Депутатът от ОДС Евдокия Манева

– Госпожо Манева, усвояват ли се според вас европарите, предназначени за екологията?
– Ако се обърнем към статистиката и погледнем цифрите, се вижда, че не се усвояват. По последните данни, които получих, само 7% от отпуснатите досега средства са усвоени. Това е изключително нисък процент. Но въпросът е тревожен не само защото не са усвоени парите, а защото не се изпълняват задълженията, поети в процеса на преговорите по глава „Околна среда“.

– Това като че ли беше една от най-тежките глави?
– Да, и нямаше много коментар по ангажиментите, които са поети. А те са свързани с огромни средства. Може да се окаже, че на прага на приемането ни в ЕС няма да сме изпълнили своите ангажименти. Наистина по най-капиталоемките раздели са договорени преходни периоди. Но даже като се имат предвид тези периоди, като се знае какви огромни средства са необходими, ние сме закъснели изключително много. От една страна, са ангажиментите да изградим пречиствателни станции в градовете с над 10 000 жители и населените места с над 2 000 жители. Това са над 50 пречиствателни станции за големите градове, а за по-малките – от порядъка на стотина. Като имате предвид, че една пречиствателна станция може да струва от 3 до 10 млн. лв., можете да си представите какви средства са необходими само за тази част, свързана с опазването на водите, която се отнася до инфраструктурни по същество проекти. По същия начин стои въпросът с отпадъците. Ние имаме 4-5 депа, които отговарят на европейските изисквания. Всичко останало трябва да бъде построено. Освен инвестициите, които са необходими, трябва да се създадат и модерни системи за събиране на отпадъците, за да не прилича България на бунище, както е в момента. Навсякъде се виждат неорганизирани сметища.

– Колко би струвало това?
– Общата оценка е,че за да изпълним задълженията, са необходими около 10 млрд. евро. Голяма част от тези пари ще получим от ЕС. Но както се вижда, не успяваме да ги усвоим. От друга страна, трябва да осигурим необходимото съфинансиране, за да изпълним тези задължения. Тук не само изоставаме, но и като че ли не желаем да решим този проблем. Схемата, която е възможна, е таксите за екология да се събират в Държавното предприятие за управление на средствата за околната среда и да се връщат за дейности, свързани с опазването й. Основният източник – таксата върху горивата, беше премахнат. Цялата сума отиде в бюджета, а оттам не се отделя субсидия за решаване на проблемите с околната среда. Изземвайки този ресурс, бюджетът е длъжен да отделя всяка година средства за финансиране на околната среда и да създаде механизми за подпомагане на бизнеса. Това е другата страна – огромните задължения за нашия бизнес. Почти всички предприятия от хранително-вкусовата промишленост – преработване на месо, на мляко, производство на мляко и всичките подотрасли, имат проблем с пречиствателните станции и с екологичните изисквания.

– Каква е причината?
– Те нямат ресурси в момента. И трябва да бъдат подпомогнати финансово, за да се справят с предизвикателствата. Страшен проблем са и големите предприятия на енергетиката. Там са сериозните задължения за големите горивни уредби, за които се изискват скъпи съоръжения. Този ресурс трябва да си го осигури бизнесът и да се разработят механизми, с които да му се помага. Това също не се прави. България изостава с изпълнението на поетите задължения в преговорния процес. Изоставането се дължи, от една страна, на липсата на ресурс, от друга – на слаба организация за изпълнение на тези обекти. Няма никакво време за отлагане на решаването на проблемите. Трябва моментално да бъдат взети мерки. В противен случай при проверка, каквато тече и в момента, ще бъдат поставени сериозни въпроси като сигнал, че не се справяме с поетите задължения.

– Има ли конфликт по въпроса кой да контролира парите от еврофондовете, предназначени за околната среда?
– Всъщност това е сериозният проблем. Липсва единна политика и ясна стратегия. Непрекъснато ставаме свидетели на дрязги между министерствата кой какви обекти да управлява. Има министерство на околната среда и водите. Но по неизвестни причини, например за пречиствателните станции в Стара Загора, Димитровград и Хасково, средствата се управляват от министерството на регионалното развитие. Това е отколешната мечта на МРРБ – да управлява всички пари, свързани с инфраструктурата. Да, но те са изключително слаби професионалисти. Тези три проекта например са одобрени още през 2000 г., а все още текат търговете за определяне на изпълнител. Това показва, че екипът е под всякаква критика. Аз твърдя, че там действат корупционни схеми, толерират се определени фирми, което е неприемливо. Непрекъснато се анулират търгове, защото са нарушени правилата. Аналогична е ситуацията и в други министерства, когато става въпрос за големи суми – министерство на земеделието и министерството на околната среда.

– ДПС постоянно атакува тези две ведомства.
– Да. Към общото заболяване да се прокарват интереси на определени фирми от чиновниците на съответните министерства, се наслагва интересът на ДПС да управлява парите от еврофондовете. Непрекъснато с променлив успех те провеждат атаки срещу МРРБ по тази причина. Чрез министър Дикме владеят земеделското министерство, а атакуват другите двама – Арсенова и Церовски. Не съм чула нито един смислен аргумент при искането на оставките им, освен усвояването на фондовете. При такава ситуация, която показва неразбирателство вътре в правителството и липса на единна стратегия, не виждам възможност скоро да се промени коренно начинът на усвояването на средствата.

– За тези корупционни практики в МРРБ имате ли данни?
– Когато се анулира търг поради това, че фирма, класирана на пето място и след това е представена за изпълнител на проекта, фактът показва, че тя е толерирана и че някой има интерес там. Не мога да кажа категорично кой на кого какво е дал, но очевидно се прокарват интереси.

– Това единични случаи ли са или стил на работа?
– Да, това е стил на работа и за мен точно в това е проблемът на сегашното мнозинство. Разбира се, трябва да се оценява и качеството на проектите. Доста често те са некачествени, защото се дават на някоя близка фирма. Тя не прави всичко както трябва. Ако се вгледате в проектите за депата за отпадъци, финансирани от ЕС, ще видите, че е спряно изпълнението на три от общо шест. Перник, Созопол и Силистра. Навсякъде нещо не е догледано. Най-честата причина е, че не се провеждат обективни конкурси, а всичко става на приятелска основа. В крайна сметка всички ние губим. Опасявам се, че и в министерството на околната среда има изкушения да се толерират определени фирми.

– Вие се включихте в новата партия Демократи за силна България. На какъв етап е подготовката за изборите?
– Скоро очакваме регистрацията, след което започваме набиране на членове и симпатизанти. Летните месеци за нас ще бъдат активни от гледна точка на това, че ще създаваме районни и общински структури. С тяхното изграждане започваме и подготовката за изборите.

– Дали ще сключите все пак предизборно споразумение с друга политическа сила?
– Вече казахме, че в момента да се говори за споразумения е безсмислено. Ситуацията е динамична и най-правилният път за една партия е да провери доверието към нея чрез избори. Затова казваме, че ще се явим сами. Коалицията е средство за оцеляване на партийната олигархия.

– Дали трябва да се вкарат нови хора в парламента или е по-добре да се заложи повече на онези, които имат опит?
– В политиката опитът е много важен. В същото време новите идеи са не по-малко важни. Добре е да се намери съчетание между присъствието в парламента както на опитни политици, така и на нови лица. Демократи за силна България има това предимство, че към нас се присъединиха много интелектуалци и хора с различни професии. Вярвам, че много от тях ще получат доверието на избирателите и ще ги видим в следващия парламент.

– Как виждате 40-ото НС, кои ще минат 4-процентната бариера?
– Рано е да се правят прогнози. Но вярвам, че ДСБ ще има сериозно присъствие в следващия парламент, което ще доведе и до друг стил на неговата работа – по-добър от сегашния.