Ген. Атанас Атанасов: Буквалното саморъчно изявление на Доган е: „Моето семейство е Държавна сигурност”

За съжаление избирателите на ДПС не се интересуват от разкритите досиета на агентурата на Държавна сигурност. Ако прочетат досието на своя лидер, биха разбрали много неща.за характера му. В едно агентургно сведение двадесетгодишният Доган се:оплаква от семейната си среда. Описва, че не познава баща си, с втория си баща; не се разбира. Й прави едно признание, което говори много за психиката му. Буквалното саморъчно заявление на Доган е: „Моето семейство е Държавна сигурност.“ Това признание говори много и в бъдещото поведение на лидера на турците в България винаги ще си личи, че той е зависим от, комунистическите тайни служби.
Каквато и политическа ситуация да се създаде, Доган винаги е намирал начин да поведе електората си в услуга на бившата комунистическа партия. Примерите за това са известни. Той смъкна първото демократично правителство на Филип Димитров и заедно с БСП създаде правителството на Любен Беров. Много е важно да се подчертае, че в това правителство само двама или трима министри не бяха агенти на Държавна сигурност. Добре би било някой да си направи труда и да публикува конкретната информация за това, но със сигурност това е правителството с най-много агенти на ДС. Именно по време на това правителство бяха обслужвани с всякакво предимство икономическите желания на групировката „Мултигруп“. Не случайно служебният министър-председател Ренета Инджова беше заявила, че това е правителството на „Мултигруп“. Това изказване за оня момент произведе огромен скандал. Бившият премиер Беров се закани да съди Инджова и всичко потъна в мъглата на най-новата ни история. Но етикетът, че това е било правителство на „Мултигруп“, остана. Впоследствие Доган за кратко заведе ДПС в ОДС и на практика участва в смъкването на правителството на Жан Виденов. И това му поведение е обяснимо през призмата на ДС.
Към 1996 година беше създадено т.нар. „генералско движение“ в БСП, което осъществи вътрешнопартиен преврат в бившата комунистическа партия. С цената на загубване на властта в държавата офицерите и агентите на ДС взеха властта в партията. И това с подкрепата на дългогодишния верен сътрудник на ДС – Ахмед Доган. Няколко месеца след съставянето на правителството на Иван Костов ДПС напусна ОДС и в съдружие с другия партиен лидер, агент на ДС с псевдоним Гоце, започна работа за създаването на следващ проко-мунистически политически проект. Както е известно, основно с парите на Илия Павлов беше доведен Симеон Сакскобургтотски. Трябва да се припомни, че избирането на неговото правителство стана и с гласовете в парламента на генералите Бриго Аспарухов, Тодор Бояджиев и още няколко съратници на ДС. В правителствата между 2001 и 2009 година. Доган беше във вихъра си. Това бяха годините, в които всяко по- едро политическо решение в страната се вземаше с решаващия глас на лидера на турците. По-точно казано, всяко такова решение се търгуваше от Сокола. В тези години той създаде система за „разпределение на порциите“ в държавата и захранването на „обръчите от фирми“. С една част от отклонените пари създаде система за „купуване на гласове“ по време на избори. Всичко това като политическа практика носи своеобразен патентен отпечатък на Ахмед Доган.
И след толкова години на върха сега изникна казусът с получения от лидера на ДПС хонорар от 1 милион евро. За какво го е получил, кой му го е дал, каква работа е свършил? С тези въпроси се занимават парламент, прокуратура и разследващи органи, финансови и данъчни служби, Наред с всички тези въпроси се задава и още един – защо му е било на Доган да оформя с документи такъв приход? Не е ли могло да я кара както досега – всичко на името на подставени лица?
Както е известно, един от основните принципи на демокрацията е, че това е общество на, процедурите. Очевидно е, че при този- хонорар на Ахмед Доган, получен от структури на „Мултигруп“, има видим конфликт на интереси. Но за да се стигне до това решение в парламента, бяха необходими месеци и много бюрокрация. В последния момент, преди лятната ваканция на депутатите, без малко антикорупционната комисия да се провали. Пропадна и редовното заседание поради липса на кворум, та в последния момент шумно се намеси Бойко Борисов в качеството си на партиен лидер. И на извънредно заседание в последния работен ден комисията на Димо Гяуров реши, че има конфликт на интереси, и изпрати случая във Върховния административен съд. Там наесен ще започне ново действие на пиесата. От досегашното развитие на нещата интересен е детайлът с отсъствието на депутата на ГЕРБ от редовното заседание на парламентарната антикорупционна комисия. Всички обстоятелства водят до извода, че целта на това отсъствие не е било проваляне на кворума.
Целта е била да се вземе решение без участието на ГЕРБ. За това в Библията е казано: „Не ме слушай какво говоря, а ме гледай какво върша“. Това е поредното доказателство за двойственото отношение на управляващите към Ахмед Доган. На думи го сатанизират, а на практика внимават в действията си към него. Да не говорим за партията – антипод на ДПС – „Атака“. Острата риторика на лидера им Волен Сидеров срещу партията на турското малцинство не е съпътствана с действия за търсене на отговорност за безобразията и кражбите от последните осем години. Откакто са се провъзгласили за безусловен сателит на управляващите, депутатите от партия „Атака“ не са предприели нито едно забележимо действие за търсене на някаква отговорност от бившите управляващи. Сега на практика се вижда, че антитурското говорене на роднинската клика в „Атака“ е заучен ход за спечелване на националистически гласове. Зад кулисите са хората на ДС, които дърпат конците и в ДПС.
За Ахмед Доган обаче едва ли е убягнало обстоятелството, че срещу него се стреля от приятелски позиции. Както се е изразявал по друг повод неговият приятел Георги Първанов, става въпрос за „приятелски огън“ по лидера на ДПС. Много показателна в това отношение е размяната на словесни откоси между Доган и близката му журналистка Валерия Велева. Именно след оповестяването на информацията за скандалния хонорар на депесарския лидер Велева написа материал, посочващ изходната врата от политиката на Доган заради корупция. Последва такъв отговор, повдигащ завесата, за скрити финансови взаимоотношения между власт и медии, че всички участници в тази сцена бързо заровиха брадвите. Осведомени твърдят, че в потушаването на скандала лично участие е взел самият български президент Георги Първанов. Този версия е достоверна, като се има предвид приятелството му и с двете страни в конфликта. Този скандал между Доган и Велева иска отделен, задълбочен анализ за отношенията власт-медии по време на прехода. И то за задкулисните финансови отношения и специфичната търговия с влияние чрез медиите. Но посочването му тук като детайл е с цел да се покаже, че атаките срещу Ахмед Доган основно се организират от средите на коалиционните му съдружници от бившата комунистическа партия.
Но защо му е било на Доган да се договаря с дългогодишния си приятел Николай Вълканов за този хонорар? Защо е трябвало да се оформя документално това възнаграждение? Не е ли преценил евентуалните публични последици?
Цялостното поведение на Доган, далеч преди изборите през 2009 година, показваше, че на него му е ясно отиването на тройната коалиция в опозиция. Освен всичко друго на него са му били необходими документи за доказване на определени разходи, като например строежа на замъка в родното му село Дръндар. Този имот до лятото на 2008 година беше лична собственост на лидера на ДПС. През юни същата година започна проверка по искане на парламентарната група на ДСБ за собствеността на няколко имота, свързвани с Ахмед Доган. Между тях беше и парцел от 14 декара в село Дръндар. Оказа се, че това е единственият имот, лична собственост на лидера на ДПС. Подобренията върху имота, представляващи наистина замък, автоматично се превръщат в собственост на притежателя му. Тогава имотът набързо беше прехвърлен на близка до ДПС фондация, защото се оказа, че шест години не е деклариран. А това е престъпление по чл. 313 от НК, за което досега прокуратурата нищо не е направила.
С подобрения на различни имоти се сдобивали близки роднини на Доган като майка му и т.н. Ето тези разходи е трябвало да бъдат покрити.
Политическият цинизъм е отличителен белег в поведението и цялостната дейност на лидера на ДПС. И в този случай Доган смята, че откровеното му нахалство и незачитане на правилата няма да окажат влияние върху авторитета му сред;неговия електорат. Освен че избирателите му не следят отблизо политическия живот и скандалите, Доган разчита и на анадолския принцип, че „на агата му се полага повече“. Въпросът е дали приятелите му от ДС не са решили, че е време да освободи мястото за нов кадър. При такава ситуация ще сме свидетели на интересен и сериозен сблъсък.
И накрая за тези пари, както е казал народът – „Бели пари за черни дни“.