в. Труд

– Г-н Кънев, в сайта на „Труд“ има анкета – ще успее ли новото дясно обединение, т.нар. реформаторски блок. Около 21% казват по-скоро да, но повече от половината хора са скептични или отговарят направо с „не“. На какво разчитате?

– Не съм видял анкетата, но спептицизмът на хората е оправдан. Човек ползва житейския си опит и наистина историята от последните 12 г. не обнадеждава. Заради личния си опит и като избирател, и като политик, не мога да гарантирам, че ще успеем. Но съм абсолютно сигурен, че залогът да успеем е много голям.

Преди повече от 2 г. във Варна ме питаха дали десницата там ще успее да се обедини, след като личните отношения са особено вгорчени исторически. В крайна сметка не успяхме. Въпреки залога. Получихме резултат в рамките на твърдото си ядро, защото дългият период на разцепление при този залог показа на хората, че това не е изборът, на който могат да разчитат. За да си силен и отговорен, трябва да можеш да постигнеш обединение в тази политическа ситуация и тази енергия.

– Реформаторският блок може да се случи, защото няма никакъв друг избор формациите в него да ги има – така ли звучи казаното, или не?

– Не, не. Въпреки че има и такава логика и тя понякога може да бъде достатъчна мотивация. Но не може само с нея да се получи нещо наистина сериозно. След изборите на 12 май в България има нови обществени отношения и нова енергия. Тя идва от две посоки – от събудената средна класа и от събудените поколения, раждани между 60-те и началото на 80-те години на ХХ век.

Това е много голямо поколение – последният български бейби бум. Тези две енергии, в голяма степен преплетени за много голяма промяна, поставят българската политика на нови релси и ако някой иска да е отговорен, да представлява средната класа и това поколение, не може да пилее тази енергия. Иначе няма място в политиката. Обратно – ако сме на нивото на тези хора, вече не говорим за оцеляване, а за обществена сила, която може да промени страната.

– Как решавате въпроса с лидерството във формат от 5 партии, който сигурно ще се разширява? Вярвате ли, че политическият ви опит има шанс без лидерство – често този въпрос се заобикаля?

– Аз не го заобикалям, напротив, говоря искрено, защото отговорът е много прост. Българската десница няма лидер в момента и няма как да има след 12 г. политически загуби. Политическото лидерство се ражда от успеха. Ние в момента не сме годни да излъчим силен лидер – той ще дойде след успехите. И сигурно ще е човек, когото още не познаваме.

Но хората на улицата, цялата тази събудена енергия също няма свои лидери. Те влизат в политиката буквално днес с много голямо желание за промяна. Протестът е без лидери, така ще бъде и в реформаторския блок. Ще е формация – функция на социалната си база.

– Каква е социалната база – дори не наричате този блок „десен“?

– Голямата кауза, която обединява хората в момента, не е в лявото и дясното, а промяна на основни неща в държавата и освобождаването от мафията. Реформата в правосъдието не е лява или дясна, корупцията също, обръчите от фирми, комбинацията от власт, пари и медии – това не са „леви“ и „десни“ въпроси. Сигурен съм, че около 80% от протестиращите са с десни убеждения. Каузата им обаче е по-голяма от това.

– Искате предсрочни избори, както и парламентарната опозиция от ГЕРБ, която не ходи на работа. Как реформаторският блок би се явил? Изобщо готови ли сте?

– Никой в момента не е готов за избори, но те са важни за хората. Защото независимо от исканията, за които говорим в момента, големият проблем е в икономиката. Блокирал парламент и блокирало правителство не могат да предприемат дори и малки важни стъпки, да не говорим за сериозни решения за излизане от икономическата криза.

Колкото повече стоят този парламент и кабинет, толкова повече ще затъваме освен в политическа криза и в икономическа безизходица. Затова е много важно да има избори, нов парламент с ясно мнозинство и ново правителство, което да може да изведе страната от кризата.

Наша отговорност е да се подготвим за вот. Това не е проблем на хората. А дали реформаторският блок ще се яви на избори като коалиция е рано да говорим, преди да знаем кога са изборите. Големият въпрос дали имаме желание да се явим на избори заедно е в очите на хората.

Аз съм на протестите почти всеки ден и всички, с които говоря, питат това. Повечето споделят скептицизма. Преди две седмици питаха: „Ще се обединявате ли?“, а сега: „Ще успеете ли да се разберете?“ Отговорът ми е твърдо „да“. Длъжни сме да се разберем и да превърнем реформаторския блок в предизборен, когато дойде времето.

– А как отговаряте на това, че предсрочни избори обслужват най-вече ГЕРБ, оттам – статуквото?

– Това просто не е вярно. Не е потвърдено нито от социологически данни, нито от настроенията на протестиращите, нито от резултатите от първия тур на кметския вот във Варна.

– Но е потвърдено от втория тур във Варна – ГЕРБ пак имат кмет.

– Но на парламентарни избори няма втори тур. На първия тур за кмет на Варна гласовете извън БСП се разделиха на две – половината за ГЕРБ, останалите – за кандидат на десницата, която дори не беше обединена. Тя вклюваше ДСБ, БДФ, „Синьо единство“, НДСВ, но не и СДС, които бяха с кандидата на ГЕРБ Иван Портних, а партията на Меглена Кунева и „Зелените“ подкрепяха доц. Христо Бозов.

Простият извод е, че ако на първия тур на кметския вот във Варна имаше реформаторски блок, ГЕРБ нямаше да е на балотаж, а блокът щеше да има кмет.

Така че не виждам как ГЕРБ печелят от бързи избори и от протестите, щом при разделена десница едва удържаха във Варна.

– Защо тогава и те настояват за избори?

– Въобще не съм сигурен, че говорят искрено. Оставката на кабинета напоследък поизлезе от речника на лидерите на ГЕРБ, той говори за диалог последно.

– Борисов каза, че реформаторският блок е проект на Иван Костов и на Цветан Василев.

– Да, поведението на Борисов по тази тема е доста интересно. И то потвърждава, че Борисов е страхлив човек. Той се страхува от отговорно и твърдо поведение срещу себе си. Ние нарекохме тези думи лъжа и заявихме, че ще се защитим в съда и 2 часа по-късно в интервю той каза, че не е имал предвид реформаторския блок. Аз приемам, че това е извинението, което поискахме.

– Още по-рано Борисов говореше за обединение на дясното, че ви е търсил за разговор, говори за ЕНП, където сте заедно.

– Непоследователността е един от проблемите на Борисов. Той обаче не е фатален. Наистина големият проблем на Борисов и Цветанов е, че бяха трайна част от коалицията срещу българското правосъдие. В нея са минавали голяма част от политиците от НДСВ, макар и не всички, които през 2003 г. гласуваха промени в Закона за съдебната власт.

След това – тройната коалиция, отново без отделни фигури от НДСВ, които се бунтуваха. Накрая ГЕРБ, БСП и ДПС си гласуваха заедно и се обединяваха около запазване на статуквото в съдебната система, заради което ги смятаме за част от олигархията. А след като ГЕРБ в тази борба не са ни съюзници, малко ме интересува позицията на ЕНП.

– Къде е мястото на СДС с новия лидер Божидар Лукарски и заявката му за дистанция от ГЕРБ? Макар че хората, които бяха против „Синята коалиция“ останаха начело.

– Публичната заявка на г-н Лукарски е много силна, аз съм човек, който обича публичното в политиката. В задкулисието може да има власт, но не и политика. Ценя тази заявка. И предпочитам да коментирам нея, а не чужди партийни ръководства. Именно второто винаги е било един от големите проблеми вдясно.

– Преди изборите – без разговори с ГЕРБ, добре. Но да допуснем, че има предсрочен вот, реформаторският блок е в следващия парламент заедно с останалите сегашни участници. Тогава кой ще е партньорът? ГЕРБ?

– Първо, да кажа,че ако не се плашим от обединението и го направим сериозно, смело и уверено, то ще увлече много хора, които досега са странели от българската политика. Като покаже, че не е една проста математическа коалиция, реформаторският блок ще получи висок резултат. Целта е първа политическа сила при относителна равнопоставеност във влиянието с БСП и ГЕРБ. Тук отварям скоба, че БСП има шансове за такава позиция единствено ако предизвика избори скоро.

От подобна позиция реформаторският блок ще управлява на база своите цели – промяна в правосъдието и икономика на тази основа. Десницата в едно изречение е богатство, основано на законността.

– Наистина ли смятате, че хората ще припознаят реформаторския блок? Яхвате ли протеста, каквито намеци се чуха от БСП?

– Съвсем не – ние участваме като граждани и мисля, че това се оценява. А дали ще ни повярват – това зависи само от нашата смелост. След избори и изборни загуби вдясно винаги се събужда чувството за отговорност към избирателите, оценката, че мафията печели все повече терен благодарение на нашето разделение, и започват стъпки на обединение.

Когато тези стъпки са страхливи, започва натискът първо на партийните апарати, които винаги защитават статуквото, после на най-верните привърженици от ядрата, които търсят идентичността на всяка от партиите. Този натиск е честен и автентичен, но не и продуктивен. След това идва натискът от недоброжелателите отвън с всяване на раздори, с припомняне на противоречията.

Комбинацията от тези три неща кара страхът да се прокрадне у нас. А както е казала древната мъдрост – страхът убива разума. Благодарение на този страх обединението не се случва, на следващи избори резултатът е още по-лош и започваме отначало от още по-ниска база. Този път в ДСБ сме решени да не се поддадем на страха.