ген. Атанас Атанасов: Проектът „Гоце

По времето на късния социализъм най-безполезните хора за обществото (ако е имало такова) бяха щатните служители на комсомола. Своеобразният кадрови резервоар на комунистическата партия се беше превърнал в средище на агресивни кариеристи.
В тези среди като неписани норми на поведение бяха изкристализирали пошлост, подлост, нахалство и нездрави човешки страсти. Там се раждаха и претворяваха безброй безполезни инициативи.
Много показателна беше ситуацията с израждането на бригадирското движение например. Ученици и студенти прибираха селскостопанската реколта и вършеха друга черна работа за жълти стотинки. Организацията и цялостното управление на тази дейност се осъществяваше от бригадирски щабове на комсомола. Цели дузини от щатни комсомолски дейци важно кръстосваха страната и раздаваха команди. Ядяха и пиеха за сметка на бригадирите, а в края на сезона получаваха тлъсти заплати.
Комсомолът беше мястото за израстване на бъдещите ръководни кадри в държавата. Оттам се „развиваха“ в йерархията управленците в различните сектори. Най-верните отиваха в щатния апарат на партията и МВР. Други бяха „спускани“ за стопански ръководители в икономиката. Комсомолът беше сериозен кадрови донор на средствата за масово осведомяване. Културно-масовата „работа“ беше ресор на широкоспектърните комсомолски дейци. Това положение на младежката комунистическа организация я правеше притегателен център за агресивните кариеристи.
Хората, минали през тези структури, имат трайно утвърдено чувство за елитарност и запазени права. Това е своеобразната люпилня за началници в комунистическата държава. И така едни хора, научени да бъдат началници независимо на какво, днес продължават усилията си.
Точно такъв тип хора с такива навици стоят в основата на т.нар. нов проект на президента Георги Първанов. В това начинание няма нищо ново освен новия етикет. Последните набори на комсомола бяха около Първанов, когато се организира и осъществи вътрешнопартийният преврат в БСП през 1996 г. Техните имена може да се прочетат сред учредителите на „генералското движение“. Впрочем комсомолските попълнения в Държавна сигурност са солиден елемент от кадровата политика в специалните служби на комунистическата държава: Впоследствие те бяха идеолозите на т.нар. „Нова левица“ и „Коалиция за България“. Организираха срещи като тази в Лесидрен и т.н. След това два мандата бяха най-близкото обкръжение на държавния глава Георги Първанов.
Сега идва краят на тази своеобразна държавна трапеза и трябва да се измисли и претвори нова схема за оставането на комсомолците на топла държавна служба. Ето това е основният мотив на обкръжението на днешния президент да търси политическа форма за оцеляване.
Осъществяването на всяка политическа дейност изисква финансиране. Трябва да се издържа апарат, да се купуват коли и техника, да се плащат бензин и командировъчни пари. Необходими са сериозни разходи за отразяване на събитията чрез реклами и медии.
За новата формация на Георги Първанов такъв проблем не стои. Решението е налице и то се казва бюджет на президента:
Чрез държавните средства се решават всички тези въпроси. Основната част от участниците в бъдещата политическа формация на държавния глава просто са служители в неговата администрация. Освен че са добре платени, тези хора са осигурени с държавно платен офис, техника. На тяхно разположение са секретарки и друг персонал. Президентството ползва няколко дузини служебни автомобили, обслужвани от подчинената на институцията Национална служба за охрана. Всяко пътуване и нощуване извън София се осигурява с командировъчни пари. Всичко това показва, че финансовото осигуряване на бъдещата политическа формация е за сметка на държавния бюджет. А такова финансиране имат под формата на държавна субсидия само представените в парламента партии и коалиции, т.е. в конкретния случай имаме скрито финансиране с държавни средства на една политическа дейност, което е злоупотреба с власт.
Да не говорим за пътуванията и посещенията в различни населени места на самия президент. Напоследък той обикаля страната постоянно. Уважава всяка покана било за различни празници, било за културни прояви. Среща се с местни формални и неформални лидери. Съчувства им за тежкото икономическо състояние и не пропуска да атакува правителството за това. Основните му послания са предварително заучени, представляват критика за социалнобитовото положение и обикновено не са свързани с повода за посещението му в даденото населено място.
Какви са целите на Първанов като лидер на т.нар. левица с тази политическа формация? Партията майка БСП е силно дискредитирана след управлението и чрез тройната коалиция. За няколко години не може да се промени отрицателното отношение на хората към тежката корупция.
За предстоящите местни и президентски избори е наложително да се предложи на народа нова опаковка на левицата. Нов етикет е необходим, за да пробутат старата развалена стока. Така зад напудрения образ на президента с два мандата се подреждат старите муцуни, всички кадри на бившата компартия. На практика структури в страната има БСП, другите организации са кухи.
Те имат само лидери кариеристи, които с охота се снимат до Георги Първанов. Така че става дума за ново издание на всички ония политически образувания, базирани на структури и отделни лица от бившата комунистическа партия. Тази среда е една и съща и през годините Първанов я е организирал под различни форми в зависимост от конкретната нужда. Сега просто трябва да се осигури поредната изборна кампания.
Не може обаче да се отрече, че бившите комунисти са дисциплинирани и добре организирани. Поредната измама, която готвят, ще бъде съпътствана с различни фойерверки. Ще има и скърцане със зъби в някои среди на БСП.
Ще има имитация на противопоставяне и конкуренция. Но в крайна сметка на изборите ще се яви отново една коалиция, наричана лява. Целите на това образувание под егидата на Първанов ще бъдат явяване на балотаж за президент, а там не се знае за кого ще играе ДПС. Спечелване на колкото се може повече местна власт. И така задачата за максимално концентриране на левите гласове на един полюс ще бъде изпълнена. А след това ще започне истинската атака на изпълнителната власт. За нея може да не се воюва, а да се договаря.
Около т.нар. политически проект на Първанов тепърва ще се шуми. С държавни средства ще се организират срещи, дискусии, семинари. Ще се прелива от пусто в празно. Ще слушаме и гледаме известни „експерти“ от всички области. Всичко това ще бъде съпътствано от активни мероприятия, специалитет на прикритите в задкулисието на Първанов негови колеги и началници от ДС. Тази агресивна посредственост, която е основна спирачка на съвременното ни развитие, ще воюва за ново място в политическия пейзаж на България.
Въпросът е могат ли Първанов и компания да бъдат политическа алтернатива за развитието на страната ни? Отговорът би бил положителен, ако няма кой на висок глас да демаскира поредната комунистическа измама.
А за да не се случи това, единствено хората от средите на Синята коалиция могат и трябва да се опълчат.
Защото видно е, че Борисов не иска да воюва с Първанов. Независимо от вербалните стрели, които двамата си разменят, в техните отношения има много задкулисни посредници. С тяхна помощ ще тече процес на разпределение на властта. Някои от посредниците планират размяна на местата и ролите, както в Русия. Други прогнозират в недалечно бъдеще коалиция между ГЕРБ и левицата. Изобщо обмислят се общи планове и действия.
Затова истинската алтернатива трябва да се гради в средите на традиционната десница. На първо място, трябва да се припомнят на българските избиратели всички „подвизи“ на Първанов през десетте години на неговото президентство. Използването на тази, властова позиция за уреждане на тлъсти обществени поръчки за приближени кръгове по време на правителствата на Сакскобургготски и Станишев. На практика отговорността на Първанов за тези две правителства е най-малкото равна на тази на двамата премиери и Доган, ако не е и по-голяма. Фактически големите пари от държавния бюджет се разпределяха с посредничеството на президентските хора. Сътрудничеството на двамата агенти на ДС Първанов и Доган в цялостното разпределение на властта е много важен аспект.
Трябва да се изясни детайлно и публично ролята на държавния глава, свързана със сътрудничеството му с Държавна сигурност с псевдоним Гоце, и изобщо политиката му за реставрация на комунистическите тайни служби. Не на последно място, да се изяснят ловните подвизи на Първанов. Например оня лов до Симитли в деня за траур по повод жертвите на жп катастрофата до Червен бряг.
Изобщо направи ли Георги Първанов за десет години нещо полезно за България? Нещо, с което да бъде запомнен. Справедливият отговор е – не. Но това трябва да го разберат българите.

в-к „Седем“