ген. Атанас Атанасов: Мълчанието на Първанов и другите

Вотът на доверие към правителството мина, а скандалът със специалните разузнавателни средства остана. По отношение на оповестения разговор между министър-председателя Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов въпросите към момента са без отговор. Едно разследване на този случай би следвало да започне с изясняване на обстоятелствата от обективната действителност, а именно да се установи с какъв акт на Агенция „Митници“ е отнет лицензът за производство на бира във фабриката в град Мездра. След отнемането на лиценза имало ли е проверка на митническите органи за спазването на тази забрана? Възпрепятствана ли е тази проверка? Отговорите на тези въпроси могат да се получат при една документална справка в Агенция „Митници“. Ако е била възпрепятствана тази проверка, да се търси кой и защо е извършил това закононарушение.
Всичко това може да бъде изяснено, без да се търси имало ли е специално разузнавателно средство, кой е бил засечен по него и какъв е бмл разговорът. Защото ако тази проверка е била възпрепятствана, затова има длъжностни лица, които носят отговорност за действията си.
Другият въпрос, който стои без отговор, е защо решението на Административен съд – град София, с което се отменя отнемането на лиценза на производителя, не е обжалвано от Агенция „Митници“ пред по-горната инстанция. След изясняването на всички тези въпроси вече следва да се обсъжда имало ли е разговори по телефоните и кой какво е казал.
От всички публично известни факти по скандала обаче се вижда, че разследването върви в обратна посока. Усилията са сякаш насочени към изясняване на това дали са прилагани специални разузнавателни средства, чии разговори са записани и накрая всичко стига до задънена улица. Премиерът Борисов не отговаря пряко на въпроса давал ли е разпореждане на шефа на митниците за прекратяване на митническа проверка. От парламентарната трибуна обясни, че президентът му се обадил и казал, че имало натиск от митниците върху шефа на федерацията по баскетбол, който бил собственик на производителя на бира „Леденика“. Георги Първанов дълго мълча по темата, но междувременно освободи от длъжност шефа на юридическия си екип Сашо Пенов, като го направи, без публично да съобщи мотиви за това. Хората си обясниха това действие на президента с факта, че Пенов е бил адвокат на бирената фабрика по делото пред административния съд. Внушението зад всичко това е, че не президентът, а някой от подчинените му самоволно е използвал името на институцията за търговски цели.
Но Борисов не каза, че юридическият съветник го е занимавал с лиценза за производство на бира, а че това с сторил самият президент.
Доста време институциите не отговаряха на въпроса провеждано ли е специално разузнавателно средство подслушване по отношение на шефа на митниците Ваньо Танов. Когато стана ясно, че Танов бил подслушван от прокуратурата по реда на образувано досъдебно производство, към медиите изтече информация, че записи на негови разговори с премиера и министри не са докладвани на наблюдаващия прокурор. И тук възниква тежкото съмнение дали е спазена технологията за прилагане на специални разузнавателни средства, разписана в закона. Законът изисква съдържанието на информацията, получена като резултат от подслушването, да се записва на материален носител. Впоследствие това, което е записано на материалния носител, трябва да се отрази и на хартия. Това са основни изисквания към оперативно-техническата служба на МВР-ДО-ТО. Също така императивно изискване на закона е информацията, пренесена на хартиения носител, да съответства буквално на направения запис. След изпълнението на този технологичен процес законът казва, че информацията незабавно се изпраща на органа, направил искането за използване на специалното разузнавателно средство, т.е. в конкретния случай всички разговори, които Танов е водел по подслушваните телефони, е трябвало да бъдат записани, впоследствие пренесени на хартиен носител и незабавно изпратени на прокурора, който е поискал подслушването. Ако за периода на подслушване има проведени разговори, чието съдържание не е стигнало до прокурора, има нарушение на закона. Явно сме изправени пред такава хипотеза, защото нена-зован източник от прокуратурата е съобщил за медиите, че при заявителя не са постъпвали съобщения за разговори на Танов с премиера и с други министри от кабинета. Тази хипотеза може да бъде лесно проверена и то по документи. Всяко едно съобщение (така се нарича стенограмата на хартия от проведен разговор) се датира и номерира и се вписва в специален регистър на службата, приложила СРС-то. По същия начин при получаването на този документ при службата заявител тези реквизити отново се вписват, във входящ дневник, т.е. трябва да има пълно съответствие между изходящия и входящия дневник на двете служби. И още нещо, при направена разпечатка за всички проведени разговори на подслушвания абонат за всеки един разговор трябва да има съответно изготвено писмено съобщение от службата, осъществила подслушването. При тази документална проверка може да се установи дали има спестени разговори. Например, ако на посочена дата е проведен разговор между подслушвания абонат и друг телефон, то в разпечатката ще се види по кое време е проведен разговорът и какво е неговото времетраене. Съответно техническата служба трябва да е записала този разговор, а впоследствие да е изготвила Писмено съобщение с неговото съдържание. Това съобщение като писмен документ да е заведено в регистъра на тази служба, а след това да е изпратено и заведено във входящия регистър на службата, поръчала подслушването. Ако има разговор, който не е записан и за него не е изготвено писмено съобщение, е налице сериозно нарушение на закона. Ако например в периода на подслушването на шефа на митниците Ваньо Танов той е провел разговор с друг абонат, това се отразява в съответната разпечатка, която получава всеки един абонат при оформянето на месечната му сметка. Това означава, че броят на проведените разговори за периода на подслушването трябва да съответства точно на броя на изготвените писмени съобщения с конкретното съдържание на разговорите. Ако има липса на документ за който и да било от проведените разговори, трябва да се разследва кой е нарушил закона и какви са причините за това. Това би означавало да възникне тежко съмнение за филтриране на получената информация. Така че в случая изпуснатата информация от прокуратурата към медиите, че там не са получавани съобщения за провеждани разговори на Танов с премиера и други министри от кабинета, е сигнал за нарушение на технологичния процес и би следвало да се извърши всестранно, обективно и пълно разследване на това обстоятелство. Изясняването на тези факти не изисква много време. Напротив, става въпрос за документална проверка, която може да бъде извършена в рамките на едно денонощие.
Забавянето на това разследване и публичното оповестяване на резултатите от него задълбочават съмнението в обществото, че има злоупотреба с резултатите от специалните разузнавателни средства по този случай.
Всеки един закон, приет от парламента, регламентира в преходните и заключителните си разпоредби на кой орган се възлага неговото изпълнение. Това освен всичко друго означава, че именно този орган носи отговорността за точното прилагане на правните норми. В случая законът за специалните разузнавателни средства е възложен за изпълнение на министъра на вътрешните работи. Именно върху него лежи и отговорността за контрола върху подчинените му служби по отношение приложението на закона. Ако са допускани нарушения, министърът на вътрешните работи е длъжен да вземе мерки за тяхното отстраняване и за търсене на отговорност от виновните длъжностни лица. Ако тези нарушения са довели до сериозни вреди за системата за сигурност на страната, стои въпросът за неговата персонална отговорност.

в-к „Седем“