Измина година от управлението на ГЕРБ. Премиерът гръмовно се похвали. Докладът на ЕК разглеждащ правосъдната система и системите за сигурност, вече се използва като оценка за цялостна политика. Опозицията измяучи нещо за Уго Чавес и замълча, да не вземе да развали магията подреждаща техния енергиен пасианс. Под формулата “коректив на управлението”, Синята коалиция започна да звучи на моменти дори опозиционно, особено в дебатите при актуализацията на бюджета. И има пълни основания за това, при положение, че всички направени реформаторски предложения обикновено биват гледани с подозрение и недоверие. Т.е. “Пазете се!!! Костов нещо ви готви!!!”
Но ако трябва да синтезираме един движещ мотив, сила накланяща везните в полза на едно или друго управленско решение, най-добре да се вгледаме във формулата “за сърдитостта” на премиера. Даваме 116 млн. на тютюнопроизводителите, за да не ни се разсърдят; не съкращаваме необходимото количество администрация, за да не ни се разсърди; отлагаме пенсионната реформа, за да не ни се разсърдят синдикатите; не смеем да денонсираме енергийни проекти вредни за България, за да не ни се разсърдят Путин, Папандреу, Берлускони и не се знае още кой. Слава Богу, че тази формула не важи, когато говорим за борба с организираната престъпност. Няма как да не признаем, че поне там има смислен и последователен дневен ред, заслужаващ подкрепа, като изключим нежеланието на министър Цветанов да реформира МВР.
Точно в подобен страх от загуба на рейтинг се крие опасността от провал. Не в предложенията за реформи на Синята коалиция. В неделното си интервю Бойко Борисов привидя в предложенията на Сините, пъклен план за сриване на неговия рейтинг. Заяви, че под реформа сме разбирали само съкращаване на хора, въпреки че на два пъти в същото това интервю сам призна, че на всички правителства освен да съкращават администарция, им се налага да намаляват пенсии и заплати. Подобно отношение е меко казано несправедливо, поради простата причина, че всяко предложение излизало от ДСБ и Синята коалиция, е било съпроводено с детайлен план за институционално преструктуриране и ефективност, в което редуцирането на администрацията е само част. Защото има хора, които вече са взимали подобни тежки решения, правили са такава реформа и не е лошо човек да знае, че е хубаво да вземе от техния опит даван съвсем добронамерено, както и че летоброенето не започва с избирането му на власт.
Има обаче и един друг проблем, който по своя характер е геополитически. Енергийните проекти на Русия, горещо подкрепяни от Първанов и тройната коалиция, са вредни за България и ни правят енергийно зависими. Проблемът е, че тези проекти включително “Бургас-Александруполис” са на път да бъдат реализирани. Очакването, че отрицателната оценка за въздействие върху околната среда ще спре проекта е наивно. Дори и оценката да е отрицателна, ще дойде предложение за удължаване на трасето, за прокарване на тръбата по друг маршрут и тогава интересно какъв аргумент ще даде премиера, за да спре проекта. Същото важи и за АЕЦ “Белене”. България няма нужда втора атомна електроцентрала, за да задоволява енергийните си потребности, още повече, че и в момента има излишък от електроенергия. Нов блок в АЕЦ Козлодуй и развиване на алтернативни източници би било предостатъчно. Още повече, че дори за АЕЦ”Белене” да бъде намерен т.нар. “западен инвеститор”, то по всяка вероятност това ще бъдат руски капитали регистрирани под някаква форма в държава от ЕС. А закупуването на руски реактори, което изглежда вероятно, ще означава зависимост от доставки на ядрено гориво от Русия. За “Южен поток” е излишно да се говори, защото за реализацията му вече бе подписана и “пътна карта”. И ето, че реализацията на “големия шлем” на Русия изглежда съвсем вероятна. И няма защо премиерът да се сърди, когато някой му казва, че е на път да осъществи енергийната стратегия на Първанов – може и да не е планирано, но на практика ако не се вземат правилните решения ще се случи точно това.
