Водещ Николай Бареков: Добро утро. Както вече знаят зрителите на Би Ти Ви и „Тази сутрин“, наш гост в предаването днес ще бъде о.з. генерал Атанас Атанасов, бившият шеф на контраразузнаването, сега подсъдим за злоупотреба със служебно положение при писането на доклада за корупцията в някои висши ешелони на властта по времето на Иван Костов. Понеже генералът е с мярка за неотклонение домашен арест, той няма да бъде тук гост в нашето студио, а виртуално ще гостува от дома си. Добро утро, господин генерал. Дали имаме връзка с вас? Атанас Атанасов: Добро утро, добро утро, господин Бареков. Чувам ви много добре. Водещ: Господин генерал, да изясним само един факт, който остана като че ли скрит от нашите колеги журналисти. Какви бяха мотивите на съда, за да ви остави в това положение – домашен арест? Ат. Атанасов: Е, съдът не прочете мотиви, само прочете определение. . . Водещ: Тоест и вие не знаете. Ат. Атанасов: . . .така че и аз не мога да ги коментирам, само мога да гадая. . . Водещ: Нека да поговорим за . . . Ат. Атанасов: Но в крайна сметка, господин Бареков, важно е да се каже това, че прокуратурата настояваше съдът да ме задържи постоянно под стража и това искане на прокуратурата не беше уважено. Водещ: Да поговорим сега за самия доклад, понеже той е в центъра на това, което се случва, докладът, който беше написан по ваше време през 1999 година. За него се знае, че е послужил за премиера Иван Костов като информация за това кои и колко министри да уволни. Поне това е публичната информация. Каква всъщност беше целта на този доклад, който вашата служба написа и кой, разбира се, ви го поръча, доклада? Ат. Атанасов: Както е известно на обществото, тогава беше публично обявено. . . министър-председателят Иван Костов възложи на две служби в Министерството на вътрешните работи – Национална служба „Сигурност“ и Национална служба за борба с организираната престъпност, да обобщят всички сигнали, с които разполагат, за корупция във висшите ешелони на властта и да изготвят съответните доклади. Тогава доклади изготви НСС и НСБОП и те бяха представени. Нашият доклад го изпратихме, съгласно закона, на президента, премиера и председателя на Народното събрание. Водещ: А откъде дойде информацията, според която написахте този доклад? Откъде вие черпехте информация и как? Ат. Атанасов: Информацията по различни канали беше събрана и беше проверявана тогава, включително аз лично съм се занимавал с проверка на една част от тези факти, но в самия доклад е посочено изрично, че не са използвани специфичните контраразузнавателни способи, които могат да бъдат използвани като специални разузнавателни средства и други такива, тъй като за тях трябваше да поискаме да ни бъде разрешено от този, който проверявахме. Водещ: Понеже тази информация, която вие сте събирал, тя е по-скоро аналитична информация, нали така, след като не съдържа данни, събрани с разузнавателни средства. Ат. Атанасов: Не, защо, има, има всякакъв вид информация в доклада. Има аналитична част, има и фактология в него. Фактите са събирани, така, използвайки лични контакти, събиране на информация, разговори, беседи и така нататък. Водещ: Вие самият сте участвал също в писането на този доклад. Ат. Атанасов: Лично съм участвал в проверката на информацията, господин Бареков, но тъй като ми се струва, че една от целите на това дело е да се стигне до източниците на информацията, аз на този етап повече нищо няма да коментирам. Водещ: Това ли е според вас целта, целта. . . и кой има такава цел? Ат. Атанасов: Една от целите. Е, разбира се, основната цел на Богомил Бонев е да използва прокуратурата за пералня преди предстоящите избори и да се опита по някакъв начин да се разграничи, че той няма нищо общо с Майкъл Чорни, а тези неща са известни на българското общество и аз не искам повече да ги коментирам. Аз обаче искам да кажа нещо днес пред. . . защото едно, едно от най-гледаните предавания е вашето и ще се възползвам от тази възможност, която имам, да попитам днес: защо днес няма доклади за корупцията, които да се готвят от управляващите? Ако някой отговори, че в българското общество или в българските институции днес няма корупция, нека да направи справка с Европейската комисия, която посочва като основен проблем за българската евроинтеграция корупцията. Така че корупция има, и то според мен много по-голяма отпреди това. Питам – защо няма доклади. А пък след това дело, което образува прокуратурата, не знам дали някой би се престрашил изобщо да докладва информация за корупцията. Водещ: Искам да ми кажете от това, което вие преди малко заявихте – кой би имал ползи и кой има за цел да разкрие източниците на информацията, която сте получил тогава при писането на доклада? Ат. Атанасов: На първо място този, който е пуснал жалбата в прокуратурата след пет години. Богомил Бонев, разбира се, иска да разбере къде е отишла тази информация и как е била събрана. И между другото, нещо много интересно прочетох, докато бях в ареста, негово изявление. Той казал – аз не се интересувам от това дали е вярна информацията в доклада, а ме интересува начинът, по който е събрана. Той сам го е казал това нещо, така че. . . ами няма да коментирам. . . Водещ: Тогава как вие си обяснявате, при положение че давате информация на премиера, на президента и на председателя на Народното събрание, защо тази информация не стигна до прокуратурата? Защо самите те не сезираха тогава прокуратурата, за да продължат проверките вече, ако е необходимо, и със специални разузнавателни средства? Ат. Атанасов: Господин Бареков, този доклад беше изпратен на прокуратурата, не мога да ви кажа кога. Малко по-късно, разбира се, след като беше получен от тези три институции. Лично президентът го е изпратил на главния прокурор Филчев. Значи оттогава сигурно са минали повече от три години, според мен, защото докладът някъде през 2000-та година е даден на прокуратурата. Не последваха никакви действия от страна на прокуратурата по фактите, които бяха изнесени в доклада. До днес имаше мълчание. Сега, в един момент, пет години след всичко това Богомил Бонев се почувства засегнат. Но аз бих казал, ако той е засегнат, има си специфичен ред. Ако се счита оклеветен, има си съд, защо занимава прокуратурата? Водещ: Имате ли вие информация. . . Ат. Атанасов: Но искам да ви кажа, че в. . . Да, чувам ви. Водещ: Имате ли вие информация от самата прокуратура, че тя е извършила проверки по този доклад и е счела, примерно, че не е необходимо да повдигне обвинение? Ат. Атанасов: Не, нямам такава информация, макар че към президентските избори през 2001 година беше публикувана информация чрез говорителя на Върховната касационна прокуратура, че по повод доклада са образувани редица следствени дела, дознания, проверки, а дали това е било вярно тогава аз не мога да ви кажа. Може да питате сега прокуратурата. Тя малко трудно комуникира с медиите, обикновено еднопосочно, но попитайте. Аз обаче искам да ви кажа, че съм много признателен на моите колеги от партия „Демократи за силна България“, че окачествиха образуването на това дело като политически акт. Защото точно за това става въпрос. На практика има съвпадение на лична отмъстителност и политически интереси в този момент между няколко лица и това дело е резултат именно на това съвпадение. На интересите на Никола Филчев, главният прокурор, на хората от партията на Майкъл Чорни и, разбира се, на сегашния вътрешен министър Георги Петканов, който в тандем винаги е действал с Филчев по отношение на мен и не само, и не само, разбира се. Водещ: Нещо съвсем, съвсем ясно може ли да ни кажете?Защо, след като партията, в която вие членувате, ви защити по тоя начин, не събра парите за вашата гаранция, а трябваше вие три дни да преспите в следствения арест и с това да тръгне. . . Ат. Атанасов: О, моля ви, вижте. . . Водещ: … приказката, че се правите на герой? Ат. Атанасов: Хората от партията ми предлагаха да съберат парите преди да бъде взета мярката, защото аз я очаквах, но не съм искал от тях това нещо. Така че получил съм пълна солидарност. Вижте, това поведение, което имах аз, това беше начинът да протестирам срещу този прокурорски произвол – невнасяйки гаранцията. Защото хората, които са наркотрафиканти в България, са на свобода срещу 1000 лева, а най-големият престъпник и човек, най-обществено опасният човек Атанасов, му искат 10 хиляди лева, и то не за пръв път. Това няма да го допусна просто, повече да се опитват да ме принуждават. Водещ: Благодаря на генерал Атанасов. Останете засега пред нашата камера в дома си. На нашата пряка телефонна линия успяхме да открием тогавашния вътрешен министър о.з. генерал Богомил Бонев. Добро утро, господин генерал. Дали се чуваме? Б. Бонев: Добро утро. Водещ: Предполагам, че гледате това интервю. Как бихте отговорили на това, което направи като твърдение о.з. генерал Атанас Атанасов за това, че целта на това прокурорско преследване срещу него е вие, генерал Бонев, да разкрие източниците на информацията, която тогава е събирала Национална служба „Сигурност“? Б. Бонев: Добре ще бъде и за Атанасов да чуе това, което сега ще кажа, защото това ще му послужи за защитата после. Целта не е важно да се разкрият източниците, специфичните средства и методи на работа на една специална служба. Целта е да се види имало ли е изобщо източници. Въпросът е в това целта на проверката е даже да не се. . . не толкова да се проверяват верни или неверни са твърденията, защото за пет години нито едно не се потвърди. Аз не знам коя партия на Майкъл Чорни има предвид той, но досега на обществото са известни само едни 200 хиляди долара от Кипър за една партия и тя е тази, в която той членува. Та вероятно тях ги визират. Но. . . в какво се състои същността на цялото това дело и това го пише в молбата до прокуратурата. Хубаво е добре да се запознае с нея Атанасов и неговият адвокат. Тука бих отворил една скоба, защо Атанасов ползва червени адвокати, много ми е интересно. Водещ: Имате предвид адвокат. . . Б. Бонев: Моите уважения към Даниела Доковска, прекрасен специалист, чудесно сме работили заедно, но интересно защо не ползва сини адвокати. Всъщност ползва ги, но само по политическа линия. Та каква е същността на делото. Същността на делото не е да се проверява всяко едно от хилядите навързани едно с друго безумни твърдения. Защото за това ще е необходима цялата машина на МВР и на прокуратурата в продължение сигурно на 10 години и пак няма да има ясен извод. Целта е да се провери има ли оперативни данни, въз основа на които е съставен докладът. Да или не. Има ли изобщо оперативни данни. Водещ: Какъв е вашият отговор, господин генерал? Б. Бонев: И отговорът ми, че проверката е показала, че няма никакви оперативни данни. Не казвам верни оперативни данни. Ако имаше и неверни, както предшествениците на Атанасов едно време в „Държавна сигурност“ са фабрикували фалшиви доноси и фалшиви, фалшиви източници на информация, аз бих възприел неговата защитна теза – ами, той беше министър, как да ги проверим? Да, неверни са, но ги има и въз основа на тях е направен докладът. Оказва се, че няма никакви източници, никакви оперативни данни и в това се изразява злоупотребата във власт и затова това дело не е за клевета. Водещ: Господин генерал, само да ви попитам тук. Според вас защо този доклад стана публичен и не ли е нормално в случая вие като засегнато лице да търсите отговорност и от източниците, които оповестиха като публичен този доклад? Б. Бонев: Първият източник, който го оповести като публичен, беше самият Атанасов в предаване на Явор Дачков още през 2000 година. Тогава, когато трябваше да се намери някакво средство да се омаловажат моите разкрития за корупция в кабинета Костов. Той се яви публично и почти преразказа съдържанието на доклада. След това докладът кой знае как се появи на страниците не къде, а на вестник „Дума“. . . Водещ: На вестник „Дума“, така беше. Б. Бонев: Да. Разполагат с него повечето редакции. Аз самият се учудвам, че докладът все още е засекретен. Няма такава нужда и според мен ще последва и това разсекретяване, за да се види, че този доклад по нищо не отстъпва и като стил, и като съдържание на оня прословут компромат, който на времето – 1998 година, беше пуснат за мен в пощенската кутия в парламента. Водещ: Благодаря. Б. Бонев: Но бих искал само едно нещо да уточня. Специалните служби са единствените, които имат привилегията да работят с така наречените засекретени оперативни данни. Единствените, повтарям. Данни, които не могат да минат през съд, защото не могат да служат за годно доказателство. Но все пак обобщени те дават някаква почти вярна представа, ако са работили добросъвестно службите. И понеже хората на господин Костов винаги са искали граждански контрол върху специалните служби, едната форма е парламентът, другата форма е съдебната власт.Ето сега това дело е форма за граждански контрол. От какво се бои Атанасов? Водещ: Благодаря. Б. Бонев: Да видим какво точно е станало – имало ли е данни или не е имало? Водещ: Благодаря на о.з. генерал Богомил Бонев, бившият вътрешен министър, който чухте пряко в ефира на Би Ти Ви. Да се върнем само за няколко секунди в дома на генерал Атанасов. Чухте основния въпрос, който повдигна генерал Бонев, господин генерал, въпрос за това дали въобще е имало източници тогава, когато е писан този прословут доклад за корупцията през 1999 година? Ат. Атанасов: Господин Бареков, аз нямам намерение в ефира на Би Ти Ви да решавам съдебното дело, т.е. следственото дело. Водещ: Няма и как да го направите. Ат. Атанасов: Разбира се, и няма да споря тук с Бонев изобщо по тези проблеми. Разбирам неговия съществен проблем, но в никакъв случай няма да съдействам той да бъде решен, защото. . . ще ви кажа само няколко думи. През есента на 1998 година, една година преди да бъдат извършени промените в правителството на Иван Костов, лично Богомил Бонев в кабинета на министъра на вътрешните работи сподели с мен, че е бил викан на среща в НИС, тогавашният политически орган на СДС, и му е било заявено, че ако не си прекрати връзките с Майкъл Чорни ще бъде изваден от правителството. Така че той самият ми е казал какви са му връзките с този човек и сега да се опитва да се разграничава, да отказва да обяснява пред обществото имал ли е връзки с Майкъл Чорни, нямал ли е връзки с Майкъл Чорни, това просто е смешно. Водещ: Добре. Благодаря на генерал Атанасов, който пряко от дома му чухте и видяхте в ефира на Би Ти Ви. Чухте и позицията на бившия вътрешен министър генерал Богомил Бонев, който зададе своя въпрос в ефира на нашето предаване, а въпросът е имало ли е източници, според които е дошла информацията, послужила за написването на доклада през 1999 година – един доклад, който продължава да бъде в центъра вече на една съдебна битка през 2004 г.