След речта при клетвата на Георги Първанов ДСБ отбелязаха, че президентът не взе отношение по нито един остър, политически проблем на България. При встъпването си в длъжност той се коригира. Вестник „Сега“ изведе дори заглавие. Първанов „набеляза“ за България „битката срещу злоупотребата с власт“ и „битката на лидерството срещу популизма“.
Разбира се, България няма как да води тези битки. Тя е държава и не води вътрешни битки. Остава да ги води президентът. Но нека уточним, че злоупотребяват с власт тези, които я упражняват, а те са БСП, НДСВ и ДПС. Излиза, че той ще се бори срещу техните злоупотреби. Ще се бори срещу тези, които са го избрали. Щом има желание, защо не се бори досега? Последните 5 години изобилстваха със злоупотреби с власт:
– затварянето на III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй“ от Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева, въпреки решенията на Народното събрание и съда;
– вредната сделка с външния дълг на Милен Велчев и Сакскобургготски;
– концесионирането на магистрала „Тракия“ от Сакскобургготски и Валентин Церовски;
– детската педиатрична афера на Сакскобургготски и Славчо Богоев;
– незаконно придобитите държавни имоти от Сакскобургготски;
– яхтеният скандал на Милен Велчев и Мирослав Севлиевски и пр. и пр.
Първанов не се бори срещу тези злоупотреби. Мълча. Как ще се бори, след като не разполага с нито едно реално средство за борба. Законът е упълномощил и снабдил с такива средства МВР, прокуратурата и следствието. Върху тях президентът няма власт по конституция.
Със злоупотребата с власт се бори с политически средства парламентарната опозиция. Борят се и честните медии по своя начин. Поне така е в демократичните страни. Не вярвам Първанов да иска да стане опозиция. Остава да се бори чрез „моралния авторитет“ на институцията. За посочената цел този авторитет, откровено преценено, не е висок. А и става въпрос само за думи.
Заключението е, че Първанов ще се бори със злоупотребите с власт на думи. Но това е популизъм. Впрочем, самото споменаване на Родината не на място е популизъм, а „набелязването“ на задачи пред нея – в още по-голяма степен.
С втората битка враговете изглеждаха по-ясни. Лидерът Първанов се бори срещу популизма на… Те сами се разпознаха веднага – Б. Борисов и В. Сидеров. Срещу тях ще се бори Първанов. Но нима е редно „президентът на всички български граждани, отстояващ надпартийния характер на институцията“ да се бори с двама лидери на политически партии? И това ли е решаващата национална битка?
Освен това, щом самият Първанов никак не е чужд на популизма, срещу какво точно ще се бори? Излиза, че срещу собствен демон. Това е позната екзистенциална битка, в която му пожелаваме успех.
Но дори да успее, какво общо има България? От президента на страната не се очаква да води вътрешни битки. Най-малкото, защото те не могат да бъдат негова кауза. Не могат да бъдат кауза на България.
За да бъде истински лидер, президентът на Република България трябва дълбоко да разбира новите, исторически напълно различни условия, в които живеем ние, българите, и на тази основа да формулира нови национални проблеми и цели, новите и най-значими предизвикателства и теми на обществото. Реалностите днес са напълно различни. Те са уникални и непознати на всички българи. Пред страната има нови хоризонти и нови предизвикателства, които Първанов очевидно не вижда и не разбира.
Когато се опира на „моралния авторитет“ на своята институция, президентът трябва да го прави по отношение на другите институции и, ако прецени – конкретни лица; да го прави по отношение на високи и амбициозни идеи. От него не се очакват нелепо „набелязани“ врагове.