ген. Атанас Атанасов: Параграф 12 като параграф 22

Преди и след Нова година се развиха няколко обществено-политически сюжета, които имат пряко отношение към сектора за национална сигурност. Единият е свързан с обявяването на поредната порция държавни служители, принадлежащи към репресивния апарат на комунистическия режим. Оказа се, че голям брой български Дипломати са били служители или секретни сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателната служба на Българската народна армия. Към днешна дата посланиците ни в немалко страни от НАТО и Европейския съюз са от тази категория. След обявяването на решението на Комисията по досиетата външният министър реагира остро и заяви воля за отзоваване на обявените лица от задгранична работа. Министър-председателят заяви, че България не може да бъде представлявана пред външния свят и особено пред съюзниците ни от сътрудници на комунистическите тайни служби. В навечерието на новогодишните празници правителството взе решение за освобождаване на дипломатите агенти, назначавани от него, и предложи на президента Георги Първанов да издаде укази за освобождаване на посланиците. И този път днешният държавен глава показа, че той е първо „Гоце“ и след това всичко останало, т.е. като сътрудник на Първо главно управление на ДС Първанов се опълчи в защита на съотборниците си. Подобна позиция заеха и всички от БСП. И това едва ли е изненадало някого, защото толкова години след демократичните промени у нас въпросът с досиетата остава нерешен именно защото ДС получи политическа подкрепа от бившата комунистическа партия. Днешната БСП винаги е имала лицемерна позиция за комунистическото наследство в областта на сигурността. На думи заявяват едно, а на практика с всички усилия вършат обратното. Успоредно с това никога не пропускат да насочат удара към… Иван Костов. „Защо, когато Костов имаше четири години цялата власт, не отвори досиетата“ – питат настойчиво бившите комунисти. А кой закри комисията по досиетата с председател Методи Андреев?! Да, това стана по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, но инициаторите на закриването на комисията „Андреев“ бяха генералите от ДС Бриго Аспарухов и Тодор Бояджиев – тогава депутати от БСП.
Днес въпросът е има ли политическа воля за освобождаване на държавните институции от зависими лица от репресивния апарат на комунистическия режим. Има действащ закон и комисия, която го прилага. Обявени са стотици имена на лица, които са работили или сътрудничили на ДС. Но… Има едно но. В закона има параграф 12, според който лицата, заемали или заемащи началнически длъжности в разузнавателните служби, не се обявяват. Този текст беше пробутай в закона в последния момент при приемането му на второ четене в парламентарната зала. Той означава, че имената на редовите офицери от тоталитарните служби се обявяват, а имената на началниците им остават тайна. Според признания на депутати от управляващото мнозинство на 40-то Народно събрание става въпрос за около 40 лица. Тази своеобразна пробойна в закона е изключително важна. Тази малка вратичка е създала възможност да бъдат прикрити висшите офицери от комунистическите служби, които са работили или продължават да работят в институциите на съвременна България. За премахване на това прикритие депутати от Синята коалиция внесоха законопроект за отмяна на посочения параграф 12. Приемането или отхвърлянето на това предложение ще покаже дали управляващите от ГЕРБ имат волята да се освети цялата истина за кадровите служители на комунистическите тайни служби.
Друг много важен въпрос е обстоятелството, че премиерът Борисов демонстрира воля да бъдат отзовани от чужбина посланиците ни, свързани с тоталитарните тайни служби. Също така предприе действия за освобождаването на един министър и един зам.-министър по същите причини. В същото време има четирима областни управители – на Варна, Бургас, Русе и Сливен, които са били щатни офицери от ДС. Тях премиерът отказва да ги освободи с мотива, че като щатни служители на комунистическите служби са работили за държавата, а и техните длъжности не били високи в държавната йерархия. Тази мотивация е несъстоятелна. От една страна, отговорността на офицерите е по-голяма от тази на агентите на службите, защото те са били облечени във власт да вербуват агентите и да им поставят задачите. От друга страна, областните управители се назначават лично от министър-председателя и имат ранг на зам.-министри, т.е. тяхната позиция във властта е много висока. Това са представителите на премиера на определена територия в страната. Накратко казано, предстои да видим имат ли воля управляващите да се огласи цялата налична информация за лицата, свързани с комунистическите тайни служби. И по-важното – има ли воля лично премиерът да освободи висшите държавни длъжности от лица, зависими от комунистическия репресивен апарат. В този ред на мисли е добре да се напомни, че у нас има действащ закон, обявяващ комунистическия закон за престъпен“.
Другият сюжет, пряко свързан с националната сигурност и развил се непосредствено след Нова година, са изнесените в публичното пространство данни за подслушани и записани телефонни разговори между вицепремиера Симеон Дянков, неговия заместник Владислав Горанов и шефа на Агенция „Митници“ Ваньо Танов. Огласяването на тези разговори е скандално по много причини. На първо място, парламентът чрез своята специализирана подкомисия следва да провери и даде публични отговори на редица смущаващи въпроси. По всичко личи, че става дума за специално разузнавателно средство – подслушване, проведено от МВР. Да се провери и изнесе информация по какъв сигнал и за какво престъпление е проведено подслушването. Каква информация е била събрана при това СРС и имало ли е основание за търсене на отговорност от някого. Реакциите на институциите по случая са обезпокоителни и издават незачитане на законовия ред на най-високо ниво в държавата. Министър-председателят в пространни интервюта по телевизиите не за пръв път заяви, че министрите в правителството трябва да работят под напрежение и с мисълта, че са подслушвани. Даже трябвало да се мразят. Като оставим настрани перманентния популизъм на Борисов, тук възниква питането какви хора е назначил за министри, има ли им някакво доверие и изобщо отбор ли е правителството или банда. От друга страна, за да се приложи някакво СРС, има изисквания в закона за основателно предположение за подготвяно или извършвано тежко престъпление. В случаите на подслушвани министри имало ли е такива данни и какво е станало при проверката им?! Защото на министър-председателя трябва да му се обясни, че прилагането на СРС като превантивна мярка някой да не извърши някакво престъпление е недопустимо. Още повече то е злоупотреба с власт, защото конституцията защитава правото на личен живот. И няма значение за прилагането на закона какво публично казва по въпроса един или друг министър. Още повече че е доста съмнителна демонстрацията им на такава лоялност към премиера.
Трябва да е ясно, че отговорността за разрешаването, експлоатацията на СРС и опазването на резултатите от тях е пряка отговорност на вътрешния министър Цветан Цветанов. Парламентарната подкомисия трябва да провери дали самият Цветанов законосъобразно разрешава прилагането на СРС. Впоследствие как се използват резултатите от експлоатацията им. И не на последно място как се пази тайната на целия процес и придобитата информация. Защото, след като Цветанов излезе на парламентарната трибуна и изчете някакви СРС-та за прословутия случай в Горна Оряховица, сега да направи същото и със записаните разговори за колегите си. Защото и в двата случая има повишен обществен интерес!
Ако излезем от детайлите на конкретния случай, ще се види, че при това управление често се действа на ръба на закона с информация, придобита от СРС. Не са редки случаите, в които такава информация се публикува в медиите. Даже често си личи, че тя се „изпуска“ целенасочено, за да се нанесе удар на неудобни на властта лица. Сякаш се действа по принципа на шопа -„законът е широка врата у поле и само баламите минават през нея“. А законът, на първа място, трябва да се изпълнява от институциите, за да може да се култивира правна култура у хората. Защото как да се очаква гражданите да спазват закона, когато те виждат обратното от хората във властта!

в-к „Седем“