Ген. Атанас Атанасов: Внимание! Дезинформация

Има една известна българска поговорка, която гласи – „Не питай старило, а патило“ . Сетих се за нея миналата седмица при поредната ескалация на напрежение между изпълнителната и съдебната власт. И ми се иска да предупредя управляващите за опасностите и подводните камъни, с които биха се сблъскали в тази битка.
Съдебната власт като цяло не работи добре. Законът не се прилага еднакво към гражданите. Особено през последните години се наложи принципът на прилагането му в зависимост от финансовото състояние на лицата. А именно, ако си платиш, ще спечелиш делото. Ако си платиш, може и да не ходиш в затвора и обратното. Тази фактическа неравнопоставеност на българските граждани пред закона и съда силно подкопава доверието към демокрацията изобщо. Това състояние на нещата води до високи очаквания на гражданите за основна промяна в сферата на правораздаването. И те изразяват тези свои очаквания основно по време на избори.
Но властта веднъж спечелила изборите, избутва този приоритет някъде назад. Министерството на правосъдието е институция, изпразнена от съдържание. И то не за друго, а защото за министри се избират неподходящи хора. Политически трябва да се отбележи, че НДСВ нанесе непоправими вреди на съдебната система. Явно т.нар. юридически капацитет на царската партия бе насочен в друга посока или просто заложиха на това кадрово да овладеят системата. И затова през последните години от министерството не е излязъл един законопроект, който да не е катастрофирал в парламента.
Най-голям беше бракът на законодателната дейност при Георги Петканов и… за награда го избраха за конституционен съдия. А основното предназначение на Министерството на правосъдието в едно правителство е то да е ковачница на закони. Да произвежда основните законопроекти и да дава експертна оценка за останалите.
За съжаление и сега положението не е по-добро. Екипът на министерството е набързо събран и работи без посока. Внесените оттам законопроекти за изменения на НК и НПК бяха силно оспорвани в професионалната гилдия и някак на инат приети от законодателя.
Това състояние на правосъдната ни система е отдавна известно и на партньорите ни от ЕС. Затова има засилено наблюдение на определени дела, затова има периодични доклади. В тях винаги има какво да прочетеш и често именно констатациите в тези доклади се явяват катализатор за определени промени в нашите закони. Но винаги промените са конюнктурни и недостатъчни.
Всичко това говори за нужда от създаването на силен екип, който да има политически подкрепена концепция за солидни реформи в съдебната система и силата и волята да ги проведе.
За сметка на това виждаме опит да се променя съдебната система чрез експониране на скандали за нея в медиите. Да, истината за мръсотиите на тази част от държавната власт трябва да стават обществено достояние, но управляващите трябва да са внимателни да не бъдат вкарани в капан. Защо?
През последните седмици след конфликта на правителството и парламентарното мнозинство с президента се наблюдава много сериозно раздвижване в средите на бившата ДС. Оттам застанаха нащрек по две причини. Първо, заради опасността да загубят това изключително важно институционално прикритие – президентството. Гоце е един от тях и девет години им служи за специфичен стан. Оттам идваше покровителството за тлъстите далавери, а съответно това беше най-сигурното място за укритие, когато отнякъде десарите биваха подгонени.
На второ място, хората от репресивния апарат на комунистическия режим са в действие, защото новата ситуация е възможност за прекрояване на политическото статукво и завземане на цялата власт отново. Плановете, които кроят, на първо място предвиждат за кратко време правителството да си спечели колкото се може повече врагове. И то от всички страни. В тежката икономическа и финансова ситуация то да бъде нападнато от безработни, пенсионери, синдикати, работодатели и т.н. И да се провокират скандали за противопоставяне на други части от властта срещу правителството.
А хората от ДС ги могат тези работи. Цял живот се занимават само със скритите зависимости в обществото и особено на публично изявените личности. По време на мандатите на Първанов, Сакскобургготски и Станишев тези среди здраво напълниха касите си с пари. Сега могат да изкарат не една, а две кризи, без да ги усетят. Имат с какво и да плащат за мръсни поръчки. Така сега в различни луксозни кабинети от сутрин до вечер пушат пури, пият уиски и кроят заговори. Кой при кого във властта да изпратят, за да направят поредната интрига, която да мобилизира нови противници на властта. Плановете им са прости – има обективни условия за недоволство. Тези обективни условия да се използват и да се нагнети високо обществено напрежение, което да доведе до политическа криза. Предсрочни избори, а междувременно Първанов да назначи служебно правителство. А след изборите новата политическа конфигурация да налага участието във властта на части от старата тройна коалиция.
Това са плановете на хората от ДС. А вече имат и своя обединител, „единствената алтернативата“ на днешната власт – Георги Първанов. Да се сменя властта и да престанат тези ревизии, проверки, досъдебни производства и тем подобни. И да се пускат руските енергийни проекти. Това са целите!
И затова, след като ескалира конфронтацията между президентство и управляващи, та чак се стигна до им-пийчмънт, сега трябва срещу правителството да се хвърли последната част от държавата – съдебната власт. А тя е костелив орех. Правомощията и са специ-фични и ако се изправи единна срещу което и да било правителство, може да го катурне.
Като написах в началото „не питай старило, а питай патило“, имах предвид атаката на комунистическите конс-пиратори срещу правителството на Иван Костов чрез скандала „Фил-чевгейт“. Тази мръсна игра тогава беше монтирана от старите десари и хвърли прокуратурата срещу правителството. Публичният скандал нанесе на синята власт непоправими вреди, а службите и институциите бяха дестабилизирани и отклонени от основните си задачи. Днес, както стана ясно, „децата на Филчев“ са си в прокуратурата, а и в други части на съдебната власт. Те организирано трябва да помогнат на някои „октоподи“, защото произхождат от общото котило на комунистическата конспирация -ДС. Спасяването на тези специфични мекотели е част от по- голямата задача за дестабилизиране на управлението изобщо.
Затова мисля, че когато Цветанов и Борисов получават различни информации за връзки на този или онзи магистрат с „октопода“, нека да проверяват внимателно източника на тази информация, преди да я споделят с обществото. Правя това предупреждение, защото си давам сметка колко лесно в този момент на напрежение може да сработи една провокация.
А магистратите трябва да бъдат проверявани. Аз бих заложил обаче на проверката на имущественото им състояние. Защо да не се приложат към хората от правораздаването мерките, които застигнаха фолкизпълнители и други представители на културните среди. Знам, че има хора от магистратурата и техни близки, които натрупаха несметни богатства. Накупуваха и построиха имоти у нас и в чужбина. Нека да докажат произхода на средствата за тях и дали са им платили данъците. Нека се даде гласност на тази информация. Едни такива действия на държавата ще прекарат де-маркационна линия между мошениците и почтените хора в магистратурата. А последните са по-голямата част.