ВИЛИ ЛИЛКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Беше взето решение преди повече от една година, до края на 2014 г. Министерският съвет да предложи нова Методика за определяне на таксата смет за общините, по-точно за гражданите и фирмите. Това решение не беше изпълнено и беше възложено отново на Министерския съвет до края на месец март тази година да се внесе нова Методика за определяне на план-сметката за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци.
Това се наложи поради масовото недоволство на гражданите и фирмите от това, че такса смет се определя предимно от всички общини в България на база данъчната оценка на техните имоти. Аз смятам, че това недоволство е напълно обосновано особено в големите градове и центровете им, в новите и модерни квартали много от жилищните имоти, които имат високи данъчни оценки плащат вече действително непосилни такси за сметосъбиране, смeтоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци.
В този смисъл задавам към Вас следния въпрос: на какъв етап на подготовка е Методиката, която трябва Министерството на финансите да изготви и да предложи на Министерския съвет и кога смятате да внесете тази Методика за нейното утвърждаване в Министерския съвет, защото краят на годината наближава и ако и през 2016 г. отново трябва да се изчислява такса смет по тази Методика, която аз определям не само като несъвършена, но и като порочна, отново ще излъжем гражданите и ще допуснем тежки диспропорции при заплащането на такса смет от граждани и фирми? Благодаря.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, господин Лилков! Самия факт, че проблемът толкова години не намира решение показва, че е изключително сложен и говори за натрупвани проблеми в частта на организацията на сметосъбирането, сметоизвозването и обезвреждането на битовите отпадъци от доста години назад.
Това, което трябва да се каже обаче, винаги когато се дискутира тази тема, е, че всъщност и сега действащия Закон за местни данъци и такси дава много различни възможности за определяне на база и само по изключение общините да могат да ползват като основа данъчната оценка. Затова трябва да сме наясно, че всички български общини по изключение, а не защото законът ги кара, прилагат тази основа.
Това, което също трябва да се има предвид и предопределя сложността на дебата, е, че при промяна на базата – това не е тайна и нека всички да го разберат, ще се получи едно много сериозно пребалансиране на тежестта на финансиране на тези общински дейности от бизнеса и имотите с по-високи данъчни оценки към масовите жилища. Това по-простичко казано означава намаляване на тежестта върху бизнеса и увеличаване на тежестта върху гражданите и то с доста сериозен процент. Това е и проблемът, който не дава възможност за лесно и бързо решение на този проблем и дебатите в работната група, която работи по методиката, са доста задълбочени и без единно становище коя посока трябва да се избере.
Пак повтарям, трябва да имаме предвид, че ако на пръв поглед въпросът звучи така: “Дайте да облекчим гражданите”, отговорът е, че с подобна промяна неминуемо ще утежним гражданите независимо, че безспорно това е по-справедливото от гледна точка на икономическата логика и икономическите процеси, защото трябва да се обвърже обема генериран битов отпадък с таксата, която се плаща, а не да е свързан с балансова стойност на активите – това е безспорно и никой не го отрича, правилната пропорция и правилният начин все още не са изчистени като единно становище в главите на изпълнителната власт, Националното сдружение на общините и представителите на организациите на бизнеса.
Не е постигнат приемлив компромис. Вероятно отговорът няма да Ви задоволи, но Ви уведомявам, че в тази работна група бе взето решение да се изработи Законопроект за изменение на Закона за местните данъци и такси и чак след това да се изработи методика или наредба.
Работата на групата е изключително затруднена поради различията между бизнеса, общините и взаимоизключващи се становища, липса на конструктивен диалог и съдействие за предоставяне на информация, данни, анализ и оценка на въздействие върху засегнатите страни.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Разбирам действителната сложност на този проблем, но докато не се намеси парламентът и Министерският съвет, съответно Министерството на финансите, общините ще я карат постарому, защото най-лесния начин е да обвържеш такса смет с данъчната оценка на имотите, но същевременно това е и несправедливото.
В този смисъл би трябвало да помислим как да ограничим общините да прилагат този най-лош модел на изчисляване на такса смет, защото той е в драстично нарушение на основна норма – който замърсява, той плаща. В този смисъл, доколкото разбирам от Вашия отговор и 2016 г. ще продължат общините да изчисляват такса смет по старата методика, ще продължат собствениците на големите недвижими имоти да плащат непропорционална такса смет на тази, която произвеждат, ще продължи бизнесът – действително кръстосано да субсидира дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, тоест ще я караме постарому.
Призовавам Ви да намерите някакъв консенсус в тази Комисия. Не мога да приема, че един двустаен апартамент в центъра на София произвежда 10 пъти повече смет от двустаен апартамент в някой периферен район, и също така офисът на една фирма да произвежда повече смет от равностоен имот, който се ползва за жилищни нужди. Колкото и да е трудно, трябва да направим първите стъпки и да ограничим общините в това да вървят по най-лекия път, защото наистина най-леко се администрира такса смет като я обвържеш с данъка, обаче най-малка връзка има тя с данъчната оценка на имота, но най-малка връзка има тази данъчна оценка с произведената смет от едно домакинство или от една фирма. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нямаме противоречия, господин Лилков, с това, че сегашният модел на организиране и финансиране на сметосъбирането, сметоизвозването и обезвреждането на битови отпадъци не отчита в максимална степен задължителната връзка между замърсеното и цената, която се плаща, за използването на тази услуга.
Отново обаче искам да подчертая къде се корени проблемът, за да са наясно всички български граждани, защото това, което коментираме в момента, засяга всеки един български гражданин.
Пребалансирането, което е икономически справедливо и коректно, ще доведе до значително нарастване на тежестта за гражданите и респективно намаляването на тази – за бизнеса.
Как да се постигне най-доброто решение? Самият факт, че 15 години не е намерено, показва, че, първо, в него има голяма доза непопулярност от гледна точка на увеличаване тежестта за гражданите и намаляването на тази – за бизнеса, и, второ, техническите решения как да се постигне максимална връзка между обема генерирани отпадъци и цената, която трябва да се плаща, не е универсална за всяка една община. В този смисъл трябва да се внимава много да не се отиде към решение, което да е съпоставимо като цена с размера на таксата. Знаете, че има различен европейски опит с продажба на специални торбички за събирането на битовите отпадъци и различни други решения, които са относително сложни или нови за българската битност и нрав. Обсъжда се като най-вероятен, най-възможен и най-лесен сценарий преминаването към облагане в кавички, тъй като проблемът сега е, че е близко до данъчното облагане сегашният режим на организиране на формиране на приходната част, към площ на имотите, което също не е пряко свързано с обема на генерирането на отпадъци, но е по-близко до потенциала за генериране на такива отпадъци и доста по-далеч от изкривяването, свързано с балансовата стойност на активите.
