Даниел Митов: Вярвам във възхода на десницата

– Какво показаха местните избори? Какви са хорските нагласи?
– Конфликтът между БСП и Първанов стана видим. Традиционната десница оцеля. Илюзията, че някой може да предизвика предсрочни избори, рухна.
– Какви са политическите и обществени промени след тези избори?
– Оказа се вярно това, което казахме при създаването на ДСБ. В България има фасадна демокрация и дори тази фасада вече се разпада. А обществото се превръща в публика, която безучастно гледа пиршеството на политическите тарикати.
– Има хора, които твърдят, че ДСБ не биха могли да оцелеят като партия. Съгласен ли сте с това? Има ли предпоставки или условия, при които партията би могла да се възроди?
– Малко е смешно, че тези хора говорят, все едно са паднали от Луната. На евроизборите ДСБ преживя тежък удар. Той беше преодолян на местните избори. Това е факт, който се признава и от най-недобронамерените политически наблюдатели. Човек трябва или да е сляп, или задавен от злоба, за да не види това. Второто място в София е успех, който на десницата не се е случвал от 1999 г. насам. По-важното е обаче, че в София се зададе новата архитектура на десницата – две автентични десни партии, които се коалират, когато изборният успех го предполага, но запазват своята идентичност и организационна самостоятелност. Не една партия, както беше през 2003 г.; и не две явяващи се една срещу друга, както беше на частичните избори през 2005-а.
– В обществото витае подозрение, че в ДСБ се е случило нещо, което предпостави смяната на ръководството и фактическото разцепление на партията. Така ли е?
– Политическата партия е там, където е ръководството й. Ръководството е там, където е председателят. Това в цяла Европа е основното правило, за да функционира една политическа сила. Това, което правят през последните седмици г-н Нено Димов и д-р Николай Михайлов с атаката си срещу Иван Костов и Националното ръководство, е опит да се омаловажи успехът на местните избори. На тези хора им се искаше ДСБ да се провали и когато това не се случи, мислят, че с много думи ще могат да променят реалността.
– Каква е според вас личната вина на Иван Костов за ниската популярност на ДСБ и за загубата на изборите?
– Няма да се включа в хора, който на всички избори търси вина в Иван Костов – независимо от това дали той е начело на СДС, дали мълчи и не заема никаква партийна позиция, или е начело на нова политическа партия, която сам е създал. Наместо това ще кажа друго. Иван Костов е авторът на новата архитектура на десницата и ако си спомняте добре, той я предложи още в анализа на резултатите от частичните кметски избори през 2005 г. Ако не беше двойната игра на Петър Стоянов, този модел щеше да се реализира още на президентския вот. Тогава кандидатът на десницата щеше да достигне до балотажа. Ако този модел беше реализиран на евроизборите, днес в Европейския парламент щеше да има представители и на ДСБ, и на СДС. Ако десницата днес отново има бъдеще – тя все пак го дължи на Костов. Нека дежурните критикари си запишат това някъде.
– Имат ли основания ония, които смятат, че проектът „ДСБ“ е бил заченат порочно?
– Имам една молба към тези, които напоследък не спират да повтарят колко порочен е „проектът“, че е умрял, фалирал и катастрофирал. Нека, ако по случайност са двама депутати в българския парламент, избрани с листата на ДСБ и от симпатизантите на ДСБ, те да бъдат така добри просто да напуснат парламента. Не можеш едновременно да морализаторстваш и да трепериш за депутатската си заплата. Не можеш да защитаваш кауза, която мислиш за сбъркана, нито да представляваш хора, които те е страх да погледнеш в очите.
– Очаквате ли сблъсък на различни виждания за бъдещето на партията на конференцията през декември? Откъде очаквате подкрепа и откъде противопоставяне?
– Преди три месеца ДСБ имаше Национално събрание, на което избра ново ръководство и му даде мандат от година и половина да измъкне партията от кризата. На местните избори първата крачка по този път беше направена. Вярвам, че нашите избиратели оценяват това. А иначе отново ще чуем изпълнението на тези, които не си мърдат и пръста в поредната кампания, а после търсят вината на Костов.
– Какво означава истинска (автентична) десница? Има ли такава в България?
– Политическа сила, която защитава няколко основни ценности. Първо: антикомунизъм, не само като спомен за зверствата на тоталитарния режим, но и като отказ да се колаборира с бившата комунистическа партия и репресивния й апарат. Второ: патриотизъм, защото той по дефиниция стои във фундамента на всяка десница. На трето място: автентичната десница трябва да отстоява християнския характер на България и Европа. И не на последно място тя трябва да защитава капитализма като съвкупност от свобода, право на собственост и защита на човешкото достойнство.
Партията в България, която най-много се приближава до този профил, е ДСБ. Следвана може би от СДС.
– Какво би могло и какво би трябвало да се появи на мястото на ДСБ, ако те изгубят своето представителство в следващия парламент?
– ДСБ ще бъдат в следващия парламент. Гласовете, които спечелихме на тези избори, са повече от гласовете ни на евроизборите. За пръв път ние сме национална партия с мрежа от общински съветници и кметове не само в София, а в цялата страна. Тенденцията на възход ще продължи и го казвам аз, който винаги съм бил умерен песимист и съм избягвал розовите прогнози.
– Как ще се развият според вас политическият и общественият живот на България до парламентарните избори? Какво развитие би било най-добро, а какво
най-лошо за страната?
– Конфликтът между БСП и Георги Първанов ще продължи да ескалира. НДСВ ще преживее разпад в парламента, а харизмата на Симеон Сакскобургготски окончателно ще се спихне. Ахмед Доган, уплашен от бъдеща изолация, ще започне да „пазарува“ политически партньори. СДС ще се изправи пред дилемата – да остане верен на ценностния си фундамент и да партнира с ДСБ или да се продаде на Доган. Бойко Борисов ще започне да трупа негативи от пълната си победа (а това ще рече и пълна отговорност) в двата най-големи града на България. Ще се създадат нови политически партии, които да приютят поредните неудачници в парламента, обречени да изчезнат на следващите парламентарни избори.
– Ще има ли предсрочни парламентарни избори?
– Никой, който има ресурсът да ги предизвика, няма интерес от тях. Така че за жалост –
не.
– Какво мислите не за Бойко Борисов, а за явлението „Бойко Борисов“
?
– Казвал съм го и друг път. Успехите на Борисов, неговият рейтинг и неговият речников багаж за мен като българин са обидни и унизителни.
– Къде е спасението за дясното в България и има ли място за нова дясна партия?
– Аз съм гласоподавател, член, а от три месеца и заместник-председател на ДСБ. Бих бил негодник, ако заемам тази позиция, а не вярвам в успеха на десницата. Що се отнася до въпроса за новата дясна партия – вероятно скоро ще бъде регистрирана такава. Но партия се става не в Софийски градски съд, а на избори.