Десетте лъжи за магистрала “Тракия”

1. Че сделката с португалските фирми е напълно прозрачна, законна и изгодна за България, и че така е постановил ВАС. Но в обосновката на съдебното решение е записано, че „съдът не може да отмени или обезсили административен акт като неправилен, неполезен или изгоден, а само ако установи, че противоречи на административна правна норма. Следва да се има предвид, че по това административно дело съдът е лишен от възможността да упражни комплексен контрол по законосъобразност, защото той е сезиран единствено с протест за обявяване на нищожност на атакуваното решение, а не за отмяната му като незаконосъобразно“.
2. Че в договора няма и никога не е имало държавна гаранция. Но неразделна част от договора е т. нар. гаранционно писмо на българското правителство. И в първия анекс към договора от 27.04.07 г. в чл. 40 българската държава поема задълженията да плаща сумите, свързани с покриването на недостига и да плаща необходимите средства по заместващите плащания, които от 2010 г. до 2042 г. възлизат на 6,264 млрд. евро. Явно управляващите са се уплашили от колосалните размери на тази сума, равняваща се на инвестициите за изграждане на АЕЦ „Белене“, петролопровода Бургас – Александруполис и газопровода „Южен поток“ на българска територия взети заедно. Затова са записали във втория анекс, че плащанията по недостига не може да надвишават 50% от общите приходи на концесионера от обекта на концесията. Които ще надхвърлят 15 млрд. евро до 2042 г.
3. Че концесията на магистрала „Тракия“ не противоречи на поетите ангажименти за членството ни в ЕС. Но в договора за присъединяване в глава 5 „Транспорт“ е записано, че магистрала „Тракия“ се изгражда с финансов ресурс от ЕС и собствени бюджетни средства.
4. Че концесията на магистрала „Тракия“ въвежда тол система за платено преминаване като най-добрата европейска практика. Но това противоречи на Лисабонската стратегия и директивата на ЕС до 2012 г. да бъдат премахнати всички тол системи, което вече беше направено в Австрия, Германия и Унгария. В целия ЕС ще бъде въведена електронна винетка.
5. Че концесията ще донесе няколко милиарда евро на хазната, без да се казва колко милиарда евро ще потънат в джобовете на концесионерите. И как и без това празните джобове на българските данъкоплатци до 2042 г. ще олекнат с още 15 млрд. евро.
6. Че цената за строителство на километър е 2,7 млн. евро. Защото към нея манипулативно са пропуснати 96 млн. евро за изграждане на тол системата, 39 млн. евро за рехабилитация, 14 млн. евро за оптичен кабел, 5 млн. евро за мениджмънт и не на последно място 125 млн. евро лихви по кредити.
7. Че общественият интерес е напълно защитен. Но държавата прехвърля собствените си ангажименти за изграждане на инфраструктура върху българските данъкоплатци, които ще плащат през първата година на концесията по 20 лв. на лек автомобил, по 50 лв. на микробус, по 60 лв. на автобус и по 100 лв. на камион за пътуване от София до Бургас в едната посока. Цифри, които всяка година ще се актуализират в полза на португалците с ръста на БВП и инфлацията.
8. Че държавата няма да представи банкова гаранция. Но е записано, че всички приходи на португалците и всички плащания на държавата по недостига са обект на права на банката кредитор и ще се ползват първо и неотменно за целите на плащанията на всички дължими суми по договора за кредит с банките.
9. Че всички рискове са поделени между двете страни. Но държавата няма право на действия при обявяване на несъстоятелност или прекратяване на концесията преди изплащането на кредита от португалците.
10. Че Брюксел е одобрил сделката със становище на европейската статистическа служба ЕВРОСТАТ и е дал зелена светлина. Но ЕВРОСТАТ няма правомощия да прецени дали в определен административен акт или търговски договор има недопустимо държавно подпомагане под формата на държавна субсидия или заем. Единственият компетентен орган да се произнесе със задължителен акт е дирекция „Транспорт“ на ЕК. Тя е образувала проверка. И съгласно официално изявление на еврокомисаря Баро концесионният договор за магистрала „Тракия“ е регистриран като държавна помощ, за което не е отправено уведомление до ЕК от България. А това означава, че българското правителство не може да предприеме никакви практически и фактически действия по договора за концесия.