ген. Атанас Атанасов: 20 години ДПС е патерица на БСП

Тези дни се навършиха 20 години от създаването на Движението за права и свободи. Политическа организация за защита правата на българските турци, което, казано директно, е партия на етническото малцинство. Това е противоконституционно, но към оня момент е допуснато от властта. Какви са причините за това? През пролетта и лятото на 1989 година у нас е проведено етническо прочистване. Еднопартийният режим на БКП начело с Тодор Живков се опитва да се справи с етническото напрежение в страната чрез изтласкване и принудителна емиграция на турското малцинство в съседна Турция. Ситуацията е резултат от насилствената смяна на имената на българските турци през зимата на 1984/85 година.
Перестройчиците в БКП, които смъкват от власт през есента на 1989 г. режима на Тодор Живков, чувстват огромна вина пред турското малцинство. Това на първо място довежда до решението от 29 декември 1989 година за възстаноивяване на рождените имена на българските турци. Следва амнистия за голяма част от затворниците от малцинството, осъдени за различни форми на съпротива срещу комунистическия режим, включително за участие в конспиративна организация. В този процес покрай сухото често гори и мокрото, защото от затвора излизат и хора, участвали в подготовка на атентати.
През късната есен и зима на 1989 година започва и създаването на политическата опозиция на комунистическата партия. Възстановяват се класически политически партии от миналото, възникват и нови.
В тази ситуация се обявява и създаването на ДПС. Това предизвиква и възникването на български националистически организации, които създават ново етническо напрежение. Тези организации от своя страна се превръщат в убежище на хора от номенклатурата на БКП и нейните специални.служби, носещи конкретна вина за провеждането на т.нар. „възродителен процес“.
Цялата тази обстановка създава впечатлението, че партията на българските турци, на първо място, е антикомунистическа и е противник на преименованата по това време БСП.
През тези 20 години действията на върхушката на тази партия доказват точно обратното. Използвайки спецификите в психологията на етническото малцинство, ДПС монополизира вота на българските турци. Така капсулира този електорат и му създаде собствена номенклатура, която се самовъзпроизвежда .
През 1992 година ДПС изиграва решаваща роля при смъкването от власт на първото правителство на антикомунистическите сили с премиер Филип Димитров. Наред с това етническата партия заедно с БСП е в основата на създаването на правителството на проф. Любен Беров. През двете години на това управление се създават силовите групировки и укрепва сивата икономика. „Мултигруп“ е държава в държавата.
През есента на 1996 година ДПС се включва в свалянето на правителството на Жан Виденов, защото предусеща краха на това крило на бившата компартия и иска тактически да се нареди сред победителите. През 1997 година депутатите на тази партия покрепят правителството на ОДС с премиер Иван Костов. Но за кратко. Когато започна правителственият натиск върху сивата икономика, върхушката на ДПС застава на страната на икономичиските групировки, създадени от бившата комунистическа номенклатура. Ахмед Доган се обява публично за защитник на „Мултигруп“ и на изгонени от страната като заплаха за националната сигурност бизнесмени. Всички антиправителствени действия на ръководството на ДПС се осъществяват в строга координация с новото ръководство на БСП начело с Георги Първанов.
След изборите през 2001 година ДПС влиза в управляваща коалиция с движението на бившия цар Симеон Сакскобурготски. Последният спечелва изборите с мощна подкрепа на сивия бизнес и знакови офицери от Първо главно управление на ДС. Същата година с официалната подкрепа на ДПС лидерът на БСП Георги Първанов става президент на републиката. Впоследствие през 2006 г. това се повтаря. Това обстоятелство е особено важно в българския политически живот. Първанов в началото на промените започва политическата си кариера като лидер на антитурската националистическа организация ОКЗНИ. Това има директна връзка с миналото му на агент „Гоце“ на ПГУ на ДС. Впоследствие става президент с мощната подкрепа на българските турци. Тук няма никаква ирония на съдбата или особена политическа метаморфоза. Просто задкулисни зависимости от един център – ДС.
По време на правителството на Сакскобурготски Доган оформя и укрепва „обръчите от фирми“ около ДПС. Който иска да прави бизнес в сферите, контролирани от Доган, просто трябва да плати предварително не по-малко от десет процента в черната каса на етническата партия. Тези пари отиват за издръжка на новоизпечените парвенюта на партията и основно за купуване на влияние и гласове на местни и национални избори. По това време Доган със специфичния си цинизъм заявява, че „купуването на гласове е европейска практика“. И купува здраво.
През 2005 г. с много усилия се създава правителството на Сергей Станишев, но… с мандата на ДПС. Четири години в съдружие с бившите комунисти и царисти Доган „разпределя порциите“ на голямото крадене.
Всичко посочено по-rope и случило се през тези 20 години от историята на ДПС сочи за задкулисна трайна връзка на върхушката на тази партия с бившия комунистически режим. В политическата действителност ДПС винаги е било своеобразна патерица на преименуваната компартия. Решаващо значение за това има и фактът, че всички основни фигури на тази партия начело с лидера им Ахмед Доган са агенти на Държавна сигурност. Другото са легенди, внушавани чрез мощни медийни кампани. Най-голяма обаче е измамата за самите български турци, защото са заведени от самозваните им лидери при своите палачи
Ето защо Лилов, Луканов и изобщо новата върхушка на БКП през 1990 г. публично подкрепят създаването на турската етническа партия. Защото тайно са възложили на подбрана агентура да овладее антикомунистическите настроения сред българските турци след възродителния процес и да ги осигури като електорат.
Разбира се, всичко си има цена, която плаща българският народ чрез своите данъци.