– Знае се, че Вотът на недоверие, който готви опозицията, е обречен. Какъв ще бъде смисълът му тогава? Ще се различава ли той от другите вотове, които също бяха обречени?
– Вотът на недоверие е инструмент опозицията да покаже, че основанията на едно правителство да съществува са изчерпани. От тази гледна точка този вот ще бъде най-успешният до момента, защото против правителството на тройната коалиция ще гласуват много повече депутати, отколкото в който и да е вот досега. Ще направя и една прогноза – вотът няма да мине, но той ще е началото на края на това управление. Отсега нататък БСП, ДПС и НДСВ само ще губят доверие. И на всеки българин ще стане ясно, че тези партии ще бъдат изхвърлени от властта след година и половина.
– Имате ли представа какво показват последните социологически проучвания? Увеличава ли се, или намалява доверието към ДСБ?
– От местните избори насам има лека, но устойчива тенденция на покачване на доверието. Последните проучвания, които гледах, прогнозираха за ДСБ около 5% от реално подадените на избори гласове при предполагаема активност около 50%.
– В последните седмици председателят на СДС Пламен Юруков направи няколко политически стъпки – покана за ново обединение на десните партии, най-вече на старите десни. Как оценявате тези политически действия? Изцяло ли отхвърляте поканата му за някакъв вид обединение? На какъв вид обединение бихте се съгласили?
– ДСБ сме отворени за взаимодействия с всички партии, които си поставят за цел свалянето на бившите комунисти, Доган и НДСВ от власт. А ако визирате предложенията за организационно сливане, то аз бих ги окачествил като несериозни.
– Има ли някакви промени във взаимоотношенията между опозиционните партии – СДС, ДСБ, ГЕРБ, и “Атака” преди всичко. Намерения за общи действия при определени случаи например?
– Ние неслучайно инициирахме вот на недоверие на правителството, защото искаме да проверим доколко декларираната готовност за опозиционно единодействие е реална. Лично аз имам усещането, че с унизителното си и сервилно поведение при посрещането на Путин в България управляващите минаха някакъв праг, отвъд който ги чака само пътят надолу. Тази нова ситуация поставя определени предизвикателства и пред опозицията, на които тя трябва да отговори.
– Какво е отношението ви към народните представители, които напуснаха групата на НДСВ? Бихте ли ги приели като част от дясната опозиция?
– Вотът на недоверие ще бъде първият знак за това къде ще е мястото на новата парламентарна група. Аз чувам много обнадеждаващи декларации, но нека все пак имаме едно наум. Поне аз не мога да забравя как в идентична ситуация през 2005 г. едни други отцепници – “Новото време”, се завъртяха на 180 градуса, ликвидирайки така собственото си политическо бъдеще.
– Защо ДСБ не подкрепи членството на ГЕРБ в Европейската народна партия? Смятате ли, че след като това членство вече е факт, ГЕРБ може да се нарече дясна партия?
– Европейската народна партия е конгломерат от различни политически сили, сред които има не само десни, а и либерални, и дори социалдемократически. В Италия например партията на Клементе Мастела е член на ЕНП и същевременно до преди дни беше част от лявата управляваща коалиция на Проди. Емблематичен е примерът и с партията на Бъсеску в Румъния, която стана член на ЕНП непосредствено след като напусна Социалистическия интернационал. Така че самото членство в ЕНП не прави някого десен. Разбира се, това е стъпка, която не искам да омаловажавам, но лично аз бих бил много по-щастлив, ако видя ГЕРБ да оттегля политическото си доверие от кметовете и общинските съветници на партията, сътрудници на ДС. Не може да си хем десен, хем да държиш ченгета в редиците си.
Искам да подчертая и още нещо. Гласувайки “въздържали се”, а не “против” кандидатурата на ГЕРБ, ние дадохме доверие в аванс, но не премълчахме опасенията си. Надявам се Борисов и хората му да разчетат правилно този жест.
– Ако, съвсем условно казано, ГЕРБ спечели някакъв вид мнозинство в следващото Народно събрание и отправи покана към ДСБ за общо управление, бихте ли се съгласили?
– Такова решение може да се вземе само от легитимния орган на партията ДСБ. Но това трябва да стане, когато му дойде времето, а не сега. Защото много политици в България са ставали жертва на неумението си да изчакват подходящия момент.
– Ще обнови ли ДСБ договора си с гражданите? Ще се опита ли да отправи към хората послания, с които да ги спечели? Има ли някакво раздвижване вътре в партията – стремеж към съживяване или политическо творчество? В какво се изразява този стремеж, ако има такъв, разбира се?
– От началото на годината ДСБ е тази партия, която в най-голяма степен диктува политическия дневен ред в България. Първият път беше при посещението на Путин, когато, ако не беше нашата остра реакция, цялата опозиция щеше да продължи гузно да мълчи. ДСБ, а не някой друг демаскира продажната политика на Станишев и Първанов спрямо Русия.
ДСБ инициира и вота на недоверие към правителството. Ще повторя нещо, което казах в началото – от този вот тръгва пътят на тройната коалиция надолу.
– Как и защо политиците на ДСБ, които бяха обявили бойкот на Коритаров, решиха да гостуват в предаването му?
– Мога да говоря само от свое име. Никога не съм бил привърженик на деленето на медиите на добри и лоши. Задължение на политиците е да комуникират с избирателите си и затова не трябва да се пропуска нито една възможност, която дават медиите. Особено ако партията ти съществува в една изключително недобронамерена медийна среда, какъвто в случаят с ДСБ.