще я търсите?
Я. Стоилов: Тия въпроси трябва първо да получат ясен отговор и според отговора тогава вече може да се говори каква и на кого е отговорността.
Водещ: Но вие нямате засега съмнения в коя посока е?
Я. Стоилов: Аз очаквам повече конкретна информация, която да бъде предоставена от компетентните органи главно в изпълнителната власт, и тази информация трябва да бъде представена както от тези, които искат вота на недоверие, така и от тези, които ще опровергават или пък ще споделят представените мотиви.
Водещ: Имате ли минутки да чуете репликите на опозицията?
Я. Стоилов: Не, нямам време, защото съм излязъл от заседание…
Водещ: Да не изпуснете да гласувате за американските бази?
Я. Стоилов: Да. Ако имате някакъв въпрос да ми поставите, за да мога да продължа..?
Водещ: Господин Стоилов, бихте ли обяснили какви биха били правните последствия от евентуално решение вследствие на днешния дебат на БСП за бази, които да се ползват съвместно от България и Съединените щати? Защо БСП сега се занимава с този въпрос, а не преди правителството да вземе окончателното решение на равнище изпълнителна власт?
Я. Стоилов: Аз мисля, че и сега е моментът да се занимава, защото след няколко седмици предстои… даже след броени дни предстои подписването на договора между българската и американската страна, така че това е последният възможен момент, за който информацията…
Водещ: Вие сте отличен, отличен юрист, господин Стоилов. Много интересно е – Кондолиза Райс пристига в края на април тук за подпис и ние им казваме, защото вие сте демократична партия, че мнозинството е гласувало във вашата партия да няма такива бази.
Я. Стоилов: Вижте сега…
Водещ: В смисъл, не беше ли по-логично първо да вземе БСП решението и после министрите ви в правителството да гласуват, защото ще стане неудобно с Кондолиза Райс.
Я. Стоилов: Аз говоря като участник във Висшия съвет в случая по този въпрос и нека да ви кажа каква е моята позиция, а после да я тълкувате и уточнявате. Според мен, има няколко ключови момента, които трябва да определят нашата позиция. А от всички тях най-важният е този за режима на използване на тези съоръжения, които… ясно е – ще бъдат между българската и американската страна, и от тези въпроси най-важният е какво ще бъде участието на българското правителство при евентуалното използване на тези съоръжения от американска страна за действия срещу трети страни. И в това отношение за мен тези гаранции ще са достатъчни, ако се приеме режим на съгласуване на решенията между двете страни, а не просто инфоромирането на българската страна или даже само нейното консултиране. Това е за мен критерият дали в най-голяма степен са отстоени националните интереси. И според това как ще се отговори на този въпрос, за мен трябва да се определи и окончателното отношение, и би трябвало, ако Висшият съвет е в състояние да формира такава позиция, тя по-нататък да определя и поведението на нашите представители в парламента и в правителството.
Водещ: Ами, вашата информация каква е? Не е ли въпрос решен както вие искате за съгласуване?
Я. Стоилов: Нека да чуем, защото аз сега чувам да се говори просто за консултации, за отчитане на позициите на двете страни. Това са едни условни форми, които показват напредък по отношение на първоначалните позиции на другата преговаряща страна. Но аз пак казвам – ако ние мислим перспективно, защото тези съоръжения в един аспект дават по-големи гаранции за нашата национална сигурност, но в други отношения, в друг аспект те могат да увеличават рисковете за националната сигурност – не по отношение на тероризъм, не към самите тях, а по отношение на българските граждани, и да заангажират страната с действия, в които тя не би искала да участвала или поне не биха били в неин интерес.
Водещ: Добре.
Я. Стоилов: Затова за мен този въпрос… той трябва с голяма отговорност да бъде обсъден не само от представените в коалицията, но и от всички политически сили.
Водещ: Разбрахме ви. Благодаря ви, господин Стоилов. Стана ясно, че въпросът за базите, поне за БСП, все още е отворен.
Продължаваме с дебата в студиото с участието на Димитър Абаджиев – ДСБ, Мартин Димитров – ОДС, Иван Антикаджиев – БНС, това е опозицията, и представителя на управляващата коалиция Йордан Цонев от ДПС. Всъщност, срещу кого готвите да бъде този вот – срещу Сергей Станишев като министър-председател и неговото правителство, срещу президента Георги Първанов, когото и в мотивите си сочите за отговорен за ситуацията с наводненията и искате да бъде в парламента по време на дебата, или срещу ДПС като носител на мандата и министрите от ДПС?
Д. Абаджиев: Срещу цялото управленско статукво. Не трябва да се забравя, че това е правителство с мандата на ДПС, не трябва да се забравя и активната роля на президента Първанов в съставянето на това правителство на Ахмед Доган и точно заради това не трябва да се забравя неговата отговорност, дотолкова доколкото вот на недоверие на президента не може да се иска… е нормално той поне да бъде в залата и да носи своята отговорност в участието в процеса на съставяне на това правителство. Чухме вече, че той няма да бъде в залата, защото очевидно се страхува от това да гледа в очите на народните представители, тогава когато се изразяват тези критики. Виждаме една тенденция – и от чутото, и от г-н Стоилов преди малко, и въобще от изказванията на хора от управляващото мнозинство, включително и на г-н Цонев – на една отстраненост, нали, критичност от тяхна страна в прехвърляне на отговорност, в един момент не е ясно кой носи въобще отговорността, защото те самите започват да стават критични към собственото си правителство и не е ясно какъв дебат е воден вътре, в самата управляваща коалиция.
Вчера видяхме, че и президентът Първанов започва да бяга от отговорност и да се разграничава от действията на това правителство. Дори той влезе в една, ако забелязахте, в една косвена, индиректна полемика с Ахмед Доган – докато, например, Ахмед Доган обясняваше как много по-добре е да има обръч от фирми, отколкото да има олигарси, Георги Първанов награждава с ордени олигарсите, руски олигарси, например, които идват в България, и обяснява как пък не е добре да има обръч от фирми и че правителството трябвало да си понесе отговорността, трябва да се откаже от своите обещания. Тоест, виждаме едно бягство от отговорност на всички нива, от всички, които са участвали в съставянето на това правителство. Така че този политически въпрос също не би трябвало да бъде подминаван по време на дебата.
М. Димитров:Ако позволите едно допълнение. Значи, вижте, този вот на недоверие срещу политиката на правителството в областта на бедствията и авариите… Аз ще продължа това, което спомена г-н Цонев. Той каза доколко хората от опозицията и въобще в парламента са наясно какво се случва. Не искам да говоря от името на цялата опозиция – на СДС напълно е ясно и събираме точните факти какво се случва. Става въпрос за политика на цялото правителство, не само на Емел Етем и на нейното ведомства, дотолкова доколкото г-жа Етем е похарчила и разпределила 79 милиона лева, останалите до 240 са разходвани от други институции. Така че говорим за политика на цялото правителство. Ние смятаме, че има проблем не само в нейното ведомство, където освен организационни проблеми има и законови проблеми, но смятаме, че цялостната роля на правителството по отношение на бедствията и авариите са проваля, и там има съществени проблеми. Така, че това, което ние ще търсим като ефект, е не само критика на политиката, провеждана от г-жа Емел Етем, а критика на политиката, провеждана от цялото правителство. И ние виждаме също така един друг системен проблем, имам предвид СДС, а вероятно и цялата дясна опозиция – че разходването на средства до голяма степен е съсредоточено в хора от ДПС. Но контролът също така е съсредоточен в хора от ДПС – имам предвид заместник-министъра на финансите Зия, имам предвид хора от Сметната палата, които също са от ДПС. И това за нас създава системен проблем. Защото, ако контролът е в хора от тази партия, и разходването също така е от тези хора от тази партия, това създава опасност от злоупотреби. Също така, позволете ми още едно изречение…
Водещ: Отговорът на г-н Цонев.
М. Димитров: Има един доклад на Сметната палата, който е до края на месец март 2005 г., който е първият официален документ на правителството, в който се говори ясно за допуснати неточности, за злоупотреби със Закона за обществените поръчки, за липса на документи, за пари, похарчени преди това те да дойдат – неясно за какво са похарчени – за неотчетност и контрол. Това, което ясно, г-н Вълчев, искам да кажа днес, е, че контролът върху парите, похарчени за наводненията, е много слаб – няма го, няма такъв контрол.
Водещ: Йордан Цонев.
Йордан Цонев: Публичната инвестиционна компания в Министерството на финансите е инвеститор, основен инвеститор по тези средства, и контролът е на първо ниво там. На второ ниво, разбира се, са отделните ведомства, които харчат съответния административен ресурс, с който разполагат, и оттам нататък контролът отива в ДФК, в Сметната палата и т. н. Това са все институции, които не се оглавяват от хора от ДПС. Но аз подминавам тази тема – очевидно вие слушате тук и в изказването на уважавания от мен колега Абаджиев, в десет изречения единадесет пъти се каза името Ахмед Доган – няма лошо, щом смятат, че това е пътят, по който може да се утвърди една политика на базата на друга, това е техен проблем. Аз няма да го коментирам. Аз само ще продължа да говоря чисто концептуално върху този вот. Няма бягство от отговорност, г-н Абаджиев, тъкмо обратното. Аз, например, съм готов да поема моята отговорност като човек, който има пряко отношение към наводненията, желаейки да ангажира ролята на парламента – по мое предложение беше създадена тази времена комисия и аз мисля, че всички колеги откликнаха на това и работиха много съвестно 4 месеца заедно с мен. Ние отхвърлихме един огромен обем работа – не за да изправим някого на позорния стълб, а за да помогнем на хората и най-вече на държавата си, която очевидно за първи път от години, поне за първи път от прехода си, миналото лято се сблъска с този проблем. Аз дори ще отида малко по-нататък – пак без желание да слягам някого на позорния стълб, вменявайки му вина, например, ние с г-н Абаджиев бяхме в едно управление 1997-2001 г., аз смея да твърдя, че във фискалната област това управление се държа великолепно и резултатите са налице. Ние имахме години наред публична инвестиционна програма над 500 милиона – мисля, че около 3 години подред. И аз сега си направих труда да направя една справка, веднага отварям скобата, аз съм част от това управление тогава и като шеф на бюджетната комисия нося своята голяма отговорност – знаете ли, нито един лев не сме отделили за инвестиции в тези 500-600 милиона за критичната инфраструктура. Нито един лев. Не сме се сетили, нямало го е проблемът. Тази критична инфраструктура – диги, пътища, язовири, язовирни стени, почистване на корита – всичко това ни дойде на главата, ние се сетихме като държава и политици миналото лято. И от миналото лято правим общи усилия да променим законодателството, да направим едно министерство, да направим служби, които да работят, да се помъчим да осигурим надеждно финансиране за тази инфраструктура, която междувпрочем иска над милиард, милиард и половина, за да бъде възобновена, защото тя е с 30-40-годишна история. Така че от тази гледна точка аз искам да кажа, че усилията… и този вот трябва да е част от усилията да се намери правилната политика, да се канализират средствата, да се намери вярното и точно законодателство, адекватните административни органи, дали ще има концентрация на власт в едно министерство, дали ще има концентрация на координация между отделните служби. Просто трябва да си намери пътят. Защото е очевидно, лятото се случва, пролетта се случва, не сме застраховани, че това лято пак няма да се случи, виждаме какво става в страни с традиции – Чехия, Германия и т. н…
Д. Абаджиев: Само две думи като реплика, извинете. Аз съм абсолютно съгласен с г-н Цонев, че има много дълъг период, в който не е направено нищо като превантивни действия. Съгласен съм с вас… по време на този период, вие си спомняте, че тогава ние въобще вдигахме държавата след една пустош. Издигахме, образно казано, диги срещу цунамито, наречено Жан Виденов. Не стигна времето да започнат да се изграждат диги в буквалния смисъл на думата. Въпросът е друг. Дали сега, след като това ни е сполетяло, и парите, които са отпуснати от държавата, дали те са отишли по предназначение, в тази ситуация в момента, защото, когато ние си говорим тук и в пленарна зала ще си говорим, има стотици хиляди, милиони хора, които живеят в тези региони и които виждат, например, че са отпуснати пари. Това е големият проблем.
Водещ: Да чуем още няколко думи от г-н Антикаджиев. Български народен съюз е в доста сложното положени