ГЕРБ ”живковизира” пенсионната система

(видео)

Иван Костов: Благодарим ви за вниманието към ДСБ. Ние днес се занимахме с бюджета на НОИ и формирахме своята аргументация анализирайки внимателно това, което се предлага, към „не“ – то, към това „против“, което вие вече чухте и считаме, че е важно да изложим тази аргументация сега пред вас. Радан ще го направи, ще отговаряме заедно на въпроси.

Радан Кънев: Нашето изявление ще ви бъде раздадено всеки момент, малко по-детайлно. Аз ще се спра на няколко точки и като отправна точна ще взема така наречената „Пенсионна реформа“, която правителството на ГЕРБ предприе в края на 2010 година и нашата много остра реакция, срещу тази нова реформа тогава. Ако си спомняте нашето първо знаково гласуване „против“ бюджет на управлението на ГЕРБ, беше именно бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 година и така наречена реформа. Тя включваше три основни пункта – национализацията на средствата в частните пенсионни фондове, която както и предупреждавахме беше отхвърлена от Конституционния съд и създаде невъобразим хаос в системата за ранно пенсиониране, който продължава и до днес; увеличаване на осигурителните вноски, за което предупредихме, че ще доведе до намаляване на приходите в НОИ; и увеличаване на осигурителните прагове по професии и осигурителния доход за самонаети лица, за което предупредихме, че ще доведе до намаляване на заетостта в страната и до отлив на голям брой самонаети лица и малки фирми към сивия сектор. По-малко от 1 година след приемането на тази реформа, нейната цел – да балансира бюджета на НОИ, т.е. вноските да пълнят бюджета на НОИ, а не данъците, беше провалена. Още в края на септември месец 2011 година, забелязахме намаляване на заетите с над 60 000 на заетите лица, забележете само за 2011 за първите месеци. Забелязахме 50 000 самонаети лица и множество малки и семейни фирми, извън спестовната система, т.е. или фалирали, или в сивата икономика. Забелязахме един текущ дефицит от над 300 млн. за 2011 година, който показа, че опитът да се постигне баланс в бюджета на НОИ е провален още през първата си година. В бюджета за 2012 година, този провал намира своето признание и своето отражение в цифри – ГЕРБ се отказват от своята така наречена реформа, от опита за балансиране на бюджета и което е по-лошо, те провеждат политика на фалит и национализация на НОИ. Подробно в изявлението, което ви представяме са дадени цифрите, от които това нещо е видно. Аз искам да се спра на самото понятие, за да е ясно за какво говоря. Национализация на НОИ е икономическото изражение на нещо, което гледахме през изминалите дни по телевизията, в медиите, в публичното пространство, именно реабилитация на режима на Тодор Живков. Аз съм използвал пред синдикални лидери в България и те разбраха за какво говоря, терминът „Живковизация“ на пенсионната система. Какво означава това? Означава, че пенсията на един днешен или бъдещ пенсионер не зависи от неговите вноски, не зависи от неговите отчисления, а зависи от това, което правителството сяда и решава на заседанията на Министерски съвет. Защото пенсиите не зависят от вноските, защото НОИ не е самостоятелен, а зависят от възможностите на бюджета и за съжаление от настроението на премиера и министрите. Ако се приеме в този си вид бюджета на държавното обществено осигуряване, трябва да се знае, че отговорност за пенсиите в България носят Борисов и Дянков и българските пенсионери днес и утре зависят от тяхното настроение или на следващия премиер и финансов министър. Това е модел, който ние не подкрепяме, нашето управление е приело модел, който е точно обратното – модел на силен осигурителен институт и съответно на сигурност, че човек, когато плаща върху висок доход вноски да знае, че ще получи една висока пенсия. Това за съжаление не е така. Оставаме на разположение на въпроси.

Иван Костов: Имате ли въпроси?

Въпрос: Какво мислите по въпроса за вдигането на възрастта за пенсиониране?

Радан Кънев: Тъй като тези идеи, които слушаме за увеличаване на възрастта поетапно или рязко с две години, или рязко за две години, но само привилегированите служители на силовите ведомства, това е нещо, което наблюдавахме преди една година по същото време. Задълбочава се още една тревожна тенденция, тя е на пълния хаос за планирането на пенсионната дейност. Това убива доверието на хората в пенсионната система. Ние взехме позиция още тогава и тя е, че увеличение на пенсионна възраст и пенсионен стаж е възможно и приемливо само в рамките на общ пакет от мерки, който действително да стабилизира системата и да даде нейните насоки за един 15-20 годишен период като минимум. В по-стабилизираните европейски икономики решенията за пенсионната система се взимат с 40-50 годишен хоризонт, тъй като това е хоризонтът на един човек, който влиза на трудовия пазар, той трябва през целия си трудов живот да има представа как ще се пенсионира, какво ще получи срещу вноските си, нужно ли е да спестява в отделни, частни фондове, тъй като пенсионната система дава ниски пенсии или срещу това, че отделя много от парите си днес, той ще бъде гарантиран с публичната пенсия. В рамките на един такъв пакет с дълга перспектива, следва да се обсъждат тези най-болезнени въпроси. Апропо, въпросът за продължителността на стажа на служителите в силовите ведомства не може да бъде разглеждан изолирано от това, че техните вноски са с много по-ниски от това, което получават като пенсии. Това, което ние винаги сме предлагали и сме готови да предложим отново като пакет е пълно съответствие между пенсионния принос и пенсионните права. Пенсията на всеки гражданин да отговаря на това, което той е внесъл в НОИ през живота си.

Иван Костов: Защото в момента най-силно са ударени най-почтените участници в държавното обществено осигуряване. Тези, които си плащат вноските, тези, които взимат сравнително прилични заплати. На вашия въпрос аз искам да Ви помоля да проявите разбиране защо ние не можем да отговорим еднозначно. Защото се прокрадва, с много аргументи, подозрението, че това е едно заиграване със състави от хора и с вероятни пенсионери, с цел да бъдат принудени да подадат оставката и да напуснат предсрочно, за да не загубят някакви условия, свързани с тяхното пенсиониране. Т.е. да се пенсионират веднага, вследствие действието на слуха. В този смисъл дали ще се покачат годините или не дори не е решено, ние в момента имаме провокация към хората, дестабилизиране на тяхното собствено планиране по отношение на излизането в пенсия, през един публичен слух, което е най-грозния начин да се управлява живота на хората. Между другото това дава ефект, в примерно в комисията, в която аз работя и участвам – в ДАНС, там ефектът е двойно по-голям брой подадени заявления за пенсиониране. Ето ви ефекта от слух само, т.е. без нищо прието. Така че да не коментираме слухове.

Въпрос: Г-н Костов, доволен ли сте от отговора на Симеон Дянков от петък на Вашето запитване за държавния дълг?

Иван Костов: Не.

Въпрос: Убеди ли ви той?

Иван Костов: Не, как да ме убеди? Има някакво дълбоко разминаване помежду ни. То се дължи на подадените числа в доклада за бюджета, свързани с динамиката на държавния дълг и аз даже не знам от къде да започна. Истината е, че ако дефицитът, който е планиран е единственият, който увеличава държавния дълг, той не може да се увеличи повече от 13,7 на 14,8%. Т.е. делът на този дълг не може да надвиши 14,8%. А те искат да се увеличи до 18,8%. Три млрд. и 200 млн. повече. Как ги нарича г-н министъра тези 3 млрд. и 200 млн. – допълнителен буфер, нали така? Защото там трябвало 1 млрд. и 820 млн. да се пуснат срещу бъдещи задължения. Сега трябва да знаете, че бъдещите задължения по облигациите на Велчев, изтичат на 15 януари 2013 година, ако се изтеглят тези средства чрез облигации, защото те само ще заменят един дълг с друг, т.е. 1 млрд. и колкото е там дългът се занемя с друг дълг и толкоз, свършва операцията. Няма покачване на дълга в този смисъл. Ако се изтеглят тези средства по-рано, се увеличава фискалния резерв, т.е. не се засяга сметката на бюджетния дефицит. Сега не знам колко съм ясен с това обяснение, но те поначало финансовите неща са такива. Само последно, при 3 млрд. и 200 млн. буфер, нали думата е буфер, ако станат реално, понесат тежестта от лошата перспектива на икономическото развитие в Европа, това означава, че дефицита ще стане 5,8%. Това е буферът на г-н Дянков. Аз не знам, може би трябва да се седне и да се дебатира с него. Аз го призовавам него да седнем някъде и открито, ако е възможно публично да изясним тези отношения, защото това, което ви го казвам го пише във всички учебници по публични финанси. Аз не си измисля нищо, просто разсъждавам в рамките на публичните финанси, върху това, което е подадено. Няма нужда от 3 млрд. и 200 млн., искам да го кажа съвсем ясно. Те не могат да бъдат буфер, ако не взривят дефицита, ето това е. Как да бъда удовлетворен? Всъщност удовлетворен съм, знаете ли от какво? От това, че той каза, че по никакъв начин това няма да е финансиране и опроверга написаната на стр. 60 в доклада за бюджета теза, че това е за финансиране на големи инвестиционни проекти. Т.е. той каза, че няма да е това. Да речем, че мене това ме удовлетворява.

Въпрос: Как бихте коментирали пресконференцията от петък, на която Георги Първанов призова политиците да намерят параметри на възможностите, за да работят българските политици, на фона на кризата в Гърция, в едно обществено-политическа консолидация за прилагане на непопулярни мерки. Вие виждате ли някаква форма възможна за диалог или не?

Радан Кънев: По начина, по-който е казано от президента Първанов, това означава например публично съгласие по дългосрочна пенсионна реформа, която е неизбежна предвид доходите в България и демографската картина в България, ще съдържа редица непопулярни мерки. Ако по такива въпроси могат действително водещите политически сили да постигнат съгласие, това ще доведе до дългосрочно стабилизиране, както на част от финансите, така и на социалната система на страната. За съжаление от движенията на ГЕРБ, които все пак не могат да не бъдат водещи като управляваща партия и лично на министър Тотю Младенов по тези въпроси, той толкова пъти смени позициите, че не виждам как около негова позиция може да има съгласие. Той досега е взел всички възможни позиции, аз не знам и с нетърпение очаквам следващата, защото не мога да си я представя вече.

Иван Костов: Да съгласие да, ето например за пенсионната реформа какво може да каже г-н Първанов по този въпрос. Той какъв принос ще направи за нея? Нали 10 години беше социален президент. Къде са му тезите? Някой познава ли ги? Знае ли за какво той примерно е радетел? Защото ние, например, сме заявявали пред вас ясно позициите си. Давали сме концепция каква трябва да е политиката за запазване, укрепване и стабилизиране на държавното обществено осигуряване. Ние всичко сме казвали непрекъснато. Другите обаче не сме ги чували, с изключението на г-н Младенов, който зае всички възможни позиции и просто сега, ако почне и нова реформа, ето това ще е позицията. Ако почне нова реформа, тогава ще бъде наистина за пълна подигравка, такъв напън.

Въпрос: Г-н Костов, според Вас ще се влоши ли ситуацията догодина, както вече г-н Дянков каза, че догодина ще има рецесия? Както се говореше, че излизаме от кризата в един момент се оказа, че следващата годна ще бъде по-тежка. Това ли са Вашите очаквания?

Иван Костов: Вижте, нека тези новини да ги дават управляващите, ние не вярваме на тезата, че този бюджет не е отразил хипотезата за влошена конюнктура, който го е прочел внимателно, ще се убеди, че хората, които са го правили – Бюджетната дирекция, Дирекцията по дълга и всички останали, те са се постарали да отразят влошената конюнктура. Няма го този оптимизъм, ето сега вие чухте какви параметри има бюджета на НОИ, може ли хора, които не са отчели влошаващата се конюнктура да вдигат минималните осигурителни прагове и да очакват по-малко осигуровки в следващата година очевидно. Хората са го премислили и преценили това нещо. Така, че ако това не е известно на правителството, то толкова по-зле. Но е направено много голямо усилие да бъде отразена влошената конюнктура. Няма основание на тази база да се преразглежда бюджета и да се налагат допълнителни ограничения, ако това е основанието, а не е нещо друго. Благодарим ви за вниманието.