ИВАН КОСТОВ : Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Колеги, господин министър! Ние правим едно предложение за промяна на Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, където са точно тези минимални осигурителни прагове и го правим с много сериозния мотив, че първо интересите на хората, които трябва да плащат минималните осигурителни прагове, в лицето на най?масовите представители – дребните и семейни фирми, не са представени във Вашия социален диалог, нито в Социалната комисия. Вие сте постигнали тези договорености, ако изобщо са налице тези договорености с хора, които нямат отношение към тези минимални осигурителни прагове. Тази мярка е вдигане на осигурителната тежест за фирмите, особено за малките и за самоосигуряващите се лица. Това е най-сериозният начин да се предизвика поява и да се усили сивата икономика, като относителен дял в националната икономика.

Ние считаме, че е крайно неподходящ моментът сега да се прави това. Крайно неподходящ! Аз ще направя едно кратко отстъпление, за да кажа, че преди да бъде отделена пенсионната система от социалното подпомагане, от функциите и да извършват социалното подпомагане и социалната помощ, не могат да бъдат разрешени нейните проблеми нито с вдигане на осигурителни вноски, нито със сваляне, нито с възраст, нито с какво и да е било, защото това е каца без дъно. Каквото и да сипете там, винаги ще се появи някой социалист, който има други идеи за силно социално подпомагане и ще лашне парите в тази посока. Винаги ще има такъв, който ще иска с чуждата пита да прави помен, тоест да подпомага социално слаби граждани с моята, Вашата и прочие осигурителна вноска за пенсия. Винаги ще се случва това нещо.

Докато това не бъде решено по принцип, няма право никой тук да говори колко са ниски и колко са високи, защото никой не знае колко ниски и колко са високи осигурителните вноски.

Освен това, ако допуснем, че не искат да се пипа осигурителната вноска, което е масовият начин да бъде ангажиран осигурителят да внася пари за лицата, пита се защо тези минимални прагове, които удрят наистина малкия бизнес и самонаетите, трябва да бъдат вдигани. Защо точно върху тези хора се стоварва тази допълнителна тежест в този много труден за тях момент? Защо не подходим еднакво към всички? Защо не са били така добри работодателските организации и синдикатите, да се разберат да вдигнат осигурителната вноска въобще, а са се разбрали на гърба на тези с минималните осигурителни прагове?

Това е непочтено и неразумно действие от гледна точка на водене на политика в условия на криза. Как се противодейства на кризата, като стоварваш върху практически най?слабия работодател допълнителен ангажимент? Това са се разбрали. Това е тази политика, която не може да бъде подкрепена. Тя е неразумна, тя е късогледа, тя няма как да изведе и най?малко пък е в състояние да изведе от трудните проблеми пенсионноосигурителната ни система.

Миналата година, Вие излязохте тук и бихте барабаните, че правите реформа. След една година от тази “реформа” не остана абсолютно нищо. Нищо! Никакъв ефект! Нула, даже обратно!

Сега предлагате нови мерки. Аз се питам с какъв авторитет, с каква вътрешна убеденост защитавате подобни мерки, от къде идва куража отново да се захващате с нещо, което очевидно не можете да свършите? Как няма някакви вътрешни задръжки в това мнозинство и не потърси други политически инструменти, за да отиде към някакво смислено, зряло решение на този въпрос? Защо не поемете ръката, която Ви се протяга от различни страни? Дайте да седнем, да се разберем за съдбата на тази пенсионна система. Тя не може да стои в ръцете и върху капризите на министър-председателя Бойко Борисов, на финансовия министър, на господин Тотю Младенов, след това на някой друг министър-председател и прочие.

Тя трябва да се крепи на социалната солидарност между българските граждани, тогава те ще бъдат сигурни в това, което става. Защото в момента Вие разпадате напълно социалната солидарност между българските граждани. Няма кой да внася осигурителни вноски при тази система! Няма да има кой!

Утре ще бъдат още по-малко, дефицитът на тази система ще е още по-голям. И всичко това е направено с добри намерения. Благодаря Ви.

…

ИВАН КОСТОВ : Никой не вдига осигуровките в Европа, това е вярно.

Вижте, господин Стойнев, щеше да има смисъл във Вашето предложението да се вдигне максималният осигурителен доход, но аз говоря за друго, говоря за нашето предложение за Приложение № 1, за минималните осигурителни прагове. Не сте ме чули добре, но ме карате да коментирам Вашето предложение. То е неприемливо, защото Вие вдигате максималния месечен размер на осигурителния доход, обаче не вдигате максималната пенсия. По този начин разбивате още повече стимула да се плаща осигуровка на по-висок доход. Трябва да го разбирате това, то е елементарно. Сигурен съм, че го разбирате. Затова, ако сте последователен, трябваше така да направите своето предложение.

Що се отнася до нашето предложение, ние имаме примера от миналата година. Вдигнаха ли се минималните осигурителни прагове миналата година? Вдигнаха ли се? Помни ли някой вдигнали ли сте минималните осигурителни прагове миналата година, с изключение на няколкото експерти? Вдигнахте ги! С какво обещание? С това, което казва господин Стойнев – щяло да се увеличи събираемостта от тази вноска и ще се оправи пенсионният фонд. Нали това беше обещанието? Какво каза тогава Синята коалиция? “Не, няма да получите тези пари и ще завършите с още по-голям дефицит.” Кой излезе прав? Аз не обичам да говоря така за нас, сам да се бия в гърдите, както умеят ГЕРБ, но хайде да попитам: кой беше прав миналата година? Кой беше 100% прав и кой беше 100% неправ? Съвсем очевидно, че ние бяхме прави. Предупредихме Ви, че вдигането на минималните осигурителни прагове в условия на криза ще доведе до отлив на осигуряващи се лица. Точно това се случи, ама, абсолютно се случи! Триста милиона се вдигна дефицитът, изчезнаха хора от осигурителната система. Ето го ефектът. Сега вдигате с нови 6,9%, казва министърът. Сбърка числото – 5,9% вдига. Да, за общо е 5,9, не съм Ви слушал внимателно. Пет и девет е много високо вдигане за тази прослойка хора, за тези хора, които осигуряват до себе си жена си, работещи роднини, малка семейна фирма или нещо подобно. На тези хора им изтегляте единствената маневреност в този момент на криза, което е крайно неразумно и е насочено срещу българската икономика.

…

ИВАН КОСТОВ : Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин Адемов, първата пробойна в системата за стабилизиране на Националния осигурителен институт и на неговите баланси беше нанесена от НДСВ и Движението за права и свободи чрез драматично намаляване на осигурителните вноски и появата на сериозна компенсация от страна на бюджета. Тръгвайки да говорите за това си го признавате и почвате оттук нататък да разсъждавате върху всичко останало, защото това е честният начин. Така се правят нещата и се обяснява защо тогава това нещо е направено, защо беше снета тази тежест, защо беше дебалансирана системата, която си имаше точно определена траектория, по която излизаше, стабилизираше се и така нататък, какво сте имали предвид и прочие, ако сте последователни и защитавате това нещо.

Второ, абсолютно прав сте за привилегированите прослойки. Аз даже се чудя защо толкова не се намери компетентност в Министерството на финансите част от тази вноска, която те така или иначе правят, да си я направят по задължение, а не като дотация от държавния бюджет, като трансфер към Пенсионния фонд, защото те дължат тези пари на пенсионната система. Защото в този случай, за който Вие казвате, те взимат пари от редовно осигуряващите се лица, за да плащат пенсиите на държавно привилегировани служители – полицаи, офицери, някакви администратори и така нататък. Така ли е? Абсолютно Ви подкрепям, но има още една категория лица, за която Вие отново не казвате нищо. Това са всички тези земеделски производители, тютюнопроизводители, хора без никакъв или с нищожен принос към националната осигурителна система. Тези хора взимат не пенсия в момента, истината е, че те са социално подпомагани пак от вноските на останалите редовно осигурили се лица. Това е реалният разпад на мотивацията да се участва в системата. Защото ако Вие взимате от вноските на някой, за да го давате на друг, за да го подпомагате социално или да му давате социална помощ, това е съвършено друга политика. Да бъде така добър министърът да дефинира тази политика и да я заяви. Решила е държавата, спасява ги тези хора, никой няма да възрази, че ще се направи нещо за тях, но той не е в състояние и това да направи, ето вече трета година. Той не може тези неща нито да ги систематизира, нито да ги подготви, нито да ги предложи.

ИВАН КОСТОВ: Аз ще се опитам да върна дебата в неговата по-спокойна и по-позитивна насока с напомняне на поведението и казаното от госпожа Елза Форнеро – италианският социален министър, която се разплака, като каза, че трябва да поиска жертви от италианските граждани. Преди това тя каза, че вдигането на пенсионната възраст се отразява (в първата, вероятно и във втората година) отрицателно на състоянието на бюджета на Националния осигурителен институт. Спомняте ли си това нещо?

Това означава следното. Че ние тук между първо и второ четене обсъждаме мярката със стратегическа, а не с тактическа насоченост. Тя ще даде ефект със сигурност след две години. В момента ще причини само проблеми, ще удълбочи дефицита, ще натовари бюджета, защото хората ще си подадат оставките, ще търсят тези 20 заплати при пенсиониране, ще търсят начин да се пенсионират по-рано и така нататък. Разбирате ли го това Вие от мнозинството? Разбирате ли, че не помагате в момента точно с тази мярка? Това е първото, което трябва да кажа.

Второ, тези проблеми наистина са причинени от много сериозно дерайлиране на пенсионната реформа по време на управлението на Симеон Сакскобургготски. Тук снощи беше обяснено от господин Хасан Адемов защо е направено това дерайлиране – за да се привлекат чуждестранните инвеститори, за да се надуе балонът на строителството, който в момента спъхна, а ние си останахме с намалените осигурителни вноски.

Евтина страна, евтина система – никой не ще да дойде. Защо не искат да идват сега – при ниските данъци и ниските осигурителни вноски? Вижте каква груба грешка сте направили, като сте посегнали на нещо, което отиваше по дългосрочна траектория към стабилизация! Трябва да си казваме нещата такива, каквито са. Можете да мислите каквото си искате за гениалните ходове, които сте направили. Времето показва, че сте сбъркали драматично! Това е! Истина е – трябва да се каже тук.

Това означава, че с пенсионния фонд не могат да се правят никакви експерименти, никакви други политики извън основната политика, заради която е предназначен пенсионният фонд. Това е осигуряване на пенсиите на базата на солидарното участие на всички граждани, които искат да участват в тази приходно-разходна система, за да могат да осигурят старините си по този начин! Никаква друга задача, нито социално подпомагане, нито социални помощи, никакви девет лева, никакви подпомагания на хора, които нямат принос в системата! За това трябва да има други механизми. Министърът на финансите, министърът на труда и социалната политика с ясното съзнание, че трябва да се подкрепят определени хора, изпаднали в много трудно положение, да отделят средства и да ги насочат натам, но да не товарят – това, което Вие направихте, и многократно го правите, и ГЕРБ го прави същото. Да не товарят осигурителния ни фонд, солидарните ни вноски с други задачи! Това – преди да се направи. Не може да се отговори на въпроса: трябва ли да се вдига пенсионната възраст или не трябва?

Ето защо това решение е порочно. Първо, не може да даде ефект сега и, второ, няма силна мотивация на това решение на базата на сериозния принцип за стабилизация на системата, която да накара хората да я търсят, да се осигуряват, за да вземат пенсии! Няма го това нещо.

Вие точно това не можете да направите. С тези ходове замазвате грешките, които направи тройната коалиция! Вие просто посипвате всичко с пепел и върху това, което те натвориха, върху това тежко разстройство на системата добавяте, просто се опитвате да я лекувате пак на гърба на хората! Какво става с хората? Хората със своята солидарна вноска трябва да правят правителствени политики! Това не може да се прави – нито политика на растеж, както обясняваше Хасан Адемов тук. Добро намерение – право в ада! Добро намерение – право в ада! Нито политика за социално подпомагане! Разбирам, има хора в тежко социално положение. Не може да го правите с парите на българските граждани! Това не може да се прави!

Преди да сте изчистили системата от нейните функции, преди – това е истинската реформа, а не това, което сега предлагате и което се обсъжда от Народното събрание. Това не е никаква реформа! Това е унищожаване на още една дума, която иначе е силно политическо оръжие. Благодаря Ви.

…
ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми господин Адемов, дълбоко се различаваме по отношение за вдовишките надбавки. Вдовишките надбавки се плащат и вследствие на това, че вътре в семейството единият от членовете, който вече не е жив, е направил осигурителни вноски, участвал е в системата.

Ние разглеждаме семейството по друг начин в сравнение с начина, по който Вие го разглеждате, затова тук можем да водим дълбок, принципен спор. Един човек си отива на 50 години, а жена му остава като самотен човек, пенсионер, а той се е осигурявал, тя се е осигурявала, и тя не може да вземе част, макар и малка, от неговата пенсия. Това е въпрос на принцип. Това не е социално подпомагане. Това семейство е участвало в системата. Това семейство е участвало в системата и то е дало своя принос. Другото е гнила дъска, на която искате да стъпим. Няма друго!

Второ, господин Пирински, аз не знам какво разбирате Вие под структурни промени.

ИВАН КОСТОВ: Приватизацията беше осъществена от нас. Вие казвате, че не сме направили структурни промени. Аз оставям тезата Ви за структурни, функционални и всякакви промени. Едно-единствено нещо показва, че са извършени реформи – 10 години икономически растеж, след като са направени! Десет години! Ако се направят сега ще има пак 10 години икономически растеж.

Маргарет Тачър, когато направи реформите във Великобритания, последва период от дълъг икономически растеж – 12-14 години. Същото стана с реформите на господин Роналд Рейгън. Само по това се познават реформите, че след тях, ако са успешни, има дълъг период на подем. Ако са направени зле икономиката губи и всички тези Ваши приказки кога, как се е правело са излишни, но Вие сте големи майстори на това. То и кучето е голям касапин, щото е гледало много как се коля и как се приготвя месото, обаче не може да го направи.

Всички приказки за това какво се прави по време на подем, какво се прави по време на спад и така нататък, имат един-единствен критерий и трябва да си го знаете – щом икономиката тръгва надолу, значи не правите или правите крайно неуспешни действия, които я затормозяват и не й помагат да реши проблемите, които стоят пред нея.

Господин Стойнев, аз наистина не разбрах – Вие взехте думата, за да кажете нещо тук, но този път не бяхте добре фокусиран, но опитът Ви да защитите намаляването и да покажете неразбиране на намаляването на осигурителните вноски само с 3% в период на очакван голям икономически подем в продължение на дълги години, който можеше да се превърне в двуцифрен при добра политика и при добро подпомагане на икономиката, означава наистина да не сте проследили как системата излизаше на траекторията на стабилизация. Говоря за пенсионната система. Не всяко намаляване на вноските е зло, разбира се, в никакъв случай, но всички тези неща се правят в система.

Това, което ние от Синята коалиция казваме е, че не може мярката да е парче по парче. Не може между първо и второ четене да се прави нещо. Всичко трябва да е взето заедно и трябва да е насочено към едно действие!

…

ИВАН КОСТОВ: Благодаря, господин председател.

Вземам тази реплика, за да реагирам на упорития опит, с който левицата защитава предложението си за вдигане на тавана от 2 хиляди на 2 хил. 700 лв. Често се случва така – човек измисли нещо и си го харесва много. Накрая то може да се окаже съвсем неприложимо или съвсем неуместно, но той си го харесва.

Вие самите казахте, но най-добре е да спрете да говорите това нещо, преди да отговорите на въпроса, който ще поставя сега. Казвате, че 40 000 били хората и 38 000 били осигурявани практически от бюджета, тоест от нашите данъци. Всъщност какво означава мярката? Да задължим Министерството на финансите да осигурява със 700 лева повече, но вие не казвате, че предлагате намаление на заплатите на всичките тези служители, които вземат над 2 хил. лв. Вие не казвате, че те ще участват солидарно с тези повече 700 лева. Вие казвате “да се осигуряват”. Тоест от някъде Министерството на финансите трябва да намери тези 40 милиона или 90 млн. лв., както са ги смятали, и да ги внесе. Но то откъде да ги намери, освен от парите на българския данъкоплатец?!

Какво предлагате на практика? Предлагате преливане от пустото в празното. Министърът на финансите – всички знаем от разчетите на бюджета – е в тежко състояние. И вие му казвате: “Я се натовари още веднъж с тези 100 млн. лв.!” Всъщност Вие не измисляте нищо, не предлагате нищо. Защото сами казвате, че това нещо важи за 2 000 души. За 2000 може, но за останалите 38 000 откъде ще се намерят пари?! Така че когато се говорят такива сериозни неща и когато се опитваме да направим такава сериозна дискусия, аз съм съгласен с тезата, че за първи път от много време изглежда тук има отрезвели хора, които са готови да говорят трезво за системата за пенсиониране и нейното състояние, ама то не става с тези приказки, с тези лозунги.