Вярвам, че 43 НС трябва да бъде по-смело и да посегне и на свещените крави в съдебната система.

РАДАН КЪНЕВ от парламентарната трибуна: Преди три месеца при откриването на предишната сесия на Народното събрание нашата позиция беше свързана с ключовите приоритети на Четиридесет и третия парламент в периода до лятната му ваканция. Днес, в средата на този период, спокойно можем да кажем, че може би не с най-доброто темпо, но безспорно настоящият парламент работи и изпълнява своите приоритети, да отчетем и оценим много високо свършеното в сферата на енергетиката, сектор „Сигурност“, спешното законодателство, свързано с фалита на Корпоративна търговска банка, и най-вече, на първо място, в сферата на стабилизирането на България в международен план, излизането от международната изолация, поставянето на България на мястото й на ключов съюзник и ключов представител на модерния западен свят на най-трудното възможно географско разположение в настоящия момент, независимо от факта, че част от българските народни представители участват активно в информационната война, която един от участниците в днешния конфликт на североизток води срещу целия Европейски съюз.

Предстоящите три месеца обаче ще дадат големите отговори за настоящето управление, а в голяма степен и за непосредственото развитие на българската държавност; ще дадат отговор за цялостното законодателство в сектор „Сигурност“; за пакета здравни промени; за процеса на избор на ключови контролни органи и регулатори и старт на процеса за избор на ново ръководство на Комисията за защита на конкуренцията. Трябва ясно да държим сметка, че ако там не се осъществи толкова сериозна промяна, каквато беше осъществена в Комисията за енергийно и водно регулиране, и не се постигне подобно съгласие за нуждата от промяна, перспективите за развитие на конкурентна икономика, за намаляване на корупцията в обществените поръчки в България са нулеви.

Ще даде преди всичко отговор на двата ключови въпроса за законодателството за балансиране на пенсионната система и най-вече предпоставката за ефективност и успех на всички тези промени, която е успешна правосъдна реформа и успешна политика за ограничаване на корупцията в публичния сектор. Нашето предложение е това да стане чрез категоричен старт на реформата, със смели конституционни промени. Няма съмнение, че това е национален приоритет, че това е волята на българските граждани. Виждаме, че дори отявлени представители на статуквото в съдебната система не виждат друг избор за себе си, освен да се съгласят и да търсят компромис, близък до максимално радикалните решения.

Вярвам, че Народното събрание трябва да бъде по-смело. То трябва да посегне и на свещените крави в съдебната система, след като е тръгнало по пътя на конституционната промяна. Ние знаем какво е мнението на българските граждани, какво искат те. Отговорът, който трябва да дадем, е къде сме ние и дали заслужаваме полученото само преди шест месеца от тях доверие.

Четиридесет и третият парламент за шест месеца доказа, че изпълнява добре своите функции.

Четиридесет и третият парламент не е послушен инструмент в ръцете на изпълнителната власт, както много предишни народни събрания, но той не е и спирачка пред необходимите промени и орган за съхранение на статуквото.

Четиридесет и третият парламент осъществява реален дебат, същински сблъсък на идеи – това често пъти забавя работата му, но безспорно увеличава качеството на вземаните решения.

Четиридесет и третият парламент има реални контролни функции върху изпълнителната власт, от които последваха реални положителни промени, включително недопускане на определени законодателни инициативи, които бяха опасни. Той показа способност за постигане на ключови национални съгласия, показа естествени, на моменти остри противоречия между управляващите в мнозинството и полезни моменти на компромис с представителите на опозицията.

Но Четиридесет и третият парламент – тук се обръщам особено към избирателите на Реформаторския блок, не е и няма да бъде революционен конвент. Това Народно събрание по състава си е консервативно и противоречиво. То е призвано да търси компромис, защото българското общество е много разделено, и то трябва да търси компромис.

Време е да сложим край на острото противопоставяне в българската политика, време е да сложим край на езика на омразата, време е да имаме нетърпимост не към политическия си опонент, а към всеки един корумпиран политик, независимо дали е от опозицията, или от мнозинството.

Време е по пътя на правосъдната реформа да създадем инструменти, чрез които държавната власт да бъде еднакво непоколебима както към управляващи, така и към опозиция. Време е да се изчистим от корупцията, а не да заплашваме обществото, че идването на власт на една или друга партия е опасно за него. Нито една от партиите не е опасна – много от техните представители обаче вече са доказали, че са опасни за демокрацията в България.

Необходимо е да погледнем и напред. Има решения, които няма да вземем в рамките на тази сесия, но трябва да поставим основата им. На първо място, това са съчетани, едновременни, вътрешно съгласувани образователна реформа и реформа на трудовия пазар. И ако за образователна реформа говорим всички от години – най-малко на ниво на политическия език всички сме изразявали неведнъж волята си да реформираме образованието, тук стои само въпросът защо зад тази воля няма и дела, то за реформата на трудовия пазар продължаваме да мълчим. Но наред с рисковете, пред които е изправена финансовата ни система, това е вторият голям риск, втората голяма дупка на българската икономика.

Необходимо е не просто да изпълним препоръката на Европейската комисия и да гледаме по-внимателно Доклада за икономическите равновесия; необходимо е едновременно да видим нуждите на най-уязвимите, на най-слабите членове на българското общество и на българския бизнес, да си дадем отговор защо в България има едновременно остра безработица и остър недостиг на кадри и на работна ръка. Това е отговорът, който ние дължим на българските граждани и той минава през реформа на образованието, но и през смела реформа на трудовия пазар от типа, който Германия премина преди близо десет години.

Колеги, знам, че всички мислим за местните избори. Знам, че каквото и да говорим, тази трибуна ще бъде използвана за агитация за местните избори. И което е по-лошо – и държавната власт, и ресурсът на опозицията, и ресурсът на администрацията в една или друга степен ще бъдат въвлечени в предстоящия сблъсък за местните избори. Това са реалности, лоши реалности, но те са пред нас.

Призовавам Ви обаче да проявим политически разум, защото докато ние мислим за местните избори, мислим за нашите собствени работни места. Хората, които ще гласуват на местните избори, обаче не мислят за нашите работни места. Не им пука нашите партии как ще се представят на местните избори. Те мислят за работните места в своята община, за възможностите, които тя ще даде за икономическо развитие, за пречките, които тя ще премахне пред местния малък бизнес, за административните назначения, които тя може да направи или по безобразния партизански признак, който познаваме, или по модерен, съвременен, европейски начин. Така че без да преставаме да мислим за изборите – това е част от работата ни, нека на първо място да мислим не за нашите работни места, а за работните места на българските граждани.