Даниел Митов: България се нуждае от нас

– Как оценявате решението на ГЕРБ да не влиза в коалиция и да управлява самостоятелно?
– ГЕРБ прочете изборните резултати като недвусмислено желание от страна на българския избирател за самостоятелно тяхно управление. Подобен прочит откровено може да бъде видян и като малко самонадеян. Още повече резултатите са такива, че задават формулата, изговаряна много пъти по време на предизборната кампания, а именно за коалиционно правителство между ГЕРБ и Синята коалиция. Такъв правителствен формат бе предлаган, потвърждаван от самия г-н Борисов и очакван от всички, включително и от голяма част от избирателите на ГЕРБ. В този смисъл правителство на малцинството сега води до изкривяване на тези очаквания. Но решението е взето, правителство има, надеждите са, че то ще следва начертаните приоритети – бързо и ефективно ще вземе мерки срещу корупцията и икономическата криза, ще върне доверието на ЕС към България. За десницата в случая остава да подкрепя правилните решения, които ще са от полза за страната.
От друга страна обаче, този стремеж от страна на ГЕРБ към самостоятелно еднопартийно управление води до няколко опасности. Първо, подобен тип правителства на малцинството никога не успяват да оцелеят цял мандат и рядко управляват ефективно правителствени кризи. Това е предпоставка за дестабилизация на страната в даден момент. Един от емблематичните примери в европейската история идва от Германия, където социалистът Хелмут Шмид опитва да управлява през 1982 г. със собствено правителство на малцинството, след като коалиционните министри от FDP напускат кабинета. Резултатът е нова правителствена криза и предсрочни избори през 1983 г. спечелени убедително от германската десница с 48.7%, лидирана от Хелмут Кол по това време. Въпреки липсата на само шест гласа за мнозинство Кол съставя коалиционен кабинет, за да гарантира стабилност.
Второ, парламентарната подкрепа за ГЕРБ в случая включва и партия като „Атака“. Ненапразно десницата отказа да подпише предложения меморандум от страна на ГЕРБ като един от многото аргументи беше влизането в един формат заедно с „Атака“. Програмните цели на „Атака“ не могат да бъдат приети от нито
една нормална, прозападна и реформистка партия. Ето защо е притеснително сближаването между ГЕРБ и „Атака“ в последно време, защото със сигурност не става на базата на споделени ценности и управленски приоритети.

– При какви случаи не бихте подкрепили ГЕРБ в парламента?
– Стана ясно, че доверие за решения, в чието съставяне не участваш, не може да бъде давано предварително. В същото време в новосформирания кабинет има много енусиазъм и желание за работа. Надявам се, има и воля за вслушване в управленския опит и експертизата, идващи от десницата.
Ние сме заявили, че ще подкрепяме решения, които са в синхрон с нашата програма. Приоритетите са ясни и бяха изброени по-горе – борба с корупцията, мерки срещу икономическата криза, връщане доброто име на България пред западните ни партньори. Това е огромен обем от работа, който си заслужава да бъде подкрепен. Съответно всяко действие противоречащо на този дневен ред би било проблем.

– Какъв е коментарът ви за новата структура на министерствата и втория ешелон на изпълнителната власт?

– Очевиден е стремежът към закриване на неефективни структури и премахване на излишната администрация. Една голяма част от хората на ключови позиции са непознати, затова ще трябва да изчакаме действия в определен период от време, за да можем да даваме каквито и да било оценки.
Има едно име обаче, което нашумя напоследък. Десницата реагира остро на включването на Божидар Димитров в състава на правителството, дори и като министър без портфейл. В това няма нищо изненадващо или учудващо, защото дългогодишна е позицията ни срещу участието на бивши сътрудници на ДС на ключови властови позиции. Необяснимо е защо беше прието в ръководството на парламента дори и заместниците на комисии да не могат да бъдат бивши сътрудници на ДС, а изведнъж човек с подобна биография е назначен за министър. Единственото обяснение в тази връзка, което г-н Борисов даде, беше, че Божидар Димитров му е приятел.
Така или иначе десницата подкрепи правителството поради няколко причини. Първо, имахме декларация, с която
бяхме дали доверие за създаването на нов кабинет. Второ, коалиционният партньор СДС ден преди гласуването взе решение да подкрепи персоналния състав на кабинета. И, трето, едва ли при първото важно гласуване в този парламент би било добър знак еднакво гласуване с БСП и ДПС, макар и излизайки от съвсем различни позиции.

– Синята коалиция оглави две от ключовите комисии в парламента. Какъв знак според вас е това?
– От години е известно, че в редиците на Синята коалиция експертизата и професионализмът са на много високо ниво. Още повече, когато става въпрос за парламентарния контрол върху ДАНС и МВР, там сме имали ясни и силни позиции. Идеята тези комисии да бъдат оглавени от парламентарни групи неучастващи в управлението, дойде от ДСБ. Мисля, че можем да бъдем изключително полезни, оглавявайки работата на съответните комисии.

– Ще може ли Синята коалиция да използва експертния си потенциал при това положение?
– Ако този потенциал бъде потърсен, би било безотговорно да остане встрани. Първо, всеки експертен потенциал има нужда да бъде в центъра на събитията, за да се поддържа нивото на експертиза. Второ, убеден съм, че имаме хора, от които страната в момента се нуждае.

– Какви трябва да са първите стъпки на правителството?
– Много пъти вече беше споменавано, че актуализацията на бюджета е основен приоритет. Държавата е в тежко финансово състояние, приходите в бюджета рязко спадат. Трябва да се приеме и пакет от икономически мерки, ограничаващи влянието на икономическата криза, която тепърва навлиза в своята най-силна фаза. Разследващите органи и съдебната власт трябва да намерят волята за осъждането на знакови корумпирани фигури.

– Какво смятате за идеята, лансирана от Желю Желев, за президентска република?
– Много необмислена и вредна идея. Навсякъде в цивилизования демократичен свят тенденцията е обратната, към ограничаване персоналната концентрация на власт. За България президентска република би означавало да се превърнем в нещо като Русия, Бе-ларус или Узбекистан. Би означавало връщане назад. Още повече че наблюдаваме от години лъкатушенето на нашето общество при липса на демократична традиция. Преди осем години хората бяха влюбени в Симеон Сакскобургготски, а днес той е низвергнат от общественото мнение. Сега масовите симпатии са в посока на Бойко Борисов и не е трудно да се прогнозира какъв ще е изходът от всичко това след един мандат. Президент очевидно може да стане всеки, дори и човек като Георги Първанов. Ето защо е безсмислено и дори опасно да се концентрира власт в ръцете на някого, когото обществото ще намрази бързо, но няма да има механизъм да смени преждевременно.
В България трябва да се инвестира в политическите партии. Трябва да им се помогне да започнат да функционират нормално и да се превръщат във филтър на хората, занимаващи се с политика. Стабилните партии създават професионален политически елит, който се подчинява на устойчиви демократични правила и е предсказуем.

– Има ли напрежение вътре в Синята коалиция и идеи за обединение?
– Синята коалиция има за гръбнак двете традиционни десни партии в България СДС и ДСБ. Коалицията се превърна във формула, успяваща да съхрани десницата и да й даде бъдеще. Партиите съхраняват своята независимост и в същия момент успяват да формулират общ дневен ред и управленски решения. За мен това си остава работещата формула и поддържам подобна позиция от началото на създаването на Синята коалиция. Друг е въпросът, че този проект след време трябва според мен да бъде разширяван.

– С общ кандидат ли ще се явят ДСБ и СДС на изборите за кмет на София? Нови имена?
– Този дебат предстои и в двете партии, както и вътре в самата коалиция. Предстоят ни частични избори за кмет на София, а след две години и редовни. Важно е добре да се прецени какъв мандат се поема и с какви ангажименти.

– Кажете нещо относно новите идеи, които биха могли да върнат влиянието на традиционния син избирател.
– Нови идеи трябва да има, въпреки че все още е трудно да се прецени какъв е правилният път. Сигурно е обаче, че на десницата й трябва много работа „на терен“ точно с тези традиционни сини избиратели, където тях ги има наистина. Ако има нещо, от което да се нуждаят тези хора, то е именно контакт и отговори, които сме длъжни да им даваме постоянно.