Даниел Митов: Първанов е политически тарикат

БЛОГ НА ДАНИЕЛ МИТОВ

– Интересуват ли се хората в България от политика и по какъв начин?
– За съжаление все по-малко. Живял съм няколко години в Италия и наблюденията ми са, че там хората са много по-активни граждански. Избирателната активност е изключително висока и понякога достига до 90%. Бих искал така да изглежда българското общество.
– В последно време битуват две противоположни мнения: че в България няма гражданско общество и, обратното, че такова съществува. На какво мнение сте вие?
– Отговорът е лесен. Има гражданско общество, разбира се. Но е много слабо. Сигурно ще са нужни още дълги години на усилия, за да се изгради силно гражданско общество, което да умее да упражнява натиск и това да води до резултати. Активното гражданско поведение е продукт и на постоянно възпитание – в семейната среда и от страна на образователната система.
– Какво мислите за протестите през изминалите седмици? Вие самият подкрепяте ли ги?
– Абсурден ми се струва стремежът да се разделят гражданските от политическите усилия. Точно заради това протестите замряха и това, което започна с надеждите едва ли не да се повтори 97-ма година, е на път да приключи безславно. Някои от организаторите на протестите трябва да си дадат сметка, че опозиционните партии им предложиха на няколко пъти подкрепата си, но жестът не беше разчетен адекватно.
– Как оценявате невъзмутимото поведение на управляващите както по отношение на протестите, така и относно газовата криза?
– Елитът на БСП е напълно скъсал с реалния свят. Първанов, Станишев и компания вече гледат българските избиратели единствено през тъмните прозорци на правителствените лимузини. Това няма как да не ги увреди. Сергей Стани-шев днес е точно толкова неадекватен, колкото беше Жан Виденов през януари 97-ма.
– Как бихте коментирали поредното посещение на президента Първанов в Русия и отношението му към газовата криза, изразено в тамошната преса?
– Като пълен провал. Правителството липсваше, нищо не беше постигнато. Стана ясно, че няма да получим компенсации за спрените газови доставки, нищо не беше договорено реално за дружествата посредници. Надявам се обаче, че нормалните хора в България и особено тези, които наричаме лидери на обществено мнение, ще си направят съответните изводи. България днес е васална страна. В някои отношения по-васална дори от епохата на Тодор Живков. Първанов и полуруснакът Станишев се държат не като лидери на европейска страна, а като слуги и лакеи на Путин. Те са смешни, жалки и крайно отблъскващи в желанието си на всяка цена да се харесат на един сатрап, чиято страна затъва във все по-тежка криза.
На практика България за пореден път е поставена пред геополитически избор. Дали иска да продължи пътя си на запад, където ни чакат европейските правила и изисквания за стриктното им спазване, или да затъне отново в лепкавата орбита на руския интерес, където ни очакват само взаимоотношения основани на корупция, олигархии и тесните им връзки с разни бандитски интереси.
– Защо единственото реално последствие от газовата криза бе искането за отваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“? Какво се цели с това искане?
– Първанов показа, че не е държавник, а политически тарикат. Цялата шумотевица около блоковете е с единствената цел да се създаде
малко попътен вятър на пропрезидентската коалиция „Напред“, чийто неформален лидер Христо Ковачки е следствен и е пуснат от ареста срещу безпрецедентно голяма гаранция. Аз наистина не разбирам как един президент, та бил той и най-невнятен и безскрупулен, може публично да допусне да се идентифицира с такива хора. За България обаче, ако Станишев стигне докрай и сериозно постави въпроса пред Брюксел, президентските игрички ще имат много тежки последици. Поставянето на това искане ще е проява на дипломатическа дебилност, която още повече ще затвърди и без това ужасния образ на страната ни в Европа.
– Как бихте коментирали поведението на НДСВ – самите пуснаха слух, че напускат тройната коалиция, след това се отрекоха от тези намерения, предложиха Соломон Паси за шеф на НАТО, предсказаха „роенето“ в парламентарната опозиция, стартираха подписка за избори „две в едно“?
– НДСВ има илюзията, че ако се яви самостоятелно (защото те са в пълна изолация) на парламентарните избори, може някак си да си купи гласовете, за да мине 4-те процента. Същевременно те знаят, че по-високата с близо 6% бариера на евровота им е недостижима. Затова се опитват да слеят двата избора с цел да не инкасират негативите от едни по-ранни евроизбори на парламентарните. Опасенията им са оправдани. Всъщност ако десните партии не вървяха към обединение, тези опасения щяха да мъчат и нас сега. Това е още един аргумент в полза на коалицията, която готвим, защото си личи как, ставайки по-голяма, една политическа сила загърбва кръчмарските сметки и поставя на преден план истинските национални приоритети. А истината е, че е безумие да се харчат пари за два поредни, през три седмици, вота и в една нормална европейска страна данъкоплатците нямаше да допуснат подобно нещо. Така че ако въпреки истинските си мотиви НДСВ успее да постигне целта си, това ще е добре за България.
– Какви са причините БСП да отлагат решението за европейски и парламентарни избори в един ден? Защо президентът го подкрепя?
– Причината БСП да се бави е, че не е единна, а и няма подкрепата на партньорите си. А що се отнася до президента – това отново е игра в полза на Христо Ковачки. Първанов знае много добре, че коалицията на Ковачки няма как да мине бариерата на един евровот. От тази гледна точка мотивите на НДСВ и Първанов са еднакви.
– Какви са вашите очаквания за предстоящия текущ доклад на ЕК? Какво ще последва от него?
– Този доклад ще е поредният тежък удар върху България и тройната коалиция. За пореден път ще стане ясно, че това управление е изчерпано и никакви структурни или персонални промени не могат да му помогнат. Няма кой да управлява, няма ватман в трамвая. Драматично е разминаването между искането на Брюксел за резултати и импотентните действия тук. Проблемът е, че това управление функционира на базата на корупция и конфликти на интереси и няма как да се пребори с тях.
– В този контекст опозицията е длъжна да започне консултации за внасяне на нов вот на недоверие, този път за цялостна политика.
– Отдавна не е имало избори в България с толкова неизвестен край, така че не бива да се учудваме на ресурсите, които всички играчи вече хвърлят в тях. Няма лошо, когато партиите правят усилия да привличат гласове. Лошото идва, когато мръсните капитали се включат в играта. Затова ми се ще спонсорите на Първанов малко да се по-укротят.
– Как според вас се представя опозицията в тази вече ситуация?
– ДСБ – достатъчно адекватно. Някои от другите партии – по-малко.
– Готви ли се ДСБ и десницата като цяло за предстоящите избори?
– ДСБ полага усилия да се създаде една голяма и силна коалиция, която да е равностоен партньор на ГЕРБ в следващото правителство. Честно казано, не всички партии разбират колко важна и мащабна е тази задача. Но мисля, че нещата вървят в правилната посока.
– Представлява ли десницата силна алтернатива на сегашното управление? Това потвърждава ли се от последните социологически проучвания? Какво очакват хората от ДСБ?
– Проучванията от една година насам показват постоянен ръст в доверието към ДСБ. Не съм вярвал, но напоследък дори хора като Андрей Райчев вече се изказват оптимистично за перспективите пред ДСБ. Личният рейтинг на Иван Костов е в постоянна тенденция на растеж.
– Готови ли са ДСБ да влязат в управлението?
– На експертно ниво ДСБ сме готови за участие в управлението още от създаването на партията. Проблемът досега винаги е бил, че обществото не беше готово за завръщането на Иван Костов като основна фигура в управлението на държавата. Мисля, че тези настроения вече са променени. Така че отговорът ми на този въпрос е изцяло положителен.