Ген. Атанас Атанасов: Убийствата продължават

В началото на управлението на тройната коалиция се проведе специална полицейска операция под названието „Респект“. Тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков се прочу с разпореждането към подчинените си да се действа „на ръба на закона“. Това непремерено изявление, което най-вероятно имаше за цел да демонстрира воля за борба с престъпността, насърчи определени полицейски среди към произвол и „разчистване на сметки. През „ръба на закона“ се стигна и до необосновано насилие по отношение на лица, които си¬гурно е трябвало да бъдат респектирани, но с доказателства, а не с побой. От този период е знаков случаят с Ангел Димитров -Чората в Благоевград – издъхнал в момент на респектиране от полицията. И до днес още няма присъда за тази смърт.
В това време, независимо от демонстрациите на сила от властта, продължаваха да се извършват тежки убийства и то срещу известни лица от сивата икономика и подземния свят. Посред бял ден на оживено място в София бе убит близкият до властта банкер Емил Кюлев. В близост до собствения му хотел на морето бе застрелян от снайперист босът на групировката ВИС Георги Илиев. За тези и поредицата от подобни убийства, извършени по времето на предходното правителство на Сакскобургготски, нямаше разкрити извършители. В тази обстановка бе образувано следствено дело срещу група лица за приготовления към извършване на убийства. Знаковите фигури, задържани по това дело, бяха братята Красимир и Николай Маринови, т.нар. Маргини. Хора от средите на състезателите по борба, впуснати след 1989 година в сивия бизнес. Основатели на силовата застрахователна компания СИК. Другата част от задържаните бяха криминален контингент на полицията за различни престъпления. Стряскащо е обвинението по това дело. Приготовление за убийство на Иван Тодоров-Доктора, Никола Дамянов и ген. Любен Гоцев. Първият от тях – Доктора, беше известен търговец на тютюневи изделия, подозиран в осъществяването на големи контрабандни схеми в цяла Европа. Сни-ман да играе карти на една яхта в Монако с министрите на царя – Милен Велчев, Мирослав Севлиевски и Пламен Петров. Фрапиращото за този човек е обстоятелството, че месеци след задържането на Маргините той беше разстрелян посред бял ден в центъра на София.
Вторият – Никола Дамянов, финансист, свързван с групировката ТИМ, почина скоро след задържането на Маргините. Официалната версия за смъртта му е инфаркт. Към днешен ден от трите мишени жив е само Любен Гоцев. С две изречения – човек, участвал в ръководството на БКП, комунистическите тайни служби и изобщо в ръководството на държавата в началния, мътен период на промените. С добри връзки и сред новосформираните бизнес среди и силовите групировки.
Съдебният процес по това дело стана известен с постоянното отлагане на заседанията. Причините основно бяха различни заболявания на адвокати и подсъдими. Съдебната сага послужи за обвинения в мудност на съдебната ни система. Последваха оплаквания и оправдания пред Брюксел и промени в законодателството за ускоряване на наказателното производство. Междувременно една част от подсъдимите бяха пуснати от ареста, включително и братята Маргини. В началото на 2010 година те бяха обвинени за убийството на радиоводещия Боби Цанков. Тогава големият брат Красимир отново бе задържан, а малкият – Николай, изчезна и до днес не е известно къде е.
Така се стигна до присъдата на Софийския градски съд. Тя е изключително интересна. Първата съдебна инстанция прие, че е имало приготовление за убийства. Постанови различни присъди за участниците в тези деяния, НО оправда братята Красимир и Николай Маринови. А тяхното обвинение беше, че са поръчали убийствата. Т.е. съдът приема, че органите на досъдебното производство не са събрали доказателства кой е поръчал престъпленията. Разбира се, прокуратурата веднага заяви, че „е загубена една битка, но не и войната“, т.е. ще протестира съдебния акт и ще иска ревизия от горната инстанция.
Макар и сдържани, интересни бяха политическите реакции след присъдата. Бойко Борисов и Цветан Цветанов пуснаха по една стрела към съда. Борисов с укор каза, че не разбира как така за едно обвинение едните подсъдими били виновни, а другите невинни. А Цветанов посочи присъдата като продукт на не реформираната съдебна система, но изрази увереност, че по делата, започнати по негово време, това не може да се случи.
За Румен Петков след всички скандали и отстраняването му от министерския пост едва ли има значение дали е получил една плесница повече или по-малко. Това не може да промени обществената оценка за него. Но все пак той се зарадва на съдебната констатация, че е била разкрита организирана престъпна група. Няма значение, че не е ясно кой я е организирал и ръководил. Но както се казва, „когато няма риба и ракът е риба“.
Това дело беше знаково и особен елемент от политиката на тройната коалиция и правителството на Станишев за поставянето под контрол на престъпността в страната. Румен Петков искаше да направи пробив и да прекрати поредицата от демонстративни убийства по отношение на знакови фигури от подземния свят. За постигане на целта бяха използвани комбинирани похвати от натиск и тайни поговорки. Фигури като братята Маргини бяха задържани, а други босове бяха посъветвани да напуснат страната за периода преди приемането ни в Европейския съюз. Тази амбиция на Петков обаче беше с ограничени възможности заради много обстоятелства и основно заради това, че организираната престъпност в страната е рожба на собствената му партия. И по това дело тази обвързаност лъсна по своеобразен начин. От една страна, знакова фигура на бившата комунистическа партия и тайните й служби като Любен Гоцев е превърнат в мишена на подземния свят. По делото става ясно, че основните обвиняеми – братята Маринови, се познават с него. Разминавали са се по коридорите на хотел „Орбита“. Знаково място. Оттам са се управлявали паричните потоци на Първа източна международна банка, наречена по късно банката на СИК. Та ген. Гоцев и братя Маринови са имали работни места в този хотел. Днес на всички е ясно, че случайни хора не е могло да влизат в тази сграда, камо ли да имат работни места там. От делото обаче не става ясно какви са подбудите бившите колеги от „Орбита“ да стигнат дотам едни да пожелаят смъртта на друг. Интересно е, че в едно интервю самият Любен Гоцев казва, че ако наистина е имало заговор за смъртта му, той знае кой е поръчителят! Това някак си звучи като публично предупреждение. Интересно е дали адресатът му е бивш съпартиец на Гоцев? Този въпрос възниква, защото в друго интервю Румен Петков казва, че пред него е ходатайствано за братята Маргини. Това е направил Цветко Цветков – полковник от 6-то управление на Държавна сигурност и сега висш функционер на БСП. Румен Петков откровено разказва, че Цветков го е съветвал да внимава с Маргините, защото „те са наши момчета“.
За съда има значение това, което се съдържа като доказателства между кориците на конкретното дело. Принципът е: „Това, което го няма в делото, го няма на света“. За обществото и формирането на общественото мнение обаче има значение всичко, включително и това, което публично говорят основните участници в събитията. По делото за убийството на Андрей Луканов бе постановена оправдателна присъда, но обществото е убедено, че го ликвидираха собствените му съпартийци. Така че и това дело може да завърши с оправдателна присъда, но хората вече знаят, че става въпрос за разчистване на сметки в средите на бившата компартия.