Даниел Митов: Хората трябва да подпишат “заповед” за уволнение на правителството

Господин Митов, каква е целта на подписката в протест срещу управлението, която ДСБ ще събира заедно със СДС и ГЕРБ? Потенциалните си избиратели ли ще преброите?

­- Целта е преди официалния ден на протеста да се ангажират максимален брой граждани. Това е само първа стъпка и елемент по пътя към реалния протест. Не трябва да е просто подписка. Хората трябва да се подпишат под „заповед“ за уволнение на правителството. Да покажем, че Доган и Станишев са загубили доверието не само на Европа. Да покажем, че има и друга България.

Ако искате да покажете „другата България“, не трябва ли да я търсите в чужбина, както правят в едно телевизионно предаване?

– Не, разбира се. Другата България са например собствениците на малки семейни хотели по морето, които дават всичко от себе си, за да просперира бизнесът им. Той обаче страда, поради лошата инфраструктура, за което е отговорно правителството. Другата България са българските учители, които въпреки унизителното си заплащане, носят тежката отговорност за образоването на следващите поколения. Другата България са и еколозите, които не се уплашиха да надигнат глас срещу мощните корпоративни интереси, унищожаващи Рила, Пирин, Черноморското крайбрежие. Това правителство и това парламентарното мнозинство не могат да представляват тези хора и затова трябва да си ходят!

Каква е символиката на избраните дати за начало на подписката и протеста – Съединението и Независимостта?

– На 6 и на 22 септември България отбелязва годишнините на две постижения, които ние, българите, сме достигнали сами. Съединението и Независимостта не са ни поднесени на тепсия – нито от Русия, нито от Европа, нито от „международната общност“. Символиката се състои в това, че ако искаме в България нещата да се оправят, не трябва да чакаме Брюксел, а да вземем нещата в свои ръце.

За какво ще преговаряте със синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“?

– Трябва да се договорим антиправителствените протести на отделните съсловия да се координират и да се проведат едновременно, защото само тогава ще доведат до реален политически ефект.

Какъв ефект очаквате?

– Ефектът ще е реален, ако цялата гражданска енергия, която се е натрупала, бъде концентрирана в една посока. Мисля, че правителството няма да издържи на подобен натиск. Имам предвид млекопроизводителите, учителите, лекарите. Хората, на които наистина им е дошло до гуша. Които не могат повече. Техните сектори са нереформирани, реформите са замръзнали от 2001 г. насам. Има неща, които това правителство, както и миналото, не са и помисляли да свършат. Това правителство реално управлява от 2001 г. насам. БСП участваше в кабинета „Сакскобургготски“ с двама министри. Предишното правителство проправи пътя на БСП към властта. Показателна е и реториката им – постоянно се сравняват с правителството на Иван Костов, все едно той е спрял да управлява вчера, а не преди осем години. От 2001 г. ресурсите на държавата бяха изсмуквани отвътре. Стигнахме дотам, че загубихме доверието на европейските ни партньори. Ние нито сме добър член на НАТО, нито на ЕС. Трябва да се връщаме обратно и да печелим доверието наново.

Как конкретно си представяте деня на бойкот? Стачки, протести, блокада на пътища. Доколко силов ще е натискът?

Колкото по-силов бъде натискът, толкова по-добре. Представям си деня на бойкот като ден на блокиране на държавата. Хората, които са се отказали от това правителство и искат да го махнат час по-скоро, да излязат на улицата или да покажат по някакъв начин готовността си за протест.

ГЕРБ не е ли вече „фалшива алтернатива„, „нещо като НДСВ“ и „безразборна аморфна група от хора, очакващи по някакъв начин да влязат във властта“, както я наричахте преди?

– Трудно е да се отговори, преди да се види как ГЕРБ ще се държи след изборите. Принадлежа на политическа партия, която държи на думите си и на политическата последователност. Твърде често обаче сме били разочаровани от разминаването между думите и действията на останалите политически субекти. Така че, не очаквайте от мен да давам политическо доверие на ГЕРБ в аванс.

Възможно ли е някой, който според вас е бил „мутра“, да се превърне в десен политик?

– В европейската политика има много примери за личностни превъплъщения. В Италия например, където учих и живях няколко години, влизането на Силвио Берлускони в политиката беше посрещнато нееднозначно. Но той се наложи като един от емблематичните десни политици на Европа. С това обаче не искам да давам индулгенция на никого в България. Бойко Борисов и Пламен Юруков носят наред с плюсовете на своето бизнес минало, и твърде много въпросителни.

Как да отговорят на тези въпросителни?

Те са натоварени с миналото си. Към тях има много въпроси, които не идват само от нас и от другите партии, те идват от хората. На Бойко Борисов неведнъж се е налагало да отговаря на въпроси за Тодор Живков и т.н. Отговорите му не винаги са ни харесвали, напротив. Ние затова сме различни, отношението ни към миналото, а понякога и към настоящето е различно. Виждаме, че лека-полека публичните позиции се уеднаквяват. Личната биография обаче остава зад всеки от тях. Как ще дават отговорите за миналото си, е лично техен проблем.

Какво очаквате от срещата на българските партии-членки на Европейската народна партия в Каденабия?

– От Каденабия винаги е започвал възходът на българската десница. Очаквам това да се случи и сега.

Възможно ли е ДСБ, СДС и ГЕРБ да се явят с обща листа на изборите за евродепутати?

– Изборите за евродепутати ще бъдат много особени. Засега подобни разговори не са водени, не знам да съществува подобна възможност. Ние не се страхуваме да се явим на евровота самостоятелно

Имат ли трите партии непреодолими противоречия?

– Успеем ли да дефинираме ясно като свои политически противници Станишев, Доган и Първанов и успеем ли да постигнем съгласие по основните приоритети на бъдещото управление, всички различия ще станат преодолими. Никой в България няма да ни разбере, ако, заболи нос в личностни противоречия, пропуснем шанса да съставим дясно правителство и изметта, която ни управлява, не бъде изхвърлена.

Ще оформите ли съвместно „правителство в сянка“?

– Твърде рано е да се говори за подобно нещо.

Евентуалната нова тройна коалиция няма ли да има проблеми, подобни на настоящата?

– Не забравяйте, че правителството на Иван Костов беше първото, което изкара пълен мандат и стабилизира институционално България. Костов има това качество – да внася политическа стабилност. И тъй като по всяка вероятност той ще играе ключова роля в бъдещото управление, не очаквам нищо от настоящия хаос и безхаберие да оцелее.

В каква роля виждате Костов?

– Това ще стане ясно след изборите. ДСБ и специално Иван Костов може да се яви гарант за стабилност на следващото правителство, за това, че ще бъде потърсена отговорност за престъпленията на настоящите управляващи. Голяма част от това управление е чисто криминална. Най-ярък пример е Ахмед Доган. Ние бяхме тези, които извадихме на светло истината за имотите и яхтите му. Зададохме модела, чрез който могат да бъдат изяснени механизмите, за придобиването на всичко това. Ние можем да бъдем гарант, че операция „Чисти ръце“ ще бъде проведена.

Как преценявате шансовете на ДСБ за влизане в следващия парламент?

– ДСБ никога не са получавали резултат на избори под 4%. Дори на евроизборите, които бяха нашата най-ниска точка, листата ни спечели 4,35%. В момента, за разлика от тогава, ДСБ е във възход, защото за пръв път от създаването си, демонстрираме ясна воля за властта. Това вече се чувства от нашите симпатизанти. Аз бих прогнозирал, че ДСБ ще бъде голямата изненада на следващите избори. Казвам го и на базата на данни от проучванията, които правим.

Мислите ли, че тази ясна воля за властта се харесва на вашите симпатизанти?

– Мисля, че не само се харесва, а и дава някакъв стимул на нашите симпатизанти. Ние все пак сме партия, а не неправителствена организация и нашата цел по условие е освен да реализираме своите проекти чрез управлението. Така нашите избиратели ще бъдат не само представлявани, а представителството им реално ще може да променя държавата. Винаги сме били партия, която е държала на принципите, границите и последователността в политиката. Когато тези неща липсват, ние винаги сме готови да покажем недъзи и да ги променяме. Властта не е самоцел, а е средство за реализиране на определен политически проект. Тя ни трябва, защото България е тръгнала назад, тя е в Ориента, а не в Европа. Превърнахме се в троянски кон не само в НАТО, а и в ЕС. Управляващите решиха, че така, както усвояват парите от държавния бюджет, могат да крадат и от европейските фондове. Само че там това не върви. Европейската комисия им сложи белезници и показа, че това няма да се случи. Мечтата при влизането в ЕС беше, че нещата ще тръгнат по европейски правила. Азиатщината в България обаче се съпротивлява. Комунизмът у нас не е умрял, ДНК-то му е мутирало. Станало е по-устойчиво към условията, в които беше поставено след падането на Берлинската стена. Това ДНК е имплантирано в момента в тъканта на българската държава и ние трябва някак си да го изтръгнем. Трябва да продължим проекта, който беше изоставен през 2001 г.

Има ли смисъл от предсрочни избори, които ще скъсят мандата само с няколко месеца?

– Били ли сте в някой етнически смесен район на България? Виждали ли сте как се отнасят функционерите на ДПС с етническите българи? За нас с вас, на жълтите павета в София, може да е все едно дали Доган и Станишев ще управляват шест месеца повече или по-малко. За тези хора обаче, които са наричани „гяури“, уволнявани са и са подлагани на унижения, тези шест месеца могат да бъдат от огромно значение.

Вие сте от най-младите лица в политиката, какво искате да промените от практиките на предишните поколения?

– Може да ви се стори провокативно, но ако имам някаква лична цел в политиката, тя е да върна нещо от духа на деветдесетте години, когато имаше ясни политически граници, кауза и проект – дневен ред, зад който заставаше всяка политическа партия и всеки политик. Имаше истински сблъсък на идеи, а не пиар техники и купуване на гласове, като днес.

Не смятате ли, че духът на деведесетте години вече не може да се върне?

– Не зная дали е възможно, но ми се ще да вярвам, че е. Ще ми се да вярвам, че ясните граници в политиката могат да бъдат върнати. Иска ми се да вярвам, че отново можем да говорим по конкретни теми и предложения за реформи. Политическото говорене сега е пълно с пиар трикове и „махленски“ свади. Политическият ни живот е така фрагментиран, има толкова много говорители, че в един момент хората започват да се объркват кой на каква позиция е, какво е говорил вчера и какво прави днес. Това облагодетелства тази бандитокрация, в която сме се превърнали под управлението на тройната коалиция.

На 30-годишна възраст се смятате за антикомунист. Какво си спомняте от времето на комунизма?

– Една от основните характеристики на десните хора е, че освен на личната, държат и на семейната си памет. И ако на мен са били спестени част от „прелестите“ на комунизма, то на баща ми и на дядо ми не са. Антикомунизмът като светоглед не се оформя само от лични спомени. Паметта за комунистическите безобразия и абсурди е съхранена в безкрайни томове и в разказите на голяма част от нашите съвременници. Истината е, че антикомунизмът е система от ценности, които съществуват и в държави, в които никога не е съществувал комунизъм. Той съчетава капиталистическия светоглед и чувствителността към всеки рецидив на комунистическата утопия. Впрочем, за да бъдеш антикомунист, не е нужно да се ровиш назад в миналото. Достатъчно е да виждаш некадърния начин, по който комунистите управляват България днес.

В графата „професия“ на блога си сте написали „зам.-председател на Демократи за силна България“. Има ли вече професионални политици у нас?

– Написал съм така, защото качвам в този блог статиите и интервютата, които давам в качеството си на заместник-председател на ДСБ. Не се смятам за политик по професия. Завършил съм Политология в Софийския университет и Европейска интеграция в Падуа.