Децата учат материал от края на миналия век

Европейската комисия отправи вчера сериозни критики към България за липсата на реформи в образованието. Според документа, втори за последните 2 години, България продължава да изостава по ключови показатели в ЕС.Ето какво коментира специално за „Марица“ доц. Веселин Методиев, историк, заместник-председател на ДСБ, министър на образованието и науката в правителството на ОДС в края на 90-те.
Важно за хората е какво учат децата, какво е учебното съдържание в училище. Това са тези образователни стандарти, които бяха приети през 2000 г. и публикувани в Държавен вестник. Именно защото в оня момент работехме в съгласие с това, което ЕС правеше, възприехме принципа през 4 години стандартите да се актуализират, тъй като науката напредва и не може образованието да изостава. Сега сме 2013 г. и България не е направила никаква актуализация на приетото тогава. И на практика изоставаме наистина много. Казано на по-обикновен език, момчетата и момичетата в българското училище не получават актуалните знания, които получават връстниците им в Европа.
Тази болезнена констатация показва, че такъв тип тежки въпроси не могат да бъдат изоставяни в името на някаква конюнктура, както се е случило през годините у нас. В интерес на истината и за честта на гилдията трябва да кажа, че в предходното управление заместник-министърът Милена Дамянова направи опит да възстанови тая актуализация с изработването на нов закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Той обаче не беше приет, тъй като правителството падна. А не виждам никакъв шанс новият кабинет да се справи с такава гигантска задача.Рисковете в образованието си остават за наша сметка. Просто ще останем на опашката в Европа, принудени да наваксваме огромни периоди от време. Това ми е много познато, защото в периода на 90-те години България беше далече от европейските стандарти, особено в сферата на хуманитарните науки поради комунистическия период. Трябваше бързо да се правят нововъведения, а образованието е сфера, която не търпи радикални мерки, там промените трябва да са плавни. И ето сега отново някой трябва да се заеме с тази тежка задача да реформира. Който и да е той, не му завиждам.Една от препоръките на Брюксел е до края на 2014 г. 80 процента от всички студенти у нас да имат модернизирани учебни планове. Това според мен е невъзможно при съществуващата автономия на университетите, при липсата на модернизирани учебни програми и учебно съдържание в средното образование. За да се направи модерна учебна програма в университета, трябва да се съобразиш с това какво са учили децата в училище, да знаеш над какво надграждаш. За съжаление децата в училище учат материал, който е актуален към края на миналия век. Познавам процеса детайлно, това е сложна работа, не е работа за ден-два и изисква сериозна политическа подкрепа, воля на правителството, което провежда такъв тип реформи. Нека сме справедливи – леко пресилени са европейските критики към чуждоезиковото обучение в нашето училище. Обучението по езици, основно английски, в нашите училища и гимназии е масово залегнало. Тук някой нещо е заблудил европейските експерти. Децата у нас имат възможност да учат езици и като свободно избираем предмет. Що се отнася до безработните специалисти – такива бълваха и висшите училища в Германия през 90-те години – оплакваха ми се тогавашните министри, че имат огромно количество хуманитарни специалисти, социолози, политолози, които масово остават безработни. Това не е само български процес. В някаква степен е посткомунистически. От Европа ни съветват ни до края на 2013 г. да приемем нов закон за училищното образование. Как да стане това, при положение, че до Коледа има само месец! Желанието на Брюксел е в страните членки образованието да е реален приоритет. И обръщат внимание на онези страни, в които нещата са изостанали. Тук нямаме нужда от национални комплекси, защото това не е само проблем за България. Да не забравяме, че нашето модерно образование, новобългарската просвета е на 200 години, докато в други държави е на 50, 30, дори 20. Това е лошото в случая – да имаш такава традиция и да си обект на критики, заедно с държави, които не са били на картата преди 20 години.