Иво БЕРОВ

– Защо непрекъснато се задава въпросът ДСБ в опозиция ли е или е управляваща партия, не съумяват ли хората от ДСБ да дадат точен отговор?

– Този въпрос се задава най-вече защото сегашната политическа ситуация и конфигурация в парламента е уникална. До момента не сме имали подобен прецедент – първо правителство на малцинството и подобен тип вътрешнопарламентарни взаимоотношения. Досега е имало управляващи коалиции, които си имат мнозинство и не се нуждаят от подкрепата на другите формации, тоест имало си е ясно очертана опозиция и ясно очертани управляващи коалиционни формации. Колкото и спорни и нехомогенни да са били те в миналото, все пак се е знаело къде е границата. В момента ГЕРБ извоюва такава изборна победа, че може да си позволи да управлява по начина, по който управлява – да състави собствен кабинет и да разчита на подкрепата на другите десни партии в парламента. Разбира се, подкрепа, за която ние още от самото начало сме казали, че в никакъв случай не е безусловна. Ние разглеждаме казусите един по един, в зависимост от това какво се обсъжда, и взимаме отношение към тях поотделно. Когато имаме забележки, ги казваме на управляващите и досега става ясно, че те доста често се съобразяват с нашето мнение. Така че до голяма степен в момента десницата е фактор и играе ролята на коректив – това, което сме говорили и по време на предизборната кампания. В този смисъл ДСБ не е управляваща партия поради простата причина, че не е в правителството, няма коалиционно правителство и ГЕРБ е управляващата партия. Друг е въпросът, че в парламента ние имаме решения, които минават с поправки на Синята коалиция, приети от ГЕРБ.

– Тук обаче възражението е следното: да, няма общо правителство, но вече има двама заместник-министри, а това вече понамирисва на коалиция…

– Единствената коалиция, която понамирисваше, беше тройната.

– Има известна разлика между “понамирисва на коалиция” и “коалиция, която понамирисва”.

– Разбира се, че има разлика! В случая става въпрос за това, че хората от ДСБ, които са поканени като заместник-министри, са компетентни професионалисти, които ГЕРБ очевидно харесва като такива и ги е поканило като такива. Да, те са част от ДСБ и ГЕРБ също го знае добре, но за да бъде автентично едно дясно управление, то има нужда освен от дясна политика и от това въпросната дясна политика да бъде провеждана през десни хора. Такива хора са ясно разпознаваеми в ДСБ и тъй като ГЕРБ очевидно има нужда от все повече хора, които да проведат подобна дясна политика, се обръща към десницата и взима хора оттам. Това обаче съвсем не означава коалиция. Коалиция не означава да назначиш някой и друг заместник-министър, коалиция означава да разпишеш официално това, че определена партия (или коалиция) участва във взимането на управленски решения и в съставянето на стратегически документи. В случая това е някакъв тип жест към десницата й признаване на това, че в нея има хора, които са почтени, достойни и професионалисти.

– Като заговорихме за коалиции, как виждате бъдещето и смисъла на Синята коалиция дали да се запази като такава, дали да се раздели на двете партии, които я съставляват, или пък в по-далечно бъдеще да се обедини в една партия?

– Аз мисля, че политическият смисъл на Синята коалиция стана ясен по време на европейските и парламентарните избори и това е целта – десницата да се обедини и да запази автентичната си физиономия, да бъде фактор в парламента (както в националния, така и в европейския). Тази цел беше постигната, въпреки че, откровено да си призная, ние очаквахме повече. Изборите са си избори, резултатите са ясни, оттук нататък обаче се видя, че няма друга алтернатива на Синята коалиция. Тоест десницата не може да мисли за това да се разделя отново, тя трябва да се разширява, а не да се раздробява. За мен тя е императив. А що се отнася до обединението в партия, аз мисля, че не само че е рано, но и в момента е невъзможно да се говори за нещо такова. То е и излишно, ненужно е. Партиите в Синята коалиция имат своята структура, своето лидерство, своите програми… В момента по-скоро е нужно да се измисли механизъм, според който Синята коалиция да се интегрира, тоест партиите в нея да се интегрират все повече. Механизми за бързо решаване на въпроси, когато се явяваме на избори например. Това са предизвикателствата пред Синята коалиция, разбира се. свързани с изборите през 2011 г.

– ДСБ винаги е изглеждала като монолитна партия, която има твърдо мнение по някои въпроси. Има ли противоречиви мнения, има ли вътрешен политически живот в ДСБ в момента?

– Винаги е имало противоречиви мнения в ДСБ, каквото и да се е обсъждало, винаги е имало различни позиции, които пък винаги са били балансирани от решението на мнозинството. Ясно е, че във всяка една партия има подобен механизъм.

– Да, а през последните седмици какво се обсъжда в ДСБ?

– Зависи за коя от организациите говорим, ако става въпрос за местни структури.

– Аз говоря за общи политически въпроси.

– В ДСБ винаги се говори за политика, за това, което се случва в държавата и как точно се управлява тя. Хората в ДСБ обикновено са много активно следящи политическата обстановка, имащи мнение за нея, и те не са толкова лесни за убеждаване дори и от лидерите на партията и партийното ръководство. Интелигентните хора имат нужда от сериозни аргументи и сериозен вътрешнополитически живот.

– Попитах за конкретни теми.

– Темата здравеопазване, например е много обсъждана в ДСБ. Обсъждат се също и действията на президента. Това беше неотдавна, когато президентът откровено саботираше правителството и външната политика на страната, отказвайки да подпише.

– А изборите в Разлог?

– Да, определено и това е тема, която силно се дискутираше. Местните избори и то не само частичните местни избори в София и Разлог – всички тези неща продължават да бъдат коментирани.

– А отношението към Бойко Борисов?

– Е, това си е постоянна тема, има я от години.

– Вече наближава Нова година. Вие как виждате следващата година?

– Тя ще бъде много тежка, защото предстои подготовка за местните избори, както и за президентските през 2011 г. Клиширано е вече да се говори за това, че избори се правят от момента, в който приключат предходните, но всъщност много рядко виждаме някой да го прави наистина. Ние имаме намерение да правим точно това – да се подготвяме за избори, да водим сериозна политика както в парламента, така и местна. Това е дневният ред. 2010 ще бъде годината, от която зависи успехът ни на следващите избори.