ВЪЗМЕЗДИЕ И СПРАВЕДЛИВОСТ – Светослав Малинов, в. „Седем”

Процесът на изграждане на дясната коалиция набира скорост. Както нейните оредяващи критици, така и нейните многобройни поддръжници осъзнават това. Ще ми се да кажа коалицията е неизбежна. Тъкмо сега е моментът да застанем на критични позиции и да поговорим честно за опасностите и рисковете. Не за да ги призоваваме, а за да ги избегнем.
Политическата наука дели коалициите на предизборни и следизборни. Нашият случай е леко усложнен
ние искаме да създадем предизборна коалиция, за да създадем по-голяма следизборна такава. Заявили сме го предварително и имаме потвърждение за сходни намерения от другата страна. Целта е управление във формат Европейска народна партия – нашата коалиция (ДСБ и СДС + приятели) съвместно с партия ГЕРБ. От предизборна коалиция на десницата към дясно коалиционно управление на България. Дотук добре.
Здравият разум обаче ни дава и едно Друго разделение: успешни и неуспешни коалиции. Науката отново ни е осигурила точните думи. Тя говори за успешните коалиции като постигащи „синергичен ефект“, т.е. събиращи повече от простия сбор на гласовете на отделните участници. Събираш две и две, а получаваш седем; към седем добавяш едно и получаваш десет. Никой не може да ни попречи да се надяваме. Съществува и обратният ефект, наричан „антисинергичен“, който няма нужда от обяснение за българския десен избирател. Станахме специалисти по него. Да, политиката не е като математиката, казва бащата на консерватизма Едмънд Бърк. В нея се работи с морални и политически стойности. Затова понякога събираш, а се оказва, че делиш.
Голямата грешка е в наивното убеждение, че синергичният ефект ще се породи естествено, че самата идея за обединение е достатъчна на фона на проваленото управление за неговото постигане. Би трябвало вече да знаем, че по естествен начин в десницата могат да се случат само провали
за успеха са нужни много усилия, умения и изкусност. Разликата между успешната и неуспешната предизборна коалиция е огромна и се измерва в стотици хиляди гласоподаватели. Приятели, ние имаме реалната възможност новото дясно обединение да бъде трета политическа сила на следващите парламентарни избори. А може и да останем последни в следващия парламент.
Горчивият опит би трябвало да ни е научил, че има много неща, които влияят върху избора и доверието. Важни са процедурите и стъпките, по които се стига до споразумение; важни са местните лидери, важни са и националните; важно е взаимодействието между местните структури, важни са лицата в общите листи, важни са техните водачи, важни са управленските идеи… Важни са десетки и дори стотици малки и големи неща, които понякога директно, понякога невидимо и неусетно влияят и предопределят поведението на хората в изборния ден.
Но най-важна е Идеята. Да, Идеята, а не идеите, без които не може да се прави кампания и не може да се управлява. Не става дума за множеството управленски идеи, без чиито компетентни защитници нито десницата, нито който и да било друг може да претендира за властта. Става дума за водещата интуиция, която да обхване всички българи, дори и тези, които няма да гласуват за нас. Става дума за това, което всички ще знаят, че ще направим, и от което никога няма да се откажем.
Говоря за древната идея за възмездието. Не, не я бъркайте с отмъщението. Говоря за справедливостта и то в смисъла, който тя трябва да има за модерния десен човек. Върховенство на правото, безпристрастно негово прилагане към всички, неуморно преследване на виновните. Трябва да бъдем съвсем наясно с това. Хората признаха категорично нуждата от промяна. Ние, опозицията, наложихме образа за проваленото членство в Европейския съюз. Европейските политици пък наложиха тезата за слабостта на нашето правосъдие.
Затова трябва да обещаем, че всички виновни ще бъдат съдени по новите европейски правила на европейска България. Нека да не го говорим помежду си, нека да не го споделяме само сред съпартийци и съмишленици. Нека да не бъде това наша тайна и съкровена надежда, а да го заявим на висок глас пред всички и да не оставим никакво съмнение, че ще го сторим. Защото десният избирател носи в себе си огорчението за несъстоялото се възмездие от последното ляво управление. И нима някой би го упрекнал за това?
Има само една форма на екстремизъм при демокрацията, която е винаги добре дошла
екстремизмът в търсенето на справедливостта, екстремизмът в утвърждаването на върховенството на закона. Има само една форма на нетолерантност, която е приемлива пълната нетърпимост към престъпилите закона независимо от социалната и политическата им позиция. За да се осъществи това, е нужно нещо много повече от предизборно обединение на партии и лидери. Нужен е съюз на ценности и воля. Нужна е не коалиция, а истинско единство.