Ген. Атанас Атанасов: От какво се страхува Филчев

В едно популярно телевизионно шоу беше обсъждан въпросът дали ще бъде арестуван бившият главен прокурор Никола Филчев.
Първо по темата се произнесоха две дами – политолог и адвокат. В. същото телевизионно предаване евентуалният арест на експрокурора бе разискван и от екстрасенси. Това сякаш беше кулминацията на медийния рейд на Филчев.
За няколко дни той обиколи всички сутрешни телевизионни блокове, говори по радиа, даде интервюта във вестници. Навсякъде разясняваше какви права има един обвиняем и какъв е редът за привличане на лицата към наказателна отговорност.
Но му личеше, че го е страх да не го приберат. А екстрасенсите гадаеха дали и кога може да се случи това. Интересно е дали самият Филчев е гледал това предаване, защото то най-вероятно беше предназначено основно за него.
Цялата тази картина със запъхтения от тичане по телевизии Филчев сякаш е някакъв отрязък от днешната действителност в държавата. Един човек, мястото на когото е да отговаря в съда`за всичките си безобразия, е поставен в положение да прави своеобразно шоу. И тази ситуация е създадена съзнателно от управляващите. От предишни изяви на бившия главен прокурор знаем, че той обича да създава суматоха в публичното пространство, но когато сам е подготвил сценария.
Този път му се наложи да играе по чужд сюжет и видимо не му харесваше
В годините преди да стане главен прокурор, Никола Филчев разказваше пред познати, че от американската действителност харесва образа на Едгар Хувар. Това е легендарният шеф на ФБР, който е заемал длъжността в продължение на 39 години. Сменяли се президенти и администрации, а Хувър оставал непоклатим на поста си. Твърди се от съвременници, че причината за това била информацията, с която разполагал шефът на ФБР за политическия елит на Щатите. Информация, придобивана със специфичните средства на специалните служби – от агенти и подслушване на телефони. Ето това обяснение на обстоятелствата за продължителния престой на Едгар Хувър на поста му много впечатлявало бившия главен прокурор. Явно тези впечатления са дали своето
сериозно отражение върху психиката на Филчев и са имали важно значение за поведението му по време на т.нар. „Филчев гейт“. Този грандиозен за времето си скандал избухна на 28 юли 2000 година. Във вечерните новини на всички медии изтече съобщение на прокуратурата, че в дома на главния прокурор Никола Филчев са открити подслушвателни устройства. Последваха арести на различни служители от МВР.
Цялата държава съсредоточи вниманието си върху „разкритията“. Беше прекъсната ваканцията на Народното събрание и се насрочи специално заседание за разискване по темата. Беше освободен от длъжност главният секретар на МВР Божидар Попов. Изведнъж главният прокурор стана централна фигура. С него започнаха да се съобразяват постоянно последните нива в държавата. Това даде възможност на Филчев и една група негови приближени прокурори (основно бивши военни) да издевателстват върху службите на МВР. Започнаха да привикват на разпит безразборно служители от различни оперативни служби и да ги притискат за щяло и нещяло. Както се казва: „Един гледа сватба, друг гледа брадва“. В медиите започна да тече постоянно чувствителна информация. Беше написано подробно за специфичните способи и методи на Специалните служби, които по закон бяха от най-висш ред на секретност. Това трябваше да се преследва от прокуратурата, а на практика оттам контролирано се подаваше информацията. На всичко отгоре през зимата на 2000/2001 година по заповед на глав ния прокурор една комисия от прокурори влезе на проверка в службите за подслушване и проследяване. Впоследствие години наред се търгуваше на черно придобитата от там информация
Хора, опасни за сигурността и обществения ред, бяха научили кои служители от МВР са се занимавали с тях, кои началници са разпореждали това. Накратко – беше нанесен погром върху сигурността на държавата. Той беше организиран от няколко бивши служители на Държавна сигурност под контрола на началниците им на „Позитано“ 20. По повод на тези събития бяха образувани две наказателни дела. Те се влачиха с години и когато завършиха с оправдателни присъди, обществото вече беше забравило за скандала. Установено беше безспорно, че намерените технически средства в апартамента на Филчев са монтирани по времето на соца и никога не са били експлоатирани.
Цялата тази афера беше замислена и проведена с политическа цел
Да се нанесе удар върху правителство¬то на ОДС с обвинението за злоупотреба с власт и нарушаване на човешки права. И това беше само началото. Впоследствие по нареждане на Филчев бяха образувани поредица от поръчкови дела срещу политически неудобни лица. Неудобни на бившата компартия и нейната ДС. Имаше множество чисто политически изказвания от страна на главния прокурор. Основното в тях винаги се състоеше в това, че „приватизацията при Костов е била престъпна“, „предприятия за милиарди са продадени за жълти стотинки“ и т.н. В същото време наказателните дела за банковите фалити от времето на Жан Виденов се провалиха заради нескопосани обвинения. Дали прокурорите бяха некадърни, или обвиненията нарочно бяха опропастени? Каквито и да са причините отговорността за източените милиарди не беше потърсена. С откраднатите пари след това се купуваше собственост и така се създаваха олигархичните кръгове.
Това, че Филчев като главен прокурор не предприе действия за търсене на наказателна отговорност от крадците по време на масовата приватизация и банковите фалити, е факт.
Но има фрапиращи случаи на злоупотреба с власт
от негова страна и то за защита интере¬сите на хора от висшата комунистическа номенклатура. Такъв е казусът със зетя на комунистическия диктатор Тодор Живков – Иван Славков-Батето и ВВС. През 2004 година избухна голям между-народен скандал, уличаващ българския представител в Международния олимпийски комитет Славков в корупция. Известната английска компания за радио и телевизионни предавания ВВС решава да провери дали слуховете за корупция в МОК са основателни. За провеждането на журналистическо разследване регистрират специална подставена консултантска фирма, която да проведе лобиране за това Лондон да бъде избран за следваща столица на олимпийските игри. Журналисти се представят за лобисти и провеждат поредица от срещи с лица, за които подозират, че се занимават с „купуване на гласове“. У нас те се срещат с Иван Славков, който е председател на Българския олимпийски комитет и член на МОК. Срещата е устроена в хотел „Радисън“ в София. Посредник е сърбинът Горан Такач. Срещата е записана със скрита камера и впоследствие по ВВС е излъчен филм със заглавие „Да купиш игрите“. От кадрите става ясно, че Славков приема оферта за осигуряване на гласове за кандидатурата на Лондон и то от фирма, която защитава корпоративни интереси. Впоследствие Славков й Такач разпространиха версия, че са приели срещата с цел да разкрият кой организира корупционна схема за купуване на гласове. Никой не повярва на тази легенда и по-късно Батето беше изваден от МОК.
Още при избухването на скандала Иван Славков посети главния прокурор Филчев в кабинета му. На срещата беше дадена публичност. Прокуратурата покъсно съобщи, че е образувано наказателно разследване за провокация към подкуп и неправомерно използване на СРС. На всички беше ясно, че от това дело няма да излезе нищо. Чисто юридически в случая нямаше данни за извършено престъпление, защото деянието на англичаните не е общественоопасно, а напротив е общественополезно. Но демонстрацията на главния прокурор Никола Филчев беше ясна и еднозначна. Това действие злепостави България в международен план. Във вътрешнополитически план то имаше още по-силен знак, защото означаваше специфична протекция на човек от семейството на комунистическия диктатор Тодор Живков. Тогава за оправдание се пусна слух типично в стила на комунистическите служби, че Филчев е бил подтикнат да действа в защита на Иван Славков като носител на най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“. Този слух напомни за тази награда, която се дава за особени заслуги към българската държава. А какви са особените заслуги към България на Иван Славков сигурно знае единствено наградилият го – президентът Георги Първанов. Както и какви са заслугите на самия Филчев, че беше изпратен за посланик в Казахстан.
Редица са безобразията, извършени от бившия главен прокурор Никола Филчев. Някои от тях само са предизвикали душевни страдания у засегнатите, но други са си чисти престъпления. Въпросът е защо се разиграва шоу по медиите с този човек?
Защо не се предприемат наистина действия за търсене на наказателна отговорност за онези престъпления, за които са останали доказателства? Публичното обвинение, по-точно оповестяването на публично подозрение за евентуална съпричастност на Филчев към извършени престъпления е много рисков ход. Особено когато е отправено от лице, облечено във власт, както в случая вицепремиерът и вътрешен министър Цветанов. Това, от една страна, създава у хората впечатлението, че институциите нямат доказателствата за предприемане на легитимни действия и затова действат чрез публично опозоряване. Така се дава възможност на заподозрения обратно да предприеме действия за изграждане на образа на жертва. А по принцип, когато властта действа неуверено, мнозинството започва да симпатизира на жертвата, макар и тя да е мнима. Ето как министър Цветанов с неуверените си действия, изразяващи се основно в публично говорене, може да превърне такива зли демони като Никола Филчев и Румен Петков в мъченици. Особено ако не бъдат обвинени по съответния законов ред.

в-к „Седем“