ВИЛИ ЛИЛКОВ:Уважаеми господин Министър моят въпрос се отнася до изпълнението на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Съгласно този Закон, в рамките на три месеца от подаване на заявление към така наречената “Централна комисия по чл. 4 от Закона”, би трябвало в рамките на три месеца да вземе решение и съответно в 14-дневен срок да запознае искащият реабилитация със своето решение. В момента Националният съюз на репресираните е изпратил остър протест за това, че години наред се бавят преписки и по техни сведения около 2000 са преписките, които чакат решение. Например само в област Бургас 19 преписки чакат решение от 2009 г.
Когато подготвях моя въпрос се опитах да намеря някъде публична информация за дейността на така наречената “Централна комисия”. Никъде не успях да намеря никакви сведения за нейната дейност.
И във връзка с това задавам следния въпрос към Вас, господин Министър, а именно: колко преписки в момента се работят и по колко преписки се работи в Централната комисия? Какъв е техният брой и как са разпределени по области? Какво ще направите Вие лично, за да се ускори нейната дейност? Какъв е нейният бюджет, с какъв щат разполага и с какви възможности? Какво всъщност трябва да направим, за да можем да решим проблема на тези хора, които чакат от много години и не могат да получат абсолютно никаква информация за това как работи Комисията и какво се очаква да се случи в следващите години? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми господин Лилков, преди да отговоря конкретно на въпросите Ви, позволете да кажа, че работата на Комисията и нейната организация не е била адекватна на високата обществена ценност, която представлява усилието да компенсираме преживените трагедии от тези хора. В този смисъл това, което ще Ви кажа, е състоянието към настоящия момент, но ние ще положим усилия, за да покажем забележимо подобрение в това отношение, ще бъдем в пряк контакт. Аз много ще се радвам да коментираме по-конкретно.
Малко контекст. Законът делегира правомощия на Централната комисия за установяване на точно определени факти и обстоятелства – основанието, характера и продължителността на претърпяната репресия. Комисията се произнася с мотивирано решение, с което се признава за установено наличието или липсата на законна репресия, както и нейното времетраене.
Директно по въпроса Ви – неразгледаните преписки от 2010 г. досега са 414. Аз имам разбивка както по години, така и по области. Ще отнеме доста време да я изчета, но ще Ви я предоставя. Само по години ще Ви кажа: 2010 г. са 107 броя, 2011 г. – 108 броя, 2012 г. – 118 броя, 2013 г. – 55 броя, 2014 г. – 23 броя, за 2015 г. има 3 броя неразгледани преписки.
За това забавяне, което е налично, има следните основни причини: има натрупан, както личи, голям брой стари и неразгледани заявления, многократни изменения в Закона, неадекватен бюджет и административен капацитет, както и Вие отбелязвате във Вашия въпрос. Има, разбира се, и множество случаи на непълно комплектоване на преписките, трябва да се връщат, да се изискват допълнителни документи. Това, разбира се, са нормални неща. Трябва обаче да имаме предвид, че за същия този период Комисията е разгледала 3500 преписки, тоест има все пак един значим брой, които са разгледани.
Комисията е шестчленна и разполага с четирима експерти. Годишният бюджет за възнаграждение на Комисията, е 48 960 лв., под 50 хил. лв. Разбира се и броят на експертите, и бюджетът не е адекватен. За съжаление обаче ние сме в процес на много сериозни съкращения в бюджета на Министерството.
Що се отнася до публичността на информацията, тук също определено търпим критики, тъй като в Закона няма изрично изискване Комисията да управлява публично своите решения. Наистина нейната работа не е достатъчно прозрачна. В момента ние разработваме Единен регистър на всички нейни решения, така че след неговото разработване очакваме на страницата на Министерството всяко едно решение да бъде обявено, както и за минал период, с което да решим и този проблем.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря за отговора, министър Иванов.
Бих искал да кажа, че създаването на един сайт, в който да постъпва информация, от която хората, които са подали своите заявления, да знаят какво става с тяхната преписка, изобщо не е проблем и въпрос на голям бюджет. Това е нещо, което елементарно се създава. По-точно трябва да има някакво желание.
Сега се получава следното. Аз в понеделник имам приемна в Бургас. Един от въпросите, който ми беше зададен от хората, които ме чакат там, е: какво става с техните преписки от 2009 г. – 19 преписки. И сега аз трябва да отида в Бургас и да им кажа това вместо те да го научават и да знаят от един, бих казал, елементарен сайт.
Много ще Ви моля да положите усилия да се ускори работата на Комисията, защото това направо е обидно. Човек, репресиран преди 50 години, бил в лагери, на който му е отнето имущество, бил в затвори, да чака една Комисия да реши пет години дали той трябва да бъде реабилитиран!? Хората не чакат пари. Искат просто реабилитация и едно елементарно “Извинявай!”. Това трябва да се направи, а не да се харчи толкова голям ресурс, да се чака години една Комисия да не може да реши един човек на базата на документите, които е представил, дали е бил репресиран или не.
Извинете ме, знам, че този упрек не би трябвало да бъде към Вас, но ако Вие свършите тази работи, натрупана от безхаберни министри преди това, аз лично ще Ви благодаря от тази трибуна.
