Даваме шанс на институциите да се разграничат от мафията

Атанас Славов: Здравейте. Днес предлагаме на Президента с конституционните си правомощия да поиска тълкувателно решение на КС със следния въпрос – дали с момента на избор на Пеевски и на ръководител на институция, която се избира от НС се прекратяват неговите правомощия на депутат. Нашата позиция е, че това става в момента на избор по силата на прякото действие на Конституцията, т.е. не е необходимо допълнително подаване на оставка и гласуването на тази оставка от парламента. Второто ни искане е за обявяване на противоконституционно второто решение на парламента за отмяната на самия избор на Пеевски, тъй като считаме, че парламента няма конституционното право да отменя свои решения за избор – това влиза в пряко противоречие с принципа за разделение на властите и принципа за правовата държава. Парламентът е също толкова обвързан с конституцията и трябва да я спазва, колкото и всички останали държавни конституции.
Въпрос: Това означава ли, че Пеевски в момента е избран председател на ДАНС?
Отговор: Очевидно не.
Цветозар Томов: Искам само да кажа няколко думи, които не са свързани с юридическата страна на въпроса. Правото и реалността трябва да имат връзка помежду си. А в реалността на г-н Пеевски беше поверена националната сигурност чрез един дивашки акт на българския парламент. Това изправи на нокти десетки хиляди български граждани, които реално прекратиха мандата му. Всеки опит чрез юридически хватки да бъде възстановен г-н Пеевски в това НС в никакъв случай не кореспондира с морала, а следователно не бива да кореспондира и със законността в тази страна, ако искаме да я смятаме за цивилизована.
Въпрос: Очаквате ли да се срещнете с г-н Плевнелиев?
Петър Москов: Ние сме уведомили институцията, че ще депозираме нашето предложение и ще го направим само след минути. А всъщност извън „екзактните“ юридически формулировки, които нашият юридически екип е подготвил, да кажем така. Това, което днес ние ще питаме е има ли право НС да нарушава конституцията. Прост и ясен въпрос. И това не е дребно заяждане от типа на това, което гледаме всеки ден в парламента. Това е възможност. Възможност КС да се върне там, където му е мястото, а именно като фундамент на държавното устройство и да излезе от вменената му от задкулисието роля на поддръжник на мафиотската инфилтрация във всички държавни институции. Това е важен, фундаментален въпрос докъде мафията е овладяла държавата. Тук тя е овладяла и КС. Ние даваме възможност КС да поправи тази си грешка. Отговорът на простия въпрос, който трябва да даде КС е има ли право НС да нарушава конституцията.
Въпрос: А очаквате ли по-различен резултат. На какво се базират вашите мотиви, че резултата ще е по-различен при това решение.
Петър Москов: Вие ще получите точните юридически мотиви, които ние формулираме. Нашето искане до президента е той да упражни конституционното си право да запита КС. Твърдим, че нашите мотиви са точни, ясни и разбираеми. Отново казвам – на публично ниво въпроса е сведен до това – имаме ли право да нарушаваме конституцията?
Въпрос: А мислите ли, че Президента ще се възползва от правото си да постави вашия въпрос?
Петър Москов: Това е въпрос, на който Президента трябва да отговори.
Ваньо Шарков: Това, което правим днес е много простичко – нашите експерти по конституционно право дават всички мотиви на Президента да направи последен опит през правомощията, които са му дадени от Конституцията, да възстанови справедливостта в страната. Това е последен опит.
Атанас Славов: Ние сме задали различни тълкувателни въпроси, те са по чл. 84 т.8 от Конституцията, изрично сме се съобразили с практиките на КС. Тъй като КС не се е произнесъл по въпросите, които ние задаваме, искаме ново произнасяне.
Петър Москов: На въпроса каква ще е реакцията на Президента, нека да кажа, че не само Президента, а и всички институции, които имат по закон правомощия да сезират КС в този момент са сезирани от нас със същите въпроси. Тук е момента всяка една от институциите и всеки поотделно да се определи от коя страна на бариерата застава.
Въпрос: Кой още сезирате?
Атанас Славов: Всички институции по чл. 150 ал. 1 от Конституцията – това са главния прокурор, председателя на НС, МС също има това право, председателите на ВКС и ВАС от името на своите институции. Ние се борим не срещу институциите, а „ЗА“ институциите, за връщане на тяхната легитимност. Затова предприемаме тази наша акция. Благодарим ви.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Обръщаме се към Вас като държавен главен, призван от Конституцията на Република България да пази не само единството на нацията, но и да гарантира управлението на страната съгласно принципите на демократичната и правова държава. Обръщаме се към Вас и с оглед правомощията Ви по чл. 150 ал. 1 от Конституцията, съгласно който Вие имате правомощието да се обръщате с искане към Конституционния съд за установяване на противоконституционност на актове на Народното събрание, както и с искания за задължително тълкуване на разпоредбите на Конституцията.
Поводът да се обърнем към Вас е решение № 7 от 2013 година на Конституционния съд, по конституционно дело № 16 от 2013 година, с предмет установяване на несъвместимост и прекратяване пълномощията на Делян Пеевски на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 от Конституцията на Република България. Считаме, че в решението си по това дело, Конституционният съд не се е произнесъл по два ключови аспекта от спора. Без произнасяне по тях, делото е решено при непълно изясняване на релевантните обстоятелства по спора. Аспектите от спора, по които не се е произнесъл Конституционният съд са:
– въз основа на какво действие или решение е прекратен мандата на Делян Пеевски като Председател на ДАНС, за да приеме, че състоянието на несъвместимост е било временно и е прекратено с прекратяването на мандата на Делян Пеевски като Председател на ДАНС; и
– в хипотеза, в която Народното събрание назначава за ръководител на определена държавна институция лице, което има пълномощията на народен представител, необходимо ли е самостоятелно гласуване на оставката на лицето като народен представител, съгласно чл. 72 на Конституцията, или решението на Народното събрание за избор на народния представител за ръководител на съответната държавна институция, автоматично прекратява правомощията му като народен представител.
Считаме, че Народното събрание няма правомощията да отмени свое решение, с което е назначен ръководител на държавна институция с мандат и изрично посочени основания за предсрочно прекраятаване на мандата му, какъвто е случаят с г-н Пеевски. Поради това, не е налице прекратяване на мандата му като Председател на ДАНС, и към настоящия момент той продължава да бъде в несъвместимост. Поради това се обръщаме към Вас с искане за оспорване пред Конституционния съд на Решение от 19 юни 2013 г. на Народното събрание, с което е отменено решение от 14 юни 2013 г. на Народното събрание за избор на народният представител Делян Пеевски за председател на ДАНС.
I. Със свое решение от 14 юни 2013г., по предложение на министър-председателя и на основание чл. 84, т.8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 8, ал. 1 от ЗДАНС, 42 – то Народно събрание е избрало Делян Славчев Пеевски за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. Непосредствено след избора Д. Пеевски е положил клетвата по чл. 8а от ЗДАНС. С оглед избора, в същия ден, Делян Славчев Пеевски е подал оставка като народен представител, като 3 дни по-късно е подал заявление вх.но. 354-00-385/14.06.2013г. за оттеглянето й.
В резултат, 42-то НС е приело свое последващо решение от 19 юни 2013г., в което се сочи, че с него, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията, се отменя избора на Делян Славчев Пеевски за председател на ДАНС. Считаме решението на НС от 19 юни 2013г. за противоконституционно по следните съображения:
1. Съгл. чл. 86, ал.1, във вр. с чл. 84, т. 8 от Конституцията, народното събрание със свое решение избира и освобождава ръководителите на БНБ и на други институции, определени със закон (в случая ДАНС). Атакуваното решение противоречи на цитираните конституционни норми, тъй като съгласно тях не е предвиден конституционен ред, Народното събрание да отменя свои решения за избор на държавни органи (каквото на практика се прави с вземането на решение за отмяна на предходното решение от 14 юни 2013 г.). Решението за избор на председател на ДАНС е елемент от сложен фактически състав по чл. 84, т. 8 от Конституцията във вр. с чл. 8 и чл. 8а (полагане на клетва) от ЗДАНС. Нещо повече, след приемането на решението за избора на председател на ДАНС, последният е положил клетвата по чл. 8а от ЗДАНС и е предприел действия по реално осъществяване на правомощията на ръководната позиция, чрез осъществяване на публични срещи с главния прокурор и министъра на вътрешните работи. С тези последващи действия е осъществен и завършен сложният фактически състав по избора, полагането на клетва и встъпването в длъжност на председателя на ДАНС. Решението на НС за избора му е само един от елементите от този фактически състав и след осъществяването на последващите, завършващи елементи (полагането на клетва), не би могло повече да бъде отменено самостоятелно от органа, който го е приел. В случая, Конституцията на Република България в чл. 84, т.8 говори за „освобождаване“ на лицето от вече заеманата длъжност, в изпълнението на чиито мандат то е вече встъпило. Правните основания за освобождаването са дадени в чл. 8, ал. 4 от ЗДАНС, като съгл. ал. 5, следва отново да е налице мотивирано предложение от министър-председателя, този път за освобождаване. (в случая няма такова предложение). Атакуваното решение противоречи на разпоредбата на чл. 84, т. 8 от Конституцията във вр. с чл. 8, ал.4 и ал. 5 от ЗДАНС, за реда за освобождаване на вече избран ръководител на институция, определена със закон.
2. Допълнителен аргумент в полза на противоконституционността на атакуваното решение е обстоятелството, че длъжността „председател на ДАНС“ е мандатна длъжност с 5 годишен мандат, съгл. чл. 8 от ЗДАНС. С атакуваното решение на практика предсрочно и при липса на мотиви (субективно) се прекратява индивидуален мандат на член на публичноправен орган. Последното противоречи както на принципите на демократичната и правова държава (Преамбюлът и чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България), така и на принципа на разделение на властите по чл. 8 от Конституцията на Република България. Това е така, защото с решение на един орган се прави опит да се отмени реализиран вече фактически състав по избор и встъпване в длъжност, за прекратяването на което правоотношение конституцията и ЗДАНС предвиждат различен ред и участие освен на законодателната, и на изпълнителната власт като вносител на такова предложение (чл. 84, т.8 от Конституцията на Република България във вр. с чл. 8 , ал. 4 и 5 от ЗДАНС).
3. Посочената противоконституционност на атакуваното решение, поради нарушение на независимостта /несменяемостта/ на мандатни органи, КС се е произнасял по основанията за предсрочно прекратяване на индивидуален мандат на член на публичноправен орган. С Решение № 13 от 2010 г. по к.д. № 12 от 2010 г. мандатността се определя като защитен механизъм на демокрацията и „няма съмнение, че индивидуалните мандати могат да се прекратяват предсрочно на изрично посочени основания. Това са установени обективни факти или оставка“, както и се приема че „промяна в основанията за предсрочно прекратяване на мандата е допустима. Тя може да се извърши по реда на изменение на Конституцията за конституционно уредените мандати и по реда на изменение на закона – за мандатите, установени от закон“ (т. 2 от диспозитива на решението). Парламентът обаче не се е съобразил с тълкувателното решение на КС, не е изменил законовите основания за прекратяване на мандата, а е отменил собственото си решение за избор на председател на ДАНС, с което е нарушил принципа на разделение на властите (чл. 8 от Конституцията).
Парламентът в конституционната правова държава има ясно определени правомощия като титуляр на една от учредените власти – законодателната. Парламентът не е върховен орган и не стои над останалите власти, а е обвързан от Конституцията и приетите от самия него закони, докато те не бъдат изменени по съответния конституционен ред. Да се допусне противното, би означавало парламентът да се превърне в конвент, който не признава върховенството на конституцията и нарушава принципите на правовата държава, народния суверените и разделението на властите.
С Решение № 9 от 1994 г. по к.д. № 11 от 1994 г. КС се е произнесъл, че „…недопустимо е предсрочно прекратяване на базата на субективни преценки“. В същия смисъл е и Решение №4/2011г. по к.д. №4/2011г. Действително, горецитираните произнасяния на Конституционния съд да се отнасят до дейността на конституционни органи и макар ДАНС да не е предмет на изрична конституционна уредба, то изборът на нейния председател попада в обхвата на чл. 84, т.8 от Конституцията. Допълнително, неговите функции и тези на агенцията са пряко свързани с осъществяването и спазването на основни конституционни начала, с оглед на което горецитираната практика на КС за мандатността следва да е валидно и за председателя ДАНС.
II. Молим също така да направите искане до Конституционния съд за задължително тълкуване на чл. 84, т. 8 във връзка с чл. 72 ал. 2 от Конституцията. Считаме, че при избор за ръководител на определена държавна институция лице, което е народен представител, не е необходимо самостоятелно гласуване от Народното събрание на неговата оставката, съгласно чл. 72 ал. 2 на Конституцията, тъй като решението на Народното събрание за избор, автоматично прекратява правомощията му като народен представител.
Във връзка с това и на основание чл.150 от Конституцията на Република България, молим да инициирате задължително тълкуване на чл. 84, т. 8 във връзка с чл. 72 и Конституцията по следните конституционни питания:
1. При избор от НС на народния представител за ръководител на институция от изпълнителната власт, на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията, решението за избора му инкорпорира ли и елементите на решение по чл.72, ал. 2 от Конституцията за прекратяване на пълномощията на народния представител?
2. Необходимо ли е изричното подаване на оставка от народния представител по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията в случай, че е избран от НС за ръководител на институция на изпълнителната власт, на основание чл.84, т. 8 от Конституцията?
3. Когато народен представител е избран от НС на основание чл. 84, т. 8 ръководна длъжност в институция на изпълнителната власт, по процедура, уредена в специален закон, от кой момент може да се приеме, че неговият мандат на народен представител е прекратен и той е започнал да упражнява правомощията си на ръководител на съответната институция? Когато специалният закон поставя императивно изискване за полагане на клетва от съответния ръководител след неговия избор от НС, което се удостоверява с подписването на клетвен лист, от кой момент избраният ръководител започва да осъществява оперативно своите правомощия (хипотезите на избор на председател на ДАНС от Народното събрание и задължението да положи клетва – чл. 8 и чл. 8а от Закона за ДАНС)?
Поставените тълкувателни питания имат за цел да установят яснота и непротиворечивост при прилагането на Конституцията в случаите, когато народни представители биват избирани за ръководители на институции, уредени в специални закони. Съществува конкретна неяснота дали с акта на избора от НС правомощията на народния представител се прекратяват или е необходимо изричното негово изявление за подаване на оставка пред НС на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията. Считаме, че доколкото разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие (чл. 5, ал. 2), с акта на избора на народния представител, на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията, неговите правомощия се прекратяват. В тези случаи е налице именно прекратяване, а не прекъсване на неговите пълномощия, което е изрично уредено в чл. 68, ал. 2 от Конституцията само по отношение на народните представители, избрани за министри.
Дата: 11.10.2013 г.
гр. София
С уважение:
РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК