Границата на компромис във властта е съдебната реформа

– Г-н Кънев, мина повече от месец от избора на двойно-четворния кабинет. Сякаш проблемите с назначенията доминират над обещаните реформи?

– Мисля, че до момента ситуацията с назначенията е по-скоро добра. Първо – малко са. Не може да се говори за административна чистка за първи път след доста смени на управления. Второ – назначенията предизвикват публични въпроси. Публичната среда в България е променена, това не е било проблясък от лятото на 2013 г., а е нещо, с което всеки управляващ вече трябва да свиква. Трудно ще минават спорни назначения.

– Публичната среда реагира, въпросът е успявате ли да се съобразите с тези нейни изисквания – казусът „Бинев“ е шумният пример, но не и единствен?

– Казусът „Бинев“ даде отговор. И той е, че партийните договорки в същността си са явление против публичния интерес. Научихме важен урок – да си разпределим партийните квоти в парламента не е достатъчно, за да вземем добро решение. Нищо, че това е традиция от 25 г. при формиране на парламентарни комисии. Явно традицията е лоша и вече е прекършена. Отговорът на РБ – промени в правилника на НС – председателите на комисии да се избират отделно от членовете, за да носим като депутати лична отговорност кого подкрепяме. Да не се крием зад партийни договорки и гласуване анблок, както стана в случая. Понесохме тежки политически последици от това, че се включихме в договорка. Това е поредната обица на ухото. Доста обици ни станаха.

– Да видим реформите – поискахте веднага оставката на Висшия съдебен съвет. Защо и сега ли е моментът?

– От деня, в който поисках тази оставка, се случиха две неща. Едното е, че прясно издигнатият кандидат за шеф на Върховния касационен съд бе ударен от кола в доста странен инцидент. Автомобилът избяга. Предишната вечер служител в съдебната система беше пребит с тръби – това вече е нескрит мафиотски почерк и не може да бъде отнесено в графа „битов скандал“. И за двата факта се мълчи, но моето усещане е, че циреят на съдебната система се пука. И ако няма спешни мерки, може да се пукне по гнусен начин – скритите войни в правосъдието да станат открити. Когато една система е зле управлявана, на тези, които носят отговорност за управлението й, се иска оставка. Когато КТБ фалира, всички искаме оставка от един напълно независим орган, какъвто е БНБ.

– Е, не я получавате.

– Да, но няма съмнение, че има обществен консенсус тази оставка да бъде поискана. По същата причина искаме и оставката на т.нар.правителство на съдебната система. Чудесно знам, че тя е независима, но ВСС е допуснал в тази система да се случват безобразия. Няма как да не поискаме оставка, ако ще да остане само морален жест от една политическа сила – длъжни сме да го направим. Но вярвам, че може да се събере и много широк политически консенсус за това.

– „Скрити войни“, „мафиотски почерк“ – кои са участниците и кой от коя страна е в тези съдебни битки, защо никой не ги назовава?

– Не е моя работа да коментирам това.

-Ако е работа на политиците да искат оставки, защо да не е работа да назоват и причините и лицата, довели до това искане?

– Искаме оставка, защото констатираме провали. Виждат го и избирателите, и партньорите ни навън. Кои са криминалните играчи, трябва да отговори прокуратурата. Не ми е работа да събирам доказателства, да ги имам, нито обратното би довело до резултат. Има ДАНС, прокуратура – ако там не се върши работа, идва време да се говори и за още оставки.

– Няма приета нито стратегия за съдебна реформа, нито сигурен консенсус за законови промени. Ако утре ВСС даде оставка и се наложи да се избира нов ВСС по старите правила – какво правите?

– Това само ще ускори приемането на промени в законодателството. Между другото – личните ми разговори с колеги от ГЕРБ и БСП са в подкрепа за публичните ми изявления. Това, че нямат куража да направят същите изявления, не е добре, но подкрепата е добро начало.

– Надявате се стратегията за съдебна реформа да се приеме незабавно. Меглена Кунева поиска това да стане до края на годината. Какъв е шансът да се случи? И откъде очаквате отпор?

– Виждам готовност в Министерския съвет и стратегията ще бъде приета в близките дни. Смятам, че в парламента можем да намерим време за еднодневни дебати и да успеем с приемането й. Това ще скрепи и мнозинството, което да направи и законовите промени.

– Управляващото мнозинство изглежда доста паянтово – заради пируети и претенции на Патриотичния фронт, които са във властта по изрично настояване на Реформаторския блок. От друга страна, вътре в блока има напрежение, пак по повод ПФ и договорки за назначения и новините на турски език.

– Различно гласуване в парламента в рамките на РБ няма, няма и да има. Проблем в управляващото мнозинство имаше при данъчните закони, но различната позиция на АБВ и на ПФ беше предварително известна. Няма драма, а с повече дисциплина ГЕРБ и РБ се справихме. За „Южен поток“ знаехме, че не можем да разчитаме на АБВ. Затова беше важно толкова различна от нас формация като ПФ да е в мнозинството. При бюджета обаче четворното парламентарно мнозинство показа, че може да работи.

– Премиерът Борисов обаче прехвърля отговорността за ПФ на вас – той не ги искал, но заради РБ ги бил приел?

– Няма да вляза в такъв спор. Ако поддържането на парламентарно мнозинство е наша отговорност и това е преценката на колегите от ГЕРБ – ще я поемем и ще я изнесем. Това мнозинство има страшно важни задачи. Първата – да се приеме спасителен бюджет за 2015 г., е изпълнена. Следваща и по-важна задача – да започне реформата в правосъдието. Каквато и да е цената това да се случи, струва си. Ако трябва да я платим само ние – добре.

– Удържането на ПФ създава проблем в РБ – Корман Исмаилов ви попита къде е границата на компромиса, поиска и антиксенофобски гаранции в коалиционното споразумение.

– Границата на компромис е ясна и тя бе показана с категоричната защита при назначаването на Орхан Исмаилов за зам.-министър на отбраната. Ние казахме, че никой български професионалист няма да пострада заради етническия си произход. Границата на търпимост на обществото към правосъдната система е отдавна премината и затова е важно да има политическо мнозинство, което да направи реформи. Нека да сме наясно с отговорностите пред себе си, когато коментираме компромисите си.

– Ще пострада ли някой в ромска махала заради отказ от спешна помощ, ако полицията на място откаже ескорт, например – в случай че министър Москов спази някоя закана?

– Имах личен, но в същността си политически разговор с министър Петър Москов като негов партиен лидер. Тук трябва да разграничим някои неща. Петър каза думи, които не трябваше да казва. Но повдигна много сериозен въпрос, по който се мълчи от години. След това взе политическо решение, в което няма никакъв дискриминационен елемент – общата заповед с министър Вучков за осигуряване на полицейска охрана на коли на Спешната помощ. Никой българин няма да пострада заради липса на спешна помощ, защото е от ромски произход. Трябва да решаваме истинския проблем, за който Петър повдигна завесата. Огромна част от населението, значителна част от която, но далеч не всички, са роми, разчитат спешната помощ да замести пълноценната здравна грижа, която осигурените лица трябва да получават. Това поражда непрекъснати конфликти между екипите на спешните отделения и хора, които очакват здравна услуга, която не им се полага без осигуровки. От една страна, имаме да решаваме проблема със спешната помощ, а от друга – със здравното осигуряване. В МС вече е внесена стратегия с решенията.

– Ще има ли съюзен конгрес на РБ и избор на лидер? След две отлагания на форума от ДБГ излязоха пак с нова версия – „пътна карта“.

– РБ трябва да върви към консолидация и това е важното. В коалиционното споразумение е записано провеждане на съюзен конгрес, но споразуменията могат да се променят. Преди това трябва да имаме съгласие – вървим ли към консолидация и по какъв начин да стане тя. По първия въпрос съм категоричен – ако има колеги, които смятат, че не са нужни стъпки напред, аз съм готов да ги извървим и без тях. Но ако всички са съгласни, че стъпки са нужни, трябва да се разберем и какви да са те. Това става не по пътя на публичен и медиен натиск помежду ни, а по пътя на вътрешен разговор. Смятам, че сме тръгнали по него.