Водещ: Обсъждаме две неща. В четвъртък комисията по евровъпросите в парламента ще изнесе доклад, пълен с критични оценки за досегашното усвояване на европарите. Това мисля, че не е изненада за никой – и опозиция, и управляващи май са съгласни с тези критики. Но едно радикално предложение, което вече скара депутати и министри, за което беше важно да чуем и мнението на вицепремиера, който най-много ще бъде засегнат от това радикално предложение, то е за централизиране на управлението на европарите. В студиото е заместник-председателят на ДСБ Даниел Митов и по телефона двама евродепутати – Атанас Папаризов от БСП и Филиз Хюсменова от ДПС. Здравейте, чуваме ли се всички?
Атанас Папаризов: Здравейте.
Даниел Митов: Здравейте.
Филиз Хюсменова: За съжаление аз лошо ви чувам. Добър ден на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Тогава към вас, г-жо Хюсменова, за да имаме късмет с телефонната връзка, за да не прекъснете. Говорим бързо. За или против централизирането на управлението на европарите?
Филиз Хюсменова: Има много изследвания за това как протича усвояването на средства в страните-членки, особено тези, които се присъединиха преди България и Румъния. Аз самата имам лични впечатления от разговори с мои колеги, с които обменяме мнения. Моделът в различните държави варира, но като цяло се забелязва като че ли една цялостна централизация на управлението като в повечето страни този ангажимент се делегира на държавен субект, дали това ще е министерство или специална държавна агенция. Трябва да подчертая обаче, че тук става въпрос за управление на оперативните програми. В Европейския парламент и по-специално в Комисията за регионално развитие в момента се разработва един доклад, който касае добрите практики при усвояването на европейските средства и пречките при усвояване на тези средства. В доклада има много ясни критерии, които определят какви са добрите практики, трудностите, пред които са изправени държавите…
Водещ: По-скоро казвате за централизация на парите?
Филиз Хюсменова: Тази централизация примерно в Чехия и Полша, програмите са съсредоточени в Министерството на (…) развитие. В Литва, в Естония, в Латвия – в Министерство на финансите. В Словения например има Национална агенция за регионално развитие. Така че решението как това ще се случи в нашата страна е плод на политическо решение. Разбира се в края на един мандат това няма как да се случи.
Водещ: Да, това е въпросът – кога. Подходящо ли е да се извърши такава радикална промяна преди изборите, в края на мандата?
Филиз Хюсменова: Не, не. Това действително не е възможно да се случи преди изборите. Ние бихме могли да (…) опита на другите страни-членки, защото те също са изпитвали онези трудности, пред които и ние бяхме изправени, особено в предприсъединителния период. Така че мисля, че тези добри практики биха ни били изключително полезни. Разбира се, те не могат механично да се пренесат в страната ни, но можем да се запознаем с тях и да намерим най-добрия начин, по който да усвояваме програмите от структурните фондове.
Водещ: Да чуем и г-н Папаризов.
Атанас Папаризов: Добър ден на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Добър ден.
Атанас Папаризов: Аз мисля, че подкомисията, тъй като аз бях на това обсъждане в Благоевград и пред мен е и документът, не се предлага веднага да се централизират фондовете, напротив – предлагат се два етапа, очевидно този, който ще бъде до изборите, където става дума за това, за което говори г-жа Плугчиева, да има едни информационни потоци. Още няма единна информационна система и затова не може да има адекватен и надежден контрол. И на по-късен етап, може би със закон, може би от 1 януари 2009 година, да се предложи тази структура, която има по-централизиран характер, комисията предлага това да е една агенция, и в същото време обаче да бъдат отделни от тази агенция тези две важни звена, които и сега би трябвало да бъдат извън съответните органи. А това е агенцията одит на средствата от ЕС, сега тя от Дирекция на финансите се превърна в Изпълнителна агенция към финансите. И другото – централното координиращо звено, което сега мисля, че в момента все пак в някаква степен е подчинено на вицепремиер министъра, не толкова на Министерството на финансите. Тези взаимоотношения трябва да се изяснят, защото още когато 2002 година се създаде тази структура и това напомни г-н Паскалев сегашната структура беше причина той да се подаде оставката, защото и тогава имаше едно звено – Министерството на регионалното развитие, където се осъществяваше работата по програмите и се центарлизираше, сега това се предлага да е агенция, а Министерството на финансите контролираше, одитираше, една разумна беше неговата идея, но се предложи този вариант, който виждаме в момента. Когато на практика всички функции – контролни, одитни, сертификационни са в Министерството на финансите, а пък всяко министерство си организира отделни оперативни програми с управляващи органи, които, както и комисията отбеляза, не винаги са напълно независими от политическа намеса. Този модел трябва да бъде променен, разбира се. И може да бъде променен поетапно – така, както и г-жа Плугчива предлага, и подкомисията. Всички контролни функции, информационни функции, одитни функции да се обединят. Това е сега в момента най-големият проблем, защото няма достатъчно сигурност, че има достатъчно надежден одит, достатъчно надеждна процедура за наблюдаване и отстраняване на нередностите в отделните програми. Именно затова се бави оценката и на съответствието. А от това пък се бави възможността да се правят каквито и да е плащания извън авансовите. Това накара повечето от членовете на комисията, на подкомисията да говорят за едно по-бързо централизиране в случай, че действително се окажат неспособни отделните сега оперативни програми да докажат, че могат да откриват нередности и да почнат да извършват плащания. Защото действително много се контрактува в последните шест месеца, но нищо не се разплаща, тъй като реално съответните оперативни програми нямат оценката за съответствие. И ако този процес се бави…
Водещ: Да чуем и опозицията.
Атанас Папаризов: Моля?
Водещ: Да чуем и опозицията.
Атанас Папаризов: И ако този процес се бави, ще има проблеми.
Водещ: Ще има проблеми, да.
Даниел Митов: Г-н Папаризов каза нещо, което е важно. И г-жа Плугчиева, когато каза, че последните месеци са сключени договори за над 2 милиарда, тя много добре знае, че сключени договори не означава неусвоени пари. Това го каза и г-н Папаризов преди малко. Така че ние знаем много добре, че сега предстои нов докладна Европейската комисия, който ще бъде за пореден път негативен и най-вероятно, без да претендирам за пророческа дарба, мога да кажа, че в него ще ни бъдат спрени още пари. Става въпрос за остатъка от предприсъединителната програма ФАР. На практика Европейската комисия налага политическо ембарго върху действията на това правителство, както и да го погледнем. Така че разговори за технология, за това как ще се усвояват парите преди изборите не могат да се водят така или иначе поради простата причина, че това правителство е изгубило всякакво доверие в европейските институции и в Европейската комисия.
Водещ: Има варианти, каза г-н Папаризов, има варианти.
Атанас Папаризов: Тази позиция на опозицията показва, че ясно няма да може сега да се постигне в парламента консенсус по бъдещия модел и независимо от предложението на подкомисията, очевидно, което е разумно, ще се отиде сега на мерки за този период. Защото не е вярно, че няма плащания, има авансови плащания и възможностите да се правят авансови плащания се удвоиха за тази година. В момента Българя разполага с авансови плащания с около 250 плюс 250 – 400 милиона евро. То няма толкова документи предложени.
Водещ: Г-н Папаризов, ясно е, че опозицията така ще говори, ясно е. Обаче какво правим с тройната коалиция?
Атанас Папаризов: А, какво правим. Тройната коалиция ще избере най-разумния модел, разбира се. Не виждам да има някакъв проблем в тройната коалиция. Въпросът е да се обсъдят нещата и да се види кое е най-разумно. Парламентарната комисия искаше и с участието на опозицията да разработи един по-дългосрочен модел, което е нормално. Във всички страни се гледа по-напред освен до края на сегашното управление.
Даниел Митов: Ако има нещо обаче, което трябваше да бъде направено, и опозицията това го предложи, е един механизъм за контрол, който наистина съществува в почти всички държави от ЕС и той се нарича анкетна комисия парламентарна, която да бъде оглавявана от опозицията в парламента. Защото контролът в момента се осъществява от самите управляващи, което е меко казано нелепо. Не може управляващите да контролират сами себе си. Това управляващите не го приеха. Ясно е защо, ясно е, че няма начин да приемат нещо подобно, тъй като тогава кой знае какви още неща ще лъснат. Те постоянно изникват като лоши практики и като корупционни практики, хайде директно да си го кажем при усвояването на европейските фондове. Това се случва и с парите от държавния бюджет. На практика правителството преди време, когато за пореден път бяха спрени пари от предприсъединителните програми, то каза – ами да, добре, ние ще финансираме същите тези проекти, които Европейската комисия казва, че има проблем при процедурите за усвояването на тези пари, ние ще ги финансираме от бюджета. Тоест, ако не можем да откраднем от европейските пари, ще ги откраднем от държавния бюджет без проблем. На практика…
Атанас Папаризов: Не, не сте прав. Имаше много добросъвестни изпълнители на проекти и те нямаше защо да пострадат. Така че мисля, че…
Даниел Митов: Сигурно има и такива. Но по-голямата част от тях, както се установи, са проблемни. И на практика, когато говорим за технология, трябва да кажем, че централизацията по принцип е трудно да се каже, че е добро решение. Самото назначаване на г-жа Плугчиева беше опит за централизация при усвояването на европейските фондове и, както виждаме, резултатите не са кой знае колко впечатляващи. Казаха го и говорителите на самата комисия и на ЕС. Централизацията в случая не е решение. Всеки път, когато пред едно социалистическо правителство се изправи проблем, то се опитва да създава повече администрации и да централизира. И стигаме до факта – и това е статистически необорим факт, че централната държавна администрация е много по-голяма и раздута от общинската. Тоест пирамидата е обърната, не е като в нормалните европейски държави, където общинската администрация по принцип е по-голяма в случая.
Водещ: Не случайно питам аз г-н Папаризов за тройната коалиция, защото ясно е, че опозицията ще бъде против това. забелязвате ли, г-н Папаризов, че НДСВ не участва в този разговор, а вие с г-жа Филиз Хюсменова имате почти еднакви виждания, БСП и ДПС?
Атанас Папаризов: Трябва да ви кажа, че и ние участвахме в проекта на подкомисията и с г-жа Хюсменова, и с г-жа Раева, и тримата подписахме този проект, така че нямаме различие. Поне тук сред евродепутатите по проекта мога да ви уверя.
Водещ: Ама министрите скочиха.
Атанас Папаризов: Те всички министри скачат и то е естествено.
Водещ: Защо? Кажете защо.
Атанас Папаризов: Навсякъде от всички партии министрите не биха искали да се промени структурата, при която те ще получат по-малко отговорности. Но затова това решение трябва да се взема именно на политическо ниво с преценка за всички плюсове и минуси. Но никой не предлага това решение да се вземе утре и да се променят всички досегашни работи по отделните проекти и да се блокират нещата. Но сигурно е добре да се изравни методологията между различните звена, не е редно примерно в регионално развитие на общините да се отчита ДДС-то, в околна среда да не се отмита и те да не знаят от къде да го вземат. За тези неща могат да се намерят общи решения и без да се централизират формално фондовете, просто като се централизират методите. Така че има много стъпки, които могат да се предприемат.
Водещ: Да обсъдим второто предложение на подкомисията – да се увеличат правомощията на вицепремиера Меглена Плугчиева. Г-жо Хюсменова, чуваме ли се с вас?
Филиз Хюсменова: Да, да, сега се чуваме.
Водещ: Да се увеличат правомощията на вицепремиера. Какво точно? Съгласуване за назначаване на отговорни постове или в каква насока да се увеличат?
Филиз Хюсменова: Аз мисля, че през последните шест месеца, откакто вицепремиерът Плугчиева беше натоварена с ангажимента да координира и да контролира усвояването на средствата върху всички ведомства, които имат ангажимент по тази проблематика, мисля, че европейските партньори вече подобаващо оценяват нейните усилия. Тъй като се намираме в края на този мандат, очевидно по-сериозни структурни промени не могат и не бива да се извършват, но смятам, че това, което е отправено като критика в няколкото доклада, които сме получавали, че фактически националните системи за мониторинг и контрол не са достатъчно ефективни. Може би трябва и в тази посока да се помисли. Разбира се, аз не знам доколко тя има възможност да разполага с такъв екип, който да подпомага и тази дейност, но като че ли е добре в края на мандата да се увеличат правомощията на вицепремиера и за съгласуване на определени позиции, когато се назначават важни експерти, които контактуват системно с ЕК.
Даниел Митов: Г-жо Хюсменова, ако ми позволите да ви прекъсна за секунда, понеже говорим за системите на контрол. вместо да се увеличават правомощията на вицепремиера Плугчиева, когато става въпрос за контрол, и това е практика във всички европейски държави, тогава, когато става въпрос за контрол, с това се натоварват комисии, които се оглавяват обикновено от опозицията. Ние ви предложихме вече на два пъти това и вие не се съгласихте. Така че системите за контрол няма как да бъдат ефективни при положение, че управляващите се опитват да контролират сами себе си. Ясно е това. нас ни обвиняват в корупция директно. Нас ни казват, че сме страна с ендимична корупция. Няма как да оправдаем това. Това означава, че ние сме изгубили доверие. Това означава, че това правителство, каквото и да прави оттук нататък като технология, то е изгубило доверие и няма как да го върне, каквито и чудеса от храброст да се опита да измисли и да натовари някого с повече правомощия или с по-малко, да централизира или да децентрализира. Просто г-жа Плугчева беше права за едно, за това, че не може едно бъдещо правителство да бъде натоварено с някакви решения, дошли от предишното, сега взети в последните шест месеца от мандата на правителството “Станишев”.
Филиз Хюсменова: Аз ще се съглася с тази част от вашата теза, че европейските партньори искат сигурност и стабилност при усвояване на средствата. Това, разбира се, означава ясни правила и точни изпълнения, бих казала.
Даниел Митов: Точно така.
Филиз Хюсменова: И експерти, с които да комуникираме на един професионален език и с доверие, бих добавила. Всяко лъкатушене, смятам, около тези критерии на фона на грешките, които сме допуснали до сега не е в полза на авторитета на страната ни. Тук съм категорично съгласна. Но смятам, че усилията, които се полагат през последните месеци категорично доказват, че има политическа воля да се справим с проблемите, които сме допускали. Апропо такива проблеми са имали всички държави-членки, които са се присъединили преди нас в ЕС. И точно заради това в момента (…) разработва този доклад в европейския парламент, за да се подпомогнат държавите членки да преодолеят част от трудностите, с които са се сблъскали до този момент.
Водещ: казвате политическа воля. Аз се хващам за това, за да ви попитам дали все още, януари 2009 година, има политическа намеса в използването на тези евросредства, европари и затова сега мислим за централизация, за да се избегне тази политическа намеса, защото вече ножът е опрял до гърлото?
Филиз Хюсменова: Когато говорим за конкретни критики, добре е те да бъдат подплатени с ясни аргументи, точни доказателства. Не може по презумпция да се говори. Тоест трябва да има много ясни факти, които да са отразени. Аз до този момент такива конкретни факти не съм чула.
Даниел Митов: А да ви кажа би , г-жо Хюсменова, конкретни факти?
Филиз Хюсменова: Аз четох много внимателно писмото на г-н Оли Рен до евродепутата Илияна Йотова. Запознах се в момента, в който тя получи отговора. И действително там като че ли малко се говори за някакви съмнения, за нещо като че ли по презумпция е така. Но нали трябва да имаме много ясни доказателства, много ясни факти.
Даниел Митов: Има, г-жо Хюсменова. Доказателствата се казват Людмил Стойков и Марио Николов, спонсори на президента, хора, злоупотребявали с еврофондове.
Филиз Хюсменова: Нали затова има компетентни органи, които трябва да си свършат работата. Не може…
Даниел Митов: Истината е, че тези компетентни органи не си вършат работата, да.
Водещ: Да чуем и г-н Папаризов.
Филиз Хюсменова: С това съм абсолютно съгласна – компетентните институции да си свършат работата, оттам нататък няма да получаваме такива (…)
Даниел Митов: Трябва да си свършат работата компетентните органи, за това сте права. Но проблемът е, че те не си вършат работата именно под натиск, именно отново заради политически натиск.
Водещ: Г-н Папаризов…
Филиз Хюсменова: Аз обичам да коментирам факти, за съжаление не мога да коментирам (…)
Атанас Папаризов: Нещо трудно ми е да се намеся в този продължаващ диалог…
Водещ: Не, говорете.
Атанас Папаризов: …. така че ще изчакам да завърши.
Водещ: Завърши г-жа Хюсменова, давайте вие г-н Папаризов.
Атанас Папаризов: На кой въпрос да ви отговоря от всичките?
Водещ: Харесва ли ви въпросът дали все още има политическа намеса при усвояването на еврофондовете?
Атанас Папаризов: Не знам дали ми харесва въпросът, но въпросът, който се поставя от Европейската комисия е въпрос по принцип, а не по конкретен повод. Счита се, че повечето решения, свързани с управлението на средствата в управляващите органи, трябва да се взимат на експертно ниво. И нормално е да има политически контрол чрез комитетите за наблюдение на тези решения, но самите процедури по подбора на проектите, по кандидатстването, всичките трябва да бъдат професионални процедури и това трябва да бъде осигурено и се смята, че ще се осигури по-добре в рамките на една централизирана агенция. Но докато се стигне до централизираната агенция, поне трябва да има общи критерии, общи методологии, а не за всяка отделно оперативна програма да се изискват някакви различни неща или да се признават едни разходи в единия случай, да не се признават други. Много важен е контролът върху бенефициентите и след като се одобри един проект дали те изпълняват съответно проектите в съответствие с нормите на ЕС. И именно тук има някои подозрения, че няма достатъчно капацитет в отделните оперативни програми да контролират бенефициентите, навреме да сигнализират нередностите, да ги представят на съответните органи. Ето това е проблемът, който в момента още не е решен. И неговото решение се търси от една страна чрез назначаване на допълнително квалифицирани кадри, вдигане на заплати, от друга страна чрез създаване естествено на напълно независим, но професионално компетентен одитен орган. За съжаление в рамките на Министерството на финансите нивото на експертите не беше така високо и затова се приемаха добре заплатени експерти от организации като KPMG и т.н. Именно такива одити се извършат като априори в тях не може да има каквато и да било политическа намеса. И проблемът е там – не политическата намеса, а експертното ниво, компетентността на тези органи, която доста страдаше в периода преди създаването на тази агенция. Аз не зная…
Водещ: Експертното ниво, съгласна съм. Говорите в минало време.
Атанас Папаризов: Моля?
Водещ: Говорите в минало време. Казвате – доста страдаше. Сега нивото на експертите?
Атанас Папаризов: Досега би трябвало тези експерти, които са привлечени от най-известните досегашни одитни фирми в България, добре заплатени, да започнат да си вършат работата. Тази агенция функционира от този месец, доколкото зная. Аз нямам наблюдения, може би г-жа Плугчиева има наблюдения как функционира сега независимият одитиращ орган Агенция “Одит на средствата от Европейския съюз”. Чак когато обаче Европейската комисия се увери, че този одитиращ орган функционира добре, чак тогава ще приеме оценките за съответствие на всички оперативни програми. Така че ние сме задължени да осигурим експерти, които да работят добре. Иначе програмите няма да могат да извършват предложения за окончателно разплащане.
Даниел Митов: Така е, аз ще се съглася с г-н Папаризов. Но се учудвам от следното, че говорим в момента за това при положение, че датата 1 януари 2007 година, в която България трябваше да се присъедини към ЕС, беше известна отдавна, тя беше известна и се преследваше като такава. Учудвам се на факта, че последните два правителства не успяха да осигурят и да изградят такъв административен капацитет, който в момента да работи ида не говорим изобщо за това трябват ли ни експерти, дали трябва да са по-добри, дали трябва да им се увеличават заплатите или нещо друго. на практика последните две правителства не знам какво правиха, не направиха нищо по въпроса да изградят административен капацитет, пропуснаха, буквално проспаха 1 януари 2007 година, една година изгубихме без да усвоим нищо, дори по оперативните програми, защото не бяхме лиц4ензирали агенции, съответните изпълнителни агенции. В края на 2007-а се получиха тези лицензи и на практика 2007 година я проспахме, изгубихме. След това се оказа, че дори парите по предприсъединителните фондове няма да можем да ги усвоим, защото ни ги спират, понеже сме злоупотребявали. Тоест има корупционни практики, които бяха установени. Аз дори мога да ви дам конкретни примери за хотели по морето, построени с пари по програма САПАРД.
Водещ: Ще ми ги дадете?
Даниел Митов: Да.
Атанас Папаризов: Проблемът е много по-сериозен. Проблемът е на всички нас и не само на правителството.
Даниел Митов: Безспорно е на всички нас, така е.
Атанас Папаризов: Това е, че няма друга страна,…
Даниел Митов: Това е целият проблем.
Атанас Папаризов: … в която толкова се припокриват земеделските участъци. Тук се крие една опростена процедура, да могат хората бързо да си получат парите. Участъците, които се припокриват, минаха 10-15 процента. Виждате какъв е проблемът. С кое да се занимава органът – да контролира, вече ще трябва да се проверят 45 процента от земите. Кой ще отиде, къде са тия експерти, които ги назначиха само преди два месеца? Откога искаше примерно Агенцията по земеделие да се назначат? Николай Василев даде съгласието си заради, разбира се, бюджетни съображения, преди два месеца. Не е очаквал, че ще има нужда от толкова проверки.
Даниел Митов: Тези неща се правят предварително и се предвиждат.
Атанас Папаризов: Проблемът е на всички ни и аз предлагам да се опитваме всички да го решаваме.
Даниел Митов: Да, проблемът е на всички ни. Тези неща обаче се предвиждат предварително. Когато едно правителство не е ефективно, не е успяло да предвиди тези неща, означава, че е некомпетентно и не си е свършило работата както трябва. Това са простите изводи от ситуацията. И когато това правителство не е успяло да бъде ефективно, тогава просто трябва да си ходи. Това е.
Водещ: Добре. Господин Митов, да се възползваме от това, че господин Папаризов, госпожа Хюсменова са евродепутати и да видим дали при тях има такива европейски новини. Дали на този етап има опасност страната ни да изгуби нови средства както по ФАР, така и по САПАРД. Чуха се тук…
Атанас Папаризов: Към кого е въпросът?
Водещ: Към вас, господин Папаризов, и към госпожа Хюсменова.
Атанас Папаризов: Нямам информация страната да загуби нови средства, но…
Водещ: На този етап.
Атанас Папаризов: … има пълната нагласа от страна на правителството да се направят проверки в двата управляващи органа на всички досега подписани договори. Вие виждате, че много от договорите, по които имаше проблеми, става дума за предприсъединителните, говорим сега за ФАР и за ИСПА, по много от тях сделките са били сключени по време на ЕК. Така че проблемите не са свързани с едно или друго правителство, а са свързани с цялата система за контрол на бенефициентите, за правилно прилагане на всички процедури, някъде забавен срок е основание да се спре проект.
Водещ: Добре.
Атанас Папаризов: Правителството е готово да анализира всички проекти, където може да има някакво съмнение, и възниква въпросът за така наречения системен риск, дали съответните управляващи органи са изградили съответната система да предотвратяват подобни отклонения. Но така или иначе, предстои сега, в края на януари, началото на февруари, анализ проект по проект в много от случаите. И сигурно ще има проекти, от които ние доброволно ще се откажем да търсим ресурсите по тях, защото те не са били изпълнени в съответствие с правилата. Но ще има много други проекти, за които дори в закритите агенции, ресурсите ще бъдат изплатени.
Водещ: Госпожо Хюсменова, с вас имаме ли връзка, защото…
Атанас Папаризов: Има един много кардинален въпрос, да се види проверката по ИСПА, защото там е важно и тя ще бъде положителна, ако дотогава одитиращият орган вече е заработил и дава достатъчно увереност на Дирекция “Регионално сътрудничество”, сигурно госпожа Хюсменова ще потвърди, че има надеждна система за контролиране на тези големи проекти, и мисля, че те ще тръгнат в зависимост от одитиращия орган, защото орган там, в Министерството на транспорта, има и има добро сътрудничество с него.
Водещ: Госпожо Хюсменова, с вас чуваме ли се?
Филиз Хюсменова: Да, чуваме се. Трябва да кажа, че в момента също текат партньорски проверки, очакваме и нови такива. Тогава, разбира се, ще знаем какви са констатациите на експертите, които проверяват в България. Аз лично се надявам, че започнахме да убеждаваме Брюксел, че сме взели мерки и че това ще осигури усвояване на средствата, които предстои да усвояваме от ЕС. На мой въпрос към комисар Данута Хюбнер само преди месец, дали ще имаме проверки при усвояването и на структурните фондове, отговорът беше ще има проверки в България, за да няма подобни санкции и по оперативните програми, такива, каквито имаше за предприсъединителните, тоест проверките ще бъдат и с цел подпомагане на нашите екипи, с цел помощ, така че да успеем с максимална ефективност да усвоим средствата от тези фондове.
Водещ: Завършваме този разговор. Последни думи. Да, господин Папаризов? Какъв очаквате да бъде докладът?
Атанас Папаризов: В продължение на това, което каза госпожа Хюсменова, искам да кажа, че всички програми, свързани с регионалното развитие, включително ИСПА, са програми на съвместното изпълнение, където съотговорността с комисията е голяма, докато по Програмата ФАР децентрализираната система, която беше възприета, като че ли стовари изцяло отговорността върху нас в един етап, когато очевидно ние не сме имали необходимия за това капацитет, но затова има много повече гаранции по ИСПА и по структурните фондове, нещата навреме да бъдат коригирани и да се върви напред.
Водещ: Двама оптимисти имаме по телефона, Атанас Папаризов и Филиз Хюсменова. Господин Митов, ще ви дам и на вас последната дума, разбира се. По-скоро песимист ми се струвате вие. Но все пак. Евродокладът е през февруари. Дали той ще бъде толкова оптичистичен, господин Папаризов? Защото говорим…
Атанас Папаризов: Чакайте. Докладът през февруари няма да бъде за фондовете…
Водещ: Точно затова ви…
Атанас Папаризов: Той ще е техническият доклад във връзка със системата за правосъдие и вътрешен ред.
Водещ: Ние свършихме с фондовете, сега за доклада и така приключваме. От частното към по-общото.
Атанас Папаризов: Да, този доклад, според мен, ще покаже какво е направено рез последните шест месеца, но това не е оценъчен доклад, той е по-скоро фактологичен доклад, какво е направено, какво не е. Основният доклад ще бъде през месец юли, който ще съдържа съответните оценки. А този през февруари ще трябва да ни накара…
Водещ: Оптимист ли сте…
Атанас Папаризов: … да насочим усилията си там, където сме се забавили, и да направим всичко възможно юлският доклад да бъде положителен.
Водещ: Госпожо Хюсменова, последни думи и за вас. Имаме ли връзка, чуваме ли се? Прекъсна…
Филиз Хюсменова: Много слабо ви чувам, за съжаление.
Водещ: Последни думи, няма да се мъчим повече.
Филиз Хюсменова: Само мога да кажа, че аз лично и моите колеги очакваме един обективен доклад за това, което е извършено през последните месеци по отношение на правосъдие и вътрешни работи. Мисля, че утре самият министър Миков ще бъде в Брюксел, ще има един семинар, който госпожа Илияна Йотова организира, на който ще присъстват и представители на ЕК. Там ще чуем малко повече от доклада на министъра и ще има една сериозна дискусия. Надявам се, и представителите на ЕК, които ще бъдат там, да чуят конкретните факти от свършеното до този момент в тази област.
Водещ: Добре. Благодаря за участието в това предаване. Да завършим с Даниел Митов.
Даниел Митов: Всъщност, докладът е ясно, че няма да бъде добър.
Водещ: този през февруари или този, през юли?
Даниел Митов: Този, през февруари, няма да бъде добър, за този, през юли, е рано още да говорим. Няма какво да му е доброто, защото наистина нищо не е свършено в тези месеци, което да убеди ЕК. На практика в ЕК се води дебат дали да ни наложат предпазна клауза или да не ни я налагат.
Водещ: Това сериозно ли, реалистично смятате, че е?
Даниел Митов: Реалистично е дотолкова, доколкото се водят подобни разговори. Има съвсем сериозни намеления в тази посока. Аз се надявам, че няма да надделее подобна тенденция, защото това е лошо за България. Освен парите, които изгубихме, освен авторитета, който беше сринат, предпазна клауза означава наистина проблем. Означава още години наред да не може да се превърнем в държава, пълноценен член на ЕС. Оттук нататък единственото, на което може да се надяваме, до юли месец да се случи нещо друго, тоест след юли да бъде сменено това правителство с друго, което да успее да възстанови доверието към България от страна на ЕС. Второ, аз имах една реплика, когато ставаше въпрос за спрените пари. Виновните за това хора, отговорните министри, Министерството на финансите и другите министерства, защо не си понесоха отговорността. Защо министър Орешарски, защо министър Гагаузов, защо министър Мутафчиев са си все още на постовете, при положение, че те са най-отговорни за това?
Водещ: Така да приключим този разговор. На въпросите защо, защо кой да ви отговори?
Даниел Митов: Защо в крайна сметка това правителство продължава да управлява? Но това е по-генерален въпрос.
Водещ: Ще има да говорим, още 6 месеца остават. Често ще ви задаваме този въпрос. Благодаря ви за участието.
Даниел Митов: И аз ви благодаря.