Бившето Управление за безопасност и охрана (легендарното УБО) е структурата на комунистическата власт за прикриване привилегиите на властимащите. Не случайно то е било част. от Държавна сигурност – за да се пази дейността му от простосмъртните като държавна тайна. Чрез УБО освен пълното обслужване на висшия ешелон на властта са се раздавали коли и апартаменти без ред на хора със заслуги към еднопартийния режим.
След политическите промени през 1989 г. това звено се изважда от системата на МВР и се обособява като самостоятелна служба към държавния глава. В сравнение с УБО новата служба, наречена Национална служба за охрана (НСО), е съкратена по кадрови състав, има само охранителни функции, не развива стопанска дейност.
През годините по различни поводи са избухвали скандали около работата на тази своеобразна институция, отговаряща за последния етаж на властта. Веднъж станаха известни факти, че гардове от службата охраняват в извънработно време лица от подземния свят. Друг път се появиха обвинения за нерегламентирано събиране на информация от служителите за охраняваните лица. Съмненията, че това е вършено организирано по нареждане на началството, не бяха разсеяни категорично.
При всеки такъв скандал се изважда в публичното пространство въпросът за липсата на законова регламентация на това важно държавно звено. Освен всичко останало закон е необходим и за да е ясно на кого е подчинена тази служба и какъв е механизмът за парламентарен контрол върху дейността й.
И така 20 години. Сменя се властта, а службата за охрана работи по един правилник, приет от правителството на Филип Димитров през 1992 г. Дежурното обяснение за липсата на законодателна инициатива през различните периоди е да не се предизвиква напрежение между правителство и президент. Това, че се нарушава конституцията и част от правомощията на изпълнителната власт по чл. 105 се осъществяват от държавния глава, няма значение. Важното е мир да има между “Дондуков” 1 и 2. Това е основната причина за това особено бездействие. В същия момент обаче това състояние на нещата е някак си удобно на всички. Правилникът за работата на НСО е приет с постановление на МС. Това дава възможност без излишен шум да се променя и когато е необходимо, да се задоволи някоя прищявка, да се обслужи някаква човешка потребност, и то… за сметка на данъкоплатеца.
В тази връзка най-често променян е чл. 5 от посочения правилник. Предходните членове регламентират охраната и специализирания превоз на лицата, заемащи наистина висшите нива в държавата. Интересна промяна има в един от тези текстове през 2005 г. Тя е направена, за да се осигури с охрана и специализиран транспорт омбудсманът на държавата. Е, Гиньо Ганев не е кой да е и правителството на Сакскобургготски му прави реверанс. А пък и бившият цар има лични причини да направи този жест на господин Ганев.
Но да се върнем на чл. 5 от правилника. Този текст е много интересен. В него е регламентирано, че при повишена степен на застрашеност и на основание решение на специална комисия за това може да се осигури охрана и специализиран транспорт на различни по-важни длъжностни лица в държавата. За да се предприеме, такава мярка, е необходимо специалната комисия под ръководството на главния секретар на МВР да обсъди постъпили данни и да приеме, че съществува “повишена степен на застрашеност” за даденото лице. Т.е. трябва да има сериозни данни, че има опасност за живота или здравето на този човек и затова да се охранява и вози със специализиран транспорт. Тази възможност е предвидена за различни длъжностни лица като министри, депутати, членове на Сметната палата и т.н.
Фрапираща поправка в този член е направена чрез промяна, публикувана в бр. 78 на ДВ от 2006 г. Тогава Министерският съвет е приел, че от тази специфична услуга могат да се ползват и лицата, заемали длъжностите по чл. 3, ал. 1 от правилника. Това са президент, председател на Народното събрание; министър-председател и вицепрезидент. И не е посочено колко години, след като са напуснали поста, може да става това. За кого е въведена тази привилегия?
През август 2006 изтича една година от сдаването на властта от правителството на Симеон Сакскобургготски. По силата на същия правилник на НСО бившият министър-председател може да се възползва от специфичните услуги на службата до една година след освобождаването на поста. След изтичането на този срок той престава да бъде охранявано лице. И така към 2006 г. партията на бившия цар НДСВ е коалиционен партньор на управляващата трипартийна коалиция. Има министри в правителството и други позиции във властта, а нейният лидер трябва да се придвижва с частен транспорт и да си наеме частна фирма за охрана. Това е така, защото макар и партията да е управляваща, нейният лидер Сакскобургготски към 2006 г. няма качеството на никакво длъжностно лице в държавата. Той не е министър, нито депутат. И за да се осигури комфорт и представителност на бившето величие, за сметка на данъкоплатеца просто тихо се изменя въпросни ят член 5 от Правилника за организацията и дейността на НСО.
Ето в един такъв случай е много удобно, че дейността на НСО е регламентирана с правилник, приет с постановление на МС. Промяната е извършена от правителството на Станишев тайно и незабелязано, по комунистически. Ако трябваше да се измени закон за даване на привилегия на едно лице, пък било то и бившият монарх, това щеше да предизвика сериозен скандал и никой не би си го позволил. Не за друго, а защото за три години пълно обслужване от НСО Сакскобургготски си е спестил разходи за няколкостотин хиляди лева. Въпросът не е само за престиж, а става дума за неоснователно облагодетелстване на едно лице за сметка на бюджета. Наистина “царска” поправка, а иначе казано, архинахалство.
В конкретния случай има и един допълнителен въпрос, който си заслужава да бъде проверен по реда на парламентарния контрол!
Както бе посочено по-горе, за да се назначи охрана и специализиран превоз по реда на чл. 5 от правилника на НСО, е наложително като абсолютно условие да има заключение на специалната комисия под ръководството на Гл. секретар на МВР, че е налице повишена степен на застрашеност на лицето. Интересно през периода 2006 -2009 г. от кого е бил заплашен Симеон Сакскобургготски!? Най-вероятно заплаха не е имало и длъжностните лица от специалната комисия са си превишили правата, за да угодят на Симеончо. А това в модерния свят се нарича корупция чрез злоупотреба с власт .
Този случай, а и специалните грижи на службата за ловните и други подвизи на президента и обкръжението му показват, че и днес за някои от велможите тази структура продължава да си бъде Тодор-Живковото УБО. И когато днешните управляващи говорят за борба с корупцията, нека този път да започнат отгоре. Още повече днешният премиер Борисов е много вещ в охранителната дейност. С нея си е изкарвал прехраната и знае колко струва.
Блажени са вярващите!?
