Ген. Атанас Атанасов е бивш председател на Национална служба “Сигурност”. Депутат е в 40-то Народно събрание, избран с листата на ДСБ. Известен е с това, че на 10 декември 1999 година предоставя на тогавашния министър-председател Иван Костов списък с 226 имена от доклад за корупция. Впоследствие са уволнени десет министри, сред които Богомил Бонев, Марио Тагарински и Александър Божков. В момента е общински съветник в Столичния общински съвет (СОС). Преди две години бе преизбран за председател на Софийската организация на ДСБ, в която влизаха отцепилите се от ДСБ Христо Ангеличин и Прошко Прошков. С него разговаряме за реформите в службите и отлива на кадри от ДСБ.

Как оценявате идеята за реформата в сектора за сигурност – НСО ще мине към президента, а НРС към премиера?

– Нека първо да се случи тази реформа, защото засега имаме само думи. За да се случи това нещо, на първо място е необходима много закъснялата законова регламентация, тъй като изключително важни институции на държавата повече от 20 години работят, без законова регламентация – разузнавателните служби, службата за охрана.

Нека на първо място да видим законопроекти и какво ще пише в тях и какво се предлага. От политическа гледна точка нещата бяха ясни като намерения от страна на управляващите. Цветанов като вътрешен министър и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ иска да получи цялата оперативна информация в страната, за да я употребява за политически, т.е., партийни цели.

Доколкото разбирам от това, което стана на Консултативния съвет при президента, това няма да се случи, което е нещо положително като начало. Няма да му се даде на Цветанов да управлява целия сектор за сигурност.

Как трябва да се направи законовата регламентация?

– В това отношение Конституцията го е казала – чл. 105 ал. 2 от Конституцията казва, че Министерският съвет отговаря за сигурността и обществения ред в страната, т.е., години наред управлението на тази част от сектора за сигурност, каквито са разузнавателната служба и службата за охрана от президента, беше противоконституционно. И липсата на законова регламентация даваше възможност президентът да изземва незаконно правомощия.

Вие сте коментирал неведнъж, че това се случи при двата мандата на президента Георги Първанов?

– Така е. И между другото, ако погледнете програмите за управление на правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, на челно място е записана законовата регламентация на службите и нищо повече, за да не накриви шапката на президента. За това се правеше всичко.

Пак се връщам на това – нека да видим законопроекти, за да може чрез тях да стане ясно каква е волята на правителството. Защото едно е да се говори на едро, друго е да се видят законопроектите. В тази връзка искам да ви кажа, че в този мандат Синята коалиция внесе няколко законопроекта и те бяха отхвърлени.

Ние внесохме законопроект за Държавна агенция за разузнаването – един наистина професионално изработен законопроект, който беше отхвърлен. Внесохме законопроект за закриване на Комисията за защита на класифицираната информация, между другото тя също е елемент от сектора на сигурността. Този законопроект също беше отхвърлен. Тази комисия е един абсолютно излишен орган.

Между другото и с действията си твърде много поразии нанесоха, защото тази комисия раздаде допуск до класифицирана информация на НАТО на маса агенти на “Държавна сигурност”. Мога да дам и пример с първия човек, който беше предложен за наш посланик в НАТО след приемането ни в ЕС. Възникна международен скандал, оронващ престижа на България и една година по-късно той беше назначен за секретар по външната политика на президента и му беше даден такъв допуск от същата тая комисия.

Питам аз тая комисия кога е действала правомерно. Управляващите през целия си мандат нямаха волята да регламентират тази дейност и сега в края на мандата имат такива намерения. Аз имам тежките съмнения, че тези намерения са с цел партийна употреба. Не зная дали ще се приемат тези законопроекти. Предстои да видим.

И един специфичен, чисто професионален въпрос е нежеланието на управляващите да обединят разузнавателните служби. България е 7-милионна държава и имаме две разузнавателни служби. Турция е 80-милионна държава и има една служба. Гърция също има една служба. А ние имаме две служби – за разузнаване, една служба за контраразузнаване най-после. Изобщо – една камара служби.

Големият проблем на разузнавателна общност е липсата на координация, защото се получава основа за нездрава конкуренция между службите. Те, вместо да работят по различни направления, общо взето се конкурират и се ритат по кокалчетата. Пречат си и си правят компромати една на друга. За да се избегне това е необходимо единно ръководство на сектора за сигурност.

Началото на единното управление на сектора за сигурност беше създадено през 1998 година, когато беше създаден Съветът по сигурността при Министерски съвет. Този съвет трябва да получи законово институционализиране, а не да работи с постановление на Министерския съвет. Тук ще отворя една скоба, за да ви кажа, че през ’98-ма година беше приет с постановление, защото имаше нужда от бързина.

Тогава имаше опасност от война, впоследствие имаше война по западната ни граница и за да може бързо и оперативно да се създаде координационен орган се създаде този съвет по сигурност. Впоследствие при правителството на Сакскобургготски този орган не беше свикан нито веднъж на заседание. При Станишев не знам имаше ли едно-две заседания. Беше неглижиран този орган, а той е необходим.

По отношение на този съвет имаше кадрови промени. Какво мислите за тях?

– За уволнените хора ли? Борисов действа на принципа – “всяка една опасност да изтече информация трябва да се затваря с кадрови уволнения”. Т.е., за тези хора, които той ги маха, е имал съмнения, че може през тя изтече информация, която компрометира правителството. А такава информация има, колкото искате.

Как стоите до Христо Ангеличин и Прошко Прошков в Общинския съвет. Приемате ли ги като политически номади, след това, което направиха, напускайки ДСБ?

– Желанието за бърза, политическа реализация на хора, които са по на 30 години, е разбираема, защото от една страна нямат опит, а от друга страшно много им се иска бързо да се издигнат. Както и да е. Това тяхно напускане не е проблем за ДСБ. Напротив – аз казвам, че е оздравително.

Нямаме никакви притеснения за това, че 20 души били напуснали партията. Както се казва – успех и прав им път! Няма от какво да се притесняваме. Няма да коментирам всичките им обвинения, защото няма да влизам в този диалог с тях. Много им се иска на тези младежи да влязат в някакъв сблъсък и диалог с Иван Костов, но искам да им кажа чрез вас, че те са просто на различни етажи в политиката, така че няма къде да се срещнат.