Водещ Кирил Вълчев: Иван Костов, лидер на ДСБ, три пъти политик на годината в класацията на “Дарик” – през 1997, 1998 и 1999 година, след което въведохме и правилото, че политик на годината можеш да бъдеш максимум три пъти. Здравейте,господин Костов.

Иван Костов: Здравейте.

Водещ: Вие от какво се лишихте през годината на кризата?

Ив. Костов: Ами, може би сега ще се лиша от ските.

Водещ: И това ще го направите заради това, че е криза, по финансови съображения.

Ив. Костов: Ами, съобразяваме се с финансовите ограничения на кризата. Разбира се, моите доходи като народен представител останаха стабилни, което не може да се кажеза доходите на огромна част от хората.

Водещ: Тоест няма причина да не идете на ски.

Ив. Костов: Да, но. . .

Водещ: И аз това щях да ви кажа.

Ив. Костов: Да, но въпреки, въпреки това се появяват такива разходи, за които не ми се иска да говоря пред хората, но с които рано или късно всяко семейство се сблъсква. Свързани са с така, с. . . да, моят баща не е добре хич. Трябва да го кажа в един момент, получи. . .
Водещ: Тоест годината на криза за вас има лично кризисно измерение,

което няма нищо общо с другото. А как да наречем тази криза, господин Костов?

Ив. Костов: . . . много тежък инсулт, хеморагичен, и. . . Коя криза?

Водещ: Ами, тази криза, за която всички говорят. Тя си няма име. Нали миналия век има четири велики депресии. Най-голямата си е ясна. Тази през края на двадесетте. . .

Ив. Костов: Две, две, две, не може да има 4 велики. Има две велики.

Водещ: Гледах различни.

Ив. Костов: Не. . .

Водещ: Тъй или иначе, на всяка криза й дават име. А тази криза си няма хубаво, ясно, велико, голямо име.

Ив. Костов: Ами, още няма, да.

Водещ: И вие как бихте я нарекли?

Ив. Костов: Вижте, на мен ми се ще да погледнем от положителна гледна точка. Кризата от този порядък ще накара Европейския съюз и изобщо евроатлантическия свят да се опита да се пребори за своето много силно място, което заема в световната икономика и всветовната политическа система, поради тази причина, защото икономическото му могъщество е основно. Това означава, че вероятно ще се преоценят редица политики и ще се потърсят нови решения, защото, ако не го направи това евроатлантическият свят,тази криза ще доведе до глобални размествания в икономическите и политическите центрове за влияние на бъдещия свят. И в този смисъл за пръв път се появява едно могъщо конкурентно предизвикателство пред зрелите демокрации. И е много важно те дали ще могат да отговорят. Ако говорим на най-високо ниво, това е според мен най-сериозното предизвикателство. Разбира се, като хора, принадлежащи към. . . нали, направили своя цивилизационен избор в тази посока. . .

Водещ: Тоест криза на западния свят.

Ив. Костов: Криза, криза. . .

Водещ: Кризата на западния свят ще го нарече Иван Костов.

Ив. Костов: . . . заплашваща позицията. . . Не, криза, заплашваща позицията на западния свят. Заплашваща да. . . след като свърши, ако тя действително е ледников период за Европа, както предупреди канцлерът Меркел, това означава, че след 10 години Китай, Индия, Бразилия и Турция ще бъдат икономически гиганти, а Европа ще бъде една, една малка, един малък полюс в съвременния свят.

Водещ: И как да се държи България в кризата? Тази седмица и миналата даваше. . .

Ив. Костов: А, това е съвсем друг въпрос.

Водещ: . . . даваше два възможни избора. Да бъдем като. . . и можем да изброим много народи – и французи, и германци, и всички останали, които ще подписват междуправителствено споразумение за задълбочаване на икономическата и фискалната интеграция. Другият вариант е да бъдем като англичаните – да не искаме да участваме или да имаме условия, за да участваме.

Ив. Костов: Вижте как го казаха обаче чехите и унгарците. Няма да подкрепим, ако ни се посегне на суверенитета да определяме данъците. Тоест не казват да, а казват. . .

Водещ: Ама, България казва същото.

Ив. Костов: . . . а казват, казват не, ако ни се посегне на данъците. А ние казахме да и мълчим за другите условия, което, което според мен е много по-слаба позиция от тази, която изразиха Унгария и Чехия. Унгария и Чехия, заявявайки тази позиция, казват, че стават непреодолимо препятствие пред план за хармонизиране на данъчното облагане и на данъчната основа, на базата на която работят данъчните органи.

Водещ: То поради това няма стане.

Ив. Костов: Това е много по-сериозно. Ами не, но, но може да се коригира като амбиция. Въпреки че вижте, целият проблем е, че този пакт не решава нито проблема за защита на еврото, нито другия, още по-тежък проблем – проблема за дълговете и за падащите кредитни рейтинги. Аз снощи гледах. . .

Водещ: Така казват и англичаните.

Ив. Костов: . . . “Евронюз”. Основната новина беше тревогата за падане на, за загубата на кредитния рейтинг на Франция. Това е, което вълнува най-много примерно френската публика на “Евронюз”.

Водещ: Тоест вие си представяте, господин Костов, Европа, по средата Европа и от двата края Великобритания и България, които са на особена позиция.

Ив. Костов: Не, искам да кажа, че. . . да кажа нещо, което. . . изразяват почти всички икономически наблюдатели. Всъщност показва го и пазарът. Фактът, за който вие и за който. . . беше вкаран в нашия дневен ред, е вкаран там, за да не забележим, че той не решава. . . нито стабилизира еврото, нито, нито помага да се реши дълговият проблем. Това е според мен по-големият въпрос. Знаете ли за какво свидетелства това. Това свидетелства, че Европейският съюз не намира сила да се изправи и да посрещне предизвикателството на своите два най-тежки проблема, а избира един по-малък, по-малко тежък проблем, за да го реши него, което, което по никакъв начин обаче не кореспондира или по много освен начин кореспондира с другото.

Водещ: През тази седмица в парламента. . .

Ив. Костов: Това, вижте, това обаче разфокусиране на интереса, създава тревожна обстановка вътре в страната. Защото, ако не се защити еврото примерно, ако не се защити ефективно еврото, през еврото в. . . през валутния борд у нас ще нахлуе инфлация. В най-добрия случай на развитие на нещата. Ще нахлуе инфлация. Хората затова казват – какво да правя с депозитите си, какво да правя с кредитите, какво да правя. . . нали, задават си практични въпроси в тази ситуация, защото те усещат, че през специалните механизми, с които България е скачена с европейската дългова криза и с европейската криза на еврото, това нещо непременно ще резултира в България.

Водещ: Друг. . .

Ив. Костов: Разбирате ли, и това е големият проблем за българите, по който няма дебат никакъв. Никой не говори нищо. Никой не казва какви мерки се взимат. Изобщо ще се вземат ли мерки някакви.

Водещ: И вие какво предлагате?

Ив. Костов: Аз предлагам да има дебат. Хората да са наясно, защото на мен ми направи впечатление, че министър Николай Михайлов каза да сме отговорни . .

Водещ: Николай Младенов. . .

Ив. Костов: . . . Николай Младенов каза да сме отговорни към държавата, ама, ама ние трябва да сме отговорни първо към хората. Първо към гражданите, първо към българските фирми. На тях трябва да, някак си да облекчаваме ситуацията, защото държавата е заради тях, а не те заради държавата. В този смисъл държавата в общия случай действително, ако тя се оправи, и за тях е добре, но тя може да се оправи, прехвърляйки цялата тежест върху тях, което няма да бъде справедливо. Може да ги вкара в изключително тежка ситуация, ако примерно не ги предупреди. Защото често пъти бизнесът е в състояние да вземе добро решение за себе си. И гражданинът, фамилията, семейството може да го направи добре, ако е добре ориентиран за това какво ще се случи, тоест, ако знае какво има на, какво идва отсреща. А ние по този начин, мълчейки или подхвърляйки теми, които не са темите на хората, примерно темата за фискалната стабилност, която е тема за стабилност на бюджетите. Бюджетите са институции. Кой разбира от институции? Дали пък тази мярка е достатъчна да стабилизира всички бюджетни институции във всички страни, особено тези, дългови, дълговите въпроси? Отговор – очевидно не е, не е в състояние. Разбирате ли, разговорът. . .

Водещ: Те го подхвърлят Меркел, Саркози, той не го подхвърля, да, Бойко Борисов. Те големите го подхвърлят.

Ив. Костов: Разговорът, разговорът. . . Да. Ами, това е времето на. . . това е, това е кризата на популизма, ако искате заглавие. Как бих я нарекъл? Голямата криза на популизма е това, което се случи, защото популизмът предизвика до голяма степен тази криза.

Водещ: Вие през тази седмица в парламента остро поставяте въпроса за тези 200 милиарда евро, които европейските държави се готвят да съберат, за да дадат. . .

Ив. Костов: Петстотин.

Водещ: От една страна, в Международния валутен фонд са 200. Отделно ще събират в европейски фонд.

Ив. Костов: Петстотин. Водещ: Та вие поставяте въпроса дали България трябва да участва. Това, изчислявате участието на три милиарда и половина евро, ако ясно съм разбрал.

Ив Костов: Взех го от медиите.

Водещ: Само че интересно защо пък чехите, поляците, те са извън еврозоната, хайде за датчани и шведи може би е по-ясно, и Великобритания е петата страна извън еврозоната, които казват, че ще участват. А българите, които непрекъснато твърдим колко сме стабилни и колко са добре финансите ни, да не участваме. Ако ние обикаляме из цяла Европа и повтаряме, че сме много добре, тогава какъв е аргументът да сме по-различни от Чехия и Полша в едно общо решение.

Ив. Костов: Нямаме ефективно възможност да внесем капитал, което да създаде доверие в европейски солидарен механизъм. Нямаме ги парите. Правителството ги няма. Няма как да ги вземе. Германия може да ги внесе на няколко вноски през своя бюджет, но ние просто ги нямаме. Ние сме, да не забравяме, най-бедната страна в Европейския съюз. Ето ви отговора. От най-бедните не може да се изисква да бъдат солидарни да спасяват другите. Ето отговора.

Водещ: А вие смятате, че с подписването на това споразумение България поема ангажимент, ако го подпише през следващата година, да даде такива пари.

Ив. Костов: Аз го казах в изказването си. Или това означава задължаване веднага, още в сегашния момент, което е абсолютно, не виждам как може да бъде направено. Или означава, че входът за въвеждането на еврото става платен и той е три милиарда и половина, което за нас фактически е зазиждане на вратата, през която можем да, да излезем от борда и да въведем еврото.

Водещ: Не ви разбрах докрай.

Ив. Костов: Защо?

Водещ: Всъщност как да се държи България? Въпросът, с който започнахме.

Ив. Костов: Ами, да си. . . ами, да защитава интересите. . .

Водещ: Някак си Европа изглежда разделена на две. И в единия край е Англия, която е отделна, Великобритания е отделно, и всички останали изглеждат съгласни около нещо, което не е много ясно какво, но съгласни.

Ив. Костов: Значи, аз не съм либертарианец и не съм глобалист. Аз не мога да се вкарам в мач, който не зависи от мен. Това дали ще се спаси еврото, или няма да се спаси, дали ще се реши дълговият проблем на Гърция, на Испания, Португалия и прочие, или няма да. . . то не зависи от мен, не зависи от българските политици и от българските институции. Това не е специално нашият проблем, това не е нашата среща със съдбата. Нашата среща със съдбата е от съвършено друго естество. Тя е защита на интересите на българските граждани и на българските фирми при каквото и да е развитие на рисковете, свързани с тези проблеми. Това е отговорно национално поведение. Първо да решим този въпрос и тогава, тоест да се разберем как се решава този въпрос, и тогава вече, ако ни останат някакви сили, да се включим и в решаването на другия въпрос.

Водещ: Симеон Дянков каза, че всъщност България има условие, макар и не директно поставено, и то е намаляване на съфинансирането на проектите по европейските фондове от 20, каза той, на 10 процента. И че паралелно България води тези преговори. Той направи връзка с това дали ще подпишем пакта.

Ив. Костов: Да де, ама казал ли го е това министър-председателят? Вие откъде знаете.

Водещ: От Симеон Дянков.

Ив. костов: Вижте, никой не знае какво министър-председателят е чул и какво е казал на тази среща на министър-председателите, продължила през нощта и завършила на сутринта на 9 декември.

Водещ: Само след двайсетина минути ще чуем.

Ив. Костов: Никой не знае, никой не знае за това. Това дали е вярно, дали не е вярно, казано ли е, защитено ли е, не е ли? Изобщо къде са, къде е програмата, която българският министър-председател има намерение да приложи, за да защити точно тези интереси, за които говори. Нали това го караме да дойде да направи в парламента. Да се опре на доверието на българския парламент, да се опре на доверието на институциите и опрян на това доверие, да тръгне да решава. Но ние имаме министър-председател, който създава съвършено друга представа за решаването на проблемите в държавата. Тук, у нас, държавата се. . . всички проблеми се решават от силния човек, в кавички силния, ще прощава, но от някакви персони, или от него, или от някаква друга персона, а институциите. . .

Водещ: Някои казват, че това тръгва още от времето, когато и вие бяхте министър-председател. Може би така е организирана държавата?

Ив. Костов: Не, не, не. Ние създадохме и укрепихме институции, които бяха попилени от кризата по Жан-Виденово време. Друг е въпросът, че това е теза, която, нали, евтино се използва от, от политически опоненти на всеки министър-председател. В случая обаче той не влиза в парламента. Аз по всеки въпрос съм бил в парламента. При всяка защита на бюджета. Защо изобщо забравяме това. Аз с всеки важен акт съм бил в Народното събрание. Убеждавал съм народните представители и за Косово, и за какво ли не. Винаги съм бил там, сред депутатите. Къде е министър-председателят? Той е пред камерите, където се представя като човек, който е способен да реши проблеми. Добре, ама тези проблеми, за които сега говорим, те са много сложни, много комплицирани. Вие самият трудно заемате гледна точка, от която, така, да се хвърли максимална светлина върху този вид проблеми за вашите зрители. Вижте колко е сложна ситуацията и никой не прави усилия тази ситуация да се реши от българските институции, които за целта трябва да бъдат укрепени – с информация, със съгласие, с консенсус, ако може, за да може действително да се изработи силен и демократичен отговор на въпроса. Ние в момента чакаме да чуем какво ще каже господин Дянков, какво си мисли, или какво си мисли министър-председателят, или какво казва. Това е пълно отрицание на начина, по който институциите в условията на една демокрация пресрещат и решават проблемите.

Водещ: Другото събитие от годината в нашата класация са изборите. Резултатът от тези избори обаче поставя под въпрос оставането в парламента, за който говорите, на сините. Или не мислите така?

Ив. Костов: Не, не поставя. Това беше пропагандна акция, която внимателният анализ на резултатите от изборите отхвърля категорично.

Водещ: Това означава ли, че ще продължите в същата конфигурация участието си в политиката – със “Синя коалиция”, със СДС, ДСБ?

Ив. Костов: Резултатите от изборите като пропорционални избори за общински съветници показват много солидно политическо присъствие на “Синята коалиция”, тоест на партиите от “Синята коалиция”. Така че, ако ние сме заедно, ние имаме много сериозно и запазено място в българския политически живот. Това, това го вижда абсолютно всеки непредубеден, който е съумял да анализира резултатите. Сега, може, разбира се, много да се спекулира на базата на тези резултати, но другото са само спекулации.

Водещ: Тоест вие сте за “Синята коалиция” да продължи?

Ив. Костов: Е, това не е новина. Това е нашата политическа позиция, на “Демократи за силна България” от националното ни събрание.

Водещ: И на парламентарните избори, които вече приближават, вие предлагате да се явите така?

Ив. Костов: Ние, ние сме за запазване на “Синята коалиция”, ние няма да сме хората, които ще я рушат. В това можете да бъдете сигурен.

Водещ: От другите събития кое за вас е по-забележимото? Арабската пролет и краят на Кадафи, предизвикателствата, както ги нарекохме по-меко, пред МВР със специалните разузнавателни средства и Шенген, размириците в Катуница? За кое бихте искали да кажете нещо повече от простото статистическо изброяване, че това са забележими неща от 2011?

Ив. Костов: Според мен не това е, не това е гвоздеят на, на. . .

Водещ: Кризата е първо.

Ив. Костов: . . . на 2011 година. Преди всичко изборите, но ние за изборите говорихме. Сега вие говорите. . .

Водещ: Знаете ли, ама изборите, като гласуваха хората, ги нареждат след кризата, след арабската пролет, след Катуница.

Ив. Костов: Арабската пролет много ми се иска да не бъде, да не бъде ислямистко-фундаменталистка пролет. Защото тогава няма да е пролет на демокрацията, а ще бъде нещо съвършено друго.

Водещ: Тогава. . .

Ив. Костов: Ще бъде реванш на фундаменталния ислям от режимите, които се опитаха да го, да го неутрализират.

Водещ: И тогава много хора, господин Костов, отново ще бягат насам, към Европа. Вие преди повече от 10 години взимахте решение за това как България няма да се съгласи да приеме бежанци. Сега пак ли ще защитавате тая теза?

Ив. Костов: Не, ако хората поискат да дойдат в България, ние имаме спогодби и сме цивилизована страна. Има просто узаконени права на бежанците. В онзи случай, за който вие говорите, ставаше въпрос за депортация, повторно депортация на едни хора, които, изгонени от собствените си огнища, да бъдат изгонени още един път и да бъдат вкарани в България, където те не искаха да идват въобще. Това е съвсемдруго нещо все пак.

Водещ: Накрая задавам еднакви два въпроса на всичките ми събеседници. Единият може да изглежда маловажен, ама се очертава голям дебат следващата година – за пушенето. Вас може би е излишно да ви питам, но като политическа позиция ще подкрепите ли предложението на правителството пушенето да бъде тотално забранено в заведенията в България от юни?

Ив. Костов: Да, с приблизително същите аргументи, с които то ще бъде въведено. Аз съм го защитавал в Народното събрание, давал съм тези аргументи още когото ГЕРБ направиха компромиса и не се вслушаха в съветите. На много места се пуши в присъствие на жени, които са бъдещи майки. Не може да бъдем хора, които карат щетите от пасивното пушене да се понасят от хора, които не желаят да ги понасят. В този смисъл правилото да се уважават интересите на другия и собствената ти свобода да не накърнява правата на другия са според мен ценност номер едно. Нямаш право да нарушаваш и да нанасяш щети на другия човек. Това е, това е правилото в съвременната цивилизация.

Водещ: Накрая, в годината на кризата и на многото лоши неща, за които говорим с всички в това предаване, какво е хубавото, което се случи през 2011, господин Костов?

Ив. Костов: Аз съм помислил върху този въпрос и съм абсолютно убеден, че хубавото е, че беше защитено Южното Черноморие на България. Не беше позволено да се реализира гигантски и абсурден проект, по силата на който трябваше огромни танкери да разтоварват петрол в открити води на бургаското пристанище, да съсипва цените на туристическите имоти. . .

Водещ: Говорите за Бургас – Александруполис.

Ив. Костов: Да, това е. . . Защитата, успешната защита на българското Южно Черноморие е едно от най-хубавите неща. Аз тука искам да напомня на бургазлии, които сигурно са следели навремето нещата, че първите хора, които заговориха, които направиха пресконференция, показаха картата, събудиха общественото чувство по отношение на този въпрос, бяхме ние, “Демократи за силна България”.

Водещ: Обаче и вие сега се наредихте в редицата на тези, които казват в отговор на въпроса какво хубаво се случи през 2011 година какво не се случи. Повечето казаха – ами, не се случи да се сринем, кризата да ни унищожи. Аз питам нещо, което е станало. Вие казахте не стана Бургас – Александруполис.

Ив. Костов: Не, аз казвам: защитено беше Южното, туризмът и икономиката на нашето Южно Черноморие. Така казах аз. И ако друга заплаха от подобно естество надвисне над цялата икономика на този регион на страната, трябва да бъде отклонена по същия начин. Това, че сме успели да защитим собствения си интерес пред могъщи други интереси, е много хубаво нещо. Това е, това е хубавото, а не че сме развалили нещо. Ние сме запазили своето. Сега, вярно е, че ще платим едни 12 милиона на руските агенти, които под формата уж на специалисти по този проект са дошли в страната и дълго време се подвизаваха тука, но това е в порядъка на тези активни операции за финансиране, които главното разузнавателно управление на армията и ФСБ винаги са си позволявали да правят на гръб, на чужд гръб, в случая на България. Така че не всичко е много хубаво в това, но все пак не се посегна на хората, на цената на техните имоти, не се посегна на цената на апартаментите, на хотелите, на ресторантите, на бизнеса им. Не се изправи оня гигантски танкер в. . . пред очите на плажуващите в Несебър, в Поморие и прочие. Това е, това е много важно. Според мене това показва способност за защита на интересите на обикновените хора, на българския бизнес. Това е добре.

Водещ: Лидерът на ДСБ Иван Костов, три пъти политик на годината в класацията на “Дарик”. Много скоро ще научите и кой е политикът на 2011.