Въпрос на Вили Лилков към културния министър относно политиката на Министерството на културата по опазването на сградите – паметници на културата и прилагането на чл. 76 от Закона за културното наследство

Няма пари, няма хора. Иначе съм притеснен и аз. Това се разбра от отговора на министъра на културата Вежди Рашидов на въпроса на депутата от ДСБ Вили Лилков защо се допуска множество ценни сгради-паметници на културата да биват оставяни на саморазрухата. Независимо от това, че понякога техните собственици очевидно имат финансовите възможности да ги поддържат.

Лилков искаше да разбере и дали е прилагана някога разпоредбата от закона, даваща право на общините и на държавата да извършват ремонтите на запуснати сгради, като получат парите си след ипотека на имота.

Рашидов отговори, че нито веднъж до момнета откакто тази възможност е в сила от 2011 г., тя не е била прилагана. Заради липса на необходимите средства. Не се разбра обаче колко и какви средства са необходими на министерството. Още повече, че изискването е разходите по ремонтите да бъдат покрити с ипотека.

Лилков не остана доволен и от информацията за това колко са наложените санкции и глоби за неподдържани ценни сгради. За последните две години са били издадени 56 констативни протоколи с указания за ремонти и поддръжка, 34 административни мерки за спиране на различни дейности в такива сгради, както и 4 наказателни постановления за санкциониране на собственици, концесионери и ползватели, които не полагат грижи.

В същото време обявените и декларирани единични паметници на културата са 19 438, като 355 от тях са с национално значение, 2210 – с местно, 2093 са с режим „за сведение“, а 14 780 са декларираните стари ценни сгради. За последните пет години е била прекратена защитата на 299 декларирани имота, съобщи Рашидов. Застрашени били 13 групови паметници на културата – резервати, още 10 други групови паметника и 76 единични.

„Работата на министерството по отношение на контрола, наказанията и предписанията е напълно незадоволителна. Какво е 15 констативни протокола, само 4 наказателни постановления, при положение, че всекидневно само в София една разходка дава ясна представа колко много сгради са оставени да пустеят“, попита Вили Лилков. Излиза, че държавата е напълно безсилна пред собственици, които не желаят да си ремонтират сградите и ги оставят да се саморазрушават, за да построят после печеливш търговски обект, допълни той.

„Вашето безпокойството е и мое безпокойство. Прав сте“, заяви в отговор министърът на културата. Отбеляза, че ако и догодина трябва да направи 10 на сто съкращение във ведомството, тогава в инспектората ще остане само един човек, който да отговаря за всички паметници на културата. При тези условия, правим възможното, заяви Рашидов.

Допълни, че глобите не стряскат некоректките собственици и даде пример с вече почти разрушената Захарна фабрика в София. Допусна, че е добре да се помисли за завишаване на глобите.

Рашидов също потвърди, че е тактика на много собственици да изоставят имотите с идеята те сами да рухнат. „Такъв е казусът и например с къщата на Яворов също, явно това се чака, знаете каква е тактиката – като падне до земяна, вика не е паметник. И тогава се вдига една хубава стъклена сграда“, каза министърът.

И пак повтори – причината държавата да не е активна било липсата на пари.

Статия на Дневник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/06/19/2556533_ministerstvoto_na_kulturata_niamalo_pari_za_opazvane/