Какво се случи по време на протеклите през последените дни енергийни преговори предстои занапред да откриваме. Правителството побърза да се похвали, че ще купува газ директно от „Газпром“ и е избегнало посредниците, но дали това ще доведе до реален ефект на намаляване цената на газа за крайния потребител остава крайно съмнително. Защо руската страна обаче изведнъж прояви такава готовност за преговори? Защо руският министър на енергетиката си тръгна видимо доволен и с убеждението, че Москва не е направила големи отстъпки? Какви отстъпки е направило българското правителство? Това са все въпроси, на които тепърва ще търсим отговори. Важно е да хвърлим малко светлина както върху геополитическия, така и върху родния контекст на казуса.
За всички е ясно, че за Русия проектите „Южен поток“, “ Бургас-Александруполис“ и АЕЦ „Белене“ са изцяло доминирани от геополитически интерес.
Икономическите ползи и от тях са, най-деликатно казано, неизвестни. Москва се нуждае от газопроводи като „Северен“, „Южен“ и „Син поток“, за да разполага с възможности за гъвкавост в монополните си амбиции при доставките на природен газ за Европа. Това разнообразие от трасета ще позволи на Русия да осигурява избирателен достъп до енергиен ресурс като „награда“ за политическо съдействие. С други думи, ако някоя държава се окаже твърдоглава и неколаборативна, ще й се наложи да постудува, докато не си промени мнението. От друга страна, голяма част от силните европейски държави в последните години влизат във все по-непредпазливо близки отношения с Русия през формулата за
ново стратегическо партньорство“. Франция, Германия и Италия са най-ярките примери за това поставяне на търговски, политически и енергийни интереси над отговорността за колективната европейска сигурност. А ако историята ни е научила на нещо, то е, че когато Франция, Германия и Русия се сближат, трябва да му мислят поляците – в конкретния случай Югоизточна Европа. Оказва се, че единственият антипод на тази конфигурация може да се намери в позицията на САЩ, оставаща все още разумна и в търсене на алтернативи. Ето защо трябва ясно да се каже, че тези проекти са руски и такива ще си останат без значение дали зад тях ще застане някоя друга европейска държава или не.
Връщайки се към местните измерения, трябва да кажем, че Русия реагира светкавично на две неща. Първо, на намерението на
ЕС да ускори изграждането на газопровода „Набуко“. И, второ, на намеренията на компанията „Шеврон“ да навлезе на българския енергиен пазар с проучвания за добив на шистов газ. „Газпром“ дори си позволи да обяви интерес към извършването на проучвателни работи за добив на такъв газ, при положение че дори не разполага с технологията за това.
Усещайки колебанията на българското правителство, руската страна действа превантивно, за да стабилизира позициите си. И както по всичко личи, постигна тези си цели. След тези преговори, обвити в мъгла, големият въпрос в случая е: Каква е отстъпката, направена от страна на нашето правителство? Защото ако тя е по отношение на АЕЦ „Белене“, каквито подозрения се прокрадват сред много анализатори, това би означавало, че правителството на Борисов е тръгнало по пътя към реализация на руската енергийна програма на президента Първанов.