Екатерина Михайлова: Добър ден. Две теми имаше, които обсъждахме на заседанието на Националното ръководство на ДСБ, съвместно с народните представители, членове на ДСБ. Първото беше проектът за политическо споразумение между СДС и ДСБ, за Синя коалиция. Втората тема беше законът за съдебната власт, който вече влезна в Народното събрание и изработихме позиция.
Първата тема, политическата, относно проекта за споразумение, който ни беше предоставен от екипа, който беше упълномощен за преговори, представи споразумение, което ние от ръководството на ДСБ и народните представители на ДСБ, одобряваме и имаме само малки редакционни поправки. Нещо повече, благодарим на екипа, който участваше в преговорите, за добре свършената работа и своевременно свършената работа, което също е важно – освен да си свършат задачите и да ги свършат навреме, да ги свършат качествено. Така, че очакваме това, което при нас се получи да се получи и в СДС. При нас се случи следното – одобряваме това политическо споразумение. Забележките, които имаме са само редакционни, и упълномощаваме и даваме мандат на председателя на ДСБ да подпише споразумение със СДС, за създаването на Синя коалиция като предизборна коалиция, с която да отидем на следващите парламентарни избори, както и на следващите избори за наши представители в Европейския парламент. Следващата тема за закона за съдебната власт, Радане ти ли?
Радан Кънев: Може аз да започна. Благодаря! Обсъдихме предложените промени в закона за съдебната власт. Съвсем накратко, доколкото това е специализирана тема, нека се спрем на основните политически позиции. Предложеното е крайно недостатъчно, дори в рамките на ограниченията, които Конституцията и определени решения на Конституционния съд поставя, управляващите са далеч от това да предложат сериозна промяна в структурата и начина на функциониране на съдебната власт. Те съхраняват Висшия съдебен съвет такъв, какъвто го познаваме, което на езика на обикновените хора означава – съхраняват условията за корупция и кариерното израстване, за политически натиск и корупционен натиск върху съдии, за цялата шуробаджанащина, която има в тази система. Това е сякаш основното, което трябваше да се каже като акцент. Остават конкретните предложения, ако искаш ти да ги кажеш, защото все пак и в парламента ще ги представяш.
Екатерина Михайлова: Да, конкретните предложения за това, което имаме за закона за съдебната власт, като се присъединявам към казаното от Радан Кънев и ще се възползвам да кажа цитат от доклада на Европейската комисия, последния за механизма за сътрудничество и контрол в областта правосъдие и вътрешен ред, там беше казано, че трябва да се направи реформа из основи във Висшия съвет. Такава ние не виждаме в предложения ни закон за съдебната власт. Какво смятаме да предложим между първо и второ четене? Първото, което смятаме да предложим – съдебната квота във Висшия съдебен съвет да бъде пряк избор от всички магистрати, предложение, което идва от Съюза на съдиите и останали Неправителствени организации. Ние сме също за това и подкрепяме тази позиция, и ще направим съответните предложения. На второ място смятаме, че създаването на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган, това стана преди избирането на настоящия, се оказа грешно решение. Видяхме, че този съвет, който стана постоянно действащ се сдоби с най-лошата слава, от всички висши съдебни съвети, откакто съществува новата ни Конституция. Това се дължи на факта, че се откъсват от работата си, представителите на Висшия съдебен съвет, изолират се от колегите си, не са на пулса на случващото се в съдебната власт и се превръщат в едни администратори-чиновници. Затова смятаме, че трябва да се възстанови предишната форма, която беше, т.е. да отпадне постоянно действаш Висш съдебен съвет, което автоматично води до отменяне на едно от решенията в закона, а то е “след изтичане на пълен мандат на членовете на Висш съдебен съвет да получават повишаване на административна позиция в съдебната власт”, нещо, което ние смятаме, че е неприемливо и недобро решение. Още нещо, което не приемаме в закона и смятаме, че е дори противоконституционно, е на електората на Висшия съдебен съвет да се дадат нови правомощия, които да го правят нещо като Европейския съд по правата на човека в Страсбург, т.е. да решава и да обезщетява случаите за бавно правосъдие. Защо сме против това предложение? Защото, първо, както казах смятаме, че се нарушава Конституцията и на второ място, тамън заработи Инспектората – горе-долу единствения орган в съдебната власт, който получава позитивни оценки, изведнъж го натоварваме с нова огромна и несвойствена за него работа, което означава, че той няма да си върши работата. Когато товариш един орган, когато той все пак е започнал да работи добре, със съвършено други задачи, естествено, че нито едното, нито другото ще прави. И още нещо, което ще предложим между първо и второ четене, но ще го кажем още на първо, това е парламентарната квота, която се излъчва за ВСС, да бъде излъчена по следния принцип, който вече видяхме, че е добре работещ в закона за разсекретяване на досиетата, а именно “нито една парламентарна група да не може да излъчи мнозинство в квотата на ВСС”. По този начин макар и с обикновено мнозинство, ако бъде приет този текст, ще принуди Парламента да търси квалифицирано мнозинство и авторитетни хора, които да бъдат избрани в тази квота. Така че, това са позициите по закона за съдебната власт. Сега на въпросите.
Радан Кънев: Може ли само едно допълнение. Това наистина са позициите ни по конкретния законопроект, който представяме прагматично и оперативно, те нямат отношение към трайната ни позиция за промяна на Конституцията. Например, ние никога не сме приемали да има политическа квота във ВСС, но това е тема за промяна на Конституцията, която очевидно, по воля на управляващите от ГЕРБ и настоящето Народно събрание не беше потърсено. Те заявиха още със стъпването си във власт, отказ от съдебна реформа.
Екатерина Михайлова: Само нещо още, което се сетих да добавя. Защо обръщаме толкова внимание на промяната в закона за съдебната власт? Не е, затова че идва мониторингов доклад, пореден, а защото този ВСС, който ще бъде избран в края на годината е този, който ще избира, в края на годината, нов главен прокурор и новия председател на Върховния касационен съд, а не само останалите административни позиции на хората в съдебната власт. Т.е. на този съдебен съвет се възлагат едно много важни функции, които ще има да взима и то в най-скоро време. Това е и причината, и ние видяхме и в писмото на Съюза на съдиите и другите неправителствени организации да бъдат и толкова придирчиви за процедурите, по които ще се избират новите членове на ВСС.
Въпрос: Г-жо Михайлова, кои са редакционните бележки, които ще се открият в проекта за Синята коалиция? Първи въпрос, а към г-н Малинов, за Франсоа Оланд. Бихте ли коментирали победата му, седемнадесет години след Митеран, вече коментатори казват, че се задава лява вълна?
Въпрос: Добавка към втория въпрос, всъщност има ли някакво влияние изборната победа във Франция върху скромната ни държава?
Екатерина Михайлова: И по първият и вторият въпрос давам думата на нашите заместник председатели. Те са част от преговарящия екип, така че добре могат да ви отговорят.
Радан Кънев: Мисля, че конкретните редакционни бележки, върху проект, който не е подписан и от двете партии няма как да коментирам, доколкото и да коментирам текста на неговото подписване, след това ще бъде предмет на разговор. Аз мога с едно изречение да коментирам какви са важните неща, по които сме съгласни и нищо не редактираме. Това е, че Синята коалиция, на базата на това споразумение се превръща в траен политически съюз, който не е просто коалиция за явяване на следващите парламентарни избори, а тенденция за политически субект, който да защитава тези ценности отразени между другото в проекторешението. Пак казвам, нека, когато стане публично.
Светослав Малинов: Всъщност аз съм тук преди всичко да посрещна въпроси свързани с тези избори и разбира се няма никаква изненада левите ще се опитат да обяснят, че идва лява вълна. Това е нормално за усещане. Нека обаче да бъдем съвсем прецизни. Проведените избори през последната година и половина показват, че с едно изключение управляващите просто губят избори. Започвайки с лейбъристите в Англия, където след много дълго прекъсване на власт дойдоха консерваторите с нуждата от нова политика по време на криза. Минаваме през изключително многолюдната Испания, където десницата дойде на власт, а десницата е един от най-ярките, така да се каже, профили, най-ярките послания, идентичност. Минем през Словакия, където загуби дясно правителство по време на кризата. Гърция, Франция, всичките те са част от тази вълна, която обаче тя не е нито лява, нито дясна, защото чисто статистически даже може да се окаже по-скоро, че е дясна. Това е вълна, в която гражданите сменят правителствата си, при които е настъпила кризата и искат нови политици, нови хора да предложат мерки за излизане от нея. Има едно голямо изключение и това е Полша. В Полша беше преизбрано дясно правителство. Защо обаче? Всъщност това не е изключение, а по-скоро се потвърждава логиката. Полша е държавата, в която никой не говори за криза. Тя е изключението, което се изучава в момента внимателно, тъй като се вижда, че в момента при тях политическите и икономическите процеси правят изключение. Това, което става в Гърция пък, е по някакъв начин наказване на всички партии, които могат да се смятат за управляващи по време на тази криза, но те на практика са традиционните две партии. Това е анализът, който трябва да се има предвид и той ще се потвърди и ще продължава да се потвърждава от тук нататък и на изборите в Германия, другата най-важната страна в Европейския съюз. Там германците ще обсъждат до каква степен дясното правителство се е справило с управление на кризата. Мога да ви кажа, че там резултатите на десницата ще бъдат много по-добри, отколкото във Франция.
Въпрос: Значи не е свършила вълната? Да очакваме продължение и при нас на парламентарните избори, ако са редовни?
Светослав Малинов: Това е много далечна обща перспектива и прогноза, но наистина икономическата тема доминира и по този начин виждаме как самите граждани дават оценка изцяло за икономическата политика на своите правителства. Във Франция дадоха негативна оценка, в Полша дадоха позитивна, навсякъде всъщност сменят и искат промяна. В Италия по друг начин се получи промяната, там назначиха премиер без избори, но и там изборите, които идват ще бъдат въз основа или ще преминат под знака на оценка на икономическата политика на Марио Монти и въобще на това, което той предлага. Така, че това е логиката, това е доста плитка пропаганда нишка, така както би било, ако някой говори за дясна вълна при идването на Камерън в тези големи държави.
Въпрос: Как стоят нещата с популистките вълни, които тресат България толкова години? Попитах и как ще е отражението върху управлението на нашата държава? Ако искате говорете в икономически план, ако искате говорете…
Светослав Малинов: Аз от край време съм казал, че напрежението на избори в Европейския съюз много рядко има пряко влияние върху България, така че нещата на наш терен, това е съвсем друга тема. Не мога да направя някаква връзка. Ние тук решаваме, в крайна сметка много важни решения тук се взеха в рамките на българския политически живот. Например, пътя за енергийна независимост, който от край време е и тема на европейската десница. Не мисля, че тук имаше влияние или чужд пример.
Въпрос: Кога смятате, че ще се подпише споразумението между СДС и ДСБ? Означава ли то идея да правите по-широк траен политически субект, че ще се влеят и други политически сили?
Светослав Малинов: Не е траен политически субект, а точната фраза е траен политически съюз. Но що се отнася до това какво знаем, ние знаем много неща за противници и приятели на споразумението, затова си има Национален съвет, където ще се вземе решение и след това, както се казва, ще се премине на следващ етап за приемане на това споразумение.
Въпрос: Какъв е формата – ДСБ и СДС, други партии?
Радан Кънев: На 15ти май, идната седмица, СДС е насрочило Национален съвет, на който да обсъжда това споразумение, така че това очевидно е първата дата, която трябва да коментираме. При положително решение на Националния съвет на СДС, би следвало да се премине към подписване на споразумение. По отношение на разширяване, аз със сигурност няма да коментирам преди да имаме подписите на СДС и ДСБ. Естествено се, че има и желание и възможност за разширяване, но наистина не е резонно да коментираме повече.
Въпрос: Може ли да кажете кои са в преговорния екип между СДС и ДСБ, и дали Борис Марков е в него?
Радан Кънев: Да, аз даже съм го чел във вестниците. От страна на СДС преговарят г-н Найден Зеленогорски и г-н Любомир Ковачев, които са зам. председатели на партията, и Надежда Нейнски, която е евродепутат.
Екатерина Михайлова: От наша страна това бяха нашите зам. председатели – Радан Кънев и Светослав Малинов, и председателя на предизборния щаб – Веселин Методиев. Затова и аз съобщих новината, за да им благодаря, защото те няма как да си благодарят. Ние сме дали мандат за подписване и се надяваме да се получи и от СДС, за да може да продължи процеса нататък. Благодаря ви!
