(видео)

Водещ: Когато чуете бившия премиер, какво си мислите?
Иван Костов: Съвсем равнодушно го чувам.
Водещ: Не съм съгласна.
Иван Костов: Не, вярно е.
Водещ: Често Ви чувам …
Иван Костов: Знаете ли, сещам се колко е трудно на министър-председателя, винаги.
Водещ: Но, за разлика от всички други лидери, впрочем, това е последното политическо интервю, което правя през тази години е се радвам, че с Вас ще затворим календара на 2011-а, винаги, когато говорите от парламентарната трибуна, говорите сякаш сте ментор. Давате не просто съвети, Вие казвате как трябва да се постъпи … Така не се държи никой друг лидер, впрочем.
Иван Костов: Така се държат опитните политици, които имат възможност да дадат съвети благодарение на това, което са преживели и това, през което са преминали и могат да бъдат полезни на тези, които днес са отговорни за управлението на страната. Навсякъде е така. Така се говори.
Водещ: Вие искате ли да бъдете полезен на правителството или искате да демонстрирате, че сте по-компетентен от настоящия министър-председател?
Иван Костов: Няма нужда да демонстрирам, че съм по-компетентен. Аз мисля, че това се вижда. Няма нужда да се демострира.
Водещ: Но го правите?
Иван Костов: Не, не е това целта. Искам действително да съм полезен. Например, когато онзи ден го извикаха да дойде и да каже какво е договорено, тъй като се появяват много сериозни тревоги за това, че България ще трябва да …, или да плаща, за да въведе еврото, или още сега, във фискалния пакт да участва в спасяването на други страни, при положение, че няма никаква финансова възможност, аз казвам нещо, което би укрепило позицията на България. Защото той, ако дойде, бъде подкрепен от парламента, позицията на страната става стабилна и силна. Това е правилният ход, политически.
Водещ: Обаче, чисто политически, съгласна съм с Вас, чисто политически този ход, който направихте в четвъртък, ако не греша и в петък дойде Николай Младенов в Народното събрание, е полезен и за Вас, и като лидер на ДСБ, пък и като алтернатива на властта, да кажем?
Иван Костов: Вижте, преди всичко е държавническа грижа. Защото в Народното събрание реално има мнозинство, което би подкрепило една позиция за защита на българския интерес в този много сложен момент. всички са достатъчно притеснени от случващото се и с Европа, и с дълга, и с болната рецесия на световната икономика, така че са склонни да изработят бързо и добро национално съгласие около …, примерно около една програма, която министър-председателят, изобщо българската делегация да има пред себе си, когато преговаря за този пакт. Т. е., не е поза.
Водещ: Чух Ви вчера да казвате, че премиерът не е отишъл в Народното събрание, което е слабост от негова страна. След което той заяви, че ще го направи още идната седмица …
Иван Костов: Да, това е добре.
Водещ: … и че ще уважи Народното събрание.
Иван Костов: Това е добре. Въпросът е с какво ще дойде.
Водещ: Все пак, смятате ли, че …
Иван Костов: Защото ние информацията вече я виждаме. Цялата информация изтече от …, вече има анализи, има едни …
Водещ: Какво Ви тревожи?
Иван Костов: Много неща тревожат.
Водещ: Защото нямаме много време. Онова, което разбирам и от финансовия министър, от неговите изявления и от казаното от премиера е,че първо, няма да плащаме, второ, Шенген не е толкова страшна задача пред нас, имайки предвид, че останалите страни, освен Холандия, са зад нас. Тогава, какво Ви тревожи?
Иван Костов: Това, което ме тревожи е, че ако не се реши дълговият проблем на Гърция, например, последните новини са, че гърците изтеглят свои авоари и то много бързо от …
Водещ: Те го правят вече трети месец. Факт.
Иван Костов: Правят го трети месец. Изтеглили са огромни суми от своите банки. Това отслабва банковата система на Гърция.
Водещ: Безспорно.
Иван Костов: Да де, ама в България има …, 25 до 30 процента от банковата ни сфера е в ръцете на гръцки банки.
Водещ: Не мисля, обаче, че държавник от Вашето качество трябва да казва това от национален ефир, при все, че неколкократно шефът на Централната банка е заявявал, че тези банки са самостоятелни само по себе си, оттук капитали не се изтеглят. Защото, знаете, че банка се убива с вестник.
Иван Костов: Да, да. БНБ трябва да е готова да защити, но тя трябва да има и ресурс да защити българската банкова система. На нея й трябват и налични пари. В този смисъл това, което ме притеснява е, че ако ние имаме някакви резерви, те трябва да отидат точно там, където трябва да бъдат защитени интересите на българската банкова система, на българските вложители.
Водещ: Прав сте.
Иван Костов: И това е приоритет номер едно. Така, че това ме притеснява. И второто нещо, което ме притеснява, пак ще кажете може би, че разпалвам страхове, но левът е вързан за еврото. Нашият борд е вързан за еврото. Ако еврото не бъде спасено, нали си представяте какво ще се случи?
Водещ: Г-н Костов, обаче, да забравим …
Иван Костов: Т. е., трябва да бъде спасено еврото и то по начин …
Водещ: Да забравим, че Вие сте в Народното събрание, че престоят парламентарни избори, че имате политически интерес, говорим си, искрено се радвам, че сте ми на гости. Наистина ли си мислите, че Меркел, Саркози, Дейвид Камерън, дори, който е извън Еврозоната, ще позволят да се провали еврото? Та шести транш вече отива в Гърция? Та лидерите се срещат почти през седмица, за да не позволят това да се случи? Общият европейски интерес е европейската валута да се запази. В този смисъл, аз нямам притеснения, че ще се случи нещо драматично с еврото. Въпросът е – какво се случва с реформите у нас? Не мислите ли, че това е по-сериозната кауза?
Иван Костов: Това е по-сериозната кауза. Но ние много зависим. Финансовата ни, паричната ни система, много зависят от успеха на други хора. Разбирате ли?
Водещ: Безспорно е.
Иван Костов: И това е другото притеснение. Защото то не зависи от нас. Ето, Вие казахте имена на европейски политици, които някак си се договарят помежду си, а ние дори не знаем какво точно се договарят, нали? И когато нас ни спасяват, някак си косвено, външни политици, а ние не виждаме енергията, плановете, програмите на собственото си управление, сме в правото си да кажем – дайте да видим ние какво правим тук, как защитаваме, как правим реформите, например?
Водещ: Къде какво Ви липсва? Например, мен ме притеснява фактът, че чух финансовият министър да говори за това, че се отлага реформата в здравеопазването. Това ме тревожи. Но иначе, административната върви.
Иван Костов: Не.
Водещ: Не върви ли?
Иван Костов: Не, не, в никакъв случай.
Водещ: Нали дадоха срокове за шест до осем месеца?
Иван Костов: Вижте колко е просто с административната. Преди 10 години, 11, броят на административните служители е бил по-малък, отколкото сега.
Водещ: Така е.
Иван Костов: Сега административните служители оказват услуга на население, което е с около 750 хиляди души по-малко. Значи, никаква административна реформа не е направена, очевидно. Защото административните услуги, като капацитет за осъществяването им, за производството им и за оказването на хората, зависят от броя на хората, които ги търсят, нали?
Водещ: Безспорно, така е.
Иван Костов: Е, тогава каква административна реформа? След това, висшите училища и средните училища. Къде е реформата, при положение, че всеки завършил средно училище може да влезе във висше училище и да получи някакво си образование, което не го прави конкурентен за работните места в Европа. Това ли е образованието, което искаме ние?
Водещ: Да. Не, не искаме това.
Иван Костов: И след това, дайте да сложим пръст в раната. Децата ходят на училище и едновременно с това родителите им плащат да бъдат обучавани от частни учители. Всеки родител, който има някаква амбиция, се бърка и плаща допълнително. Т. е., при нас съществува обществено и частно обучение, които са заедно …
Водещ: Не мога да се съглася. Дайте да си признаем, че …
Иван Костов: Това означава, че общественото образование …
Водещ: … министър Даниел Вълчев успя да направи реформа. Онези жълти автобусчета, които се движат в малките забравени села, в които бяха затворени училищата, накараха децата да не ходят на училище в смесени паралелки или …
Иван Костов: 103 са в момента защитените училища, 103. Бяха 99, сега са 103. Т. е., има училища, където има 8 деца и 14 учители.
Водещ: Обаче, хайде да си го кажем честно …
Иван Костов: Т. е., те не получават образованието, което е нужно.
Водещ: Добре. Колко време ни трябва, според Вас, за да се случи онова, което аз и Вие си представяме, че е нормално за битие на българина? Не стигат нито 3, нито 5 години. Трябва време.
Иван Костов: Напротив. Това се прави бързо.
Водещ: Така ли?
Иван Костов: Това може да се направи бързо.
Водещ: Колко бързо? Виждате ли какво стана с пенсионната реформа? Виждате ли какво става с БДЖ?
Иван Костов: Трябва да се направи бързо. Може да се направи бързо, стига да е ясна целта. А целта е ученикът, ако говорим за образованието. И студентът, който трябва да бъде конкурентноспособен. А ние не произвеждаме конкурентноспособни висши кадри. И, ако децата ни се учат по взаимноучителна метода в 21-и век, т.е., четвъртокласниците помагат на първокласниците, тъй като са в един клас, или родителите доплащат, ако това е така, не можем да говорим, че …
Водещ: Преди 5 години имаше …, всяка трета паралелка в провинцията преди 5 години беше смесена, г-н Костов. Това сега не е така. Освен това, сега автономните университети направиха така, че с малко повече се вдигна таксата, но стимулира децата да учат. А не просто да влизат във висшите училища, за да имат тапия. Хайде да сме малко по-търпеливи. Не сте ли съгласен?
Иван Костов: Не, не съм.
Водещ: Не?
Иван Костов: Защото губим историческо време. Губим време. Тези деца губят своята конкурентноспособност. Вижте каква страшна конкуренция се разгаря в Европа …
Водещ: Прав сте.
Иван Костов: … в условия на депресия, когато всеки европеец се бори за своето работно място.
Водещ: Но това сме и родителите. Г-н Костов, това сме и родителите. Ако родителят остави детето си през цялата година да не учи и е склонен да плати уроци, за да изкара матурата, това не е отговорност на училището на господин министъра на образованието, съгласен ли сте? Това е, като да пуша в колата, докато дъщеря ми е отзад на седалката. Така е.
Иван Костов: Не мисля, че образованието е отговорност на родителите. Възпитанието на децата е отговорност на родителите. Те са длъжни да ги възпитат като характери, длъжни са да ги възпитат в морално отношение, мирогледно отношение, те трябва да имат правилна постановка за живота, те това научават в семейството. Там се опират на корените, върху които стои фамилията.
Водещ: Но стремежът да учиш е не просто да получиш шест.
Иван Костов: Вижте, не всеки родител може да седне с детето си и да му помага да …
Водещ: Не говоря за помощ, говоря за стимул, който да кара детето да търси училището.
Иван Костов: Знаете ли, стимулът се изразява в това, да бръкне и да извади пари и да наеме учител, който да се занимава с детето.
Водещ: Не съм съгласна, не.
Иван Костов: Всички правят това, които имат амбиции, почти всички го правят. За съжаление, това е истината.
Водещ: Ако детето … Простете, но … Как съжалявам, че нямаме време. Ако детето учи всеки ден по начина, по който учи в онзи концентриран период, в който плащат на частните учители, та няма ли да научи това дете онова, за което е …?
Иван Костов: Това е идеална ситуация. Но тя не се случва в живота.
Водещ: Тя се стимулира от родителите, на първо място.
Иван Костов: Не се случва в живота.
Водещ: Да, така е. Но грешка имаме ние, родителите, също.
Иван Костов: Трябва да се стимулира и в училище.
Водещ: Безспорно.
Иван Костов: Знаете ли как трябва да се стимулира? Училищата, които произвеждат най-добрите ученици, тези, които влизат много лесно в най-престижните висши училища, тези средни училища, там учителите, които готвят тези ученици, трябва да получават много повече пари …
Водещ: От другите, да.
Иван Костов: Не получават.
Водещ: Много повече не, но знаете, че вече има критерии, които направиха конкурентно заплащането на учителите. През 2007-а не беше така, г-н Костов. Когато беше стачката, не беше така.
Иван Костов: Да.
Водещ: Движим се.
Иван Костов: Стачката придвижи …
Водещ: Ние трябва да приключваме, знаете ли?
Иван Костов: … част от отворените въпроси, но не реши нито един сериозен въпрос. Но нашите големи недъзи, ако говорим за това, което е най-болезнено, това е вътрешният ред, сигурността и неработещата съдебна система. Това е най-кошмарното нещо.
Водещ: Да, да. И хубаво, че през следващата седмица ще вали, та поне колите да не могат да бъдат палени. Защото хората вече се тревожат сериозно от този проблем. Миналият ден имаше арести. Снощи отново са горели коли.
Иван Костов: Аз чух министър-председателят да поздравява милицията …, полицията за пореден път, че са заловили извършителя. И сутринта отново като чух, че има запалени коли, действително си мисля, че прави бяхме ние в Комисията за контрол на ДАНС, когато казахме, че това вече се превръща в психически тормоз върху българските граждани. Показва им, че държавата не може да посреща задълженията си да гарантира вътрешен ред и тяхното собствено имущество, на хората. И заради това, това е проблем вече на самата държава.
Водещ: Не спирате, а ми дават знак, че вече трябва да приключваме. Моля Ви да кажете кое, според Вас, е онзи добър процес, който се случи у нас, в света, през тази драматична година? Моля Ви да бъдете много кратък. Аз имам своя отговор.
Иван Костов: Две неща. Аз казах едното. Това, че беше защитено южното ни Черноморие и беше казано „не“ на „Бургас – Александруполис“ е огромна победа на хората в този край.
Водещ: Второто?
Иван Костов: И второто е събуждането на руския гняв от авторитарния режим на Путин. Това е нещо, което аз гледам с големи надежди и очаквания.
Водещ: В България ли ще сте за Коледа?
Иван Костов: Да.
Водещ: Желая Ви щастлива Коледа.
Иван Костов: Благодаря Ви. И на Вас.
Водещ: И аз благодаря.