– Какво очаквате от предстоящото Национално събрание на ДСБ? Какви са конкретните му задачи?
Националното събрание на ДСБ трябва да подготви партията за предстоящите избори. Да покаже ясно, че целта на ДСБ е участие в следващото правителство и да очертае приоритетите, които ще бъдат преследвани.
– Защо Националното събрание на ДСБ като че ли остава на заден план в сравнение с конференцията на СДС?
Това е нормално. В ДСБ няма лидерски проблем и има формулирана и ясна посока на движение. Има конкретен управленски тласък, предлагащ решения на кризата в управлението на държавата.
За СДС от друга страна решенията са на живот и смърт. От това какво ще се случи на тяхната Национална конференция зависи съществуването на самата партия.
– Ще се състои ли обсъждане на възможни коалиции и съюзи между ДСБ и други дясноцентристки партии? В този смисъл, очаквате ли сблъсък на идеи? Ще се проявят ли т. нар. “фракции” или течения в ДСБ – “за” съюз с ГЕРБ и “против” този съюз?
За мен най-важното в случая е първо ДСБ да си постави за цел влизане във властта. След това да посочи управленските приоритети, с които ще допринесе в едно бъдещо дясно правителство. Начинът, по който се реализират тези приоритети, е въпрос на отделен дебат. Коалициите са инструмент на политиката, а не нейна цел. Ето защо намирам, че на разговора “за” или “против” ГЕРБ все още не му е дошло времето.
– Носи се слух, че Нено Димов и д-р Николай Михайлов ще напуснат партията и парламентарната група след това Национално събрание. Знаете ли за подобен сценарии?
В последната година ДСБ показа, че е партия, която няма проблем с различните мнения. Дори може да бъде търпелива към откровено злонамерено говорене, идващо от собствените й редици. Но както съм споменавал и преди, тъй като въпросните хора имат навика да говорят от позицията на особени нравствени върхове, то бих ги призовал, ако имат намерение да напускат парламентарната група, да напуснат и парламента. Защото ми се струва необяснимо от морална гледна точка да бъдеш избран от определени хора, да ги предадеш, но все пак да останеш с депутатска заплата.

– Няколко пъти споменавате приоритетите, върху които трябва да стъпи един десен кабинет с участието на ДСБ. Бихте ли посочили някои от тях?
Тъй като по принцип не обичам специалистите по всичко, бих се ограничил с няколко неща, които са в моя ресор. Тъй като в ДСБ се занимавам с външната политика, бих казал следното – първо ДСБ трябва да се пребори за спирането на проекта за строеж на петролопровода “Бургас-Александруполис” и да подложи на преоценка и предоговаряне другите два енергийни проекта с руско участие “Южен поток” и АЕЦ “Белене”. Много работа предстои и по връщане доверието на европейските партньори в българските институции. Създаване на необходимия административен капацитет по усвояване на европейските фондове и преустановяване на практиките за злоупотреба с парите от тях.
Като цяло външнополитическата ориентация на България трябва да се върне в релсите на евроатлантическата интеграция. Да се откъсне от ролята си на придатък на руската външна политика и от повеите авторитарни изкушения откъм източните степи, на които някой български политици вече започват да се поддават. Нужно е да се оформя истинска национална външна политика, а не да си играем на “криеница” винаги когато има знакови казуси, по които трябва да се заеме позиция. Снишаването, лавирането и балансирането не са външна политика, а още един от белезите за слабостта на това правителство.