Да върнем силата на държавата, за да се справи с монополите

21.02.2013г.

ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги! През 2002 г. сините предложиха 24 поправки на Конституцията и свикване на Велико народно събрание. Част от тези предложения сега се повтарят. Може би обществото постепенно узрява за тези идеи.

Има обаче огромен риск Великото народно събрание да не приеме никакви поправки, защото то приема поправки в Конституцията с квалифицирано мнозинство. Затова трябва да се извърши предварителна работа, да има референдуми, допитвания до хората. Изобщо в момента това може да се окаже подмяна на истинската причина, която изведе хората на улицата.

Ние сме дълбоко загрижени за решаването на това, което накара хората да излязат. Да го повторим: това са високите сметки за ток, загубата на работните места, обезценяването на доходите и тяхното замразяване в продължение на близо 4 години. Това е основната причина, поради която хората излязоха на улицата, а не да искат Велико народно събрание. Как Великото народно събрание ще им даде работни места? Никак!

От тази гледна точка, искам да обърна внимание върху въпросите, които трябва да бъдат решени, и то не точно от Народното събрание. Огромна е отговорността на президента на страната. По силата на Конституцията президентът трябва да започне консултации. Ние се обръщаме към него: тези приказки за национален консенсус и кръгла маса да бъдат реализирани в рамките на съществуващите, действащите институции, които са способни да защитят основните права и свободи на хората. Това е първият критерий от Копенхаген, който България изпълни, за да бъде член на Европейския съюз.

Ако това е така, президентът следва да покани и да чуе всички мнения на протестиращите; да вземе становищата на изпълнителната власт, на отделните министри, на хората, на ръководствата от контролните органи; да направи консултации с организациите на работодателите, с профсъюзите, с политическите партии и да представи идеите си за този консенсус, необходим за излизането от кризата. Това е по-ценно, отколкото нещата, които в момента се предлагат. Нужен е консенсус да започне битка срещу монополите и срещу злоупотребите с господстващо положение. Каква е гаранцията, че следващото Народно събрание ще започне тази битка, ако предварително не се формира такъв консенсус?!

От тази гледна точка, да се върнем към мерките, които правителството, сега подаващо си оставката, предложи. Ключови мерки се оказаха неизпълнени например отнемането на лиценза на ЧЕЗ. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ясно съзнавайки, че не може така да отнеме лиценза на ЧЕЗ, обяви процедури и влезе в изискванията на закона, което подсказва, че не може да започне легитимна битка с монополите, ако няма промяна в законодателството. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва да измине дълъг път, за да отнеме този лиценз. Излиза, че министър-председателят е бил заблуден или заблуди общественото мнение, казвайки, че отнема лиценза.

Втората мярка – той обеща сваляне на цените с 8%. Веднага настръхнаха банките-кредитори, особено „Париба“, за която тук сме говорили, те си искат парите. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране каза, че търсят резерви, но едва ли ще намалят цените, тоест и по втората ключова мярка изглежда премиерът беше заблуден да я предлага на вниманието на обществото. Дали това не е истинската причина да се подаде оставка – обстоятелството, че не могат да се намерят верните решения в настоящия изключително труден момент?!

Ние предлагаме, дълбоко сме убедени, че верни решения има. За да се стъпи на пътя за тяхното изработване е необходимо наистина да има широки консултации, да се чуе гласът на протестиращите. Президентът го обеща. „Вашият глас ще бъде чут“ – каза той. Нека да го чуе сега, но нека да чуе и гласа на всички, които изразяват интересите на обществото, за да няма подмяна на причината, поради която хората са излезли на улицата.

Веднъж българите бяха излъгани така през 1990 г. – вместо радикална промяна, вместо смяна на тази система, тогава всичките се втурнаха да правят една Конституция, която ето как непрекъснато, периодично генерира напрежение и хората излизат на улицата. Трети път свалят управляващи. Трети път! Вече се научиха да свалят управляващи. Единия път принудиха Петър Младенов да подаде оставка, а след това Жан Виденов. Сега едно правителство, което разполага с голямо мнозинство. Виждате, че не е само мнозинството. Ето го и гражданският протест, който е в състояние да смени власт, която посяга на основните права и свободи на хората.

Всеки, който ще влиза в тази зала, трябва да си дава ясно сметка, че хората знаят начина да го изгонят оттук. Трябва да е ясно на абсолютно всички, които искат да правят политика. И заради това трябва да се тръгне от национално съгласие. Заради това всички мерки, най-силните си стъпки България е извървяла когато е имала национално съгласие, или когато е имало голямо съгласие около ключови мерки. Къде са ключовите мерки сега за излизане от кризата? Кой ще ги осъществи? Ще дойде господин Станишев и Орешарски? И как ще оправят енергетиката с тези страшни забатачвания и с тези огромни взаимни задължения вътре, непогасени, с фалираща Национална електрическа компания?! Как ще стане тази работа? Нали трябва предварително тези неща да бъдат изяснени, за да се тръгне по верния път?!

Ние призоваваме всички, призоваваме Президента – дайте своите решения, защото от решенията зависи как ще бъдат решени проблемите нататък. Благодаря Ви за вниманието.

……..

ИВАН КОСТОВ (СК): Вижте, господин Гумнеров, моето право произтича от гласовете на 300 хиляди български избиратели. Вашето право не знам откъде произтича в момента. Аз говоря в рамките на доверието, което имам.

Това, че Вие сте дошли на акъла на сините, че Конституцията е дефектна, и върху нашите предложения за нейната промяна отпреди 12 години, това показва колко бързо мислите, което е много насърчително. Значи вижте как бързо узрява обществото – 12 години след нас стига до същите идеи. Това е много насърчително. Ако вървите в тази посока, след още 12 ще разберете и какво съм казал като казах, че първо трябва да има консенсус, че трябва да има референдум, че трябва да има народна воля, защото иначе не можете да направите промяна в Конституцията. Ще го чуете и ще го разберете.

Вижте сега, много хора са тук, в тази зала, пребивават дълго време и не знаят защо сме тук. Не знаете и Вие защо сте тук! (Оживление.) Това не са правила на игра. Чуйте ме внимателно, защото сте дълбоко заблудени – това не е игра! Ние се занимаваме с регулиране на обществени отношения посредством създаване на закони. Регулираме истински обществени отношения с истински регулации. Ние не си играем с Вас на театър. Ако сте разбрали това, щяхте да излезете и да кажете, че не може с кошаревски протестиращи да се поднасят мерки за противно действие на вдигането на цените на тока. Това не е театър, това не е за пред телевизията. Регулират се сърцевидни, изключително важни и болезнени за хората отношения, които дават силата на един монопол да злоупотребява и отнемат силите на държавата да го обуздава или обратно. Това зависи от Народното събрание.

Който е обезсилвал държавата, за да не може да се противопостави на монополите, трябва да го признае, че е било дълбока грешка, увлечение по либертарианство, по социал-социализъм и не знам си какво и да отиде към друго – да каже: връщаме силната държава, връщаме силните регулации, вкарваме монополите в невъзможност да злоупотребяват със своето господстващо положение, защото това зависи от държавата и зависи от начина, по който са регулирани обществените отношения. Това е смисълът на усилията в тази зала. Радвам се, че ми дадохте възможност да го кажа.