Посветено на връстниците на прехода и на онези, които са склонни да забравят.
През годините на т. нар. Преход се появиха основно два мита.
Първият отдавна е разсеян. Той се появи около и особено след изборите за 36-то народно събрание. Когато започна да действа правителството на Филип Димитров, в обстановка на оформилия се двуполюсен модел, на който носители бяха СДС и БСП. По страниците на вестниците, свързани с бившите комунисти започна все по-често да се чете израза „всички са маскари“. Очевидно за да бъдат убедени гражданите, че не само на левия полюс, но и от дясно ( където стоят представителите на демократичните сили ) действат не по-малко „лоши хора“. Целта беше ясна – да се омекоти натиска срещи дотогавашните преки носители на тоталитаризма и да бъдат разколебани поддръжниците на свободата.
Вторият мит в момента е в своята стихия. Негов носител и разпространител е ГЕРБ, чрез денонощно появяващия се по електронните медии Цецо Цветанов ( Бойко Борисов прави това мимоходом поради огромната си заетост с разностранни показни мероприятия ). С него се убеждават всички у нас, че през изминалите 23 години нищо не е направено от управляващите и всъщност сега тъкмо ГЕРБ започва да намества България в правилната посока. Това твърдение буди смях, тъй като ГЕРБ управлява изцяло страната вече три и половина години, а преди това през мандата на Симеон Сакс Кобург гота Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. А след изборите за 40-то НС при съставянето на правителството на тройната коалиция Бойко Борисов се опита безуспешно да убеди същия този Симеон да размени предоставения му пост на министър на отбраната с поста на министър на вътрешните работи, получен от БСП, за да го заеме самият Б.Б.(!?). След което обиденият бодигард на Кобурга се фръцна и се зае да създава….ГЕРБ, за да може да играе ролята на „управляващ“ България.
Нека припомня на тези, които непрекъснато слушат плещенето на ръководителите на ГЕРБ и на обслужващите ги медии, свързано с разпространението на последният мит, че през същите тези 23 години има 5 години, през които се направиха стабилни стъпки за тръгването на България по нормалния европейски път, чрез извършването на съответните реформи. По времето на правителствата на Филип Димитров и на Иван Костов. При първото демократично правителство България стана член на Съвета на Европа и нейни депутати започнаха да заседават в ПАСЕ. При пълния мандат на правителството, начело с Иван Костов, се трасира приемането на страната в НАТО и ЕС. Гаранция, че това може с успех да стане бяха неговите действия. По стабилизирането на България, след преживяната поредна катастрофа по време на управлението на бившите комунисти и на техните производни и започването за пръв път на реформи, които целяха да направят България нормална държава. И при двата случая обаче, онези, които биха искали България да бъде разграден двор, където могат безпрепятствено да шетат ( на всички е известно кои са те ) успяха да отстранят премиерите, излъчени от демократичните сили. Първият път на мястото на Филип Димитров бе поставен безличния Любен Беров. Вторият път докараха Симеон Сакс Кобург гота от Мадрид, за да се спре развитието на започнатите от Иван Костов реформи. Като последица от извършеното от началото на 21-я век та и до днес се тъпче на едно място. Всички реформи са спрени. Добре поне, че извършеното от правителството на Иван Костов в дадени насоки все пак даде определени резултати. Оформи се членството на България в НАТО и ЕС, като се запази и валутния борд, гарантиращ финансова стабилност. Тъй като, обаче, волунтаризмът и безхаберието на сегашните управляващи води страната към все по-голямо затъване, трябва да се направят усилия това да се превъзмогне.
