Госпожо Тоткова, кой е първият законодателен приоритет на партия ДСБ за новия парламентарен сезон?­ Коалицията на ОДС ­ ДСБ и БСДП поставя на дневен ред законопроект, предвиждащ създаване на независима инспекция по труда, защото анализът на сегашното управление показва, че в тази област не е направено нищо. Такова е и становището на ЕК в редовния є доклад. Фактите са тревожни. Преобладаващата част от българските граждани работят при опасни и нездравословни условия на труд.­ Самият премиер признава в писмото си към нацията от юли месец, че има неизпълнени ангажименти в социалната сфера. Вие, като опозиция, в какво виждате пропуските?­ През 2001 г. Симеон Сакскобургготски обеща на българските граждани чудо ­ бърза и качествена промяна в стандарта на живот, при това в съответствие с критериите на ЕС. С тази приказка той спечели доверието на българските граждани. Сега, когато наближава края на приказката, той започна да разказва друга. В нея повтаря, че целта му е да промени жизнения стандарт на всички българи. А това е нов преразказ на старата приказка и хората го усещат. За тригодишно управление средната заплата се увеличава с по 14 лева годишно при 95% ръст в цената на тока, почти 50% повишение при цените на телефонните и транспортните услуги, над 100% увеличение при лекарствата, двойното поскъпване на хляба. Бисерът на неговото управление обаче е „понижаването“ на безработицата. Анализите показват, че през 2003 г. в сравнение с 2001 повече от две трети от намалението на регистрираните безработни се дължи на програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост“. Тоест правителството се бори с безработицата с държавни средства. Това показва, че частният сектор не се развива, не създава работни места. Ако анализираме заетостта за същия период, се оказва, че работните места в частния сектор са намалели с около 40 000. По данни на НОИ работещите осигурени в края на 2001 г. са били 2 311 000, работещите осигурени в края на 2003 г. са 2 393 000. Като извадим от тях 131 000, които са работили по програмите за заетост (без 22-те хиляди нови чиновници, които работят в бюджетните организации), се вижда, че заетите в реалния сектор са намалели. Това е тревожно. Нищо не бе направено за възрастните хора. Реалният размер на пенсиите е намалял с 4-5% в сравнение с 2001 г., защото те са индексирани с процент, по-малък от инфлацията.­ Как според вас трябва да изглежда дясната социална политика?­ От гледна точка на ДСБ успешна е онази социална политика, която насърчава хората да правят бизнес и да разкриват работни места. Само това ще ни доведе до повишаване на брутния продукт и до повече средства за преразпределяне. Тази идея ни отличава от останалите политически сили. Има различни начини за осъществяването є, но тук ще посоча един решаващ ­ намаляването на осигурителната тежест, което ще доведе до увеличаване на работните места. Сега на всеки 100 лева работодателят и работникът внасят 45 лева в обществените фондове. Друга възможност е активирането на втория стълб на допълнителното осигуряване. Той ще мотивира работещите да се осигуряват, защото средствата ще се внасят в лични осигурителни сметки, които те могат да контролират. Необходимо е да се създават условия за гъвкав пазар на труда, например възможности за почасова работа и непълен работен ден. Това изисква промени в законодателството. Важна е и подготовката на младите хора за пазара на труда. Самоцелното образование никому не е полезно. Младият човек трябва да избира професия според желанието си, но трябва да е наясно и какви са възможностите да си намери работа. Сега държавата изразходва много средства за обучение, квалификация, преквалификация на възрастни, а те не им осигуряват работа. Тези програми трябва да бъдат съобразени с потребностите на пазара на труда. На трето място правителството трябва да подпомага онези групи от населението, които не могат сами да се грижат за себе си. В момента социалното подпомагане се превърна в професия за мнозина. Има трудоспособни хора, които живеят на социални помощи, въпреки, че нямат здравословни проблеми и могат да работят. Трябва да им се предложи работа. Вместо това правителството превърна програмата „От социални помощи към заетост“ в програма от заетост към социални помощи.­ Как ще наложите тези промени?­ Включително и с промени в законодателството. Сегашното мнозинство промени почти всички социални закони. Не че те не се нуждаеха от промяна, но целта на основната част от промените е засилване ролята на държавата, осигуряване на големи, безконтролни правомощия на изпълнителната власт. Някои се използваха за грубо защитаване на частни интереси. Бюрократизира се достъпът до права, които държавата осигурява на гражданите. Говоря за социалната сфера, но това може да се види и в други промени на законодателството ­ в закона за приватизацията, в търговския закон, който предстои да се промени, в закона за хазарта и т. н. В социалната сфера има възможност за груба защита на частни интереси. Това вече се случи, когато бяха дадени възможности за регистрация на пенсионно-осигурителни дружества, без да има ограничение за минималния брой осигурени в тях. Целта беше да се продължи дейността на няколко дружества и да се създадат нови, за да се осигури бизнес на определени хора. Най-деликатната част от нужните промени, в която все още никой не желае да предприеме стъпки, е Кодексът на труда. Може би ще трябва да се приеме изцяло нов кодекс.­ Кои са партньорите в парламента, на които можете да разчитате за подкрепа на вашите предложения?­ Традиционно добре работим с колегите от БЗНС-НС и ДП. В някои случаи ни подкрепят от СДС, дори и от Новото време. Много наши предложения бяха подкрепени и от мнозинството. Така след три години натиск от наша страна се решиха проблемите със семейните помощи за бременните жени и майките, които нямат достъп до осигурителната система. Сега те могат да бъдат подкрепени от държавата. Възприе се до завършване на 12 клас децата да ползват месечни добавки, възприеха се целевите помощи за ученици в първи клас и т. н. В същото време в кодекса за социално осигуряване бе нарушен основния принцип на равнопоставеност на осигурените лица. Около 2 150 000 от българските граждани плащат осигуровки всеки месец. През следващите години се предвижда те да се повишават и да станат по-високи от данъка. В същото време по-малко от 200 000 души не плащат нищо, но държавата ги осигурява, като взима от данъка на тези, които плащат. Така се нарушава принципа за равнопоставеност, тежестта се прехвъря върху коректните платци, което ги демотивира.­ Посочват ви като едни от вероятните партньори на СДС на следващи избори. С какви коалиции ще постигнете максимално присъствие в парламента?­ За да спечелим доверието на хората, трябва да предприемем действия за защита на интересите им. Предлагаме алтернатива на идеите, лансирани от мнозинството НДСВ-ДПС, при която хората да станат заможни с труда си. Когато подготвим предизборната си програма, ще търсим партньори, които споделят тази ценност. Коалирането, само по себе си, не е полезно никому ­ нито на партиите, нито на държавата. Например БСП е в нелегална коалиция с НДСВ, защото участва в управлението, но хората не могат да я видят ясно. Така обаче червените се дистанцират от отговорността си. Коалиция „Нова левица“ не разширява политическото влияние на БСП, защото чрез нея партията се коалира със себе си. Това е PR-трик. Трябва да се търсят реални партньори за изпълнение на реална програма.­ Означава ли това, че партньорите с които никога не бихте се коалирали са НДСВ, ДПС и БСП?­ Това означава, че БСП е нашия основен политически противник. Според нас социалистическо управление ще е вредно за държавата, защото за 15 години БСП не показа, че може да носи отговорност и винаги ни докарва до кризи. Няма основания да смятаме, че те са се променили и предлагат нещо ново и различно. Твърда опозиция сме на НДСВ, защото тяхната политика е вредна за страната като цяло и за всеки отделен човек. Те върнаха БСП във властта, станаха подвластни на репресивния апарат ­ да си спомним скандала с назначаването на о.з. ген. Бригадир Аспарухов. Дадоха възможност на престъпните групировки отново да се стрелят и убиват по улиците. Няма как да подкрепяме такова правителство, защото те отнеха не само социалната сигурност на българските граждани, но и сигурността за живота им. Причината е, че мнозинството не иска да приложи мерки за ограничаване на престъпността. Но когато могат да решат един въпрос в своя полза, те го правят. Така стана и с царските имоти, и с третия GSM-оператор, и с ликвидирането на малките аптеки, и с включване на лекарства в списъка на здравната каса, и с промяна на закона за приватизацията, когато трябваше да се приватизира БТК, и с Булгартабак ­ за да отиде в определени ръце. Много са примерите за защита на корпоративни интереси. Да не забравяме за „богатството“ на България ­ Георги Попов (бившият шеф на Булгартабак). Трябва да го помним, защото заплатата му беше 1000 лева на ден.­ Каква комбинация между десните партии би им донесла максимален успех на предстоящите избори?­ Не се стремим към коалиране на всяка цена. В подкрепа на това твърдение мога да посоча сериозен пример ­ експрезидента Петър Стоянов, който „обедини“ всички и така най-много се отдалечи от СДС. Видяхме до къде стигна. Формирането на голяма коалиция не гарантира успех. Успех може да се постигне, ако спечелиш доверието на хората, а това може да стане само ако им кажеш какво реално можеш да направиш за тях. ­ Какво предстои на България отсега нататък според вашата политическа сила?­ За щастие, през последните 3 години, движейки се по инерция, стигнахме до там, където трябва. Но както се вижда, машината започва да буксува. Все още има много проблеми, които очакват решение. Разчетите на експертите показват, че ако се движим по този начин с цените и заплатите, при влизането ни в ЕС българинът ще обеднее повече от два пъти. Предстои да преживеем нов срив, какъвто преживяхме преди 7-8 години при управлението на БСП. Всички усилия трябва да бъдат насочени към постигане на висок икономически растеж, нови работни места, високи доходи. Българите очакват да живеят по-добре, когато станем член на ЕС. Едва ли някой допуска, че ни предстои по-лош живот. Но ако продължаваме да се движим с такива темпове, по-голямата част от българските граждани, над 1 милион от които получават заплата до 220 лева, ще преживеят срив. Увеличението на доходите е символично, в същото време цените растат, а когато влезем в ЕС ще се повишат още. Хората не искат да им говорим за ЕС и НАТО. Те искат да бъдат сигурни в страната си сега. Достатъчно политическите елити са искали от гражданите да правят жертви в името на бъдещето. Те направиха и приеха тези жертви, приеха да живеят мизерно. Сега вече няма нужда да го правят отново, защото сме изпълнили приоритетите, направили сме почти всичко, което е трябвало да се направи. Сега трябва да работим в интерес на отделния човек. Той трябва на микроравнище да почувства, че сме постигнали тези приоритети. Постигането на макроикономическа стабилност нищо не му говори, защото той иска да има микроикономическа стабилност. Тя обаче не се гради на прага на бедността.